РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
832
Град
Пловдив, 11 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2981 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано
е по жалбата на ЗП В.Х.П., ЕИК по булстат **********,***,
, чрез адв. П.А., против принудителна административна
мярка "задължително предписание" по чл.404 ал.1 от КТ, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР 2129892
от 19.10.2021 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Добрич, всички точки от 1 до 2. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на обективираните задължителни
предписания, поради липса на фактически и правни основания за даването им. На
първо място, се излагат подробни съображения в насока, че не е обосновано
текстът на чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /наредбата/ да се тълкува в
посока изискване – работодателят да предвиди във Вътрешните правила за работата
заплата /ВПРЗ/ конкретния процент, който служи като основа за изчисляване на
възнаграждението за нощен труд, след като същият се определя нормативно. В този
смисъл се твърди, че е достатъчно във ВПРЗ да са посочени всички компоненти на
последната, а при начисляването и изплащането й, да се спазват размерите и
правилата, установени в нормативните актове. В случая, чл.19 от процесните правила на ЗП, визират начина на определяне на
работната заплата, вкл. и частта за заплащането на нощния труд. По отношение
предписанието по т.2 се твърди, че е налична декларация от лицето В.Й., която
декларира, че на 15.02.2021 г. е получила трудовото си възнаграждение за
м.януари 2021 г., като липсата на подпис във ведомостта се дължи на техническа
грешка, подробно описана в жалбата. По т.3, 4 и 5 от предписанието се твърди,
че са налице две насрещни престации, които не попадат
в ограниченията на чл.272 от КТ, тъй като се касае до прихващане на обезщетения
по чл.224 от КТ за неизползван платен отпуск и за такива по чл.221 ал.2 от КТ,
както и, че е налице изрично съгласие, обективирано в
подписаните от лицата трудови договори. По т.6 се твърди, че е налице липсата на каквото и да било основание за
издаване на конкретно предписание, тъй като трудовото възнаграждения на М.П. е
изплатено чрез РКО № 168/16.08.2021 г., който е част от трудовото досие на
лицето.Претендира се отмяна на оспорената принудителна административна мярка и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- дирекция "Инспекция по труда" /Д „ИТ“/ гр. Добрич, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Обосновава съображения за правилно прилагане на нормата на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, предвид безспорната установеност на извършеното нарушение, като твърди, че
липсва съгласие от страна на лицата за осъществяване на прихващането, поради
което моли съда да потвърди предписанията като правилни и законосъобразни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени
доводите на страните и съобрази приложимите правни норми, намира жалбата за
допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на индивидуален
административен акт с неблагоприятни правни последици, в законоустановения срок
по чл.149 ал.3 във връзка с ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На
13.09.2021 г. представители на дирекция "ИТ" - гр. Добрич извършват
проверка по спазване на изискванията на КТ и ЗЗБУТ на ЗП В.Х.П.. Проверката е
извършена в кравеферма, находяща се в с. Смолница,
общ. Добрич. На 20.09.2021 г. в Д "ИТ" - Добрич по електронна поща са
представени от земеделския производител: - трудовите досиета на работещите в обекта;
вътрешни правила за работната заплата; ведомости за заплати; присъствени форми
за 2021 г.; правилник за вътрешния трудов ред;
книги за начален и периодичен инструктаж; договор със служба по трудова
медицина; оценка на риска; протоколи от извършено измерване и проверка на импеданса на контура „Фаза – защитен проводник“, заземяване
и микроклимат.
Установени
са шест нарушения, за които са издадени предписания на основание чл.404 ал.1
т.1 от КТ, обективирани в протокола на стр. трета от
същия.
По т.1 от
предписанието.
При
извършване на проверката е установено, че по т.1, ЗП В.Х.П., в качеството си на
работодател, не е определил допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер, не по-малък от 0.15 на сто от минималната работна заплата, установено
за страната, но не по-малко от един лев, с което е нарушен чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. По останалите 5 точки е
констатирано, че на 5 лица, е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение
за месеците, а именно: В.П.И. за м.01.2021 г., М.Й.Н.– за м.01.2021 г., И.Н.И.
– за м.05.2021 г, Р.Н.М. – за м.02.2021 г. и М.М.П. –
за м.02.2021 г., което представлява нарушение на чл.128 ал.2 във връзка с ал.1
от КТ. Лицата са били назначени на различни длъжности, като с изключение на В.П.И.,
останалите четири лица са уволнени дисциплинарно.
Именно за
тези 6 нарушения са издадени предписанията, предмет на настоящия спор.
Протоколът
е връчен на В. П. на 25.10.2021 г., жалбата е подадена чрез Д „ИТ“ – Добрич на
04.11.2021 г.
По т.2 от
предписанието.
Съдът
намира, че от представените ведомости за заплати за м.януари 2021 г. е
установено, че В.П.И. – „работник животновъд“ фигурира под № 3 с основна
заплата 650.00 лв.; работни дни – 20; отработени дни – 20; заплата за
отработени дни – 650.00 лв.; клас % - 2.4, сума – 15.60 лв.; платен отпуск – 0
дни; надбавки – 24.96 лв.; дни неплатен отпуск – 0; болнични – 0; осигурителен
доход 690.56 лв.; ДОО от осигурен, вкл. ПФ за УПФ – 57.87 лв.; ДЗПО от осигурен
– 15.19 лв.; ЗО от осигурен 22.10 лв.; ДО – 595.40 лв., данък 59.54 лв., други
удръжки – 0.00 лв.; сума за получаване 535.86 лв.; подпис „получил сумата“ –
наличен е подпис. Под № 2 от ведомостта
фигурира лицето В.Р.К. с основна заплата 610.00 лв.; работни дни – 20;
отработени дни – 0; заплата за отработени дни – 0.00 лв.; клас % - 0.6%, сума –
0.00 лв.; платен отпуск – 0 дни; надбавки – 0.00 лв.; дни неплатен отпуск – 0;
болнични – 0; осигурителен доход 0.00 лв.; ДОО от осигурен, вкл. ПФ за УПФ –
0.00 лв.; ДЗПО от осигурен – 0.00 лв.; ЗО от осигурен 0.00 лв.; ДО – 0.00 лв.,
данък 0.00 лв., други удръжки – 0.00 лв.; сума за получаване 0.00 лв.; подпис
„получил сумата“ – липсва подпис. От ведомостта е видно, че В.П.Й., фигурираща
под № 3 в последната е получила трудовото си възнаграждение за м.01.2021 г. на
15.02.2021 г., видно от положения подпис, независимо че той е положен
междуредието на № 2 и № 3, още повече, че под № 2 фигурира лице, което не е
работило през месец януари, няма начислени нито трудово възнаграждение, нито
някакви удръжки за месеца. Представена е и ведомост за м.февруари, на която
ясно се вижда подписът на В. Й., подписала се на съответния й ред, и който
подпис изцяло отговаря на този от разчетно-платежната
ведомост за м.януари 2020 г. (л.31).
Отделно от
това, по административната преписка е приложена декларация от В.П.И. от
26.10.2021 г., представена на проверяващите в срока на изпълнение на
предписанията – по т.1 – 29.10.2021 г., в която последната декларира, че е
получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2021 г., като на ведомостта е
положила подписа си на два реда, но той се отнася именно за получаването на
това трудово възнаграждение.
По т.3, 4 и
5 от предписанието
С трудов
договор № 07 от 16.10.2019 г. М.Й.Н.е назначен на длъжността
"ветеринар" в ЗП В.Х.П.. Със заповед № 5/21.01.2021 г., на основание
чл.188, чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от във връзка с чл.187
ал.1 т.1 предл.3 от КТ, М.Й.Н.е дисциплинарно
уволнен. Заповедта е връчена на Н. лично на 29.01.2021 г. Със заповед № 6/21.01.2021
г. на работодателя, на основание т.11 от трудовия договор, е извършено
прихващане, дължимо от работодателя – ЗП В.П. не нетно трудово възнаграждение
за м. декември 2020 г. в нетен размер 433.00 лв. на М. Н., както и обезщетение
по чл.224 от КТ в нетен размер 70.53 лв. от обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ
в размер на 779.00 лв., което работникът дължи на работодателя, поради
наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“. Заповедта е връчена на лицето
лично на 29.01.2021 г. С Уведомление от ЗП В.П. до М. Й. Н., последният е
уведомен, че във връзка с прекратеното трудово правоотношение между страните, Н.
дължи на ДП В.П. сумата от 275.47 лева, представляваща разлика между двете насрещни
задължения, след прихващането. Уведомлението е получено от Н. на 29.01.2021 г.
По
административната преписка е представена разчетно-платежна
ведомост на ЗП В.П. за м. януари 2021
г., изплатена на 15.02.2021 г.
С трудов
договор № 03 от 28.02.2020 г. И.Н.И.е назначен на длъжността "фуражист-животновъд" в ЗП В.Х.П.. Със Заповед №
24/07.04.2021 г., на основание чл.188 т.3, чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.190
ал.1 т.2 от във връзка с чл.187 ал.1 т.1 предл.3 от
КТ, И.Н.И.е дисциплинарно уволнен. Със заповед № 25/07.04.2021 г. на
работодателя, на основание чл.221 ал.2 от КТ във връзка с чл.103 – 105 от ЗЗД и
т.11 от трудовия договор, е извършено прихващане, дължимо от работодателя – ЗП В.П.,
нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. в нетен размер 415.35 лв.
на И.И., както и обезщетение по чл.224 от КТ в нетен
размер 29.43 лв. от обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 650.00 лв.,
което работникът дължи на работодателя, поради наложеното наказание
„дисциплинарно уволнение“. С Уведомление от ЗП В.П. до И.Н.И., последният е
уведомен, че във връзка с прекратеното трудово правоотношение между страните,
дължи на ЗП В.П. сумата от 205.22 лева, представляваща разлика между двете
насрещни задължения, след прихващането. Двете заповеди и уведомлението са
изпратени по пощата с обратна разписка, като известието за доставка е върнато с
отметка „Пратката не е потърсена от получателя“.
По
административната преписка е представена разчетно-платежна
ведомост на ЗП В.П. за м. февруари 2021
г., изплатена на 15.03.2021 г.
С трудов
договор № 12 от 18.09.2020 г. Р.Н.М. е назначен на длъжността "работник-животновъд"
в ЗП В.Х.П.. Със заповед № 8/21.01.2021 г., на основание чл.188 т.3, чл.330
ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от във връзка с чл.187 ал.1 т.1 предл.3 от КТ, Р.Н.М. е дисциплинарно уволнен. Със заповед
№ 9/21.01.2021 г. на работодателя, на основание т.11 от трудовия договор, е
извършено прихващане, дължимо от работодателя – ЗП В.П. на нетно трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г. в нетен размер 260.34 лв. на Р.М., както
и обезщетение по чл.224 от КТ в нетен размер 164.70 лв. от обезщетението по
чл.221 ал.2 от КТ в размер на 610.00 лв., което работникът дължи на
работодателя, поради наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“. С уведомление
от ЗП В.П. до Р.Н.М., последният е уведомен, че във връзка с прекратеното
трудово правоотношение между страните, М. дължи на ЗП В.П. сумата от 184.96
лева, представляваща разлика между двете насрещни задължения, след
прихващането. Двете заповеди и уведомлението са получени от М. на 03.02.2021
г., чрез съпругата му, видно от
приложеното по делото известие за доставка.
По
административната преписка са приложени 3 бр. фишове за заплати за съответните
месеца ни трите, цитирани по-горе лица.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени 3 бр. системни бонове за
преведени на 26.10.2021 г. суми на трите лица, представляващи заплатите им за
съответните месеци.
По т.6 от
предписанието
Констатирано е, че трудовото възнаграждение за
м.07.2021 г. на М.М.П., който освободен на 19.07.2021 г. е начислено във
ведомост, но липсва положен подпис за изплащането му, с което ЗП В.П., в
качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във ведомост за работната
заплата трудово възнаграждение за м.02.2021 г. на П. в размер на 328.30 лв., с което е нарушил
чл.128 т.12 от КТ. Констатирано е, че нарушението е извършено на 01.09.2021 г.
