Решение по дело №15381/2016 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и осемдесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 15 381 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати следните суми:

1. на Е.Г.М.

а) 6 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК по н. о. х. д. 13 633/2015 г. на СРС плюс законната лихва от 10.02.2016 г. до окончателното изплащане;

б) 1 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК по н. о. х. д. 13 633/2015 г. на СРС плюс законната лихва от 10.02.2016 г. до окончателното изплащане;

в) 25,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ

2. на адвокат В.Б. – 225,80 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;

3. на СГС – 200,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Е.М. е със съдебен адрес – адвокат Б.,***, кант. 108. П.на Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ 2.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Е.М. срещу П.на Р.Б.за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] Е.М. заявява в искова молба от 08.12.2016 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 30 000,00 лева и имуществени вреди за 1 000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. П.не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П.да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 1 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забава от 10.02.2016 г. (влизането в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

[5] П.е оспорила предявения иск. Тя твърди, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени и имуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 17-20).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[6] Не се спори, че Е.М. е бил роден на *** г. Той е бил ведър, забавен и спокоен (показанията на свидетеля Т.). Същевременно, той е бил в флуктационно състояние, което е предполагало наличие на адаптационни разстройства (стр. 11 от заключението на доц. Велитов, л. 70-81).

 

[7] На 20.04.2014 г. П.е повдигнала на Е.М. обвинение за престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК. В досъдебното производство Е.М. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 1 000,00 лева (договор за правна защита и съдействие, л. 8). На 26.01.2016 г. СРС е постановил присъда по образуваното дело, с която е признал Е.М. за невиновен. Присъдата е влязла в сила на 10.02.2016 година (присъдата, л. 6).

 

[8] Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, Е.М. е станал затворен; изпитвал е страх дори от звънеца, от съседите, поради това, че при задържанието му органите са го изкарали пред всички съседи (показанията на свидетеля Т., съдебно заседание от 18.06.2018г.). През 2016 г. той е получил умерено тежък депресивен епизод, което патогенетично не е можело типично да се свърже със стресови въздействия. Причинно-следствената връзка между депресивния период у ищеца и преживените събития е била реална, но е оставала до известна степен условно обусловена от личностната структура на ищеца (заключението на д-р В.В., л. 70-81).

 

[9] Не се спори, че П.не е заплатила обезщетение на ищеца. Е.М. е заплатил 25,00 лева държавна такса (л. 14 от настоящото дело и л. 6 от частното дело на САС) и 1 000,00 лева на адвокат (л. 14 и л. 5). П.не е направила разноски по делото. Съдът изплаща 200,00 лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на СГС.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[10] П.Н.е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[11] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, връзка с т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на П. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдан. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[12] Съдът установи, че:

1. Е.М. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК, като срещу него е било образувано наказателно производство;

2. той е бил оправдан;

3. от наказателното производство Е.М.  е претърпял имуществени и неимуществени вреди;

4. П.не е изплатила обезщетение за тези вреди.

 

[13] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размерите на дължащите се обезщетения.

 

1.2. По размера на обезщетението за имуществени вреди

 

[14] Разходите за адвокатска защита в наказателното производство представляват непосредствена вреда от незаконното обвинение и подлежат на обезщетение (решение на ВКС 781-2010-IV Г. О. по гр. д. 511/2010 г). Съдът установи, че Е.М. е заплатил 1 000,00 лева на адвокат, за да го защитава в наказателното производство. Затова съдът осъжда П.да заплати на Е.М.  1 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение.

 

[15] П.е възразила, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, което Е.М.  е заплатил в наказателното производство. Подобно възражение не се разглежда в настоящото производство (Решение 442-2016-IV Г. О. по гр. д. 1643/2015 г.). Ето защо съдът не го разглежда.

 

1.2. По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[16] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[17] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.^[[1]^] ).

 

[18] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело^[[2]^]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а) е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б) не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в) спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко^[[3]^].

 

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца^[[4]^]. Такива могат да бъдат: размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди; размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди; други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[20] Съдът установи, че П. е била повдигнала обвинение срещу Е.М.  по чл. 157, ал. 1 от НК, като към този момент той е бил на 37 години. За такова престъпление НК е предвиждал наказание от две до осем години лишаване от свобода. Наказателното производство срещу Е.М. е продължило една година и девет месеца (на 20.04.2014 г. е било повдигнато обвинението, а на 10.02.2016 е била постановена присъдата), като е преминало през досъдебна и съдебна фаза. Съдът не установи наказателното производство срещу Е.М. да е било разгласявано в медиите. От воденото наказателно производство Е.М. е станал по-затворен и повече се е страхувал.

 

[21] Чрез правно-информационната програма Сиела и сайтовете на ВКС и САС съдът не откри решения на САС или ВКС, с които те да са присъждали обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 157, ал. 1 от НК. Съдът обаче откри решение на САС за обезщетяване на вреди от незаконно обвинение за извършването на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за което се предвижда същото наказание, както за престъплението по чл. 157, ал. 1 от НК, а именно от две до осем години лишаване от свобода (Решение 997-2016-12-ти с-в по в. гр. д. № 1161/2016 г.). С него САС е определил обезщетение от 6 000,00 лева.[5]

 

[22] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 10.02.2016 г. се е променила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева до 01.05.2012 г.^[6]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[8] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[9]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[10]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[11]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[12].

 

[23] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 6 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Е.М.. Затова съдът осъжда П. да заплати на Е.М. 6 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

2. По разноските

[24] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 25,00 лева държавна такса  и 1 000,00 лева възнаграждение на адвокат. 

[25] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Възнаграждението за един адвокат се дължи съразмерно на уважената част от иска (пак там, изр. 2). Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на ищеца 10,00 лева разноски по делото и 225,80 лева адвокатско възнаграждение (1000,00х7000,00/31 000,00)).  Съдът осъжда Прокуратурата да заплати на СГС 200,00 лева възнаграждение на вещо лице на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

Съдия: