№ 197
гр. С.З., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000208 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.М.“ ЕООД - гр. С. против
решение № 12/07.02.2022г., постановено по гр.д. № 718/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Р., с което е признато за установено на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, спрямо „Е.М.” ЕООД, че ЕМ. К. М., не дължи
на „Е.М.” ЕООД сумата от 17255,68 лв., представляваща оставащо
задължение по изпълнително дело № 20188690400326 г. на ЧСИ И.Б.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. №
2223/2013 г. на РС-С.З. и са присъдени разноските по делото. Във въззивната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения. Направено е
искане да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното
решение в частта, с която се приема недължимост поради погасителна
давност. Претендират се разноските пред първата инстанция и въззивното
производство. Към въззивната жалба са представени като приложния писмени
доказаказателства.
В законоустановия срок е постъпил отговор от въззиваемия, в който
1
същият е взел становище по направените във въззивната жалба оплаквания.
Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноските.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
От приетите писмени доказателства се установява, че е издаден
изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по влязла в сила заповед за изпълнение №
1352 от 07.05.2013 г., по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-С.З., с който ищецът
ЕМ. К. М. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 9653,90 лв. главница
по договор за потребителски кредит № FL642289 от 12.06.2012 г., сумата от
395,46 лв. договорна лихва за периода от 18.08.2012 г. до 21.03.2013 г., сумата
от 41,64 лв. наказателна лихва за забава за периода от 18.08.2012 г. до
21.03.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 30.04.2013 г. до
изплащане на сумата и разноски в размер на 744 лв.
От приетото писмено доказателство, издадено удостоверение изх. №
3573/26.03.2021 г. на ЧСИ И.Б., е видно, че първоначално е образувано на
16.09.2013 г. изпълнително дело № 20138690400366 с взискател „Ю.Б.“ АД и
длъжник ищеца ЕМ. К. М., въз основа на изпълнителния лист от 07.05.2013 г.
по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-С.З.. Сумата за събиране по изпълнителното
дело била общо в размер на 13067,67 лв., ведно с такси и разноски на
съдебния изпълнител. На 11.03.2016 г. по молба на ответника „Е.М.“ ЕООД е
направено искане за конституиране на мястото на взискателя въз основа на
договор за цесия от 18.01.2016 г., което било сторено на същата дата
11.03.2016 г. Изпълнителното производство било прекратено на 12.04.2018 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД поискал обратно изпълнителния лист, след
което с нова молба вх. № 4880/10.09.2018 г. е образувал ново изпълнително
дело срещу длъжника, образувано под № 20188690400326. Само по първото
изпълнително дело имало събрани суми, които били изплатени на
първоначалния кредитор, а на новия кредитор „Е.М.“ ЕООД нямало платени
суми, тъй като такива не били събрани.
От приетите писмени доказателства е видно, че вземането на „Ю.Б.“ АД
от ЕМ. К. М., предмет на договор за потребителски кредит № FL642289 от
12.06.2012 г. и съответно на процесния изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по
2
ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-С.З., е прехвърлено на цесионера „Е.М.“ ЕООД
въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г..
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай спорният момент по делото, наведен от
въззивника във въззивната жалба е дали ищецът в случая е установил, че не
дължи претендираните суми, като погасени по давност.
За да достигне до този резултат РРС е приел, че в тежест на ответника е
да докаже твърдените факти, чрез които счита да е прекъсната погасителната
давност за вземането по изпълнителния лист, като му е дадена възможност да
направи доказателствени искания в тая връзка. Такива доказателствени
искания не са направени, съответно събрани от съда. С оглед на
процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че се е стигнало до
недоказване на твърденията на ответника за осъществени изпълнителни
действия в хода на изпълнителния процес, които да са прекъснали
погасителната давност.
Съдебната практика е единна и непротиворечива, че в доказателствена
тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
установи, че взискателят е предприел действия, водещи до спиране и
прекъсване на законоустановения давностен срок за процесните вземания. В
конкретния случай, както е приел и РРС, ответникът е бездействал, въпреки
дадената му за това възможност.
Ето защо решението на РРС е правилно и законосъобразно, като
настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция,
поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззиваемия се дължат направените по
делото разноски в размер на 1100 лв. за адв. възнаграждение. Направеното от
3
въззивника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемия е неоснователно, тъй като е съобразено с минималните размери
на адв. възнаграждения, съгласно чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ.
Предвид цената на иска, в размер на 17255,68 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/07.02.2022г., постановено по гр.д. №
718/2021г. по описа на Районен съд – гр. Р..
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С., ***,
да заплати на ЕМ. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ***, и
настоящ адрес с. К., община Р., сумата 1100 лв. (хиляда и сто лева), адв.
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4