№ 5294
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213391 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ж. Х. П. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-018299/12.08.2024 г. на началник сектор към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 20 (двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева)
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон. Оспорва се
фактическата обстановка, както и се твърдят нарушения на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Претендира се присъждане на сторени разноски.
За жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна изцяло на
обжалваното НП, по подробно изложените в жалбата възражения. Претендира
се адвокатско възнаграждение.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
1
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 16.04.2024 г. свидетелката Н., излизайки от блока, в който живее към
09:00 часа видяла пред блока лек автомобил, който разпознала, че е на нейна
съседка и в същото време на ъгъла на блока видяла черен бус марка *****,
който бил видимо около 10 см в автомобила и подпрял веждата на автомобила
на съседката й. Същата не е видяла ПТП. Тя снимала двете коли отдалеч, така
че да се виждат двата номера и изпратила снимката на съседката си.
Последната й се обадила по обяд дали ще може да се върне, за да свидетелства
пред извиканите полицаи. Но тя й отговорила, че не може и те били извикани
вечерта.
Дошлите на място полицейски служители от О“ПП“-СДВР снели данни от
свидетелката Н..
Съставен бил протокол за ПТП. Съставена била докладна записка по случая,
в която се сочи, че по данни на Н. е видяла, че л. а. *****, с ДК ***** е ударен
от *****, с ДК № *****, след което е напуснал мястото на ПТП в неизвестна
посока.
На 17.07.2024 г. била попълнена декларация от жалбоподателя пред мл.
автоконтрольор Ст. Д. по случая.
На 17.07.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О „ПП” -
СДВР Ст. Д. за нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП
осъществени на 16.04.2024 г. около 08:50 часа в гр. София, ж. к. „Захарна
фабрика“ пред бл.62, който при управление на лек автомобил *****, с ДК №
***** при извършване на маневра движение на заден ход реализира ПТП в
паркиран лек автомобил *****, с ДК № *****, нанасяйки материални щети на
предната част, а след ПТП-то напуска мястото без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия. АУАН е съставен въз основа на писмени
доказателства, от длъжностно лице, което е оправомощено въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в
присъствието на двама свидетели.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
2
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощен
въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи: началник сектор в СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че лицето
Даниела Димитрова Дескова е преназначена със Заповед №8121К-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник на 03
сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както въз основа на какви
доказателства го е съставил, тъй като не е очевидец на твърдяното нарушение.
Свидетелят Н. излага станали й известни по случая на място факти.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът
ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 02.09.2024 г., а жалбата е подадена на 04.09.2024 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по
същество същата се явява основателна, поради следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от
същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началник 03
сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при
СДВР оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме,
че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП.
Но от образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
3
Така например в АУАН е вписана като свидетел по акта „И. И. Н.“, която не
е присъствала при съставянето му и не го е подписала като свидетел. На
мястото срещу подписа за същата е вписано „дал сведение“. Поради което
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец
на случилото се, нито е присъствал при установяване на административното
нарушение. С горното е нарушена процедурата по съставянето на АУАН,
която е разписана в разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН: „при липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него.“
На следващо място в наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и
времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Поради което и с оглед осигуряване защитата
на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между
посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на
нарушението.
По т.1 на процесното НП:
Налице е разминаване между словесно описание на административното
нарушение и неговата правна квалификация. Сочи се, както в акта, така и в
НП, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС лек автомобил *****, с
ДК № ***** при извършване на маневра движение на заден ход е реализирал
ПТП с паркиран лек автомобил *****, с ДК № *****.
Посочена е в АУАН и в НП правна квалификация на така описаното чл.40,
ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на сочения текст предвижда, че „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“ Паркираното МПС не е „друг участник в
движението, доколкото е в покой. Но нормата, която се сочи като нарушена
изрично изисква другия участник в движението да не е спрял или паркиран, а
да е в движение. Това е така с оглед изискването да не се създава опасност за
4
тези участници, които се движат. Като в случая доколкото другият автомобил е
в покой, същият е бил паркиран не е участник в движението.
Като така описаното словесно административно нарушение отговаря на
правна квалификация по чл.40, ал.2 от ЗДвП, която предвижда, че „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.“
Поради което е налице нарушено право на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице да научи в какво конкретно
административно нарушение е обвинено. Това нарушение не може да бъде
отстранено от съда.
На следващо място и по същество в тази й част жалбата се явява
основателна, тъй като от събраните и кредитирани писмени и гласни
доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят като водач на МПС е имал неправомерно поведение и е
реализирал ПТП с паркирания автомобил *****, с ДК № *****. Нито едно от
събраните доказателства не доказва това твърдение, изложено в акта и НП.
Лицето, което е очевидец не видяло какво движение е извършвал водачът на
лек автомобил *****, с ДК № *****, нещо повече същата е установила и
двете МПС-та в покой, т.е. тя ги е видяла, че са били паркирани. Липсват
както в нейните показания пред съда, така и в снетите й писмени сведения
пред служителите на КАТ да е видяла осъществявани действия по движение,
вкл. на заден ход от водача на лек автомобил *****, с ДК № *****. Такива
твърдения липсват и в изготвената при посещение на място докладна записка
от служителите на КАТ.
Ето защо не се установи, че е извършено така твърдяното по т.1 от
обжалваното НП административно нарушение, с посочена правна
квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП като му е наложена административна санкция в
размер на 20 (двадесет лева) лв.
Поради което НП в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По т.2 на атакуваното НП:
5
Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. По делото не се установи, че жалбоподателят е този,
който след като е станал причина да настъпи ПТП, с управлявано от него
МПС е напуснал същото. Не е изследван въпроса от
административнонаказващият орган, преди да издаде НП за конкретните
обстоятелства, относно това, кой е авторът на така твърдяното нарушение.
В АУАН и в НП се сочи, че „при възникнали разногласия напуска
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР”.
На първо място от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни
доказателства не се установи, че е имало какъвто й да било контакт между
водачите на двете паркирани МПС-та. Установи се, че свидетелката Н. знаела
на кого е лек автомобил *****, с ДК № ***** и го е уведомила по „Вайбър“.
Т.е. нито един от водачите на място не са били в комуникация. Поради което
няма как и да е налице „разногласие“ между жалбоподателя и лицето, което е
било вече паркирало другия автомобил, с претенция за щета. Като нито в
АУАН, нито в НП се сочат какви са били конкретните му задължения. Не се
сочи и оглеждан ли е и кога автомобила, управляван от жалбоподателя и
констатирано ли е, че има следи от съприкосновение по твърдяните в
протокола за ПТП щети на паркирания автомобил, както и какъв е бил
механизма на реализираното ПТП. Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил. Нарушени са и
императивни норми чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не
са посочени обстоятелствата, при които е осъществено това нарушение.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй
като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса
или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в
която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в
6
рамките на административно-наказателното производство.
Поради горното НП по т.2 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи и че твърдяното време и място на
осъществените две твърдяни административни нарушения не се установиха.
На първо място относно времето не е установено по несъмнен и безспорен
начин кога като време са реализирани двете административни нарушения,
доколкото в 08:50 ч. свидетелката Н. е видяла двете паркирани МПС-та. Това
не води до автоматично посочване, че в този час са осъществени двете
нарушения, доколкото по това време не е установено МПС, което да
причинява ПТП и да напуска същото.
Горното потвърждава факта, че НП се явява незаконосъобразно.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася
до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил функциите си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно: преди да се произнесе по преписката да
провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да
прецени възраженията и събраните доказателства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на НП искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното
съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като съобрази
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при
интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да определи
претендирания размер от 400 лв., като отчете и факта, че това е заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение, отразено и в договора за правна защита и
съдействие, както и факта, че делото е продължило повече от едно съдебни
7
заседания не по вина на жалбоподателя, а предвид непредставени изискани
писмени доказателства. Претендираният размер се явява в границите,
определени в Наредбата и същите следва да бъдат заплатени от наказващия
орган за една инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-018299/12.08.2024 г. на
началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на Ж. Х. П., с ЕГН
********** от гр. ***** сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за
адвокат за една инстанция по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8