към присъда по НОХД 30
174 по описа на Районен съд град Монтана за 2015 година, трети
наказателен състав.
Подсъдимият Е.Р.И... с обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана е обвинен в това, че за времето от 12.09.2014Г. до
19.09.2014Г. в гр.Монтана, обл.Монтана, след като на 12.09.2014Г. намерил
чужда, движима вещ: мобилен телефон марка „Самсунг” /Samsung/, модел „Галакем”
/Galaxy/, с IМЕI: 355698057666002, в продължение на една седмица не съобщил за
нея на собственика М.Д.Б. xxx, на властта И.. на този, който я е загубил Р. В. Б.
от гр.Монтана, обл.Монтана – престъпление по чл.207 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така
предявеното обвинение И.. взема становище, че е доказано по несъмнен начин
авторството на деянието. Моли съда да наложи наказание глоба в средния размер
предвиден в правната норма.
Подсъдимият Е.Р.И... се признава за
виновен. Служебният му защитник моли съда да му наложи наказание в предвидения
от закона минимален размер.
Производството се разви при условията И.. реда на
чл.370 ал.1 И.. сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на странитЕ.
Доказателствата по делото са писменИ. На
основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете И..
огласи, без да извършва разпит на подсъдимият,
свидетелите И.. вещото лицЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите И..
възраженията на страните намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.Р.И... е с постоянен адрес xxx. Осъждан е към датата на извършване на
престъплението два пъти за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, като
са му наложени съответните пробационни меркИ.
Свидетелката М.Д.Б. xxx е майка на свидетеля
Р. В. Б.. Тя помолила свой приятел – свидетеля М. В. И... от гр.Монтана да
закупи мобилен апарат на изплащане с уговорката да предостави апарата за
ползване на сина си И.. да изплаща месечните вноски по погасяване на
задължението.
На 01.12.2013Г. свидетеля И... закупил от
магазин на „Мобилтел” АД телефон марка „Самсунг Галакси” GJ-I 8286 с IМЕI: 355698057666002 И.. го предоставил на свидетелката М.Б.. Тя го дала
на сина си, който го ползвал с абонатен номер №0884 287 761 .
На 12.09.2014 год. свидетеля Р. В. Б.
посетил слънчевата градинка в град Монтана, където престоял до около 15,00
маса. При отиване в градинката носил със себе си мобилния апарат „Самсунг
Галакси” И.. го оставил на пейка там в близост до площадката за каране на
скойтборд. При тръгване от градинката забравил апарата на пейката.
Подсъдимият Е.Р.И..., свидетелите Е. Г. П.
И.. Л. И... Л. се срещнали на 12.09.2014 год. И.. решили да отидат да пият бира
в Слънчевата градина в град Монтана. Купили бира И.. тръгнали около 15.00 часа
към площадката за скейборд в градинката. На една от пейките до площадката
подсъдимият И... забелязал мобилния апарат, взел го със себе си И.. казан на
свидетелите, че го е харесал И.. мисли да го задържИ. Извадил СИМ – картата от
апарата И.. я захвърлил. Занесъл телефона на познато му лице, което го
разкодирало. Поставил своя СИМ карта с абонатен номер № 0879 498 687 И.. го
ползвал до посещение в гр. Варна, където на 19.09.2014 год. го продал на свидетеля
В. М. С. от гр.Варна за сумата от 100.00 лв. в присъствието на свидетеля Н. Г. Д.
от гр.Варна.
На 31.07.2015 год. св.В. С. предал
доброволно телефонния апарат на служител на РУ „Полиция” Варна, а на 28.08.2015
год. апарата бил предаден на свидетелката М.Б..
На досъдебното производство е назначена И..
изпълнена съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо Л. З. Ц., според
заключението, на която стойността на телефон марка „Самсунг Галакси” GJ-I 8286
с IМЕI: 355698057666002 към датата на инкриминираното деяние възлиза на
сумата от 200,00 лв. Съдът изцяло кредитира експертното заключение, като
обективно И.. компетентно дадено, а още повече И.. не оспореното от страните по
делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни И..
писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: самопризнанието на подсъдимия
Е. Р. И..., показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
както И.. писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимият И.. доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Престъплението по чл.207 от НК е едно типично
двуактно престъплениЕ. Неговото изпълнително деяние включва два последователни И..
функционално свързани акта, всеки от които, взет отделно, не е престъпен, а
именно: едно действие, което се заключава във вземане на загубена от другиго И..
намерена впоследствие от дееца чужда движима вещ, И.. едно продължено след това
бездействие, което се заключава в несъобщаване за намерената вещ в срок една
седмица на собственика, на властта, или на лицето, което я е загубило.
Със своя втори акт престъплението се явява И..
продължено– то започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на
минимално необходимия за наличието му седемдневен срок. Престъплението
приключва само след И.. едва когато деецът преустанови своето бездействие И..
съобщи за намерената вещ или бъде заловен с нея. Чак от този момент нататък
тече И.. преследвателната давност за породената от него наказателна отговорност
– чл. 80, ал. 3 НК.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен
резултат е отрицателен по своето съдържание И.. се свежда до това, че нито
собственикът, нито властта, нито лицето, което е загубило вещта, научават седем
дни след нейното намиране къде е тя.
От така изложеното по – горе И.. във връзка с
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Е. Р.
Т. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по
чл.207 ал.1 НК, а именно за времето от 12.09.2014Г.
до 19.09.2014Г. в гр.Монтана, обл.Монтана, след като на 12.09.2014Г. намерил
чужда, движима вещ: мобилен телефон марка „Самсунг” /Samsung/, модел „Галакем”
/Galaxy/, с IМЕI: 355698057666002, в продължение на една седмица не съобщил за
нея на собственика М.Д.Б. xxx, на властта И.. на този, който я е загубил Р. В. Б.
от гр.Монтана, обл.Монтана.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на
вина пряк
умисъл. Следва да се подчертае, че субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на умисъла. Подсъдимият още в момента на намирането на веща е заявил, че смята
да е задържи, каквото всъщност е И.. сторил да установяването му като
извършител на противоправното деяниЕ.
При тази
система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за
безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват
съответните правни изводи:
Подсъдимият е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е
пълнолетен И.. е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството И..
значението на извършеното И.. е могъл да ръководи постъпките сИ. Бил е в ясно
съзнание, адекватен И.. подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за
осъществено от него изпълнително деяние на престъплението, по което е обвинен.
Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното
деяние се е проявило чрез бездействието на подсъдимия.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на подсъдимия.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимият Е. Р. И... за така извършеното от него престъпление,
съдът взе в предвид смекчаващите И.. отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – няма.
Признанието на вината не може в случая да бъде смекчаващо вината обстоятелство,
с оглед вида на производството – чл.371 т.2 от НПК. Щетите от деянието са
възстановени, но не И.. от подсъдимия.
Отегчаващи вината
обстоятелства – предишни осъждания.
При определяне на наказанието
съдът счете, че са налице отегчаващи вината обстоятелства И.. определи
наказанието при условията на чл.54 от НК към средния предвиден в правната норма
размер, а именно 150.00 лева ГЛОБА в полза на Държавата.
Съдът съобрази И..
разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК „Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за
предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 –
11”.
С така наложеното по вид И.. размер наказание
съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите И.. задачите на личната И..
генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително И.. възпитателно по отношение на този подсъдим И.. по отношение
на останалите гражданИ.
Предвид изхода на делото И.. на основание чл.189
ал.3 от НПК направените по водене на делото разноски от досъдебното
производство следва да се заплатят от подсъдимия Е.Р.И... xxx в размер на 30.00
лева, както И.. по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Монтана.
Няма приложени по делото
веществени доказателства.
По горните съображения, съдът се произнесе с
присъдата сИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: