РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500933 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Й. Д. Й. и И. Д. Й., двамата с адрес: ***, подадена чрез процесуалния им представител
адв.Златина Билянова против Решение № 260527/26.03.2021 г. по гр.д.2840/2020 г. по описа
на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че въззивниците Й. Д. Й. и И. Д.
Й., дължат солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д.135/2019 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 750 лв - главница, представляваща сбор от дължимите годишни
вноски за поддръжка на общите части на сградата в размер от 250 лв за притежавания от
длъжниците-съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност, самостоятелен обект в
горепосочената сграда, а именно апартамент № ***, за периода от 2016 г. – 2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, и с което решение въззивниците са осъдени да заплатят
солидарно на въззиваемата Етажна собственост, сумата от 30 лв за направените по делото
разноски, от които 15 лв по ч.гр.д.135/2019 г. и 15 лв. по гр.д.2840/2020 г., двете по описа на
Бургаския районен съд. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. По конкретно се
твърди, че по делото ищецът не е успял да докаже по безспорен начин, че е взето решение за
събиране на такса за поддръжка на общите части на сградата, както и нейния размер.
Твърди се, че ищецът не е представил оригинала на Протокола от Общо събрание на
етажните собственици в сградата, проведено на 29.07.2011 г., решението по т.4 на което ОС,
според ищеца е основание за предявения иск. Твърди се, по този начин са доказани
възраженията на ответниците, че такъв протокол не съществува, а представеното по делото
копие е съставено с цел представяне като доказателство в настоящото производство, като е
1
използван списъка с подписи от предходен протокол от Общо събрание от 07.09.2005 г. На
второ място се твърди, че съдът неправилно е приел, че исковете се доказват от останалите
доказателства и по-точно от Протокола от 11.05.2018 г. на ОС, както и от Книгата на
етажната собственост. Сочи се, че представеният Протокол от 11.05.2018 г. от ОС също е
бил оспорен от ответниците относно неговата автентичност, но съдът е отказал да открие
производство за оспорване. Сочи се, че от представения по делото оригинал на Протокол от
11.05.2018 г. на ОС е видно, че той е съставен за целите на настоящото производство, тъй
като между оригинала на протокола и представеното с исковата молба копие на този
протокол, се констатират множество разминавания в текстовете. Сочи се, че по тази причина
съдът е следвало да го изключи от доказателствения материал, да не взема предвид
решенията взети с него, вкл.да приеме, че посочената в исковата молба като управител на
ЕС Искра Михайлова не притежава представителна власт да представлява Етажната
собственост. Твърди се, че неправилно, въпреки констатираните разминавания в текстовете
на представеният по делото оригинал с представеното копие на същия протокол, съдът не го
е изключил като доказателство по делото на основание чл.183, предл. последно от ГПК.
Претендира се въззивният съд да изключи оспореният документ от доказателствата по
делото и да не зачитате формалната доказателствена сила на този протокол. В случай, че
съдът приемете, че Протоколът от 11.05.2018 г. не следва да бъде изключван от
доказателственият материал по делото, се сочи, че от текстовете на Протокол от 11.05.2018
г. от ОО ЕС не се установява, че е взето решение за събиране на годишна такса за поддръжка
на общите части на сградата, тъй като решението по т.1 от Протокола, че следва да се
извършат необходимите действия за събиране на неплатени вноски за поддръжка на общите
части на сградата от собствениците, по никакъв начин не замества необходимостта да бъде
взето валидно решение за събиране на годишна такса за поддръжка на общите части на
сградата, както и точната сума на вноската. Сочи се, че решението по т.2 от Протокол не
установява за какви разходи се дължи годишната вноска, нито е определен точният размер
на тази вноска. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че размерът на
иска се доказва и от Книгата на етажната собственост, още повече, представеното
извлечение от книгата на етажната собственост също е било оспорено от ответниците.
Твърди се, че по делото не е назначена съдебно-икономическа експертиза, която да установи
какви точно разходи са правени за поддръжка на общите части на сградата, за кой период, от
кой собственик какви суми се дължат. Като извод се твърди, че макар по силата на ЗУЕС
собствениците на самостоятелни обекти в ЕС да са длъжни да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи
следва да бъдат доказани, което не е сторено в първоинстанционното производство.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с
което да отхвърли исковете. Претендират се разноски и за двете инстанции. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, в законовия срок представя отговор на въззивна жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е правилно
и обосновано. Излагат се съображения, че решението на ЕС за заплащане на такса
поддръжка на общи части в размер на 250 лв на апартамент се установява както от
Протокола от ОС на ЕС от 11.05.2018 г., така и от домовата книга на ЕС. Сочи се, че
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че ЕС е взела решение за
събиране на годишна такса в размер на 250 лв на апартамент за поддръжка на общи части,
тъй като това обстоятелство се установява от и от другите доказателства по делото, освен от
цитирания в исковата молба Протокол от ОС ЕС от 29.07.2011 г., чийто оригинал ищецът не
е представил по делото. Твърди се, че етажните собственици дължат, съгласно чл.6, ал.1,
2
т.10 ЗУЕС, разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, а по делото
не се твърди ответниците да са заплатили тези разходи за процесния период, поради което
искът правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на
решението на БРС в обжалваната част, и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемата Етажна собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, представлявана от управителя Искра Михайлова, за установяване
по отношение на солидарните длъжниците – въззивниците Й. Д. Й. и И. Д. Й., двамата с
адрес: гр.Созопол, че същите дължат на ищцовата ЕС сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 329/28.01.2019 г., издадена по ч.гр.д.135/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1500 лв - главница, представляваща
сбор от дължимите съгласно т.4 от протоколно решение от 29.07.2011 г. на Общото
събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр.Созопол, ул.“Републиканска“ № 45
годишни вноски за поддръжка на общите части на сградата в размер от по 250 лв за всеки от
притежаваните от длъжниците-съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност, два
самостоятелни обекта в горепосочената сграда, а именно апартамент № *** и апартамент №
***, за периода от 2016 – 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че на проведено на
29.07.2011 г. Общото събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр.Созопол,
ул.“Републиканска“ № 45, е взето решение, собствениците на самостоятелни обекти в
сградата да заплащат годишна такса в размер на 250 лв за самостоятелен обект, в срок до 31
май на текущата година, за поддръжка на общите части на сградата. Твърди се, че
ответниците притежават два апартамента, за които дължат и не са заплатили, за периода от
2016 г. до 2018 г.вкл., по 750 лв за всеки апартамент, или общо 1500 лв. Сочи се, че на
проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС, избраната за управител на ЕС Искра
Михайлова е била упълномощена от етажните собственици да извърши необходимите
действия за събиране на неплатените вноски за поддържане на общите части на сградата,
поради което тя е предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против ответниците за процесните суми, по което заявление е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 329/28.01.2019 г., издадена по
ч.гр.д.135/2019 г. по описа на БРС, против която е подадено възражение от длъжниците.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.6, ал.1, т.8 и
т.10 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Ответниците са оспорили иска с писмен отговор в законовия срок. Оспорва се
твърдението на ищците, че ответниците са собственици на апартамент № 9 в сградата.
Оспорва се твърдението за наличие на валидно взето решение на ОС на ЕС от 2011 г., като
се оспорва истинността на представения по делото Протокол от проведено на 29.07.2011 г.
Общо събрание на ЕС на сграда с адрес: гр.Созопол, ул.“Републиканска“ № 45 По
отношение на представения Протокол от проведено 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС, се
твърди, че на ответниците не е известно такова ОС да е било проведено, но и да е било
проведено, на него евентуално е взето решение само за избор на управител на ЕС. Оспорва
се автентичността на Протокол от проведено 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕСс
твърдението, че е съставен за нуждите на настоящото производство.
3
С влязло в сила определение от 14.01.2021 г. производството по делото е
прекратено за сумата от 750 лв, дължима за апартамент № ***.
С обжалваното решение е обезсилена и заповедта за изпълнение в тази й част.
