ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. В. 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АН. К. АНГ. от гр. В.чрез адв.-пълномощник Р.
В. Р. и служебен адрес: гр. В.против Определение № 89 от 24.01.2022г. на РС-В. по гр.д. №
909/2021г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по гр. дело №909/2021 г.
по описа на Районен съд-В. и е изпратено на Районен съд гр.С., по подсъдност по място.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно.
Излага се, че съдът неправилно приел, че нямал качеството на потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ и правилата на специалната местна
подсъдност по чл.113 ГПК не намират приложение.
Поддържа се, че възприетото от съда противоречи на т. 6 от Тълкувателно решение №
1/2014 на ВКС.
Посочва се, че дефинитивното определяне на термина “потребител на застрахователна
услуга” в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КЗ се различава от вложеното, според § 13, т.1
от Закона за защита на потребителите, съдържание в това понятие, но от това не следва да се
отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК по отношение на прекия
иск по чл.226, ал.1 КЗ, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. С
разпоредбите на КЗ законодателят е разширил кръга на потребителите на застрахователни услуги,
спрямо този по ЗЗП и е израз на защитата на потребителите в специфичната област на
застраховането и е съобразен с вида на отделните застраховки. С придаването на застрахованото
лице качеството на потребител на определен вид услуга за него съществува възможност да
упражни правото на избор на местна подсъдност, вкл. по предявен от него пряк иск и чрез този
избор да дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК.
Твърди се още, че е бил потребител на застрахователна услуга и това е било решението при
разглеждането на иска, предявен от ответника по настоящото дело против него, който е бил
разглеждан пред видинските съдилища.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение, а делото бъде върнато на РС-В. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
От отвтената по жалбата страна е постъпил отговор с който по същество оспорва частната
жалба и иска от съда да потвърди обжалваното определение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
ВРС е сезиран от ищеца/частния жалбоподател в настоящото производство/ с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК с искане за
признаване за установено по отношение на ответника - „З. Д. Е. АД гр. С., че ищецът АН. К. АНГ.
от гр. В. не дължи на „З. Д. Е. АД гр. С., сумите : 1 875,00лева - главница, 1 275,66лева - законна
лихва върху главницата считана от 11.07.2014г., сумата от 1056,25лева - разноски по гр. дело
№26/2015г. по описа на Районен съд В. поради погасяването им по давност.
Вземането на ответника, предмет на дело, е присъдено с влязло в сила Решение № 116 /
29.10.2015г. по гр. дело № 250 / 2015г. на Окръжен съд В., след реализиран инстанционен контрол
по отношение на Решение № 140 / 07.05.2015г. по гр. дело № 26/2015г. по описа на Районен съд В.
по предявен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./, предложение първо.
За присъденото вземане на ответното застрахователно дружество от Районен съд-В. е
издаден изпълнителен лист от 27.01.2016г. по гр.д.№26/2015 на ВРС срещу частния жалбоподател
АН. К. АНГ. и е образувано изп.д.№258/2021г. по описа на ЧСИ Ст..Н., рег.№898 и район на
действие ОС-В. и е връчена покана за доброволно изпълнение.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.“АД.
Своевременно в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК с отговора е направено възражение за местна
неподсъдност на делото пред Районен съд-В. на основание чл.105 от ГПК компетентен е съдът по
седалището на дружеството – Софийски районен съд.
С обжалваното Определение № 89 от 24.01.2022г. по гр.д. № 909/2021г. по описа на РС-В.
първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 909 / 2021г. по описа на
Районен съд В. и е изпратил делото на Районен съд гр. С. по подсъдност по място.
За да постанови обжалваното определение ВРС е приел, че в случая възражението за
неспазена подсъдност на делото по място е основателно. Ищецът няма качеството на потребител
на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, респ. не намира приложение правилото на
чл. 113 ГПК. В случая приложение намира правилото на обща местна подсъдност по чл. 105 от
ГПК и доколкото седалището на ответното дружество се намира в съдебния район на Районен съд
С. той е компетентния съд да рагледа далото.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100/2019 г.),
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата
на чл. 113 ГПК не намира приложение в настоящият случай.
От изложеното в исковата молба се установява, че ищецът претендира за признаване за
установено по отношение на ответника - „З. Д. Е. АД гр. С. че не дължи на „З. Д. Е. АД гр. С.
сумите : 1 875,00лева - главница, 1 275,66лева - законна лихва върху главницата считана от
11.07.2014г., сумата от 1056,25лева - разноски по гр. дело №26/2015г. по описа на Районен съд
Видин, поради погасяването им по давност, факт настъпил след приключване на съдебното дирене
в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Предвид изложеното частният жалбоподател няма качеството на потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и не търси защита на правата си на договорно
основание или извъндоговорно основание /например, когато се претендират недействителност или
последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън
основанията по съответния специален закон./.
2
ВОС намира, че в случая намират приложение разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр.
1 ГПК уреждат т. нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна
подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в
срока за отговор на исковата молба, каквото възражение е направено своевременно по делото от
ответното дружество.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 89 от 24.01.2022г. по гр.д. № 909/2021г. на РС-В..
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3