Решение по дело №21/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Павел Ванев Неделчев
Дело: 20204200600021
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Габрово, 25.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

                               ГАЛИНА КОСЕВА

при секретаря Веселина Венкова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 21 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Габрово срещу присъда № 3 от 17.02.2020 г. по НОХД № 173/2019 г. по описа на Районен съд – Дряново.

С атакуваната присъда състав на Районен съд – Дряново е признал подсъдимия Н.Г.В. *** това, че на 24.06.2019 г., в с. Г., общ. Дряново, управлявайки МПС - мотопед марка Б., с рама ***и двигател ****, си служил с табела с регистрационен номер ** **, издадена за друго МПС - мотопед марка Б., с рама № ** ** и двигател № ** *, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Н.Г.В. е признат за невинен в това, че на 24.06.2019 г., в с. Г., общ. Дряново, е управлявал МПС - мотопед марка Б., с табела с регистрационен номер ** **, с рама ***и двигател ****, което не е регистрирано по надлежния ред чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като поради това, че описаното деяние съставлява административно нарушение на чл. 140, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 305, ал. 6 от НПК, във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наложил на подсъдимия административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лв.

С присъдата съдът осъдил подсъдимия В. да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок присъдата е протестирана изцяло с искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият В. да бъде осъден по тестовете на предявените му с обвинителния акт обвинения по НК. Прокурорът счита, че присъдата е неправилна. Не ставало ясно по какви причини съдът оневинил В. за първото от двете престъпления. По отношение на второто обвинение, възниквал въпроса, след като разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК съществува и не е отменена, защо съдът прилага по-лекото административно наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста. Счита, че по делото са събрани доказателства за осъществяване на съставите и на двете престъпления; подсъдимият В. бил длъжен да провери редовността на регистрацията на МПС-то и сам се е поставил в състояние да извърши нарушение. Пледира за налагане на наказания и по двата текста на обвинението, които да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства.  

Протестът се оспорва от подсъдимия Н.В. и договорния му защитник адв. Р.Б. ***. По съществото на делото адв. Б. излага съображения за правилност на присъдата, като счита, че същата следва да се потвърди. При упражняване на правото си последна дума подсъдимият В. прави искане за потвърждаване на присъдата.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.

Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият Н.В. е роден на *** г. Същият е български гражданин, завършил е средно образование, студент е в ***в П., не е женен и не е осъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от категории „В“ и „М“, което се установява от приложената справка за нарушител/водач, издадена от МВР. Притежава СУМПС **, валидно до ***.

На 26.02.2019 г., около обяд, свидетелят Р.Г.- служител на РУ на МВР – Дряново, извършвал проверка по контрола на движението в с. Г., общ. Дряново. По същото време в дома си в селото бил и подсъдимият В.. Последният извадил от двора мотопед марка Б.. Посоченото превозно средство било с поставена регистрационна табела *** с двигател с № ** и рама № **. МПС-то било закупено преди години от покойния дядо на подсъдимия. След няколко опита В. успял да запали двигателя на мотопеда, след което го подкарал по ул. „***.“ в селото. Около 13.55 ч., докато се движел по посочената улица, бил спрян от служителите на РУ на МВР - Дряново. При извършената проверка се установило, че водачът не може да представи СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация. При проверка в масивите на МВР станало ясно, че регистрационна табела **“ се отнася за мотопед Б., с двигател № ** и рама № **, регистриран на името на Д.С.Д - починал. Управляваният от подсъдимия мотопед не бил регистриран.

На място св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № **, в който посочил, че водачът Н.В. управлява МПС, като не носи СУМПС и контролен талон към него; не носи СРМПС; управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред и не е поставил защитна каска. АУАН бил връчен на същата дата на подсъдими.

От писмо с рег. № 258р-3669/17.05.2019 г. на ОД на МВР Габрово (л. 6 от ДП) става ясно, че регистрацията на мотопед Б. с рег. табела *** не е валидна след 31.06.2005 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия В., съпоставени с показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, както и от писмените доказателства – АУАН, справки от МВР за регистрацията на мотопеда и за валидността на регистрационната му табела, справка от МВР за нарушител/водач.

Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото, включително от подсъдимия, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд.

При правилно установената фактическа обстановка съставът на Районен съд - Дряново е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и по двете обвинения.

Въззивният съд напълно се солидаризира със заключението, че по обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 1 предл. първо от НК не е установен и доказан прекия умисъл на подсъдимото лице; знанието му, че поставената на управляваното от него МПС регистрационна табела е издадена за друго превозно средство. Управляваният от подсъдимия В. мотопед е от марка и модификация, които не се произвеждат от години. Същият е закупен отдавна от покойния дядо на подсъдимия. Поставената върху него регистрационна табела е стар модел, което навежда на извод за липса на надлежна регистрация на МПС-то (обстоятелство имащо отношение към обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вл. с ал. 1 от НК), но не обективира очевиден извод, че регистрацията е за друго превозно средство. Както правилно е посочил и районният съд, по време на проверката дори свидетелят Г. не е успял да установи, че регистрационният номер не е за това превозно средство, а това е станало по-късно, въз основа на съответна справка в масивите на МВР. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че субективната представа на подсъдимия относно съставомерните елементи на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК не може да се извлича от обстоятелството дали е носил или не документи за регистрация на превозното средство.

Въззивния съд напълно споделя правните изводи на районния съд във връзка с обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Несъмнено е, че на 26.04.2019 г., в с. Г., общ. Дряново, подсъдимият Н.В. управлявал моторно превозно средство – мотопед марка Б., който не е бил регистриран по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Правилен и законосъобразен е извода, че подсъдимият не е извършил престъпление, защото деянието, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК заради явна незначителност на обществената му опасност. В нормата на чл. 9, ал. 2 от НК законодателят е дефинирал условията, при които едно деяние, макар и формално да осъществява признаците от състава на дадено престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Визираният критерий, който обуславя малозначителността, е един от обективните признаци на престъплението, а именно обществената му опасност, която в първата хипотеза изобщо липсва (обществените отношения не се засягат), а във втората хипотеза същата е явно незначителна (обществените отношения се засягат в такава степен, при която използването на наказателната репресия е неоправдано). Изложеното принципно съждение, отнесено към конкретиката на настоящия казус, води до извода, че извършеното от подсъдимия В. деяние не е престъпно, поради явна незначителност на обществената му опасност. Подсъдимият е управлявал мотопеда за кратко и в рамките на улицата, на която живее; няма данни да е напускал очертанията на селото; ползването на превозното средство е било инцидентно; касае се за лице с изцяло положителни характеристични данни, което не е осъждано, не е наказвано по реда на чл. 78а от НК и не е наказвано по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. По тези съображения, част от които са изложени и в мотивите на проверявания съдебен акт, настоящият съд намира за правилна и законосъобразна присъдата, с която подсъдимият В. е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК. В съответствие със закона е извода, че деянието осъществява състав на административно нарушение. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изискването за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на регистрирани превозни средства, произтича от нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Несъмнено е, че подсъдимият В. е нарушил това свое задължение, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК, като при превес на смекчаващите обстоятелства, му е наложил административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лв.

Правилно и законосъобразно съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в случай на служебна издаване на изпълнителен лист за изпълнение на наложеното с присъдата административно наказание глоба.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната ѝ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение в съответствие с направеното в протеста искане.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 3 от 17.02.2020 г. по НОХД № 173/2019 г. по описа на Районен съд - Дряново.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.                                                                  

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                    2.