№ 305
гр. Ботевград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810102080 по
описа за 2024 година
С исковата молба от А. С. М. срещу *****“ ООД e предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 420,00 лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 07.09.2021 г. до 30.09.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. - датата на подаване на исковата
молба - до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в исковия период е имал качеството на служител на
ответното дружество по силата на Трудов договор № 59/07.09.2021 г., като заемал
длъжност „Шофьор товарен автомобил/международни превози/“ с брутно
възнаграждение – минимално за страната. Трудовото му възнаграждение не било
актуализирано в съответствие с увеличенията на минималната работна заплата. Със
Заповед № 25/04.10.2024 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, без обаче да има молба от ищеца или предложение от
ответника или др. документи. На 07.10.2024 г. ищецът подал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО) на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. На 08.10.2024 г. ищецът подал
сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област. В хода на извършената
проверка по сигнала Дирекцията установила нарушение на трудовото законодателство
при прекратяване на ТПО от работодателя, като издала на последния задължително
предписание. При проверката на разчетно – платежните ведомости за периода м.
януари – м. август 2024 г. имало положен подпис за получаване на трудово
възнаграждение, който ищецът категорично отрича да е полагал. По банкова сметка
1
получавал командировъчни средства, но заплати не му били изплащани нито по банков
път, нито в брой. На 25.10.2024 г. ответното дружество изпратило покана на ищеца за
явяване в офис на дружеството на 05.11.2024 г., като се сочело, че евентуалното
неявяване на ищеца ще бъде последвано от дисциплинарно уволнение. Ищецът намира
подобна покана за безпредметна, предвид че вече бил подал заявление за прекратяване
на ТПО по чл. 327, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че не е получавал трудово
възнаграждение за периода от 07.09.2021 г. до 30.09.2024 г., което работодателят
обяснявал със свое временно затруднение в условията на настъпилата икономическа
криза. В заключение се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
24 420 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от
07.09.2021 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е подал отговор в
законоустановения срок. Прави бланкетно възражение за недопустимост на иска. По
същество го намира за неоснователен. Твърди, че ищецът е получил всички дължими
суми по банков път, включително работните си заплати. Претенцията му освен това
била погасена по давност. Ищецът дори дължал възстановяване на надплатени му суми
за командировки. За исковия период дружеството превело на ищеца общо 120 240 лв.
по банков път. От тях 48 260,10 лв. били за командировки, а 22 909,40 лв. – за заплати.
С останалите суми в размер на 49 070,50 лв. ищецът се обогатил неоснователно, тъй
като били получени без основание или на неосъществено основание. По същество се
иска отхвърляне на иска. В условията на евентуалност се прави възражение за
прихващане на присъдените в полза на ищеца суми със сумата от 49 070,50 лв.
Впоследствие възражението за прихващане е оттеглено, както и не се поддържат
всички твърдения във връзка с него. Претендират се и сторените съдебно – деловодни
разноски.
В откритото съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа доводите и исканията си по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Трудов договор № 59/07.09.2021 г. се установява, че ищецът А. С. М. е бил
назначен при работодател ответното дружество на длъжност „Шофьор товарен
автомобил (международни превози)“ при основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 610,00 лв., платимо до 20-то число на следващия месец и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,06 % за всяка
година. Отделно от това, процесуалният представител на ответника изрично уточнява
2
в първото открито съдебно заседание, че работодателят не оспорва факта, че в
процесния период от 07.09.2021 г. до 30.09.2024 г. е бил в трудово правоотношение с
ищеца. Коментираното обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Видно от Заявление от 07.10.2024 г., ищецът е уведомил работодателя, че
считано от същата дата прекратява едностранно трудовото си правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане на трудовото му
възнаграждение.
Заключението по допуснатата ССчЕ е изготвено на база справка в
счетоводството на ответника, като са съобразени приложените към заключението
платежни нареждания, касаещи ищеца А. С. М., както и фишове (неподписани и без
дата) за работна заплата на същия за процесния период. Съгласно Заповед №
3/15.01.2020 г. на управителя на ответното дружество, дневните пари за командировка
на международните шофьори в дружеството се изплащат до двойния размер,
съобразно чл. 17, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, в сила от 01.07.2004 г., приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. В заключението
се сочи, че приетата с коментираната заповед сума за дневни пари е 71 евро на ден.
Според вещото лице, дължимите трудови възнаграждения (основно + допълнително)
за процесния период 07.09.2021 г. – 30.09.2024 г. възлизат на 21 321,60 лв.
Възнагражденията са посочени в табличен вид помесечно за целия процесен период,
като са изчислени на база съответния за годината размер на минималната работна
заплата. Сумите, дължими на ищеца като командировъчни за същия период, възлизат
на 96 927,02 лв. според експертния извод. В заключението по ССчЕ е отразено, че
общо преведените суми от работодателя ответник на ищеца възлизат на 117 960,00 лв.
Вещото лице счита, че трудовите възнаграждения са платени на ищеца частично, като
е налице разлика от 288,62 лв. Като забележка е посочено, че два от командировъчните
отчета, които са в общ размер 1666,37 лв. са дължими, но неплатени, т. к. за тях
липсват разходни касови ордери. Вещото лице приема, че към дължимите
командировъчни за съответния месец по банков път е изплащана и част от трудовото
възнаграждение за съответния месец. Съдът кредитира заключението по ССчЕ, като
обективно и професионално изготвено, приема за верни калкулациите на сумите,
дължими като командировъчни пари и като трудови възнаграждения, тъй като това са
експертни въпроси, за които са необходими специални знания. Според вещото лице са
налице надплатени суми спрямо дължимите командировки, които покриват дължимите
заплати частично. Съдът приема извода, че по банков път са извършени плащания,
които надхвърлят като размер дължимите командировъчни пари. Дали обаче
надплатеното представлява плащане именно на трудови възнаграждения, това не е
експертен, а правен въпрос, които следва да се прецени от съда.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
За уважаване на иска, в доказателствена тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже: 1.) валидно свое трудово правоотношение с ответника за процесния период от
07.09.2021 г. до 30.09.2024 г.; 2.) размер и настъпила изискуемост на уговореното
трудово възнаграждение за процесния период.
Ответникът следва да докаже възражението си, че е платил процесните суми за
трудови възнаграждения, както и на общо основание да докаже всички свои останали
възражения, вкл. за погасяване по давност на претенцията.
Страните по делото са били във валидно трудово правоотношение за процесния
период от 07.09.2021 г. до 30.09.2024 г., за което обстоятелство не спорят, а отделно от
това, същото се доказва от събраните писмени доказателства.
Основни задължения на работодателя по трудово правоотношение съгл. чл. 128,
т. 1 и т. 2 КТ са в установените срокове да начислява във ведомости за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд,
както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Според разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1
КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени от Министерския съвет. В конкретния случай, ищецът е заемал длъжността
„Шофьор товарен автомобил (международни превози)“ и поради естеството на
работата му, приложима при определяне на командировъчните пари се явява
разпоредбата на чл. 31 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина.
При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя, съгл. чл. 245, ал. 1 КТ, се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение поне в размер на минималната работна заплата. Последната от своя
страна се определя от Министерски съвет за всяка календарна година – чл. 244, ал. 1
КТ.
Относно начинът, по който се изплаща трудовото възнаграждение,
законодателят изрично е предвидил в чл. 270, ал. 3 КТ (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.,
изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г, в сила от 01.01.2024 г.), че трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка или по негово писмено искане – на негови близки или по негова платежна
сметка. Макар и в сила от 01.01.2024 г. актуалната редакция на разпоредбата не е в
колизия с предишната такава, а единствено я доразвива. По – конкретно, още в
4
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) се предвижда като
възможност по писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение да се превежда на влог в посочена от него банка.
В настоящия случай самият ответник и работодател е признал в уточнение на
отговора си в открито съдебно заседание, че ведомост за заплати е водена, но
ненадлежно, същата имала само информативен характер, съхранявала се по начин, че
до нея имало неограничен достъп. Във връзка с изрично оспорване от страна на ищеца
на автентичността на подписи във ведомостта, ответникът е уточнил, че няма да се
ползва от ведомостта за заплати като доказателство и не твърди заплатите да са
изплащани в брой по ведомост, а същите твърди, че са превеждани по банков път на
работниците в дружеството.
При така очертаните обстоятелства, плащане в брой на процесните трудови
възнаграждения не се доказва, а и не се твърди. Ответникът се брани с основното
възражение, че заплатите на ищеца са били изплатени по банков път. Категорични
доказателства в тази насока обаче не са събрани по делото. В абсолютно всички
платежни нареждания, относими към процесния период, като основание за плащане е
записано „командировка“, посочен е номерът на командировъчната заповед и период
на командировката. Нито един от коментираните банкови платежни документи не
съдържа дори индиция, че конкретното плащане освен командировъчни пари покрива
и някакви други задължения, като например тези за трудови възнаграждения. Вещото
лице по ССчЕ е съобразило платежните нареждания, като експертният извод от
заключението е, че преведените суми като размер частично покриват и дължимите
трудови възнаграждения за процесния период. От правна гледна точка обаче с оглед
предмета на делото е ирелевантно дали преведените командировъчни са в дължимия
размер (дали са коректно изчислени от работодателя) или преведените суми
надхвърлят по размер задълженията за изплащане на командировъчни пари. Доколкото
ищецът твърди, че дължимите трудови възнаграждения не са му платени (отрицателен
факт), то доказателствената тежест в процеса се размества и ответникът, който
възразява, че е платил, носи тежестта пълно и главно да докаже, че е извършил не
просто плащания в конкретен размер, но да докаже основанието за тези плащания, т. е.
да докаже по несъмнен начин, че с преводите по банков път е заплатил именно
дължимите трудови възнаграждения. В настоящия случай от заключението по ССчЕ се
установява, че командировъчните пари, които са преведени, са в по – голям размер от
дължимите, но категорично не се доказва основание за банковите преводи да са били и
трудови възнаграждения. Затова възражението на ответника за плащане остава
недоказано, поради което предявеният иск е основателен.
Ответникът в условията на евентуалност е релевирал възражение за погасяване
по давност на претенцията за трудови възнаграждения. Задълженията за изплащане на
5
трудовите възнаграждения се погасяват с тригодишна давност на основание чл. 111,
бук. „а“ от Закона за задълженията и договорите. Искът е предявен на 08.11.2024 г.,
поради което всички трудови възнаграждения с настъпила изискуемост за периода от
08.11.2021 г. до 08.11.2024 г. се дължат и не са погасени по давност. Искът е предявен
за трудовите възнаграждения от 07.09.2021 г. до 30.09.2024 г. В трудовия договор е
уговорено, че трудовото възнаграждение за текущия месец се изплаща до 20-то число
на следващия месец. Следователно исковата претенция е погасена по давност само за
един месец – м. 09.2021 г. Възнаграждението за м.10.2021 г. е станало изискуемо на
20.11.2021 г., което спада в периода от 08.11.2021 г. до 08.11.2024 г., за който
задълженията не са погасени. Според заключението на ССчЕ дължимите трудови
възнаграждения за процесния период 07.09.2021 г. – 30.09.2024 г. възлизат на 21 321,60
лв. Възнаграждението за м. 09.2021 г. е 660,00 лв. и е погасено по давност, поради
което искът следва да се уважи до размера от 20 661,60 лв., като за разликата над
уважения размер от 20 661,60 лв. до пълния предявен размер от 24 420,00 лв. искът
следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски в производството имат и двете страни – ищецът спрямо уважената част от
исковете, а ответникът спрямо отхвърлената. И двете страни са направили възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния
представител на насрещната страна. Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2950,00 лв., а ответникът – 5150,00 лв. Съдът намира, че
предвид материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на същото и
обема от доказателства, справедливият размер на адвокатското възнаграждение е около
3000,00 лв. В този смисъл възражението за прекомерност по отношение претенцията
на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, същото следва
да се редуцира до размера от 3000,00 лв.
Ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 2500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавни такси и
разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ботевград сумата от 826,46 лв. (осемстотин
двадесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски за
държавна такса, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер
от 538,46 лв. (петстотин тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки),
съобразно отхвърлената част от иска, от които 461,54 лв. – за адвокатско
6
възнаграждение и 76,92 лв. – депозит за ССчЕ.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението досежно присъдените трудови възнаграждения и
обезщетения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ *****“ ООД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на А. С. М. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ******, сумата от 20 661,60 лв. (двадесет хиляди
шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
неизплатени трудови възнаграждения по Трудов договор № 59/07.09.2021 г. за периода
от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 20 661,60 лв. до пълния предявен размер от 24 420,00 лв. и за
периода от 07.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****“ ООД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати на А. С. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ******, сумата в размер на 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин
лева), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. С. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ******, да заплати на *****“ ООД с ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: *****, сумата в размер на общо 538,46 лв. (петстотин тридесет
и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски съобразно
отхвърлената част от иска, от които 461,54 лв. – за адвокатско възнаграждение и 76,92
лв. – депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *****“ ООД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати по сметка на РС - Ботевград сумата
от 826,46 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща разноски за държавна такса, както и 5 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
7
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решенето.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8