Р Е
Ш Е Н
И Е
№
95/06.02.2023
година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
прокурор Андрей Червеняков,
разгледа адм. дело № 968/2022
година
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът Я.С.П. с ЕГН ********** и
адрес ***, Бургаски затвор, е предявил иск вх. № 5601/14.06.2022 година по
описа на Административен съд – Бургас (АдмСБ) против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) – юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение в общ размер
24 000 (двадесет и четири хиляди) лева.
Обезщетението се претендира за претърпени неимуществени вреди от П. както
следва:
1. 2000 лева – за периода от 16.06.2021 година до предявяването на исковата
претенция (14.06.2022 година) – за обитаване на помещение в затворническо
общежитие (ЗО) „Д.“ (килия 307), което е с недостатъчна площ, осигуряваща поне
4 м² на всеки лишен от свобода;
2. 2000 лева – за периода 16.06.2021 – 27.10.2022 година, за лоши битови
условия в килия 307 на ЗО „Д.“, мухъл по стените, теч от тавана, влага;
3. 5000 лева – за липса на питейна вода на площадката на ЗО „Д.“ при
престой на открито, възпрепятстваща пълноценното възстановяване на ищеца;
4. 3000 лева – за липса на зъболечение от 29.12.2021 година, когато ищецът
се е записал на преглед при зъболекар;
5. 4000 лева – за липса на медицинско лечение на констатиран на 06.08.2021
година хроничен маскиларен синуит;
6. 1500 лева – за липса на безопасни и здравословни условия на превоз със
специализиран автомобил на ответната администрация, извършен на 06.08.2021
година за медицинския преглед;
7. 1500 лева – за наличието на инсекти в килия 307 в ЗО „Д.“;
8. 5000 лева – за неосигуряване на работа на ищеца по време на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“.
В исковата молба са изложени твърдения, от които може да бъде направен извод за поддържано от ищеца засягане на
достойнството му, вследствие на неправомерни действия и бездействия на ответната
администрация, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
В съдебното заседание ищецът е явява лично и с процесуален представител – адвокат,
назначен от съда по реда на Закона за правната помощ (ЗПП). Не оспорва
писмените доказателства, представени от ответника. Ангажира доказателства.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на част от
исковата молба с доводи, че такъв спор вече е бил разгледан от АдмСБ. По
същество оспорва предявения иск по основание и размер и пледира същия да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Я.С.П. е постъпил в Бургаски затвор на 25.05.2021 година за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ със срок три години. При постъпването си в
затвора той е настанен в Приемно отделение в корпуса на затвора, а на
15.06.2021 година е преместен в затворническо общежитие (ЗО) „Д.“, където
изтърпява наказанието си първоначално определен „строг“ режим. За процесния
период П. не е награждаван и не са му налагани дисциплинарни наказания.
В ЗО „Д.“ П., за периода 16.06 – 27.10.2021 година, е бил в Шеста
затворническа група, настанен в спално помещение № 307, което е с площ от 15,53
м². От 27.10.2021 година до подаване на исковата молба той е бил разпределен в Първа затворническа група и
настанен последователно в помещение № А114 (с площ от 40,37 м²), помещение
№ А110 (с площ от 20,23 м²) и помещение № А113 (с площ от 17,75 м²).
Ищецът твърди, че докато се е намирал в помещение № 307 не е било спазено
изискването за минимална жилищна площ от 4 м² на един лишен от свобода,
защото е обитавал това помещение с още трима лишени от свобода, без да сочи
кои, именно, лица са пребивавали с него в този период.
В затворническото общежитие спалните помещения са били обзаведени с легла,
метални шкафчета, маси и столове. Всички спални помещения са разполагали със
самостоятелни санитарни възли – душ, тоалетна и умивалня, денонощно на
разположение на лишените от свобода. Но лишените от свобода е бил осигурен
постоянен достъп до течаща вода, а до топла – два пъти дневно по утвърден
график. Помещенията са разполагали с прозорци с размери 1,60/1,40 м, с отваряеми
части. Осигурена е била възможност за проветряване и достъп до естествена
светлина. Изготвена с справка от инспектор – служител в Бургаски затвор, в
която е посочено, че в помещението, използвано от Я.П. е бил извършван ремонт и
не се наблюдават следи от мухъл и влага.
На лишените от свобода, в това число и на ищеца, е била осигурена
възможност за престой на открито, през светлата част от денонощието – два пъти
на ден по 45 минути, по предварително изготвен график. Местата за престой на
открито са разполагали с пейки, сенници, фитнес уреди, маса за тенис и спортна
площадка като лишените от свобода са имали възможност да вземат със себе си
бутилка с вода, предвид липсата на чешма в тези обособени площи.
Всеки месец на лишените от свобода, в това число и на ищеца, са били
раздавани санитарни материали за почистване на спалните помещения и общите
части, както и всеки лишен от свобода е получавал сапун за поддържане на
личната хигиена.
През процесния период в ЗО „Д.“ е имало медицинското обслужване на лишените
от свобода. Посещението на медицинския център за всички звена се е
осъществявало по определен график (за всяка група е посочен деня в график на
дейностите), след записване при надзорно - охранителния състав. Ищецът П. е
посетил медицинския център на затвора 21 (двадесет и един) пъти, за 19
(деветнадесет) от които са му били издавани амбулаторни листове с посочена
диагноза и назначено лечение на заболяването с конкретни медикаменти. В два от
случаите П. изрично е отказал лечение (24.02.2022 година и 14.03.2022 година).
На 29.12.2021 година му е бил издаден талон за посещение на зъболекар, осигурен
от администрацията на затвора – в стоматологичен кабинет в Бургаски затвор, но
в амбулаторния журнал на кабинета няма данни за посещение от П.. На 06.08.2021
година П. е бил изведен от затвора за консултация със специалист офталмолог и специалист УНГ, направена му е
рентгенография на околоносните кухини, поставена му е диагноза и му е
предписано лечение като лекарствата са му предоставени от медицинския център на
ЗО „Д.“ (лист 76 - 77).
През исковия период Я.П. не е работил.
През процесния период в затворническото общежитие, в което е пребивавал
ищеца, е извършвана ежемесечна дезинсекция и дератизация за унищожаването на насекоми
и гризачи. За извършваната дезинсекция и дератизация са съставяни протоколи от
изпълнителя (лист 91 - 99). Приложен е и договор за възлагане на обществена
поръчка за услуга с рег. № 650 от 20.01.2021 година, с предмет – „Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби“, с
който се обосновават юридически действията по използване на инсектициди и
отрови за гризачи в помещенията на лишените от свобода (лист 84 – 90).
За извършено конвоиране на ищеца със специализиран автомобил на ответника е
представена справка, в която е посочено, че МПС е получено в готово за работа
състояние (транспортиране на до 12 лица) и в него не са правени никакви
конструктивни изменения като проветряването на отсека на транспортираните се осъществява
през прозорец с размери 30/30 см, монтиран на вратата на отсека (лист 81).
Предвид своевременно направеното възражение от процесуалния представител на
ответника за недопустимост на част от претенциите, заявени с исковата молба на П.,
от съда е изискано, а от деловодството на АдмСБ е представено служебно заверено
копие от решение № 694/25.05.2022 година по адм. д. № 157/2022 година на АдмСБ
(лист 101 - 106). В цитираното решение е разгледан правен спор между Я.П. и
ГДИН по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, свързан с искано от П. обезщетение в размер на
15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на
ответната администрация, както следва:
1. За осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 15000 лева за претърпени неимуществени вреди за лоши условия на
пребиваването П. за периода от 16.07.2021 година до предявяването на иска на
01.02.2022 година в килия № 307 на ЗО „Д.“ – недостатъчна жилищна площ, наличие
на инсекти и теч на вода върху леглото му;
2. За осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 7000 лева за неимуществени вреди по време на конвоиране и престой на
ищеца пред болница в Бургас на 06.08.2021 година от 8:30 до 15:00 часа, с
конвойно МПС рег. № А 5216 ВТ – затваряне в автомобила при голяма горещина и
липса на колани;
3. За осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 12000 лева за претърпени неимуществени вреди поради некачествено медицинско
обслужване – непредоставяне на лекарства за периода до 15.11.2021 година,
предписани на ищеца при същия медицински преглед на 06.08.2021 година;
4. За осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 6000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради
непроведено дентално лечение – на 29.12.2021 година се записал за зъболекар, но
в ЗО „Д.“ е нямало такъв, а посещението на зъболекаря в корпуса на Затвора
Бургас било трудно;
5. За осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 7000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди за липса на
питейна вода на „карето“, където се провежда престоя на открито, поради което
този престой не може да се осъществява в горещи дни и това влошава
здравословното състояние на П..
Със съдебното решение исковата молба на Я.П. е
отхвърлена изцяло. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 20.06.2022
година.
В проведеното на 24.01.2020 година съдебно заседание е разпитан като
свидетел С.Й.С.. Свидетелят твърди, че през „онзи период“ е бил в една килия с
ищеца. Първоначално заявява, че с в това помещение са били само двамата с П.,
че там е имало още две легла, но те са били свободни, че помещението е било
пълно с дървеници, че той (С.) е бършел земята със собствените си дрехи, а
вишките и дюшеците са били мокри, имало е влага и е миришело. С. поддържа, че в
момента е в различна затворническа група от П.. Впоследствие заявява „бяхме
четири човека“, но не уточнява кое помещение има предвид и кой период от време.
Свидетелят отрича Я.П. да е подавал молба за предоставяне на работа от
администрацията с аргумент „той е болен, никой не му дава хапчета“ (лист 145
стр. 2 - 146).
От ответника е представена молба с дата 09.02.2022 година, подадена от Я.П.
до инспектор социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) в ЗО „Д.“, с която
ищецът е описал притежаваните умения за труд – шпакловчик зидария, боядисване,
замазки (разливна и обикновена), заваряване. Представен е и протокол от
14.02.2022 година от проведен конкурс за работа на длъжност „строителен
работник“ по домакински щат на ЗО „Д.“, проведен от осемчленна комисия на ЗО,
като в т. 6 от протокола е посочено, че ищецът се е явил на конкурса, но
кандидатурата му не се одобрява предвид противопоказен здравословен проблем –
дископатия, което заключение кореспондира с част от съдържанието на
медицинската справка за посещенията на П. в МЦ на ЗО „Д.“ (лист 143 - 144).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Допустимост на исковата молба
Настоящият съдебен състав констатира, че част от претенциите на ищеца за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди са недопустими.
След съпоставка на решение № 694/25.05.2022 година по адм. д. № 157/2022
година на АдмСБ и на исковата молба на П. се констатира пълна идентичност на
част от настоящия правен спор и правния спор по административно дело № 157/2022
година на АдмСБ, а именно по т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7:
- обезщетение за периода 16.06.2021
– 27.10.2022 година, за лоши битови условия в килия 307 на ЗО „Д.“, мухъл по
стените, теч от тавана, влага;
- обезщетение за липса на питейна вода на площадката на ЗО „Д.“ при престой
на открито, възпрепятстваща пълноценното възстановяване на ищеца;
- обезщетение за липса на зъболечение от 29.12.2021 година, когато ищецът
се е записал на преглед при зъболекар;
- обезщетение за липса на медицинско лечение на констатирано от специалист на
06.08.2021 година заболяване (хроничен маскиларен синуит);
- обезщетение за липса на безопасни и здравословни условия на превоз със
специализиран автомобил на ответната администрация, извършен на 06.08.2021
година за медицинския преглед и
- обезщетение за наличието на инсекти в килия № 307 в ЗО „Д.“.
Налице е идентичност на претенцията и по т. 1 (за обитаване на помещение в ЗО „Д.“ килия 307, което е с недостатъчна площ,
осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от свобода), от исковата молба на
ищеца - за периода 16.06.2021 - 01.02.2022 година.
В тази си част правният спор между Я.П. и ГДИН е решен със сила на
пресъдено нещо и пререшаването му в хода на настоящото производство е
недопустимо.
Констатира се липса на идентичност между спора, разрешен с посоченото съдебно
решение и т. 1 (за обитаване на помещение в ЗО „Д.“ килия 307, което е с
недостатъчна площ, осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от свобода) от настоящата
искова молба на ищеца П. за периода от 01.02.2022 година до 14.06.2022 година,
както и по т. 8 от исковата молба (обезщетение за неосигуряване на работа).
При така установеното, съдът приема, че следва да остави без разглеждане
исковата молба на Я.С.П. против ГДИН в частта:
- за претендирани 2000 лева – за периода от 16.06.2021 година до 01.02.2022
година – за обитаване на помещение в затворническо общежитие (ЗО) „Д.“ (килия
307), което е с недостатъчна площ, осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от
свобода;
- за претендирани 2000 лева – за периода 16.06.2021 – 27.10.2022 година, за
лоши битови условия в килия 307 на ЗО „Д.“, мухъл по стените, теч от тавана,
влага;
- за претендирани 5000 лева – за липса на питейна вода на площадката на ЗО
„Д.“ при престой на открито, възпрепятстваща пълноценното възстановяване на
ищеца;
- за претендирани 3000 лева – за липса на зъболечение от 29.12.2021 година,
когато ищецът се е записал на преглед при зъболекар;
- за претендирани 4000 лева – за липса на медицинско лечение на констатиран
на 06.08.2021 година хроничен маскиларен синуит;
- за претендирани 1500 лева – за липса на безопасни и здравословни условия
на превоз със специализиран автомобил на ответната администрация, извършен на
06.08.2021 година за медицинския преглед;
- за претендирани 1500 лева – за наличието на инсекти в килия 307 в ЗО „Д.“.
В тази част след оставяне на исковата молба без разглеждане, делото следва
да бъде прекратено.
Исковата молба на Я.С.П. срещу ГДИН е допустима в частта относно искането
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за обитаване на
помещение в ЗО „Д.“, килия 307, което е с недостатъчна площ, осигуряваща поне 4
м² на всеки лишен от свобода за периода от 01.02.2022 година до 14.06.2022
година, както и за обезщетение за неосигуряване на работа на П..
Основателност
Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от ГДИН.
Ответникът е със седалище София и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието, ангажирано с прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е
и затворът в град Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС),
съответно ЗО „Д.“ е част от Бургаски затвор. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря
юридическото лице ГДИН.
Съдът счита за необходимо да разгледа поотделно двете допустими претенции
на ищеца:
1. За присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
обитаване на помещение в ЗО „Д.“, килия 307, което е с недостатъчна площ,
осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от свобода за периода от 01.02.2022
година до 14.06.2022 година и
2. За обезщетение за неосигуряване на работа на П. през периода на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Тази необходимост е свързана с различните факти, които подлежат на
установяване за всяка една от двете претенции, съответно с различната им правна
интерпретация при преценяване на основателността на исковата молба.
1. Относно искането за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за обитаване на помещение в ЗО „Д.“, килия 307, което е с
недостатъчна площ, осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от свобода за
периода от 01.02.2022 година до 14.06.2022 година:
За уважаване на предявеният иск – в тази му част, следва да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки: бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона,
настъпила - в резултат на нарушението - неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция и установена причинно
– следствена връзка между тях.
Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни част от своите
задължения (осигуряване на достатъчна жилищна площ) за него са настъпили вреди,
изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и понасяне на
страдания, поради това, че е принуден да живее в силно ограничено пространство.
Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43 ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, заявен от ищеца, което е
основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказанието си лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992 година и
съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
От доказателствата по делото, от които се установяват битовите условия, при
които П. е изтърпявал наказанието си ЗО „Д.“ към Бургаски затвор, съдът приема,
че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника по отношение на изискването за минимална жилищна площ от 4 м²
на един лишен от свобода.
В конкретния случай са събрани достатъчно доказателства – справки и
свидетелски показания, от които се установява в кои помещения е пребивавал
ищеца през претендирания период, каква е площта им и колко лишени от свобода са
били настанени в тях, редом с П.. От данните в представената от ответника
справка може да се направи извод, че П. е разполагал с жилищна площ, надхвърляща
предвидените 4,00 м², което обстоятелство съответства на минимално
изискуемите стандарти за обитаема площ на лишен от свобода.
За опровергаване на този факт, по искане на ищеца е разпитан свидетелят С..
Този свидетел, обаче, не дава логически свързани, последователни и
непротиворечиви показания, които да бъдат кредитирани от съда. Свидетелят
заявява едновременно, че, през неуточнен от него период, е живял в килия 307 на
ЗО „Д.“ единствено с ищеца П. (при площ на помещението 15,53 м²), както и
с П. и още двама души („бяхме четири човека“), но нито при първото, нито при
второто си изявление не уточнява кое конкретно помещение има предвид и за кой
период от време говори, излагайки, на практика, коренно противоположни
твърдения. В останалата си част показанията на С. са ирелевантни за спора – те
са свързани със здравословния статус на ищеца, с хигиената в помещението и с
отричането от страна на този свидетел П. изобщо да е показал пред ответната
администрация намерение за полагане на труд, докато изтърпява наказанието си,
за което в съдебната зала от ищеца му е отправен устен упрек и е направено
подсказващо изявление, констатирано от съда с предупреждение (лист 146 стр. 1).
По изложените съображения, съдът приема, че твърдението на ищеца за обитаване
на пренаселено помещение (килия № 307) в ЗО „Д.“ през периода 01.02 –
14.06.2022 година е недоказано и исковата молба в тази си част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
2. Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат неосигуряване на работа на П..
Съгласно чл. 77 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените
от свобода имат право на подходяща работа.
По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид
работа се удовлетворява. Участието в трудова дейност се стимулира и отчита при
определяне степента на поправяне и превъзпитание.
От доказателствата по делото се констатира, че уменията на П. са свързани
единствено с извършването на строителни и монтажни работи (зидария, замазки,
заваряване), но здравословното му състояние (констатирана дископатия) не
позволява тежки физически натоварвания, неизбежно произтичащи от цитираните
дейности, поради което закономерно е било отклонено заявлението му за участие в
конкурс за строителен работник в ЗО „Д.“. По делото от П. не са представени
доказателства, че в друг момент от процесния период той отново е изявил желание
да бъде разпределен на подходяща за него работа, съответстваща на физическите
му възможности и незастрашаваща здравето му, а от ответната администрация по
искането му е бездействано противоправно.
Исковата молба на П. – в тази си част – би била основателна, ако той
притежаваше и други способности в други области на познанието и трудовите
умения, които не са свързани с тежки физически натоварвания (противопоказни за състоянието
му). Доколкото, обаче, ищецът има умения единствено в областта на
строителството, твърдението му, че е налице незаконосъобразно бездействие на
ответната администрация за осигуряване на работа е неоснователно. Исковата
молба – и в тази си част – следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от
ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
От процесуалния представител на ответника своевременно е поискано
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Искането е основателно, предвид изхода на правния спор. Ищецът П. следва да
заплати на ГДИН разноски в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 78 ал. 8 от ГПК.
С оглед на изложеното, на основание чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на Я.С.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта:
- за претендирани 2000 лева – за периода от 16.06.2021 година до 01.02.2022
година – за обитаване на помещение в затворническо общежитие „Д.“ (килия 307),
което е с недостатъчна площ, осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от
свобода;
- за претендирани 2000 лева – за периода 16.06.2021 – 27.10.2022 година, за
лоши битови условия в килия 307 на ЗО „Д.“, мухъл по стените, теч от тавана,
влага;
- за претендирани 5000 лева – за липса на питейна вода на площадката на ЗО
„Д.“ при престой на открито, възпрепятстваща пълноценното възстановяване на
ищеца;
- за претендирани 3000 лева – за липса на зъболечение от 29.12.2021 година,
когато ищецът се е записал на преглед при зъболекар;
- за претендирани 4000 лева – за липса на медицинско лечение на констатиран
на 06.08.2021 година хроничен маскиларен синуит;
- за претендирани 1500 лева – за липса на безопасни и здравословни условия
на превоз със специализиран автомобил на ответната администрация, извършен на
06.08.2021 година за медицинския преглед;
- за претендирани 1500 лева – за наличието на инсекти в килия 307 в ЗО „Д.“.
ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 968/2022 година - в тази част:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Я.С.П. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” в останалата ѝ част:
- относно искането за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за обитаване на помещение в ЗО „Д.“, килия 307,
което е с недостатъчна площ, осигуряваща поне 4 м² на всеки лишен от
свобода за периода от 01.02.2022 година до 14.06.2022 година и
- относно
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
неосигуряване на работа на Я.П. от ответната администрация.
ОСЪЖДА Я.С.П. с ЕГН ********** и адрес ***, Бургаски
затвор да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” сумата от 100
(сто) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира пред тричленен състав на
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му, а в частта,
имаща характер на определение за прекратяване – в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: