Р Е Ш Е Н И
Е № 10
гр. Пловдив, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 12.12.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7783
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 против И.Н.З., ЕГН ********** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 665,93 лв.- главница,
дължима по договор за паричен заем №***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 46,43 лв.- договорна лихва за периода от 02.12.2016 г. до 21.04.2017 г.,
сумата от 319,43 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата
от 45 лв.- разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15466 по
описа за 2017 г. на РС- Пловдив.
Ищецът сочи, че на 24.11.2016 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и И.Н.З., като заемател е сключен
Договор за паричен заем при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписване на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
800 лв., представляваща главница и чиста стойност по договора. Редът и
условията, при които бил отпуснат кредита се уреждали в договора и общите
условия към него. Сумата от 800 лв. била предоставена веднага след сключването
му, като договорът имал силата на разписка за получената от ответника
сума. Кредитът следвало да бъде погасен
на 21 равни седмични вноски, всяка в размер от 41,40 лв., включваща главница и
договорна (възнаградителна) лихва. Съгласно клаузите на сключения договор за
заем, ответникът се е задължил да заплати на кредитора възнаградителна лихва в
общ размер на 69,40 лв. Освен това ответникът се задължил в тридневен срок да
представи обезпечение, съгласно клаузите на договора, като при непредставянето
му дължал неустойка за неизпълнение в общ размер от 319,43 лв. С оглед непредставяне
на обезпечение се сочи, че е начислена така уговорената неустойка, която е
включена в седмичната погасителна вноска. Освен тези суми се дължали и разходи
за извънсъдебно събиране на вземането в максимален размер от 45 лв., които се
дължали при забава на плащане на погасителната вноска с повече от 30 календарни
дни. Ответникът е следвало да заплати
целия заем на 21 април 2017 г., като ответникът е заплатил обща сума в общ
размер от 232,20 лв. Посочва се, че вземанията по договора за заем са прехвърлени
на ищеца с Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Тъй като ответникът не е изплатил изцяло
задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело,
длъжникът не бил открит и било залепено уведомление по чл. 47 ГПК и дадени
указания за предявяване на иск, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират
се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
до окончателното плащане и разноските в
настоящото и заповедното производство.
Ответникът е редовно призовани и за
първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител не се е явил,
нито е направен искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника
си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото
исково производство в размер на 175
лв. – държавна такса и 100 лв. –
юриконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както
и в заповедното производство в размер от 75
лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Н.З., ЕГН **********
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29
следните суми, а именно: сумата
от 665,93 лв.- главница, дължима по
договор за паричен заем №***, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 46,43 лв.-
договорна лихва за периода от 02.12.2016 г. до 21.04.2017 г., сумата от 319,43
лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 45 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15466 по описа за 2017 г. на РС-
Пловдив.
ОСЪЖДА И.Н.З., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29 сумата от
275 лв.- разноски по гр.д. № 7783/2018 г. по описа на ПРС, от които
сумата от 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение и сумата от 175 лв.- държавна
такса и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 15466/2017 г. на ПРС, от които
сумата от 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