Със същото решение съдът е приел за установено, че ответниците Й.Й. и И.Й., дължат
солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол, ул.Републиканска,
№ 45, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д.135/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 750 лв - главница, представляваща сбор от дължимите годишни вноски за
поддръжка на общите части на сградата в размер от 250 лв за притежавания от длъжниците-
съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност, апартамент № ***, за периода от
2016 г. – 2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, и ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на Етажна собственост, сумата от 30 лв за направените по делото разноски, от
които 15 лв по ч.гр.д.135/2019 г. и 15 лв. по гр.д.2840/2020 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от ответниците оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съгласно изложените в исковата молба твърдения, исковите суми са „годишна
вноска за поддръжка на общите части“, т.е. разходи за управлението и поддържането на
общите части на сградата по чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр.§1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по посочения в чл.51
ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е да определи размера
на вноските, дължими авансово за посочения в решението период. Недоволните етажни
собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40
ЗУЕС.
Между страните не е спорно, че ответниците са собственици на апартамент №
***, находящ се в жилищна сграда с адрес: гр.Созопол, ул.“Републиканска“ № 45 и
представляващ обект от ищцовата ЕС, за който се претендират посочените суми.
Спорно по делото е, налице ли е проведено на 29.07.2011 г. Общо събрание на
ЕС, съотв. налице ли е взето решение за определяне на годишна такса в размер на 250 лв за
поддръжка на общите части на сградата.
Спорно по делото е и, налице ли е проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на
ЕС.
С протоколно определение от 11.03.2021 г., на основание чл.183 ГПК,
първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото представения протокол
от проведено на 29.07.2011 г. Общо събрание на ЕС, поради непредставяне на оригинала му.
4
По отношение на проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС, след като е
сравнил представеното по делото заверено копие с представения в съдебното заседание
оригинал на Протокол от проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС,
първоинстанционният съд е констатирал известни различия, подробно описани в Протокола
от съдебното заседание, а именно: липса в последния абзац на стр.3 от оригинала на
Протокола, на наличния в последния абзац на стр.3 от копието текст: „68,797% идеални
части от общите части на етажната собственост“; както и липса в оригинала на протокола на
т.5, свързана с освобождаването на управителя, която фигурира в текста на копието на
документа. Съдът е констатирал, че с изключение на така описаните различия, копието на
документа съответства на оригинала. В обжалваното решение първоинстанционният съд е
ценил като доказателство представения Протокол от проведено на 11.05.2018 г. Общо
събрание на ЕС, като е приел, че това, че част от копието на решението на съответства на
оригинала на документа е ирелевантно за настоящо спор, тъй като е ясно взето решение по
т.2, фигуриращо в оригинала на документа, и същото следва да бъде ценено като такова,
предвид чл.178, ал.2 от ГПК.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд досежно това,
че представеният Протокол от проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС не следва да
бъде изключван като доказателство по делото, а следва да бъде ценен при условията на
чл.178, ал.2 от ГПК. Доколкото констатираните различия между оригинала и представеното
копие на Протокола не касаят взетите решения по т.1 (за избор на Искра Павлова
Михайлова за управител на ЕС) и по т.2 (да се заведат съдебни дела против длъжниците по
списък, вкл.против ответниците), съдът намира, че тази му част Протоколът доказва
наличието на взети от ОС на ЕС такива решения. Ето защо съдът намира за неоснователно
оплакването на въззивниците, че по делото не е доказана представителната власт на Искра
Михайрова като управител на ищцовата Етажна собственост.
След изключване на протокола от проведено на 29.07.2011 г. Общо събрание на
ЕС, по делото липсват доказателства за взето решение от ОС на ЕС за определяне на
годишна такса в размер на 250 лв за поддръжка на общите части на сградата, в частност – за
процесните 2016, 2017 и 2018 г. Следва да се отбележи, че представеното копие от
„Приходно-разходна книга Созопол, ул.Републиканска 45“, не доказва нито наличие на
взето решение за заплащане на годишна такса от 250 лв на самостоятелен обект за
поддръжка на общите части на сградата, нито извършване на разходи от ищцовата ЕС във
връзка с поддръжка на общите части на сградата. Представеното копие от „Приходно-
разходна книга Созопол, ул.Републиканска 45“ не съдържа подпис нито на лицето, което го
е съставило (поради което няма качеството на документ), нито подписи на лица, които да
потвърждават, че са получили суми във връзка с поддръжка на сградата. Представеният
Протокол от проведено на 11.05.2018 г. Общо събрание на ЕС също не доказва наличие на
взети решения за определяне на годишна такса в размер на 250 лв за поддръжка на общите
части на сградата, в частност – за процесните 2016, 2017 и 2018 г., а само – взето решение за
завеждане на дела против определени лица-етажни собственици, наименовани „длъжници“.
5
В този смисъл съдът намира за основателно оплакването на въззивниците, че са
неправилни и необосновани изводите на първоинстационния съд, че ищецът е доказал
наличието на взето решение от ОС на ЕС за събиране на такса за поддръжка на общите
части на сградата, респ.за нейния размер.
На второ място съдът намира, че по делото не е доказано и, че претендираните
разходи за управление и поддържане на общите части са били реално направени. С
Определение № 124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр.д.3130/2019 г., III г. о., Върховният
касационен съд е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато се
събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина
не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае
за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият
случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена.
Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата
би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при решаване
на делото“.
В настоящия случай, по делото не са ангажирани никакви доказателства, че са
направени разходи по управление и поддръжка на общите части на етажната собственост.
Както се посочи по-горе, представеното копие от „Приходно-разходна книга Созопол,
ул.Републиканска 45“, не доказва извършването на такива разходи.
Ето защо въззивната инстанция намира, че след като ищецът не доказа
извършването на разходи по поддържане и управление на общите части за 2016, 2017 и 2018
г., искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено
друго, с което искът се отхвърля.
При така постановения резултат, на въззивниците-ответници следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на 300 лв за първоинстанционното производство (за
заплатено адв.възнаграждение) и 55 лв за въззивното производство, от които 25 лв – за
платена държавна такса и 30 лв – заплатен в брой адв.хонорар съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие (за останалата част от уговорения адв.хонорар не са
представени доказателства да е заплатен от въззивниците на адв.Б.).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260527/26.03.2021 г. по гр.д.2840/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Й. Д. Й. и И. Д. Й.,
дължат солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 329/28.01.2019 г. по ч.гр.д.135/2019 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 750 лв - главница, представляваща сбор от дължимите годишни
вноски за поддръжка на общите части на сградата в размер от 250 лв за притежавания от
6
длъжниците-съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност, самостоятелен обект в
горепосочената сграда, а именно апартамент № ***, за периода от 2016 г. – 2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, и с което решение Й. Д. Й. и И. Д. Й. са осъдени да заплатят
солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол, ул.Републиканска,
№ 45, сумата от 30 лв за направените по делото разноски, от които 15 лв по ч.гр.д.135/2019
г. и 15 лв. по гр.д.2840/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, представлявана от управителя Искра Павлова Михайлова, за
приемане за установено, че Й. Д. Й. с ЕГН ********** и И. Д. Й. с ЕГН **********, дължат
солидарно на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол, ул.Републиканска,
№ 45, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
329/28.01.2019 г. по ч.гр.д.135/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 750 лв - главница, представляваща сбор от дължимите годишни вноски за поддръжка на
общите части на сградата в размер от 250 лв за притежавания от длъжниците-съпрузи, в
режим на съпружеска имуществена общност, самостоятелен обект в горепосочената сграда,
а именно апартамент № ***, за периода от 2016 г. – 2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Созопол,
ул.Републиканска, № 45, представлявана от управителя Искра Павлова Михайлова, да
заплати на Й. Д. Й. с ЕГН ********** и И. Д. Й. с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
съдебно-деловодни разноски, както следва: 300 лв (триста лева) за първоинстанционното
производство и общо 55 лв (петдесет и пет лева) за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7