Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе взема в предвид следното. С Присъда по НЧХД № 1781 от 2013г. на РС В., подсъдимия К. Й.И. е признат за невиновен по обвинението по чл. 130, ал.1 от НК по отношение на тъжителката Г. Й.К.. Против присъдата е постъпила жалба от тъжителката , в която се твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Излага доводи, че съдът е направил неправилни изводи от показанията на свидетелите К. и М.,от заключението на ВЛ. Приема, че от косвените доказателства по делото може да се направи извод за авторството на деянието и вината на подсъдимия.Моли да се отмени присъдата и постанови нова, с която се признае подсъдимия за виновен и наложи наказание и уважи предявения граждански иск . Подсъдимия, чрез адвоката си твърди, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди изцяло.Излага доводи. Съдът, след извършената проверка на присъдата, намира за установено следното. С тъжбата тъжителката твърди, че на 30.07.2013 г. на работното си място, подсъдимия и нанесъл удари по главата и тялото, в резултат на което получила телесни уврежания, представляващи лека телесна повреда. По делото са събрани доказателства, правилно приети от страните като косвени такива. Свидетел на състоянието на пострадалата след твърдяното деяние - е сина и - св.К., както и св.М. - служител в същата организация. Видно от приетото заключение на ВЛ е налице лека телесна повреда на пострадалата, която отговаря да е нанесена по начина описан от нея - с юмручни удари.При изясняване на фактическата обстановка по делото районния съд подробно е анализирал показанията на двамата свидетели, като настоящия съд не приема възраженията на защитата на пострадалата, че РС неправилно е приел, че има противоречие в показанията им. Св.Киров не е възприел ивършването на самото деяние, но е възприел последиците от него. По този повод св. М. твърди, че не е забелязвал в този период - края на юли - началото на август 2013г. телесни увреждания у К., забелзвал, че понякога е зачервена, но го отдавал на високо кръвно налягане.Твърди, че узнал от К., че завела дело срущу И. Не намира мотиви у И. да извърши такова деяние.При обясненията, дадени от подсъдимия липсва признание да е казал пред св.К., че нанесъл един удар на майка му. Твърди, че няма причина да я напада физически. Принава, че е правил забележки във връзка с работата и.При обсъждане доказателствената сила на тези единствени доказателства, съдът правилно е приел, че същите са косвени, но водят единствено до извода за наличие на телесно увреждане у пострадалата, без да се доказва по несъмнен начин авторството на деянието. От една страна - родството на св. К. с пострадалата не е само по себе си основание неговите показания да бъдат дискредитирани. Преценени обаче в тяхната съвкупност, с останалите възможни и събрани доказателства, липсата на мотив у подсъдимия за нанасяне на телесна повреда. Факта, че К. не е отсъствала от работа през периода, показанията на св.М. ,, че не е забелязвал увреждания по нея тогава, води обосновано районния съд до извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като не се установи логическата връзка, твърдяна от защитата на тъжителката, измежду установените от косвените доказателства факти и обстоятелства, които да водят до единствения възможен извъд относно авторството на деянието и вината на подсъдимия. По отношние на гр.иск, същия е неоснователен в предвид липсата на вина, която е предпоставка за уважване на искапо чл 45 от ЗЗД. При извършената проверка на присъдата не се установиха нарушния на процесуалните правила, поради което същата следва да се потвърди изцяло. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда по НЧХД № 1781 от 2013г. на РС В. Т. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. |