и установено на 20.09.2021 г., с което е нарушен чл.128 т.1 от КТ. Приложена е разчетно-платежна ведомост за м.02.2021 г., изплатена на
15.03.2021 г., от която се установява, че М.П. е получил така определеното му
месечно трудово възнаграждение за м.02.2021 г. в размер на 504.39 лв. Приложено
е разходен касов ордер от 10.09.2021 г. на стойност 328.30 лв., изплатени от ЗП
В.П. на М.М.П., представляващи заплата за м.юли 2021
г.
В съдебно
заседание на 09.03.2022 г. е разпитано като свидетел лицето К.А.А., старши
инспектор в Д „ИТ“ – Добрич, от чийто показания се установява, че след връчена
на жалбоподателя призовка са представени голям брой документи, вкл. трудовите
досието на работниците и служителите, в оригинал, които тя прегледала и си
направила само копие на трудовото досие на лице, което е подало сигнала от бивш
работник на ЗП. Сочи също така, че предписанията са издадени на база
представените графици за разпределение на работното време, преписки и ведомости
за заплати за дадените периоди, присъствени форми за лицата и периодите. По
отношение липсата на трудовите досието на лицата, засегнати в протокола от
проверката, в административната преписка, свидетелят сочи, че същите не са
приложени, тъй като нямат отношение към сигнала, подаден от бившия служител Д.Р.Я..
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства, постъпили с
жалбата (л.14, адм. д. № 560/2021 г., Адм.съд - Добрич); предоставени от жалбоподателя с молба от
30.12.2021 г. (л.17), доказателства, представени от ответника с молба вх. №
465/12.01.2022 г. (л.39); доказателства,
представени от жалбоподателя с молба вх. № 2714/10.02.2022 г. (л.52).
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл.404 ал.1 т.1 - 9 от КТ контролните органи на инспекцията по
труда са овластени да прилагат принудителни
административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Актовете, с които се прилагат ПАМ, по правило са индивидуални административни
актове и за издаването им важат правилата на АПК, включително и по отношение на
предвидената форма и реквизити по чл. 59 от АПК.
В този
смисъл като осъществи проверка относно законосъобразността на ПАМ инкорпориран
в протокол за извършена проверка № ПР 2129892 от 19.10.2021 г. на основанията
по чл.146 от АПК констатира следното:
С
разпоредбата на чл.399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство
е предоставен на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
(ИАГИТ). Дирекциите "Инспекция по труда", като поделения в системата
на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната
администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение (арг. чл.12 ал.1 от Закона за
администрацията). Съгласно чл.21 ал.1 от устройствения
правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени
в КТ, включително тези по чл.404 ал.1 - да дава задължителни предписания на
работодателя, касаещи преустановяване на нарушения от проверяваното дружество
на трудовото законодателство за в бъдеще. Съгласно чл.21 ал.4 т.1 от устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда"
при установяване на нарушение на законодателството инспекторът прилага
принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които
агенцията осъществява контролна дейност. Безспорно предписанието е вид
принудителна административна мярка, насочена към отстраняване на констатирани
нарушения на трудовото законодателство. Издаването на такава е изцяло в
правомощията (права, но и задължения) на инспекторите при дирекция „Инспекция
по труда“ /Д „ИТ“/,поради което
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия
и не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.
Формата на
акта е писмена, като в същия са посочени правни основания, има обособена
разпоредителна част и е подписан от длъжностните лица извършили проверката.
По
основателността на жалбата по т.1 от предписанията.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
наредбата се прилага при разработване и утвърждаване на вътрешни правила за
работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието.
От своя
страна, чл.8 от Наредбата сочи, че за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22:00 ч. и 0-6:00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15
на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко
от един лев.
От
представените доказателства по делото се установява, че на 30.10.2013 г. от
работодателя – ЗП В.П. са издадени Вътрешни правила да работната заплата, с
които се уреждат структурата, елементите и организацията на работната заплата в
ЗП В.П., уреждат системата и методите за групиране на длъжностите на длъжностни
нива, както и уреждат правилата и процедурите за определяне и изменение на
индивидуалните работни заплати на работниците и служителите (чл.1). В раздел
III – Ред и начин на определяне и изменения на допълнителните трудови
възнаграждения, чл.19 са определени компонентите на брутната работна заплата,
като т.2 на същия определя, че тя включва и „… допълнителните трудови
възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, други нормативни актове, настоящите ВПРЗ.“.
Или иначе
казано, безспорно се установява, че във ВПРЗ фигурира заложеното в НСОРЗ
изискване да се начислява допълнително трудово възнаграждение, вкл. и такова за
нощен труд, тъй като изрично е посочено, „… допълнителни трудови възнаграждения
определени, в…. , в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, …“. Т. е. от страна на работодателя е предвидено изплащане на такова
допълнително възнаграждение, което е напълно опровергава извода на
административния орган в тази насока за актуализация на вътрешните правила.
Липсата на конкретно посочване размера на заплащането не представлява
нарушение, предвид факта, че същият е нормативно определен с цитираната
Наредба. Това от една страна.
От друга
страна, съгласно чл.140 ал.2 от КТ, нощен е трудът, който се полага от 22:00 ч.
до 06:00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от
20:00 ч. до 06:00 ч.
Работодателят
е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи
напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили
18-годишна възраст; 2. бременни работнички и служителки както и работнички и
служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. майки с деца до 6-годишна
възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от
възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и
служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на
здравето им, съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители,
които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с
тяхно съгласие.
С
разпоредбата на чл.140а от КТ с цел защита на работниците/служителите, са
въведени особени правила при полагане на нощен труд. Работници и служители, в
редовното работно време, на които се включват най-малко три часа нощен труд по
чл.140 ал.2, както и работници и служители, които работят на смени, една от
които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и
служители, които полагат нощен труд.
Работниците
и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след
предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични
медицински прегледи по чл.287 от КТ. Когато здравен орган установи, че
здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане
на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен
при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да
й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за
предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Изложеното
налага извода, че полагането на нощен труд може да става, само и единствено,
при строго определени от закона условия, и, който режим подлежи на строг
контрол от страна на ИА „Главна инспекция по труда“, като заплащането на този
нощен труд е нормативно уредено в чл.8 от НСОРЗ, което пък посочване на
подзаконовия нормативен акт е изрично залегнало в чл.19 т.2 от ВПРЗ.
Наред с
това следва да се посочи, че, за да възникне трудово правоотношение е
необходимо да е налице определено основание, а именно – трудов договор.
Трудовият договор създава насрещни права и задължения както за работника, така
и за работодателя. Съдържанието на трудовия договор може да се раздели най-
общо на две части. Те са необходимо и допълнително съдържание. Необходимото
съдържание на трудовия договор е задължително по закон и е установено в КТ. За
да възникне трудов договор, работодателят и служителят трябва да са съгласни
със задължителните елементи от договора. Един от основните елементи основното и
останалите допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане – основното и допълнителното възнаграждение
трябва да бъдат описани поотделно: – основно възнаграждение за длъжността,
изписано цифром и словом; – допълнително
възнаграждение за прослужено време; – други допълнителни възнаграждения, ако
такива се дължат – в левове и проценти, в зависимост от характера на плащане.
Или иначе казано, ако работникът ще полага нощен труд, това трябва да бъде
заложено в трудовия му договор, по конкретните изисквания за този вид труд,
заложени в КТ със съответното финансово изражение. Видно от представените
документи обаче, подобен режим на работа липсва в предприятието на ЗП В.П., но
въпреки това, във ВПРЗ е заложен елементът на това допълнително възнаграждение,
чрез цитирането на съответната разпоредба – НСОРЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за липса
на основание за издаване на предписание в тази насока, още повече, че
актуализацията на ВПРЗ, следва да бъде
извършена на основание чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата, която касае, разработване и
утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата, а не чл.8 от Наредбата,
който касае конкретния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд,
което е нормативно определено и, както се посочи, при всички случаи, следва да
бъде съобразено с разпоредбите на чл.140 и следв. от КТ, поради което предписанието по т.1 следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
По
основателността на жалбата по т.2 от предписанието.
