№ 1492
гр. Плевен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102514 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, чрез юрк.***, против П. С. К., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от
487,45 лева, от които сумата от 445,48 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,07,2020 г. – 31,07,2021 г., и сумата от 41,97
лева, представляваща лихва за забава за периода 02,09,2020 г. – 01,02,2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №738/2022 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в
гр.Плевен, жк.Сторгозия бл.26 вх.Б, ап.8, е с абонатен №17291. В с.з. проц.представител на
ищеца сочи, че сумите, които са заплатени, са приспаднати от задължението. Твърди се, че
ответницата е посочвала изрично периодите, за които извършва плащане, и плащането е
отнасяно към тях. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който оспорва
1
предявеният иск, като твърди заплащане на претендираните суми преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В с.з.
проц.представител на ответницата – адв.*** от ПАК, моли съда да отхвърли иска като
погасен чрез плащане. Твърди се, че ответницата е посочвала конкретния размер на периода,
за който иска да плати, а кредиторът е отнесъл неправилно сумите по стари задължения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№738/2022 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 421,06 лева са начислени за отопление с ИРУ, 56,12 лева
са начислени за отопление без ИРУ, 70,90 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, 321,41 лева са за БГВ, 21,47 лева са за услуга дялово
разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №17291 с титуляр
ответника и Ива С. Кузманова, че през процесния период е била начислена сума в общ
размер на 890,96 лева главница и 83,95 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт за дарение на недвижим имот се установява, че
ответницата и сестра й Ива С. Кузманова са придобили по дарение 1/2 от процесния
топлоснабден имот.
От представеното копие от Договор от 04,09,2002 г. се установява сключването на договор
между топлинния счетоводител „Нелбо инженеринг“ ООД и собствениците на етажната
собственост на адрес ***. Приложен е и протокол от проведено ОС на ЕС на адрес ***, от
07,08,2022 г.
От представеното копие от Разписка №0400012175289009/21,12,2020 г. от Изипей се
установява плащане от ответницата на сума в размер на 222,00 лева с получател
„Топлофикация-Плевен“ЕАД.
От представеното копие от Разписка №0400012356168428/20,01,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 247,34 лева, като е посочена фактура
№4446976/31,12,2020 г. за периода 01,12,2020 г. – 31,12,2020 г.
От представеното копие от Разписка №0400012559166401/22,02,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 307,76 лева, като е посочено
основание – задължение за период 01,10,2015 г. – 31,01,2021 г.
От представеното копие от Разписка №0400012818994361/03,04,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 257,52 лева, като е посочена фактура
2
№4520836/28,02,2021 г. за периода 01,02,2021 г. – 28,02,2021 г.
От представеното копие от Разписка №0400013105837628/18,05,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 176,95 лева, като е посочено
основание – задължение за период 01,10,2015 г. – 30,04,2021 г.
От представеното копие от Разписка №0400013167597862/27,05,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 70,26 лева, като е посочена фактура
№4596346/30,04,2021 г. за периода 01,04,2021 г. – 30,04,2021 г.
От представеното копие от Разписка №0400013553048918/26,07,2021 г. от Изипей се
установява плащане по аб.№17291 на сума в размер на 48,82 лева, като е посочена фактура
№4641932/30,06,2021 г. за периода 01,06,2021 г. – 30,06,2021 г.
От представеното копие от Молба-декларация от 05,12,2008 г. е видно, че ответницата е
заявила откриване на партида при ищцовото дружество поради смърт на титуляра.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответницата е регистриран с абонатен №17291, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период 01,07,2020 г. – 31,07,2021 г. стойността на консумираната и незаплатена топлинна
енергия е в размер на 890,96 лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното
плащане е в размер на 86,20 лева. ВЛ е посочило, че със платените от ответницата суми в
общ размер на 1330,65 лева са погасени следните задължения – 706,71 лева съдебни
начисления по изп.д.№460/2019 г. на ЧСИ П.Петков, 623,87 лева главница и 0,07 лева
мораторна лихва. ВЛ е установило, че има и плащане от 13,10,2020 г., с което е платено
задължението за периода 01,09,2020 г. – 30,09,2020 г. в размер на 23,27 лева. Изрично е
посочео в заключението, че след извършване на плащанията от ответницата, са останали
задължения в размер на 890,96 лева главница. В с.з. ВЛ изрично посочва, че в разписките за
плащане има посочен периода, за който се плаща, с изключение на разписката за 222,00
лева, и тя е отнесена за погасяване на суми по изп.дело. ВЛ заявява, че ищцовото дружество
е отнасяло плащанията към посочения в разписката период, като където е посочен период от
01,10,2015 г., плащането е отнасяно по изп.дело. Съдът кредитира заключението на ВЛ като
вярно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдените по-горе нот.актове може да се направи извода, че собственик на
процесния имот е ответницата и нейната сестра, като това обстоятелство не е и спорно по
делото. Ето защо съдът приема, че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
3
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответницата е съсобственик на имота, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е съсобственик на апартамент №3 в сградата и поради това
има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно /а в процесния случай такава
топлинна енергия е ползвана, както и БГВ/, доколкото по законодателен ред е предвидено,
че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна
система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение
на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна
енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
4
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
По отношение възражението на ответницата, че е заплатила сумата и искът следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане – съгласно разпоредбата на чл.76, изр.1 от ЗЗД, този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В изр.2 на същата
разпоредба е посочено, че ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, погасява се
най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото. В процесния случай при част от плащанията си
ответницата се е възползвала от правото си да посочи изрично номера на фактурата, която
плаща, и конкретния период, като според заключението на ВЛ тези суми са отнесени
коректно от кредитора по задължението за съответния месец. Спорно между страните е дали
сумите, които са платени на 21,12,2020 г. в размер на 222,00 лева, на 22,02,2021 г. в размер
на 307,76 лева, на 18,05,2021 г. в размер на 176,95 лева, или суми в общ размер на 706,71
лева правилно са разнесени от ищеца към задължения за стари периоди. В Разписка
№0400012175289009/21,12,2020 г. от Изипей, няма посочено основание за плащането на
сума в размер на 222,00 лева с получател „Топлофикация-Плевен“ ЕАД. Доколкото в
разписката не е посочено за кой период ответникът плаща на ищцовото дружество
/длъжникът не е упражнил правото си на избор/, а и страните не са уговорили поредност на
изпълнението с оглед наличието на повече от едно еднородни задължения на ответника към
топлофикационното дружество, и недостатъчност на изпълнението, плащането на тези
222,00 лева следва да се разнесе по силата на субсидиарното правило на чл.76, ал.1, изр.2 и 3
от ЗЗД, като се най-напред се погаси най-обременителното за длъжника изпълнение. По-
обременително е това задължение, чието неизпълнение се отразява по-неблагоприятно върху
имуществената сфера на длъжника – в случая това е най-старото по време задължение, тъй
като върху него се начислява законна лихва за забава. Ето защо съдът приема, че правилно
„Топлофикация-Плевен“ ЕАД е извършила погасяване на по-старо задължение на
ответницата със постъпилата сума от 222,00 лева, като е отнесла тази сума към изп.д.
№460/2019 г. на ЧСИ П.Петков, което е за събиране на стари задължения на ответницата. В
Разписки №0400012559166401/22,02,2021 г. и Разписка №0400013105837628/18,05,2021 г.,
ответницата е посочила като основание – „задължение за период 01,10,2015 г. – 31,01,2021
г.“, респективно „задължение за период 01,10,2015 г. – 30,04,2021 г.“. В случая длъжникът е
посочил кое задължение погасява и отново съобразно правилото на чл.76, ал.1, изр.2 и 3 от
ЗЗД кредиторът, в случая Топлофикация-Плевен ЕАД е погасила с постъпилите плащания
най-обременителното за длъжника задължение – в случая – най-старото, по изложените по-
горе съображения. С оглед всичко изложено и съобразявайки заключението на ВЛ, съдът
счита, че ищецът е отнесъл правилно всички направени от ответницата плащания, и към
настоящия момент е налице задължение по партидния номер в размер на 890,96 лева
главница и 83,95 лева лихва за забава /лихвата за забава е изчислена от ВЛ в размер на 86,20
лева/.
5
Съобразявайки обстоятелството, че ищецът претендира от ответницата половината от тези
суми - 445,48 лева главница, и 41,97 лева лихва за забава, то искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 120,00 лева депозит за ВЛ по СИЕ и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 12,50 лева за държавна такса и 25,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, които, с оглед изхода на спора, ответницата следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че П. С. К., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 487,45 лева, от които сумата от 445,48
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,07,2020 г. – 31,07,2021 г., и сумата от 41,97 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02,09,2020 г. – 01,02,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09,02,2022 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№738/2022 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. С. К., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 120,00 лева депозит по
СИЕ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. С. К., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 37,50 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6