ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 667 дата 02 април 2021г.
Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
БУРГАС, ІХ-ти състав,
в закрито заседание
на 02 април 2021г., в следния състав:
Съдия:ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
…………………..
Прокурор:…………………..
разгледа адм. дело № 550
по описа за 2021г.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба на адв.Евтимов, пълномощник на жалбоподателя СЛАДКО И СОЛЕНО ООД, за
допълване на постановеното по делото Решение № 380/11.03.2021г., в частта
относно присъждането на разноски.
Ответникът
по делото – началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е депозирал отговор по
молбата, видно от който, счита молбата за неоснователна поради липса на
представен списък на разноски приложен към жалбата или по-късно в законовия
срок. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което моли да бъде присъдено в минимален размер поради липса на
фактическа и правна сложност на спора и приключването му в едно закрито
заседание.
Молбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от страна по делото, в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а по същество е основателна, като при
разглеждането й съдът взе предвид следното:
В
производството по делото жалбоподателят е бил представляван от адвокат, видно
от приложеното пълномощно, като страните по договора за правна помощ са
договорили възнаграждение в размер на 300лв., платено изцяло и в брой видно от
отбелязването. При постановяване на съдебния акт съдът е пропуснал да се
произнесе по отношение на разноските, искането за което се съдържа в
депозираната жалба. Съобразно изхода на делото, при който действията на органа
по изпълнението са били отменени като незаконосъобразни, то в полза на
жалбоподателя е следвало да бъдат присъдени претендираните разноски в общ
размер от 350лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Възраженията
на ответната страна са неоснователни.
Административният
орган възразява, че жалбоподателят не е представил списък на разноските, поради
което те са недължими за присъждане. Съдът се позовава на Тълкувателно решение
№ 6/12 от 6.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ВКС, с което този съд е дал тълкуване
на множество спорни въпроси, касаещи присъждането на съдебни разноски, както и
дължимост и размер на различни видове държавни такси. Един от поставените за
обсъждане въпроси, по които се е произнесъл ВКС, е този по т.8, чиято
формулировка е - допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение в
частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски. По този въпрос
съдът е дал тълкуване, съгласно което Допълване
на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи
произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки.
Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че
съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му
за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт
в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като
изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата
хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната
правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може
да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата
част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на
чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице
искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на
решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Даденото
от ВКС тълкуване сочи, че липсата на списък на разноските не препятства
страната да иска тяхното присъждане в производство по чл.248 от ГПК в
хипотезата, в която се иска допълване на съдебния акт. В настоящия случай,
съдът, поради пропуск, не е взел становище по разноските, поради което
приложимата хипотеза е именно тази за допълване на съдебния акт в тази негова част,
в която хипотеза представянето на списък за разноските не е предпоставка за
разглеждане и уважаване на молбата за допълване на съдебния акт.
Неоснователно
съдът счете и възражението за прекомерност на разноските. Касае се за
административно дело без определен материален интерес, за което е приложима
хипотезата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в който случай минималното възнаграждение е
500лв., поради което не само не е налице прекомерност, но е налице
възнаграждение под законовия минимум.
Така
мотивиран и на основание чл.248, ал.3 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №
380/11 март 2021г., постановено по адм. дело № 550/2021г. по описа на Административен
съд – Бургас, в частта относно разноските, като
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52 да ЗАПЛАТИ
на СЛАДКО И СОЛЕНО ООД, гр.Бургас, ул.“Асен Златаров“ № 43, с ЕИК *********,
сумата от 350лв. разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: