№ 12904
гр. С, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110150982 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** и с адрес
гр. С, ул. Я, №23Б срещу Г. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.718, вх. В,
ет.3, ап.76, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34351/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, както следва : за сумата
1467,64 лева (хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и 64 стотинки), представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л 7 бл. 718, вх. В, ет. 3,
ап. 76, аб.№ 161810, ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 203,39 лева (двеста и три лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г., 29,56 лева (двадесет и девет лева и 56 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 6,29 лева (шест лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 14.06.2023 г
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане
на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е
била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва предявените искове. Оспорва надлежното сезиране на съда. Поддържа, че
не е било поставено съобщение за посещение на имота, за да му бъде осигурен достъп.
Твърди, че не са му връчвани съобщенията към фактурите. Възразява, че протокол от
10.07.2008 г. не е подписан от представител на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
2
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
В открито съдебно заседание на 03.12.2024 г. ответникът признава предявените срещу
него искове и посочва, че ще заплати задълженията. В открито съдебно заседание на
08.04.2025 г. ответникът представя платежни документи, които са приети като доказателства
по делото. Предвид липсата на възражения срещу доказателствената сила на тези документи
съдът приема, че от съдържанието на същите се установява, че ответникът е заплатил на
ищеца обща сума в размер на 1707 лева. При съобразяване разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ГПК
съдът приема, че: на 09.12.2024 г. е извършено плащане в размер на 300 лева, с което са
погасени вземанията за сумата 203,39 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
14.06.2023 г. и за сумата 6,29 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
14.06.2023 г., както и 90,32 лева от натрупаната законна лихва от 21.06.2023 г. /датата на
депозиране на заявлението/; на 27.12.2024 г. e извършено плащане в размер на 300 лева, с
което е погасена законната лихва върху главницата до тази дата в размер на 221,24 лева,
както и 78,76 лева от главниците; на 30.01.2025 г. е извършено плащане в размер на 300
лева, с което е погасена законната лихва върху остатъка от главницата за периода от
28.12.2024 г. до датата на плащането – 30.01.2025 г. в размер на 18,26 лв и част от
главниците в размер на 281,74 лева; на 27.02.2025 г. е извършено плащане в размер на 300
лева, с което е погасена законната лихва върху остатъка от главницата за периода от
31.01.2025 г. до датата на плащането – 27.02.2025 г. в размер на 12,05 лв и част от
главниците в размер на 287,95 лева; на 20.03.2025 г. е извършено плащане в размер на 300
лева, с което е погасена законната лихва върху остатъка от главницата за периода от
28.02.2025 г. до датата на плащането – 20.03.2025 г. в размер на 6,75 лв и част от главниците
в размер на 293,25 лева и на 03.04..2025 г. е извършено плащане в размер на 207 лева, с
което е погасена законната лихва върху остатъка от главницата за периода от 20.03.2025 г. до
датата на плащането – 03.04.2025 г. в размер на 2,94 лв и част от главниците в размер на
204,06 лева.
В резултат на така извършените плащания непогасени са останали част от главниците
за стойност на топлинна енергия в размер на 351,44 лева, като ответникът дължи законната
лихва върху тази сума считано от 04.04.2025 г. За тези вземания исковете следва да се
уважат, а да бъдат отхвърлени поради настъпило и съобразено на основание чл. 235, ал. 3
3
ГПК в хода на процеса плащане - претенциите за разликата до пълните претендирани
размери за главниците, както и за обезщетенията за забава до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и за законната лихва след тази дата до 03.04.2025 г.
По разноските
Доколкото задълженията са възникнали и дължими преди подаване на исковата молба
следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на исковете, въпреки че ги
признава, поради което и дължи да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 134 ,14
лева за исковото /34,14 лева – д.т. и 100 лв – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на
84,14 лева за заповедното производство /34,14 лева – д.т. и 50 лв – юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Г.
С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.718, вх. В, ет.3, ап.76 дължи на „Т С”
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 351,44 лева,
представляваща непогасен остатък от стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. Л 7 бл. 718, вх. В, ет. 3, ап. 76, аб.№ 161810, както и законната лихва
върху тази сума от 04.04.2025 г. до изплащането й, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34351/2023 г. по
описа на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ поради погасяване чрез плащане на
вземанията в хода на процеса иска за разликата над уважения размер от 351,44 лева до
пълния предявен размер 1467,64 лева - стойност на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. Л 7 бл. 718, вх. В, ет.
3, ап. 76, аб.№ 161810, ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до 03.04.2025 г., иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 203,39 лева (двеста и три лева и 39 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г., иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 29,56лева (двадесет и девет лева и 56 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6,29 лева (шест лева и 29 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 34351/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА Г. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.718, вх. В, ет.3, ап.76
да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 134,14 лева – разноски за исковото
производството и сумата 84,14 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
34351/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5