Според
чл.128 т.1 и т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
От разчетно-платежната ведомост за м.01.2021 г., безспорно се
установява, че В.П., фигурираща под № 3, е получила трудовото си възнаграждение
за м.01.2021 г. на 15.02.2021 г., видно от положения подпис, независимо че той
е положен междуредието на № 2 и № 3, още повече, че под № 2 фигурира лице,
което не е работило през месец януари, няма начислени нито трудово
възнаграждение, нито някакви удръжки за месеца, и което изобщо не се коментира
в оспорения административен акт. Представена е и ведомост за м.февруари, на
която ясно се вижда подписът на В. Й., подписала се на съответния й ред, и
който подпис изцяло отговаря на този от разчетно-платежната
ведомост за м.януари 2020 г. (л.31).
Отделно от
това, по административната преписка е приложена декларация от В.П.И. от
26.10.2021 г., представена на проверяващите в срока на изпълнение на
предписанията – по т.1 – 29.10.2021 г., в която последната декларира, че е
получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2021 г., като на ведомостта е
положила подписа си на два реда, но той се отнася именно за получаването на
това трудово възнаграждение.
От
изложеното се налага извода, че административният орган не е изследвал в
пълнота представените доказателства, с което са нарушени основните принципи на
административния процес, посочени в чл.4 - чл.14, глава втора от кодекса, а
именно - обективна истина, служебно начало, равенство. Като не са изследвани
всички документи в тяхната цялост, а само тези, свързани с подалия жалбата до Д
„ИТ“ – Добрич, както се твърди в показанията на свид.
К.А.А., които съдът кредитира като коректни и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, са нарушени и трите
принципа на административния процес, което налага извод за незаконосъобразност
на предписанието и по т.2 от Протокол № ПР 2129892/19.10.2021 г.
По
основателността на жалбата по т.3, 4 и 5 от предписанието.
По делото
не се спори, че ЗП В.Х.П. притежава качеството на работодател по смисъла на §1
т.1 от ДР на КТ. Като работодател, земеделският производител участва в
трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители, респ.
в тяхното прекратяване на основанията посочени в закона и уреждане на правните
последици от това прекратяване.
В
конкретния случай по делото не е спорно, че към датата на извършване на
проверката от контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" гр.
Добрич на 13.09.2021 г. трудовото правоотношение на М. Й. Н., И.Н.И. и Р.Н.М.
са прекратени със съответните, посочени по-горе заповеди, на В. П.. Установено
е от проверените ведомости за заплати за м.януари, февруари и май 2021 г., че
са начислени заплатите на трите лица, но не са изплатени до 15 число на месеца,
следващ отработения месец. От ведомостите за съответните месеци е установено,
че е начислено обезщетение за неизползван през 2020 година платен годишен
отпуск на трите лица, но същото не им е изплатено – липсват подписи във
ведомостите. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя. С това работодателят е
допуснал нарушение на чл.128 т.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ - при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. В конкретния случай, предвид липсата на възражение
относно размера на така определените обезщетения, съдът намира, че тези
обезщетения са начислени от работодателя в съответния дължим размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ - при дисциплинарно уволнение служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. В настоящият случай размерът на обезщетението за Н. е 779.00
лв., за И. – 650.00 лв. и за М. е 610. лева.
Работодателят
е извършил прихващане именно между тези две суми, като към размера на дължимото
се на всеки служител трудово възнаграждение за съответния месец, е прибавил и
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ и го е прихванал с обезщетение по чл.221
ал.2 от КТ. Прихващането е извършено до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания, като всеки от тримата служители е останал задължен спрямо
работодателя си, както следва: - М. Н. – със сумата от 275.47 лв., И.И. – със сумата от 205.22 лв. Р.М. – със сумата от 184.96
лв., за които няма данни да са потърсени, независимо че в уведомленията е
посочена банкова сметка ***ето на уведомлението, сумите да бъдат преведени по
нея.
