№ 91
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500030 по описа за 2021 година
С Решение № 260113/02.11.2020 год. по гр. д. № 391/2020 год. Плевенският
окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения на осн. чл. 19 ал. 3 от ЗЗД от
М. Й. К. срещу Д.Д. Д. от гр. Плевен иск за обявяване за окончателен на Предварителен
договор от 19.02.2015 год. за покупко-продажба на недвижим имот, с който Д.Д. Д. и
А. Б. Д.а (поч. на 16.05.2015 год.) като продавачи, са се задължили да прехвърлят на
купувача М. Й. К. собствеността на недвижим имот в гр. Плевен, ********,
представляващ апартамент на втория етаж, вх.“Б“, с изложение изток-запад, състоящ
се от три стаи, кухня, столова, баня и тоалетна, с площ от 102.85 кв. м., ведно с мазе №
1 от 4.60 кв. м. и таван № 3 от 20 кв. м., който имот е сградата на етажна собственост
на ЖСК „8-ми март“, ведно със съответните идеални части от сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена.
Осъдил на осн. чл. 34 от ЗЗД Д.Д. Д. да заплати на М. Й. К. сумата 8 000 лв.,
получена на основание нищожен предварителен договор от 19.02.2015 год. за покупко-
продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 20.05.2019 год. до окончателното изплащане.
Оставил без уважение искането по чл. 90 ал. 1 от ЗЗД за постановяване на
едновременност на изпълнението на задължението на М. Й. К. за предаване на
владението върху имота със задължението на Д.Д. Д. за заплащане на сумата 8 000 лв.,
1
получена на основание нищожен договор.
Осъдил М. Й. К. да заплати на адв. Сл. М. адвокатско възнаграждение в размер на
2 386.49 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника
съобразно отхвърления иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а Д.Д. Д. – да заплати на М. Й. К.
разноски в размер на 365 лв. съобразно уважения евентуално предявен иск.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца М. Й. К. чрез
пълномощника адв. Н. Н.. Изводът на съда за състоянието на имота е в противоречие с
показанията на свидетелите М. Борисова и В. Ангелов, които са категорични, че
имотът бил изключително занемарен и за основен ремонт. Свидетелката Борисова е
заявила, че й станало известно, че освен цената по сделката, М.К. е предоставил на
ответника и лек автомобил „Мерцедес“ като част от цената. С оглед на това, изводът за
нееквивалентност на престациите, накърняваща добрите нрави, е необоснован.
Предвид необосноваността на решението в частта относно главния иск, необосновано е
решението и в частта за евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и за искането по чл. 90
ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да отмени решението като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск по чл. 19
ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане за присъждане на разноски. Представена е писмена
защита.
В писмения си отговор въззиваемият-ответник Д.Д. Д. чрез пълномощника си адв.
Сл. М., заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без
уважение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представени са писмени
бележки.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Предмет на въззивен контрол е решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и в частта, с която е оставено без уважение
искането на ищеца по чл. 90 ал. 1 от ЗЗД. Макар в жалбата да е коментиран и иска по
чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, не са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в тази част
и няма изрично искане за отмяната му. Това би било и недопустимо, защото
жалбоподателят няма правен интерес да обжалва решението в тази част - съдът е
уважил претенцията за сумата 8 000 лв., макар и на различно основание (чл. 34 от ЗЗД).
Предвид това, съдът приема, че в частта, с която е уважен предявения иск за връщане
на сумата 8 000 лв. от ответника на ищеца като получена по нищожен договор,
решението е влязло в сила.
2
По предявения иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД:
Ищецът М. Й. К. е предявил против ответника Д.Д. Д. иск с правно основание
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителен договор от
19.02.2015 год. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент от 102.85 кв. м.,
с мазе и таван, находящ се в гр. Плевен, на ********.
С отговора на исковата молба ответникът Д.Д. Д. е оспорил предявените искове,
като е противопоставил възражение за нищожност на предварителния договор на осн.
чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави – като сключен при
нееквивалентност на престациите, тъй като имотът – апартамент в гр. Плевен от 102.85
кв. м., с мазе и таван е продаден за 8 000 лв.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд за
неоснователност на предявения иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
Видно от сключения на 19.02.2015 год. предварителен договор, продавачите
Д.Д. Д. и А. Б. Д.а (негова майка, поч. на 16.05.2015 год.) са се задължили да
прехвърлят на купувача М. Й. К. собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.
гр. Плевен, на ********, представляващ апартамент на втория етаж, вх.“Б“, с
изложение изток-запад, състоящ се от три стаи, кухня, столова, баня и клозет, с площ
от 102.85 кв. м., ведно с мазе № 1 от 4.60 кв. м. и таван № 3 от 20 кв. м. в сградата на
етажна собственост на ЖСК „8-ми март“, за сумата 8 000 лв., която е изплатена
напълно от купувача на продавачите преди подписване на предварителния договор.
Продавачите са се задължили да прехвърлят собствеността върху имота в едномесечен
срок от снабдяването им с нотариален акт. Уговорено е, че владението върху имота се
прехвърля при подписване на договора.
Данъчната оценка на имота към 01.01.2015 год., видно от Писмо изх. №
152/14.01.2020 год. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ – гр. Плевен,
възлиза на 62 247 лв.
Пазарната оценка на имота според заключението на единичната съдебна
експертиза, допусната пред първата инстанция (второто заключение на в. л. Теменужка
Тренчева) към м. февруари 2015 год. е 63 450 лв., а според заключението на тройната
съдебна експертиза тази стойност е 68 500 лв. Напълно аргументирано съдът е приел и
кредитирал заключението на тройната експертиза, тъй като същото е изготвено при
съобразяване със свидетелските показания за състоянието на апартамента преди
сключване на предварителния договор.
Въззивният съд напълно споделя извода, направен от първата съдебна
инстанция, че цената по предварителния договор за покупко-продажба – 8 000 лв. е
3
напълно нееквивалентна на насрещната престация – недвижим имот с пазарна
стойност 68 500 лв. и данъчната оценка 62 247 лв. Разликата между двете стойности е
значителна, като престацията на продавача дотолкова надвишава престацията на
купувача, че последната с основание може да бъде определена като незначителна и да
бъде приравнена на липса на престация. Този извод напълно съответства на съдебната
практика, на която първостепенния съд се е позовал и цитирал.
Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че извод за еквивалентност на
престациите може и следва да бъде направен въз основа на дадените пред
първостепенния съд показания на свидетелите Борисова и Ангелов. В случая разликата
между двете стойности на престациите е толкова драстична, че не може да бъде
обяснена с лошото състояние на имота към датата на сключване на предварителния
договор.
Въззивната инстанция е допуснала на осн. чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК събиране на
доказателства относно прехвърляне на собствеността върху лек автомобил „Мерцедес
200 ЦЕ с рег. № ЕН 7176 АК, предвид твърденията за узнати нови обстоятелства – че
собствеността върху автомобила е прехвърлена от купувача на продавача като част от
цената по предварителния договор. От представените по делото доказателства –
договор за покупко-продажба на МПС от 09.05.2013 год. и Заявление за
пререгистрация от 09.02013 год., изискани от ОД на МВР – Плевен, Отдел
„Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“, се установява, че правото на
собственост върху този автомобил е бил прехвърлено на ответника Д.Д. Д. на
09.05.2013 год. от Мирослав Маджаров К. и Огюн Орханова К.а за сумата 500 лв. След
като собствеността върху автомобила е прехвърлена възмездно две години преди
сключване на предварителния договор, от лица, различни от купувача по
предварителния договор, напълно недоказано е твърдението, че част от цената по
договора е заплатена чрез прехвърляне на МПС.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е
неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд.
Постановеното от него решение следва да бъде потвърдено в тази част като правилно и
законосъобразно.
По искането по чл. 90 ал. 1 от ЗЗД за постановяване на едновременно
изпълнение на задължението на ищеца да предаде владението на процесния имот със
задължението на ответника да върне получената по договора сума в размер на 8 000 лв.
Настоящият състав намира за правилен извода на първостепенния съд за
неоснователност на искането. Правото да се иска едновременност на изпълнението на
двете насрещни задължения съгласно чл. 90 ал. 1 от ЗЗД е приложимо при разваляне
4
на договорите. В конкретната хипотеза, предварителният договор е отхвърлен поради
неговата нищожност, а нищожните договори не могат да бъдат разваляни, съответно –
правото по чл. 90 ал. 1 от ГПК не може да бъде упражнено.
Ето защо, решението следва да бъде потвърдено и в тази част.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта за
присъдените разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
Основателно се явява искането на адв. Сл. М. - процесуален представител на
въззиваемия Д.Д. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Че правната помощ е предоставена на материално затруднено лице, е видно от
договора от 26.07.2019 год., приложен към отговора на исковата молба.
Възнаграждението следва да бъде определено в размер на 2 386 лв. на осн. чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно цената на иска - 61 883 лв. (в която не се включват присъдените от първата
инстанция разноски, както е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК). Неприложима е
разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от Наредбата и не следва да бъде присъждано допълнително
възнаграждение от 100 лв., тъй като явяването на адв. М. е в две съдебни заседания, а
не в повече от две съдебни заседания, както е посочено в разпоредбата.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, Великотърновският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260113/02.11.2020 год. на Окръжен съд – Плевен
по гр. д. № 391/2020 год. по описа на същия съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. Й. К. с ЕГН ********** да заплати на адв. С.М. - процесуален
представител на въззиваемия Д.Д. Д. сумата 2 386 лв. (две хиляди триста осемдесет и
шест лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6