Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на десети
февруари,
през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 1454 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20263850 от 30.11.2020
г., постановено по гр. дело № 63841 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 92-ри състав, е
изменил, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от Семейния
кодекс (СК), размера на издръжката, определена на 100.00 лева със съдебна спогодба,
утвърдена с Определение по гр. дело № 1603/2019 г. по описа на Районен съд -
Търговище, 8-ми състав, влязло в сила на 24.02.2010 г., в полза на Р.Ю.В..
Осъдил е Ю.В.Р., ЕГН **********,
да заплаща на малолетното си дете Р.Ю.В.,
ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител К.И.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 04.11.2019 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
Отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над уважения размер от 300.00 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева. Осъдил е Ю.В.Р. да заплати по сметка на СРС сумата от
288.00 лева - държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Осъдил е Ю.В.Р.
да заплати на Р.Ю.В., действаща чрез нейната майка и законен представител
К.И.К., направените по делото разноски, в размер на 5.20 лева. Допуснал
е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
Решението в частта за присъдената издръжка.
С Решение № 20113465 от 28.04.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК
по същото дело, Софийският районен съд е оставил без уважение молба на ищцата
за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 20263850 от
30.11.2020 г. досежно датата, от която се изменя размера на издръжката.
Ответникът Ю.В.Р. (въззивник и въззиваема страна в
настоящото производство) е останал
недоволен от постановеното Решение от 30.11.2020 г. и го е обжалвал с
въззивна жалба, вх. № 25186503 от 15.12.2020 г. по описа на СРС, в частта, в която е увеличена издръжката за сумата над 150.00 лева до уважения
размер от 300.00 лева. Поддържа, че съдебният акт в обжалваната част е
неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и е необоснован. Излага доводи, че действително е
признал иска, но до минималния размер на издръжката съгласно закона, а съдът е
присъдил сума далеч надхвърляща същия, както и възможностите му. Във въззивната
жалба се сочи още, че изводите на първата инстанция досежно притежаваното от
ответника имущество са необосновани, а се установило от писмените
доказателства, че ответникът не е собственик на луксозни моторни превозни
средства. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск за разликата над 150.00 лева. Не претендира разноски за
въззивното производство.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран
от ищцата Р.Ю.В., действаща чрез нейната
майка и законен представител К.И.К., в който е оспорила жалбата като
неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебното
решение в обжалваната част.
Ищцата Р.Ю.В. (въззивница и въззиваема страна в
настоящото производство), действаща чрез нейната майка и законен представител К.И.К., също е останала недоволна от Решението от 30.11.2020 г. и го е обжалвала
с въззивна жалба, вх. № 25187748 от 16.12.2020 г. в частта, в която искът по чл. 150 СК е отхвърлен. В жалбата се
поддържа, че съдът неправилно е преценил имущественото състояние на ответника,
както и доказателствата относно нуждите на детето и здравословното състояние на
майката, което не й позволявало да работи активно и да получава по – високи
доходи. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск по чл. 150 СК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Постъпила е срещу Решението
от 28.04.2021 г, постановено в производство по чл. 247 ГПК, жалба, вх. № 25088574 от 25.05.2021 г.,
подадена от ищцата Р.В., действаща чрез нейната майка и законен
представител К.И.. В тази жалба се
поддържа, че в съдебния акт от 30.11.2020 г. е допусната очевидна фактическа грешка относно
датата, от която се увеличава размера на издръжката. Излага се становище, че
след като исковата молба е изпратена по пощата на 01.11.2019 г., то датата на
фактическото й постъпване в съда не е релевантната, от която следва да се уважи
иска. Сочат се доводи, че датата на пощенското клеймо е тази, от която
настъпват всички материалноправни и процесуалноправни последици от
предявяването на иска. Искането е да се отмени решението, с което молбата по
чл. 247 ГПК е оставена без уважение, и да се поправи решението от 30.11.2020
г., като се присъди издръжката да е дължима от 01.11.2019 г.
Ответникът Ю.В.Р. не е взел становище по тази жалба.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1, вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими съдебни актове.
Решението от
30.11.2020 г. в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 150.00 лева и
в частта, в която е допуснато предварително изпълнение
по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК относно присъдената издръжка, като необжалвано, е
влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от жалбата предмет на спора, прие
следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел
за установено, като не е спорно в отношенията между страните, че
ищцата Р. Ю.В. – малолетна, родена на *** г., е дъщеря на ответника Ю.В.Р.
(удостоверение на л. 21 от първ. дело ).
Съдът е установил, че по силата на съдебна спогодба, утвърдена с протоколно
определение от 17.02.2010 г., постановено по гр. дело № 1603/2009 г. по описа
на Районен съд - Търговище, 8-ми състав, влязло в сила на 24.02.2010
г., ответникът по делото е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 100.00 лева, считано от 04.03.2010 г.
От приетите
в първата инстанция множество писмени доказателства (на л. 60, л. 80, л. 52, л. 54
- 55 от първ. дело) първостепенният съд е установил, че на 30.09.2014 г. детето
е прегледано при специалист-офталмолог и
му е била поставена диагноза: “Астигматизъм“. Изписани били и диоптрични
очила, които майката К.И. закупила на 05.01.2015 г. за сумата от 183.00 лева, съгласно представен фискален бон. Провеждани били и периодични прегледи при
лекар - офталмолог в периода 13.02.2018 г., 27.11.2018 г. и 12.09.2019 г. с
предписание за периодична смяна на очилата за корекция на зрението. По делото
са приети като писмени доказателства Амбулаторен лист № 000226/19.12.2017 г., Амбулаторен лист № 000359/17.01.2018 г.,
Амбулаторен лист № 000651/13.02.2018 г., Амбулаторен лист № 000774/15.02.2018 г.
и карта за кинезитерапия №
128/18.01.2018 г., от които се установило, че през 2017 г. на ищцата е поставена
диагноза “Сколиоза“, като за лечението й през м. януари 2018 г. е била проведена
кинезитерапия. Въз основа на амбулаторен лист от 02.05.2018 г., първата
инстанция е установила още, че след проведен преглед при специалист ортопед - травматолог,
малолетната Р.В. е диагностицирана с лека асиметрия на талийни триъгълници и
раменен пояс, за което са й били предписани изследвания и терапия - ЛФК и
плуване. Ищцата, предвид дадените предписания, се занимавала с плуване, което
обстоятелство се установило от представени две входни карти за плувен басейн
НСА с № 2/2018 г. и № 77/2018 г. Таксите за посещенията се заплащали от майката,
като всяка възлизала на сумата от 88. 00 лева (л. 80 от първ. дело).
В хода
на съдебното дирене е установено също, че предвид здравословното състояние на
ищцата се налага да бъдат сторени и други разходи. Видно от амбулаторен лист от
02.05.2017 г. на детето Р. е поставена диагноза “Алергичен контактен дерматит“,
за което й е предписано лечение. Платените от майката препарати са възлизали на
сумата от 15.68 лв. (л. 52 от първ. дело).
Видно
от медицинска бележка от 16.10.2018 г., в периода 16.10.2018 г. -19.10.2018 г.,
ищцата е имала чревна инфекция, за която е било предписано и лечение, а видно
от медицинска бележка от 31.10.2019 г. ищцата е била с поставена диагноза “Остра инфекция на горните дихателни пътища“, за
която отново е било предписано лечение. Сумите за лекарства, предписани за
лечение по двете диагнози, е установено отново да са били платени от майката К.И.
и са в размер на 81.44 лева (л. 54 - л. 55 от първ. дело).
В
периода 15.01.2015 г. - 16.05.2018 г. на ищцата е била оказвана извънболнична
дентална помощ за лечение, установено от вписванията в приетата здравна книжка.
Имущественото
състояние на бащата – ответника Ю.В.Р., първостепенният съд е установил
съгласно справка по данни за физически лица от Агенция по вписванията към
06.07.2020 г. От нея е видно, че ответникът притежава недвижими имоти, а
именно: поземлен имот с № 025002, находящ се в землището на с. Бостан, поземлен
имот с № 062018 в землището на с. Моравка и придобит в съсобственост с “Ф.г.-****“ООД,
и поземлен имот, находящ се в с. Камбурово. От същата справка е установено, че ответникът
е извършил множество възмездни разпоредителни сделки с недвижими имоти.
Ответникът
Ю.Р. е бил управител и съдружник в търговско дружество с фирма “Ф.г.-****“ООД,
като за продажбата на неговия дял е получил цена в размер на 2 000.00 лева
от трето лице, което обстоятелство е установено от приетата електронна справка
от ТРРЮЛНЦ и договор за продажба на дружествен дял от 20.04.2011 г.
В
първата инстанция са събрани доказателства и за притежаваните от ответника
моторни превозни средства, както следва: удостоверение от СДВР, Отдел “Пътна
полиция“ на МВР (л. 276
от първ. дело) сочи, че
към 08.07.2020 г. ответникът притежавал два броя МПС - лек автомобил марка “Мерцедес“,
с рег. № *****, и товарен автомобил марка “Нисан“, с рег. № *****.
По
делото е представено удостоверение, с изх. № 0800-76-11/09.07.2020 г. на Община
- Антоново, от което е установено, че бащата на ответника и дядо на ищцата - В.Р.С.,
е починал на 18.01.2018 г. Не са налице данни, че ответникът се е отказал от
наследството на починалия му наследодател, за което сочи съдебно удостоверение
от Районен съд - Омуртаг, съгласно което в периода 01.01.2018 г. - 08.07.2020 г.
не е бил вписан отказ/приемане на наследство по опис от страна на Ю.В. по
отношение на наследодателя В.Р.С.. Същевременно, от справка от Агенция по
вписванията е установено, че наследодателят на ответника притежавал недвижими
имоти.
Установено е въз основа на удостоверение,
находящо се на лист 288 от делото, че при ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, район
на действие Софийски градски съд, срещу ответника, в качеството му на солидарен
длъжник, заедно с дружеството “Ф.г.-****“ЕООД, е било образувано изпълнително
дело от взискателя “Уникредит Булбанк“АД
за главница в размер на 94 369.14 лева, разноски и лихви. Вземането произтича
от договор за кредит, по който ответникът Р. е бил кредитополучател и по изпълнителното
дело към датата на удостоверението – 06.07.2020 г., са постъпили суми в размер
на 62 300.00 лева от публична продан на имот. Изпълнителното дело е било прекратено
на 30.11.2018 г., поради перемирането му, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В
първата инстанция не са били ангажирани доказателства относно доходите на
ответника.
На
основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изготвен и приет социален доклад от
компетентната по местоживеене на детето Д“СП“ – “Красно село“. При извършеното
социално проучване е установено, че майката К.К. била непосредствено ангажирана
с отглеждането и възпитанието на Р.В., подпомагана от бабата на детето. Ищцата
не е контактувала със своя баща повече от две години и посочила пред социалните
работници, че имала спомен за не повече от пет срещи с него. Заключението на
тази Д“СП“ е, че интересите на детето изисквали да му се определи подходяща
издръжка.
В
първата инстанция е установено, че майката на ищцата - К.К. следвало да отделя
средства и за собственото си лечение, видно от приети доказателства за
здравословното й състояние (л. 289 и сл. от първ. дело).
Въз основа на подробно обсъдената
доказателствена съвкупност първоинстанционния съд е достигнал до правен извод
за частична основателност на предявения иск по чл. 150 СК. Обосновал е, че за
да се уважи иска за изменение на първоначално присъдената издръжка следва да е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите
на дължащия издръжката. Съобразил е, че от момента на
определяне на издръжката през 2010 г. е изминал
период от близо девет години, през който нуждите на ищцата от средства значително
са се увеличили и не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й
размер от 100.00 лева. Последният бил и под законоустановения минимален такъв
(арг. от чл. 142, ал. 2 СК). Взети са предвид от решаващия състав на съда и
многобройните медицински документи, установяващи поставените на ищцата
диагнози, които на свой ред изисквали продължителни мерки и лечение, водещо до
поемане на разходи за диоптрични очила, плуване, медикаменти и др., необходими
за поддържане на доброто здраве на ищцата. Обоснован е извод, че са налице нови
обстоятелства, настъпили след последното увеличение на издръжката, и същите
обуславят промяна в размера на определената издръжка на детето, необходима за
задоволяване на ежедневните му потребности, извън разходите за храна, облекло,
развлечения, образование, обичайни за детето на неговата възраст. Според
мотивите на първата инстанция с оглед на обстоятелството, че задължението за
издръжка към ненавършилите пълнолетие лица е безусловно, а по делото не са
налице данни ответникът да не е здрав или неработоспособен, то същият е длъжен
да работи и да осигурява адекватна издръжка на своето дете. Същевременно бащата
не полагал преки грижи за малолетната ищца. Съдът е намерил, че ответникът има възможности
да заплаща издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на исковата
молба – 04.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава. Съдът е обосновал
неоснователност на исковата претенция за увеличение на присъдена издръжка за
разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 500.00 лева, поради
което следва да бъде оставена без уважение за тази разлика.
Във въззивната инстанция са
приети като писмени доказателства 5 броя заверени декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице до НАП относно дейността на майката К.К., упражняваща
свободна професия.
Други
допустими и относими доказателства, извън обсъдените, не са ангажирани в двете
инстанции.
Съобразно
тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
По въззивните жалби срещу Решението от 30.11.2020 г.
Въззивният съд споделя подробно установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея
обосновани изводи. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани
от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на
основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт, като с оглед
оплакванията във въззивните жалби и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236,
ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.
Уважаването на иск
по чл. 150 СК предполага установяване при условията
на пълно и главно доказване в процеса от детето, което е ищец по този иск, на
следните предпоставки: – че ответникът е негов родител; нуждата от получаване
на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на родителя да дава
издръжка в претендирания размер и наличие на трайно изменение на
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка
(изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на родителя). На
страните е указана от първоинстанционния съд доказателствената тежест относно
сочените предпоставки с определението, постановено по чл. 140 ГПК.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника Ю.Р., че неправилно са преценени възможностите му
да дава издръжка в присъдения размер от 300.00 лева месечно. В ППВС 5/1970 г. е указано, че възможността на лицето, което дължи издръжка,
е основание за даване на издръжка и е показател за размера й. Възможността е
винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице, както и от други обстоятелства според
случая. В тази връзка доказателствената съвкупност по делото установява,
че въззивникът - ответник е имал участие
в търговски дружества, притежава два броя МПС (установено е по категоричен начин, противно на
твърденията на страната във въззивната й жалба, от справката от СДВР и удостоверение от Община
- Антоново за декларирани данни относно движимо имущество на л. 278 от първ. дело),
както и притежавани от него недвижими имоти и предходно извършени
разпоредителни (възмездни) сделки с такива. Същевременно възразяващият, че е в обективна невъзможност
да дава издръжка, е длъжен да установи причините, стоящи извън неговата воля. Не
са ангажирани от въззивника надлежни доказателства, които да установят, че има
алиментни задължения към други лица, че е неработоспособен или страда от
заболяване, налагащо да поема значителни разходи за лечението му. Въззивникът
не е общувал, съгласно данните в социалния доклад, с малолетната въззиваема за
период от две години назад от извършване на социалното проучване, като не е
установено да е полагал грижи за отглеждане и възпитание на детето Р.. По
силата на изричен законов императив издръжката на ненавършилите пълнолетие лица
се дължи и от двамата родители, в съответствие със задължението на всеки
родител по чл. 143, ал. 1 СК. Грижите за ненавършилата пълнолетие въззивница са
поети от майката, която има установени по делото здравословни проблеми,
налагащи да отделя средства и за собственото й лечение. Ето защо обоснован е
изводът на първостепенния съд, че е напълно във възможностите на бащата да
заплаща увеличения размер на издръжката от 300.00 лева.
От
друга страна, като се съобрази с установените обстоятелства относно
материалните възможности на бащата и предвид липсата на доказателства относно конкретни
негови доходи, които да са ангажирани от въззивницата - ищца, чиято е била и
доказателствената тежест за това, по делото е останала недоказана една от
кумулативните предпоставки, за да се уважи изцяло предявеният иск за увеличение
на издръжката до пълния предявен размер - материалната
възможност на другия родител (бащата) да доставя издръжка в този претендиран размер от
500.00 лева. Предвид което правилно искът по чл. 150 СК е отхвърлен за
разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 500.00 лева, като въззивната
жалба на ищцата се явява неоснователна. Както е обосновано по – горе,
задължение и на двамата родители е да осигуряват средства за издръжка на своите
деца, с оглед необходимостта за правилното им физическо, умствено, нравствено и
емоционално развитие. При това положение останалата част от месечната издръжка на
въззивницата следва да се поеме от нейната майка, ведно с непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното Решение от 30.11.2020
г., като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските.
По жалбата срещу Решението от 28.04.2021
г., постановено по реда на чл. 247 ГПК.
Жалбата е неоснователна и не се налага допускане на исканата поправка
досежно началната дата, от която е присъдена увеличената издръжка.
Действително, когато исковата молба е
изпратена по пощата, от датата на пощенското клеймо се смята, че настъпват
материалните и процесуалните последици от предявяване на иска. Това положение
се отнася за случаите, в които предявените за защита права са заплашени от погасяването
им по давност, респективно законът е установил преклузивен (краен) срок за
предявяване на иска. Процесният случай обаче не е такъв и правилно
първостепенният съд се е позовал на нормата на чл. 125 ГПК, предвиждаща, че
искът се смята за предявен с постъпването на исковата молба в съда, която в
конкретния случай е датата 04.11.2019 г. Изменената издръжка е постановена от
тази дата (в съответствие с т.
21 от ППВС 5 - 1970 г.)
Предвид
изложеното обжалваното Решение от 28.04.2021 г., като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящото
производство.
Въззивникът
не е заявил претенция за присъждане на разноски, предвид което въззивният съд
не дължи произнасяне.
При
този изход на спора на въззивницата разноски не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20263850 от 30.11.2020 г., постановено по
гр. дело № 63841 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 92-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20113465 от 28.04.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по гр. дело № 63841 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 92-ри състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата Р.Ю.В., действаща чрез нейната майка и законен
представител К.И.К., за присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.