Решение по дело №660/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20217200700660
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                               № 2

гр.Русе, 24.01.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 660 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 268 вр. чл.256, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Момтрейд Русе“ ООД, със седалище в гр.Русе, против мълчаливото потвърждаване от страна на директора на ТД на НАП – Варна на неоснователни изпълнителни действия на публичен изпълнител, обективирани в обявление с изх.№ C210018-118-0000794/09.09.2021 г. към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване № C210018-102-0002418/09.09.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе. В жалбата и в представената писмена защита се излагат подробни съображения за допуснати в рамките на изпълнителното производство съществени процесуални нарушения при извършване на оспорените изпълнителни действия. Твърди се, че в нарушение на чл.243, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител не му връчил съобщение № С210018-189-0000021/16.07.2021 г., с което бил обявен за продажба чрез търг с тайно наддаване собственият му недвижим имот, представляващ офис - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5633.1.42, с административен адрес гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26, ет.3, като по този начин жалбоподателят бил лишен от възможността да заплати публичните си задължения и така да предотврати продажбата на имота. Поддържа, че това съобщение не му било връчвано и по реда на чл.32 от ДОПК, доколкото не са налице предпоставките на този сложен фактически състав, обуславящи допустимостта на подобно фингирано връчване. Заявява, че изпълнителните действия са предприети за принудително събиране на вземане по ревизионен акт № Р-03001818-000731-091-001/04.10.2018 г., който все още не е влязъл в сила, а производството по съдебното му оспорване е все още висящо пред касационната инстанция – адм.д. № 9815/2020 г. по описа на ВАС, като понастоящем, с определение от 27.09.2021 г., то е спряно поради отправеното до СЕС преюдициално запитване. Сочи, че върху недвижимия имот била вписана възбрана, поради което в полза на фиска били налице достатъчно гаранции за събиране на публичните вземания по ревизионния акт след евентуалното му влизане в сила и с оглед на това не е необходимо да се извършва продажба на имота преди влизането в сила на този акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорените изпълнителни действия и мълчаливото им потвърждаване от решаващия орган. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуалният си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че по подадената до него жалба по административен ред от жалбоподателя е налице не мълчаливо потвърждаване на оспорените изпълнителни действия, а изрично произнасяне с решение № 240/27.10.2021 г., в изпълнение на определение № 33/17.09.2021 г., постановено по адм.д. № 574/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, с което делото било изпратено на административния орган по подведомственост. С това решение директорът на ТД на НАП Варна оставил без разглеждане жалбата на „Момтрейд Русе“ ООД и прекратил производството по нея по съображения, че жалбоподателят (длъжник) не е активно процесуално легитимиран да оспорва резултата от извършената публична продажба чрез търг с тайно наддаване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Първоначално предмет на депозираната жалба е било мълчаливото потвърждаване от решаващия орган на оспорените изпълнителни действия поради изтичането на регламентирания в чл.267, ал.2 от ДОПК 14-дневен срок, считано след изтичане на срока за обжалване от страна на търговското дружество-жалбоподател на определение № 33/17.09.2021 г., постановено по адм.д. № 574/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, с което делото е изпратено на този орган по подведомственост.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.130, ал.4, изр.второ от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, определението по подведомствеността подлежи на обжалване с частна жалба не само от жалбоподателя, но и от органа, на когото делото е изпратено. След влизането на този съдебен акт в сила поради изтичане на срока за неговото обжалване както от жалбоподателя, така и от директора на ТД на НАП Варна, същото е изпратено за изпълнение на решаващия орган с писмо от 15.10.2021 г. В предвидения в чл.267, ал.2 от ДОПК срок директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл с изричен акт – с решение № 240/27.10.2021 г. Доколкото решението е издадено в преклузивния за това срок (вж. задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 3/2008 г., приложими и за настоящия случай, на основание чл.144, ал.2 вр.ал.1 от ДОПК), то предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е не мълчаливото потвърждаване по чл.156, ал.4 вр.чл.144, ал.2 от ДОПК на оспорените изпълнителни действия, а горепосочения изричен акт на директора на ТД на НАП Варна за оставяне без разглеждане на подадената срещу тях жалба.

Доколкото по делото няма данни за датата на съобщаването на това решение на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от директора на ТД на НАП Варна, т.е. от материално и териториално компетентен орган. В правомощието на този орган, съгласно чл.267, ал.1, т.6 от ДОПК, е да остави без разглеждане жалбата, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение. Решението е в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и при спазване на административнопроизводствените правила.

С оспореното обявление изх.№ C210018-118-0000794/09.09.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе, са обявени класираните оферти, постъпили при проведената на 09.09.2021 г. продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл.251 – чл.254 от ДОПК, на описания имот, собственост на жалбоподателя – офис, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5633.1.42, с административен адрес гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26, ет.3. В съответствие с изискването на чл.252, ал.9 от ДОПК, с оспореното обявление са обявени спечелилият търга – „Панперо“ ООД, и следващите две най-добри предложения – на „Еврона“ АД и Силвия Нанева, като офертите са индивидуализирани чрез техния номер и предложената от всеки от участниците цена.