По
същество, спорът по т.3, 4 и 5 от предписанията се свежда до това дали е
допустимо и валидно извършено прихващането от страна на работодателя между
вземанията на уволнения работник и неговото задължение по чл.221 ал.2 от КТ.
Според
нормата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му
е изискуемо и валидно, може да го прихване срещу задължението си, но, за да
породи прихващането правно действие, е необходимо да е налице изявление на
едната страна, отправено до другата. Безспорно е, че в настоящият случай има
отправено такова изявление от ЗП В.П. до М. Н., И.И.
и Р.М., получени лично от М. Н. на 29.01.2021 г. и на 03.02.2021 от Р.М., като изявлението до И.И. не достигнало до последния, тъй като пратката не е
потърсена.
Съгласно
чл.128 т.1 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите
за положения от тях труд. От събраните материали безспорно се установява, че
това е сторено от страна на ЗП В.П., поради което съдът намира, че не е налице
нарушение на чл.128 т.1 от КТ.
Що се
отнася за предписанието по т.3, 4 и 5, а именно да се изплати трудовото
възнаграждение за съответните месеци на 2021 г. на всяко едно от трите лица, на
основание чл.128 т.2 от КТ, съдът намира същото за незаконосъобразно, поради
следното:
Основното
задължение на работодателя, съгласно чл.128 т.2 от КТ е да заплаща в срок
уговореното трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл.270 ал. 3 от КТ урежда
начините, по които следва да бъде изпълнявано това задължение и
доказателствата, които установяват изпълнението – възнаграждението следва да
бъде заплащано лично на работника по ведомост или срещу разписка, а по писмено
искане на последния може да бъде превеждано на влог в посочена от него банка.
На
основание чл.272 ал.1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат
да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за изрично
посочените в текста задължения, а именно: 1. получени аванси; 2. надвзети суми
вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да
се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за
сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5.
запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл.210 ал.4
последните касаят имуществената отговорност). Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ не е сред тези задължения, поради което с него не може да се извършва
прихващане и такова е недопустимо, като не е налице и изрично съгласие на
лицето за такова прихващане.
В случая,
независимо, че лицето И.Н.И. не е получил надлежно документите за
дисциплинарното си уволнение, заповедта за прихващане и уведомлението, и трите
лица при подписване на трудовите си договори са се съгласили с условието по
т.11 от същите, според която: „Работникът/служителят се съгласява, при
евентуални дисциплинарно уволнение дължимото от него обезщетение по чл.221 ал.2
от КТ да бъде прихванато от дължимото му от работодателя към момента на
уволнението трудово възнаграждение, както и от всяко друго обезщетение и/или
изобщо плащане от работодателя, основано на трудовото правоотношение и/или
неговото прекратяване.“, с оглед на което в тази си част задължителното
предписание по т.3, 4 и 5 следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По
основателността на жалбата по т.6 от предписанията.
Съдът
намира предписанието и в тази част за незаконосъобразно, тъй като при
извършената проверка на инкорпорираното в протокол № ПР 2129892/19.10.2021 г.
предписание, настоящият състав констатира, че формулировката му не е достатъчно
ясна. Тя е обща и формулира задължение, в което липсва конкретика
в какво се изразява това нарушение, а именно: - за кой месец не е начислено
трудовото възнаграждение - за м.02.2021 г. или за м.07.2021 г., като размерът
на трудовото възнаграждение за м.02.2021 г. не е 328.30 лв.; на второ място, за
кой месец не е заплатено начисленото трудово възнаграждение – февруари или юли.
Тук е
необходимо да се посочи, че характерът на административния акт, който е свързан
с прилагане на административна принуда предполага мотивите му да бъдат ясни и безпротиворечиви, разпоредените с
него правила за дължимо поведение да
бъдат формулирани точно, а не да се извеждат чрез тълкуване и предположения
относно волята на проверяващите. Липсват каквито и да било фактически
констатации, които да обуславят даденото обобщено предписание. А още по малко
разбираемо е кога работодателя не е начислил и кога не е изплатил процесното
трудово възнаграждение. Това от една страна.
От друга
страна, съгласно чл. 269 от Кодекса на труда, трудовото възнаг-раждение
се изплаща в пари. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да
се изплаща в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор или в индивидуалния трудов договор.
Съгласно
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ „трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. То се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка“. Видно от приложения по делото трудови договори
основното месечно трудово възнаграждение се изплаща с периодичност ежемесечно,
като допълнително е вписан и процент допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. В случая, наличен е подпис на работника П. по
съставените от работодателя разчетно-платежни
ведомости за м. януари и м.февруари 2021 г., като са налични данни за издадени
въз ведомостите фишове за заплати, като действително, липсват разчетно-платежни ведомости за м.07.2021 г., но е наличен
РКО от 10.09.2021 г.
Няма спор,
че е в тежест на работодателя да представи писмени доказателства,
удостоверяващи плащането на дължимите на работника суми, представляващи
уговорено и начислено трудово възнаграждение.
Следва да
се посочи обаче и, че изброяването в чл.270 ал.3 от КТ на доказателствата, с
които се установява плащането, е примерно и неизчерпателно. Когато законът
поставя изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ /в
случая удостоверяващ плащане/, това не изключва възможността съответното
обстоятелство да бъде установено със случаен документ, както и допустимостта на
други доказателствени средства, каквито са извънсъдебното и съдебното
признание, веществени доказателства, заключение на вещо лице и др., както и
други документи, подписани от работника, съдържащи негови изявления, сочещи на
единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са платени.
Когато в нареждането за банков превод или вносната бележка, удостоверяващи
извършено плащане, не е посочено неговото основание, в тежест на получилия
плащането е, да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане
като дадено без основание. Когато в документа за плащане не е посочено
основанието и длъжникът /в случая работодателят/ заявява, че с плащането е
погасил определено свое задължение, в тежест на получилия го кредитор е да
докаже съществуването на друго основание за плащане /т. е. съществуването на
повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл.76 ЗЗД.
Като
подписан от работника частен документ, РКО от 10.09.2021 г. съставлява
доказателство, за това, че ЗП В.П. е направил изявлението, удостоверено в него.
Няма данни по преписката лицето П. да е предявило претенции към работодателя си
или да е подало сигнал до Д „ИТ“ – Добрич за неизплатено месечно трудово възнаграждение
за м.07.2021 г. ОСвен това този документ не е оспорен
по надлежния ред от ответника, поради което съдът приема, че сумата е платена на посоченото в РКО
основание, като начислена заплата за м.07.2021 г. на М.М.П..
Липсата на изискващите от ЗСч реквизити, опорочават счетоводната стойност на
документа, но не го лишават от обикновената му доказателствена
стойност, като частен документ.
С оглед на
изложените мотиви, протокол за извършена проверка № ПР2129892 от 19.10.2021 г.,
с който са дадени задължителни предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ,
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
При този
изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 1 690.00 (хиляда шестстотин и деветдесет) лв.,
представляващи – 10.00 лв. държавна такса и 1 680.00 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие №
2872 от 05.01.2022 г.
На
основание чл.143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски с оглед уважената жалбата. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие то е в размер на 1 680 лв. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният такъв е 500 лв.
Независимо от това, обаче в конкретния случай заплатеното възнаграждение от 1
680.00 лв. не е прекомерно, тъй като жалбата е подадена срещу общо шест
принудителни административни мерки, а делото е протекло в три открити съдебни
заседания със събиране на писмени и гласни доказателства. Следователно,
фактическата и правната му сложност е по-висока от обичайните дела, с такъв
предмет. Затова, с оглед уважената жалбата, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски в размер на 1 680.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд- Пловдив, XIV
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.П.,***, принудителната
административна мярка по чл.404 ал.1 т.1 от КТ "задължително
предписание", обективирана в Протокол за
извършена проверка № ПР 2129892 от 19.10.2021 г., от служители на дирекция
"Инспекция по труда" гр. Добрич.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Добрич
да заплати на В.Х.П.,***, сумата от 1 690.00 лв.(хиляда шестстотин и деветдесет
лева), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р България, в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: