Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 894 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 203/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1095/2018 г. на РС-
Костинброд е отхвърлен предявения иск от „Л.Ф.“ ООД, ЕИК:., представлявано от
управителя Р.В. Б. срещу Л.С.М. с ЕГН: ********** ***, с правно основание чл.
240 от ЗЗД – за връщане на парична сума по устен договор за заем в размер на
3000, 00 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата по главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 27.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен. „Л.Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на Л.С.М.
сумата от 600, 00 лева-разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от „Л.Ф.“ ЕООД срещу решението с
доводи за неправилност, незаконосъобразност и за допуснати процесуални
нарушения. Излага съображения, че протокол от съдебно заседание от 02.07.2019
г. бил опорочен, поради непротоколиране напълно на разпита на свидетеля И. В.И..
С разпита на свидетеля било установено, че сумата от 3000 лева получил от Ц.Ц. от името на „Л. ф.“ ЕООД. Свидетелят И. И. е продавач на
автомобила, закупен от ответника М. и парите са дадени в заем на М. за
придобиване на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, тъмно син металик. Срещу тази
сума автомобилът е предоставен на ответника М. в края на октомври 2016 г., а сделката
е изповядана пред нотариус м. май 2018 г. за сумата от 200 лева. Разликата
между заетата сума от 3000 лева и продажната цена е използвана за ремонтни
дейности по автомобила, които свидетелят И. е извършил сам. За фактическото
предаване на сумата от „Л.ф.“ ЕООД на Ц.Ц.са представени
банково извлечение от 19.10.2016 г. и приемо
предавателен протокол от 20.10.2016 г., които не били обсъдени от първоинстанционния съд. Прави оплакване, че съдът не е
разпределил доказателствената тежест за подлежащи на
доказване факти. Неправилно било прието, че е необходимо директно предаване от заемател на заемодател, за да се осъществи фактическият
състав на договора за заем. От показанията на свидетелят И. се установило, че
парите били дадени в заем на ответника М., който приел автомобила и го ползвал
от октомври 2016 г., поради което има съгласие за заемане на паричната сума с
поето задължение за връщането й. Моли съда да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Л.С.М.,
чрез адв. В. Н. и адв. М.Ц.
е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище
за нейната неоснователност. Излага съображения, че правилно съдът е преценил показанията
на свидетеля Илиев, както и на останалите разпитани по делото свидетели.
Реалният елемент – получаването на заема се удостоверява от заемателя
с поемане на задължението да се върне, а не да даде нещо. Моли да бъде оставено
в сила обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът „Л.Ф.“ ООД, ЕИК., представлявано
от управителя Р.Б. е предявило иск срещу Л.С.М. с ЕГН: ********** ***, с правно
основание чл. 240, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата 3000,00 лева, по устен договор за заем, сключен между
страните на 20.10.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата по
главницата, считано от датата на предявяване на иска-27.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че
дружеството на 20.10.2016 г., чрез г-н Ц.Ц. предало
на ответника претендираната сума от 3000 лева за
закупуване на автомобил. Договорът бил сключен в устна форма и не бил уговорен
изрично срок за връщане на сумата. Сумата била предадена от дружеството на
продавача на автомобила.
В
постъпилият отговор от ответника иска се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен,
поради липса на валидно облигационно правоотношение.
С определение № 1087/16.12.2019 г., въззивният съд е намерил за основателно оплакването на въззивника за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на изготвения в първоинстанционното производство доклад по делото. Въззивният съд е разпределил доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, съгласно изискването на чл. 146, ал.
1 , т. 5 ГПК.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От представения приемо
предавателен протокол се установява, че Р. Б., в качеството си на управител на
„Л.ф.“ ООД е предала на Ц.К.Ц. сумата от 3000 лева в брой с цел да бъде
предоставена в заем на Л.С.М. за закупуване на личен автомобил.
От представения договор за
покупко-продажба на МПС, сключен на 19.05.2018 г. се установява, че продавачът
И.В. И. е продал на купувача Л.С.М. лек автомобил „Фолсксваген
Пасат“, рег. № СА9808ХТ за сумата от 200, 00 лева.
По реда на чл. 176 от ГПК са изслушани
обясненията на Л.С.М., който заявява, че не му е предоставян заем от
дружеството.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И.Л. С., Д. И. М.и И.В.И..
От разпита на И.С. се установява, че работи
от 2018 г. като портиер в дружеството и не знае за предоставен заем от
дружеството на ответника.
Свидетелката Д.М. /съпруга на ответника/
дава показания, че „Л.ф.“ ООД не е предоставяло заем на съпруга й за закупуване
на автомобил. Автомобилът „Фолксваген пасат“, тъмно син на цвят е закупен месец
май 2018 г. от И. И. за сумата от 200 лева, коята
сума свидетелката дала на съпруга си лично.
Свидетелят И.В.И.дава показания, че в
края на 2016 г. получил три хиляди лева от г-н Ц., от името на „Л.Ф.“ за
покупка на автомобил. Тези пари били дадени, за да продаде автомобила на г-н М..
В края на октомври 2016 г. предоставил автомолила
„Фолксваген пасат“ тъмно син металик на г-н М., а извършили сделката пред нотариус
през м. май 2018 г. В договора пишело сумата от 200 лева, защото другите 2800
лева били необходими за ремонтни дейности на автомобила, които били извършени
лично от свидетеля.
Пред въззивният
съд е разпитан свидетелят Ц.К.Цв., който посочва, че
работил като механик в „Л.Ф.“ ООД. Л.М. се обърнал към свидетеля с молба за
заем, дали може да се отпусне от фирмата 3000, 00 лева за закупуване на
автомобил. Свидетелят разговарял с управителя на дружеството Ралица Борисова,
която казала, че може да му се отпусне заем от 3000 лева за закупуване на личен
автомобил. Сумата щяла да се връща всеки месец от месечното му възнаграждение
или на края на годината нямало да му се изплаща неизползвания платен отпуск. М.
се съгласил на тези условия. Управителят на дружеството Р. Б. дала на свидетеля
парите в брой, за да ги даде на продавача на колата И. И., което той сторил. В
този момент М. бил в командировка и след като се завърнал си взел автомобила.
Прехвърлянето на колата нотариално станало през май 2018 г. Сделката била изповядава за 200 лева, като разликата до 3000 лева била
разходвана за привеждане на автомобила в техническа изправност. Фирмата си
поискала парите от него и в деня на напускането си той заявил, че няма да върне
никакви пари. Свидетелят посочва, че на Л.М. не е давал пари, всички разговори
с него били по телефон. Към октомври 2016 г. свидетелят съжителствал с Р.Б. и имат общо дете.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Договорът за заем е реален договор, по
който правата и задълженията на страните възникват от момента на предаване на
паричната сума от заемодателя на заемателя, което е
съществен елемент от неговия фактически състав и в тежест на заемодателя е да
установи това – така Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5002/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012
г. на ВКС, IV г. о. По делото, обаче, не се установява реално предаване на процесната сума, поради следните съображения:
От разпитания по делото свидетел Ц.Ц. се установява, че Л.М. лично не е получавал пари от
управителя на дружеството Р.Б.. Сумата от 3000 лева била получена от свидетеля,
в качеството му на посредник на сделката.Ответникът се обърнал с молба към
свидетеля за заем – дали може фирмата да му отпусне такъв за закупуване на
автомобил. Свидетелят говорил с управителя на дружеството Р. Б. да бъде
отпуснат заем на М., т.е. свидетелят е действал в качеството на пълномощник на заемополучателя, като паричната сума е получена реално от
свидетеля, а не от ответника Л.М.. В тази хипотеза, за преценката, дали е
налице съгласие между договарящите страни от значение е дали е било налице
представителство по волята на представлявания или дали са осъществени
предпоставките на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при които действието без представителна
власт се счита потвърдено. Съдът не кредитира показанията на св. Ц. и ги
преценява като заинтересовани /към октомври 2016 г. свидетелят съжителствал с
управителката на дружеството и имат общо дете/, в частта, в която заявява, че
бил „посредник“ на сделката. Не са събрани други доказателства, от които да се
установява, че ответникът е поискал съдействие от свидетеля за сключване на
договор за заем с дружеството и го е упълномощил да получи сума от 3000 лева.
От друга страна противоречи на
житейската логика заемополучателя да иска съдействие
от свидетеля Ц., който по това време работил в дружеството като механик, а не
директно да се обърне към управителя на дружеството. Както вече се посочи, при
договора за заем, който е реален по своя характер, предаването на заемната сума
е част от фактическия състав на сключване на сделката, поради което, ако към
датата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето,
получило сумата от името на заемополучателя, и
извършеното действие не се счита потвърдено при условията на чл.42, ал.2 ЗЗД,
договор за заем не е сключен. Щом липсва първият елемент /получаване на
сумата/, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият елемент /съгласие за
връщане/, няма договор и даденото е без основание. От показанията на свидетеля Илия Илиев
/продавача на автомобила/ се установява категорично, че е получил сума от 3000
лева от Ц. Ц., но в частта, касаеща отношенията между
страните по делото, показанията на свидетеля не са преки ( „Три хиляди лева,
г-н Ц. ми ги даде на мен от името на „Л.Ф.“, „Г-н Ц. ми го каза това нещо, не
съм разписвал документи.“), което означава, че в тази част свидетелят не
съобщава свои собствени впечатления, нито възприети от него обстоятелства от
обективната действителност, а съобщава твърдения на свидетеля Ц..
Представеният приемо
предавателен протокол от 20.10.2016 г. удостоверява получаването на парична
сума от 3000 лева от Ц. К. Ц., предоставена от управителя на дружеството, но
също не доказва, че сумата е предоставена в заем на Л.М. със задължения да я върне, поради
липса на доказана представителна власт. Не може да се направи извод, че
ответникът реално е получил такава сума, а това изключва съществуването на
договор за заем.
Не се установява в случая и наличието на
вторият елемент – съгласие за връщане.Свидетелят Ц. посочва, че уговорката била
сумата да се връща всеки месец от месечното възнаграждение на ответника или на
края на годината да не му се изплаща неизползван отпуск, но заявява, че не са
му приспадани никакви суми от възнаграждението. Не са представени и
доказателства, установяващи, че такива удръжки за извършвани от трудовото
възнаграждение на ответника. Ето защо, съдът намира, че не се доказва и вторият
елемент от договора на заем – съгласие за връщане.
По изложените съображения искът следва
да бъде отхвърлен. Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни
основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна Л.С.М.
има право на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00
лева, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203
от 18.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1095/2018 г. по описа на Районен
съд - гр. Костинброд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Л.Ф.“ ООД, ЕИК:., представлявано от управителя Р.
В.Б. срещу Л.С.М. с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД – за
връщане на парична сума по устен договор за заем в размер на 3000, 00 лева,
ведно със законната лихва за забава върху сумата по главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Л.Ф.“
ООД, ЕИК: . да заплати на Л.С.М., с ЕГН: ********** сумата от 600, 00 лв.
/шестстотин/ лева –разноски по делото за пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.