За да остави без разглеждане подадената по административен ред жалба решаващият орган приел, че посоченото обявление съставлява част от производството по продажба в рамките на проведен търг с тайно наддаване и обективира резултата от проведения търг. Приел също, че съобразно чл.256, ал.1 от ДОПК, процесуално легитимиран да оспори резултата от проведения търг е единствено участник, предложил по-висока цена от обявения купувач, когато последният не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия, но не и длъжника. Посочено е, че поради това жалбоподателят не попада в кръга на лицата с право на жалба и същият не е активно легитимиран да оспорва резултата от извършената публична продажба, какъвто всъщност е предметът на оспореното обявление. Аргументирано е и становището, че той няма правен интерес да обжалва самото обявление, тъй като то не поражда непосредствено правни последици за длъжника в изпълнителното производство, а единствено за участниците в проведения търг. Прието е, че отмяната на същото, ако не бъде отменен и самият търг, не би довело до настъпване на благоприятен ефект за жалбоподателя, тъй като публичният изпълнител ще е длъжен да издаде ново обявление, което не би имало различно съдържание.

Изложените в мотивите на оспореното решение съображения се споделят изцяло от съда.

Кръгът на легитимираните субекти, разполагащи с право на жалба срещу проведената продажба чрез търг, е лимитативно определен в чл.256, ал.1 от ДОПК. Той включва единствено участниците в търга. В случая с оспореното обявление са обявени спечелилият търга и следващите две най-добри оферти, т.е. касае се до изпълнение от публичния изпълнител на процесуалното задължение по чл.252, ал.9 от ДОПК, което действие несъмнено е част от производството по продажба чрез търг. Следователно правилен се явява направеният от решаващия орган извод, че длъжникът не е активно процесуално легитимиран да обжалва действията по неговото провеждане.

На следващо място, за жалбоподателя липсва и правен интерес да оспорва посоченото действие, тъй като то не засяга непосредствено неговите права, а само тези на участниците в търга. Жалбоподателят разполага с интерес да обжалва постановлението за възлагане на имота, тъй като то е акта, прехвърлящ правото на собственост от патримониума на длъжника в този на спечелилия търга и обявен за купувач на имота – чл.246, ал.8 вр.чл.253 от ДОПК.

Не съставлява процесуално нарушение и обстоятелството, че изпълнителните действия са предприети по време на висящността на спора относно законосъобразността на изпълнителното основание - ревизионен акт № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018 г. Разпоредбите на чл.127, ал.2, чл.153, ал.1, чл.157, ал.1 и чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК уреждат предварителното изпълнение на ревизионния акт, независимо от неговото обжалване, по административен, а впоследствие и по съдебен ред. За да се осуети предварителното изпълнение на ревизионния акт, след изтичане на 14-дневния срок по чл.127, ал.1 от ДОПК за доброволното плащане на задълженията по него, е необходимо ревизираното лице да поиска от по-горестоящия административен орган или от съда (чл.153, ал.2, респ. чл.157, ал.2 от ДОПК) спиране на изпълнението и това искане да бъде уважено. Жалбоподателят се е възползвал и от двете възможности като е искал спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на ревизионния акт, както от решаващия орган – директора на дирекция „ОДОП“ Варна, така и от касационната съдебна инстанция – от ВАС, пред който съд делото е висящо понастоящем. С решение № 352/30.10.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна (л.479 - л.481 от приложеното изпълнително дело) е отказано спиране на изпълнението на посочения ревизионен акт. С определение от 04.11.2021 г., постановено по адм.д. № 9815/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отхвърлено искането на жалбоподателя от 30.09.2021 г. за спиране предварителното изпълнение на същия ревизионен акт. Обстоятелството, че с определение от 27.09.2021 г. по същото дело касационната инстанция е отправила преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съгласно чл.267, § 1, б.„б” от ДФЕС, и производството по делото е спряно, няма отношение към допустимостта на настоящата жалба и предварителното изпълнение на ревизионния акт.

Изложените в жалбата оплаквания във връзка с приложението на чл.32 от ДОПК по отношение на съобщението по чл.243, ал.2 от ДОПК не следва да бъдат разглеждани по същество в настоящото производство, тъй като същото се явява недопустимо по вече изложените съображения. За пълнота следва да се отбележи, че функцията на това съобщение е да се даде възможност на длъжника, до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, да плати задължението си заедно с разноските. По приложеното изпълнително дело са налице множество данни, че към релевантния момент длъжникът е бил в известност за размера на задължението си, респ. би могъл да го узнае без особени трудности, но въпреки това той не го заплатил или обезпечил. Наложената възбрана върху описания по-горе недвижим имот не съставлява достатъчно обезпечение на публичните му задължения, в който смисъл са и мотивите на определение от 04.11.2021 г., постановено по адм.д. № 9815/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение – имотът вече е продаден, а балансовата му стойност в размер далеч по-нисък от установените с ревизионния акт публични задължения. По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.161, ал.1, изр. трето вр.чл.144, ал.2 от ДОПК в полза на данъчната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Макар безспорно провежданото изпълнително производство да е такова с материален интерес, то такъв липсва в производството по оспорване на решение, с което подадената по административен ред жалба срещу конкретно изпълнително действие е оставена без разглеждане, поради което в настоящия случай юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 вр. чл.256, ал.2 вр. чл.268 вр. чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Момтрейд Русе“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Иван Вазов“ № 24, вх.“А“, представлявано от управителя М.Л.М., против решение № 240/27.10.2021 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане изпратената по подведомственост жалба с вх.№ 3717/17.09.2021 г. по регистъра на Административен съд – Русе, срещу обявление с изх.№ C210018-118-0000794/09.09.2021 г. към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване № C210018-102-0002418/09.09.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе.

ОСЪЖДА „Момтрейд Русе“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 500 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

  СЪДИЯ: