№ 154
гр. Шумен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500222 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №111 от 11.04.2024г. по гр.д.№1337/2023г., Районен съд - гр.Нови пазар е
уважил предявения от Е. Н. И. и Р. В. И. срещу Община Нови пазар установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено по отношение на Община
Нови пазар, че ответниците са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 27471.50.195, находящ се в с. ....., ул. „......“ № 9, обл. Шумен, с площ от 696
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с номер от предходен план 209, кв. №, със съседи имоти с
идентификатори: 27471.50.194, 27471.50.349, 27471.50.351, 27471.50.353. На ищците са
присъдени деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и
да му присъди направените деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
1
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции по чл.124 ГПК от Е. Н. И.
и Р. В. И. срещу Община Нови пазар, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, придобит въз основа на давностно
владение. Със Заповед №263/05.06.1990г. на ОбНС Нови пазар на основание подадена от Р.
В. И. молба за отстъпване право на строеж на държавна земя, на ищцата е било отстъпено
възмездно право на строеж върху държавна земя в парцел І-ви от кв.21"А" по плана на с......,
целият от 680 кв.м. за построяване на вила по одобрен архитектурен план, и ищцата е била
задължена да плати правото на строеж в размер на 680 лева, плюс режийни разноски, местни
данъци и такси. С договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя
№319/13.06.1990 г., на Р. И. е предоставено правото на строеж върху държавно дворно
място, находящо се в с. ....., при съседи – север, изток, юг – двор, запад – Парцел ІІ,
образуващо по плана на с. ....., кв. 21 „а“, целият от 680 кв.м., за което е била заплатена
сумата от 680 лв., съгласно посочената в договора приходна квитанция. Към настоящия
момент имотът представлява, по сега действащия ККР имот с идентификатор 27471.50.195,
находящ се в с. ....., обл. Шумен, ул. „......“ № 9, с площ от 696 кв.м., с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер от
предходен план 209, кв. 0, със съседи имоти с идентификатори: 27471.50.194, 27471.50.349,
27471.50.351, 27471.50.353. Данъчната оценка на имота е 1503,40 лв. След придобиването на
правото на строеж, ищците не са го реализирали в указания от договора и от закона срок от
5 години, считано от сключване на договора, т.е до 13.06.1995 г.. Със Заповед №
132/23.06.1995 г. на Кмета на Община Нови пазар, на основание чл.67, ал.2 ЗС /отм. ДВ бр.
33 от 1996 г./ правото на строеж върху общински парцел отстъпено с договор
№319/13.06.1990г. било отнето. За постановената заповед е било изпратено писмо до ищцата
Р. И., за което няма данни по делото да е било надлежно връчено на адресата. С Акт за
частна общинска собственост № 1163/28.09.2006 г. процесния имот е бил актуван като
частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1 ,т.2 от ЗОС, пар.42 ПРЗ към ЗИДЗОС
и заповед на областен управител –Шумен №192 от 23.03.2001 г. Към акта за е приложена и
самата Заповед № 192/23.03.2001 г.на Областен управител Шумен, с която имотът е описан в
т. І, и е означен „по АДС № 923- дворно място с площ 680 м2. –п. І, кв 21А“. приложен и
самия АДС № 923/28.04.1989 г.. От разпитания в първоинстанционното производство
свидетел /брат на ищцата/, най - общо се установява, че ищците са ползвали процесния имот,
като са го обработвали, а през есента на 1995г. по молба на ищцата била приета от кмета,
който я успокоил и и казал да продължава да работи мястото си и да го чувства като свое.
През 1998г. били повикани в Общината да попълнят декларации и въз основа на тях
започнали да плащат данък, който бил за смет, тъй като до настоящия момент местото не
било застроено.
2
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
предявените установителни искове за собственост са неоснователни. На първо място, и за
пълнота е необходимо да се отбележи, че до приемането на ЗОбС през 1996 г. процесният
имот е бил държавна собственост, а след това на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС и
понастоящем е общинска собственост. Придобиване по давност на вещ - държавна или
общинска собственост не е възможно поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността
в редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл.86 ЗС с ДВ
бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г., и с приемане на Закона за държавната собственост и
Закона за общинската собственост, и двата в сила от 01.06.1996 г., от който момент изобщо
би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или
общината. Изтичането на давностния срок за тези имоти обаче е спряно с §1, ал.1 ЗИДЗС
считано от 31.05.2006г. до 08.03.2022 г. /когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022 г.,
постановено по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, с което
разпоредбата е обявена за противоконституционна/, а с обявяването на разпоредбата на § 1,
ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008
г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от
2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от
2020 г., обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ - бр. 18 от 2022 г./ за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС на
РБ в сила – чл.151, ал.2, изречение трето от КРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е
надлежно учредено право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена
постройката, доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, но без да
стане собственик на терена, който ползва. Правото на ползване и действията по ползването
на терена са в рамките на правомощията на самия собственик да ползва вещта си. Правото
на ползване на държавен/ общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена
суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и
се разпростира в рамките на целия урегулирания парцел, поради което в тези хипотези
границите на урегулирания поземлен имот определят териториалните предели на
ограниченото вещно право, в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл.
105, ал. 1 НДИ (отм.) респ. чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.). В настоящия случай следва да се
отбележи, че фактическата власт върху имота е била предоставена на ищцовата страна с
оглед на учреденото им право на строеж, което ако бяха реализирали щеше да се
трансформира в право на собственост върху изградената постройка. Обстоятелството, че
страната не е реализирала правото на строеж, не променя факта на правното основание, на
което ищците са започнали да държат вещта.
В тежест на ищцовата страна е да установи соченото от нея придобивно основание.
От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на
3
придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано
с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се
установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица,
като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана
фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се
установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.
От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват
действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а
се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или
други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който
смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от
ГПК/. Както е посочено и в Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I
г. о. - ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим
имот към момента на установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл. 69
ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт
представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира
промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако собственикът на недвижим имот
предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт
представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи
не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във
владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие
по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде
упражнявана явно. В решение № 291/9.08.2010 г., по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС,
Решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о., Решение № 291/ 09.08.2010 г. по
гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и
др. е прието, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си, а с решение № 270/20.05.2010 г., постановено
по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност, и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
4
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В
такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи,
че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. С решение №
145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. По аналогична хипотеза с настоящата се е произнесъл и ВКС
с Определение № 60270 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2021 г., I г. о., като е приел,
че презумпцията по чл.69 ЗС, следва да се счита за оборена и в хипотеза, при която
суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от
терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е
изрично предвидено в чл. 64 ЗС. Не може да се счете за преобразуване на намерението,
демонстрирано на действителния собственик подадената данъчна декларация, не само
предвид адресата и, но и доколкото в нея не е посочено правно основание на придобиване
на собственост, а и същата е подадена единствено с оглед необходимостта от облагане на
ползвателите с местни данъци и такси, каквито безспорно се дължат от ползващите имота
лица.
Ищците са ползвали първоначално имота с оглед на учреденото им право на строеж,
и са продължили да го ползват по същия начин без противопоставяне на собственика и с
изричното му съгласие по данни на свидетеля, и за да може да започне да владее валидно
имота, следва да докажат началния момент на узнаване от ответника на промяната на
намерението на ищците при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на
собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно
невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се
изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1
от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на което е
придобила фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а
държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да
се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са
доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва
да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС. За да превърне владението в
самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на
другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът има правно
основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1
ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението
да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по
5
ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да
породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване
на фактическата власт. Ползването на имота по предназначение, събирането на плодове не
представляват отричане правата на собственика. Владението следва да бъде установено при
условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ищеца, позоваващ се на
придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в
истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и
колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да
създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи
фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Не е надлежно
установено както владение, така и демонстрирана по отношение на действителния
собственик промяна в намерението, което да отрича правата на собственика. Ето защо,
съдът намира, че така установеното държане на имота не е явно и несъмнено и не е годно да
породи последиците на придобивната давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни претенции за
собственост следва да се отхвърлят като неоснователни. Атакуваното решение следва да се
отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да
се отхвърлят.
Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт, поради което и следва да
му бъде определено възнаграждение за въззивното производство в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал. 1 НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева, поради което, предвид
фактическата и правна сложност на делото, на ответника следа де се определи и присъди
възнаграждение в размер на по 200 лева за първата и въззивната инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №111 от 11.04.2024г. по гр.д.№1337/2023г. по описа на Районен
съд - гр.Нови пазар, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. И. с ЕГН ********** и Р. В. И. с ЕГН **********, и
двамата от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул.“......“№56, вх.3, ап.47, срещу ОБЩИНА НОВИ
ПАЗАР с ЕИК ........, установителен иск за собственост на следния недвижим имот - ПИ с
идентификатор 27471.50.195 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-49/15.11.2005г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ....., ул. „......“ № 9, обл. Шумен, с площ от
696 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, с номер от предходен план 209, кв. №, със съседи имоти с
идентификатори: 27471.50.194, 27471.50.349, 27471.50.351, 27471.50.353.
ОСЪЖДА Е. Н. И. С ЕГН ********** И Р. В. И. С ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на ОБЩИНА НОВИ ПАЗАР с ЕИК ........, сумата от 400 лева, представляваща деловодни
разноски за първата и въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7