Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
14516 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 217775 от 16.09.2019г. по гр.д. № 75880/2016г. Софийски районен съд, 174 състав осъдил „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, да
заплати на „К.Е.В.2.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 5 011.84 лв.,
представляваща заплатена без основание от ищеца в полза на ответника стойност
на електрическа енергия по констативен протокол № 1007771 от 25.01.2013г.,
съгласно фактура № **********/14.12.2013г., за обект, находящ се в гр. София,
ул. „******, с клиентски № 210022600056, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 13.01.2014г., до окончателното изплащане на
сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
1 545 лв., представляваща разноски, направени в хода на исковото
производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Първоинстанционният съд неправилно
приел, че направената корекция е без правно основание, тъй като към датата на
проверката – 25.01.2013г., ПИКЕЕ от 2013г. (сега отменени) не са били влезли в
сила. Същите били приложим закон относно процесната корекция, тъй като
протоколът на БИМ бил от 03.12.2013г., а фактурата – издадена на 12.12.2013г.
При проверката от ЧЕЗРБ се установила само вероятност да има манипулация в СТИ,
но едва с акта на БИМ било установено безспорно и еднозначно, че е осъществяван
достъп във вътрешността на СТИ и е поставено нерегламентирано устройство.
Неправилно също районният съд приел, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред
за уведомяване на клиентите при корекция на сметка. Такъв бил предвиден в чл.
17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ, в съответствие с разпоредбата на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноските по делото,
вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „К.Е.В.2.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал.
2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С исковата молба, подадена до Варненски РС на 13.01.2014г., съдът е бил
сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за сумата 5 011.84 лв., представляваща начислена служебно по констативен
протокол № 1007771 от 25.01.2013г. стойност на електрическа енергия за минал
период – 28.10.2012 – 25.01.2013г., за обект, находящ се в гр. София, ул. „******,
с клиентски № 210022600056, за която сума е издадена фактура №
**********/14.12.2013г. При предходно разглеждане на спора по гр.д. №
50821/2015г. на СРС, 40 състав (решението по което е било обезсилено с решение
по гр.д. № 6891/2016г. на СГС), по молба на ищеца от 04.11.2015г., с протоколно
определение от 05.11.2015г. е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предвид
настъпилия в хода на делото – на 21.08.2015г., факт на плащане на сумата от
ищцовото дружество на ответника. В молбата за изменение се твърди, че това било
направено поради възпрепятстването на ищеца да купува ел. енергия на свободния
пазар, а не поради признание на дълга. Посочено е също, че се претендира и законната
лихва върху главницата от датата на неговото изменение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в
частта, с която СРС е присъдил законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2014г. до 04.11.2015г. вкл. Подобно искане не е заявено от ищеца – същият
е претендирал законна лихва от датата на изменение на иска, т.е. от
05.11.2015г. Като се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран,
първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо в тази част
решение, което на основание чл. 270, ал. 3 вр. чл. 6 ГПК подлежи на обезсилване
в посочената част.
В останалата част въззивният съд намира решението за допустимо, а по
същество – правилно.
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е небитов клиент на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ул. „******, с клиентски
№ 210022600056, представляващ пералня и химическо чистене. Пред настоящата
инстанция не е спорно, че договорът между страните е сключен при общи условия.
Последните не са представени по делото.
Съгласно приетия и оспорен от ищеца констативен протокол № 1007771 от
25.01.2013г., на същата дата служители на „Чез разпределение България“ АД
извършили проверка на СТИ - многотарифен електромер с фабричен № 020179-129,
намиращ се на процесния адрес. В протокола липсва отбелязване, че потребителят
е бил потърсен, за да бъде поканен да присъства на проверката. Посочено е, че
на проверката присъствали двама свидетели от Фондация на потребителите. Констатирано
е, че липсвала пломба на щита на електрическото табло, както и пломба на
капачката на клемния блок на електромера, а холограмният стикер на големия
капак на електромера бил нарушен. Пломбите на големия и малкия капак на
електромера не били оригинални, но в момента на проверката за измерване с
еталонен уред електромерът мери в класа си на точност.
Приет по делото е и констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 1276/03.12.2013г. на БИМ, съгласно който до
вътрешността на процесния електромер е осъществяван достъп, като е поставено
допълнително устройство, състоящо се от релета, електронна платка и проводник,
служещ за антена. Това устройство представлява изменение на електрическата
схема, което не съответства на одобрения тип.
Въз основа на резултатите от проверката е извършена корекция на сметка за
консумираната в процесния обект електрическа енергия за минал период,
предхождащ датата на проверката - от 28.10.2012г. до 25.01.2013г., като е
начислена сума в размер на 5 011.84 лв. с ДДС, за която ответникът е издал
фактура № **********/14.12.2013г.
От приетото в първата инстанция заключение на СТЕ се установява, че отразените
в констативния протокол на БИМ нарушения създават условия за нерегламентиран
достъп в СТИ и въздействие по начин, възпрепятстващ отчитането на преминаващата
през СТИ електрическа енергия. Изчисленията на корекцията на сметка са
математически верни и съответстват на одобрените от ДКЕВР цени на
електрическата енергия за процесния период.
Съгласно заключението на ССЕ, прието в първата инстанция, ищецът е заплатил
исковата сума в размер на 5 011.84 лв. по банков път на 21.08.2015г.
Разпитан като свидетел е единият от техниците, извършили процесната
проверка - В.П.. В хода на проверката установили нередности по електромера -
нарушен холограмен стикер и поставени неоригинални оловни пломби на големия
капак на СТИ, поради което заменили същото с нов електромер, а демонтираният
изпратили за метрологична проверка. Търсели потребителя и му обяснявали за
нарушението, както и защо трябва да спрат захранването, а именно за да сменят
електромера. В случая собственикът на обекта се появил по време на проверката,
но отказал да подпише съставения констативен протокол. На самата проверка присъствали
свидетелят и другият техник, както и двама свидетели от Федерация на
потребителите.
От правна страна: Ищецът претендира връщане на сума, за която твърди, че е
дадена при начална липса на основание. По предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежащите на установяване факти са: даване на нещо от
страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно
правоотношение, което да обуславя имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже дължимостта на сумата – т.е. наличие на
правоотношение, по силата на което сумата му се дължи в претендирания от него
размер, включително че корекцията е извършена при спазване изискванията на закона
и ОУ, а в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата на ответника.
В случая ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на
нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ от 2013г.
(отм.), предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно
измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на
недобросъвестно поведение на клиента. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано
право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на
обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това
се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на
електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
До изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012г. практиката на съдилищата, вкл. тази
на ВКС безпротиворечиво приема, че и при действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при
действието на ЗЕ липсва законово основание за едностранна корекция на сметките
на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия. Коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 ЗЗД) – в този смисъл решение № 115/20.05.2015г. по
гр.д.№ 4907/2014г. на ВКС, ІV ГО, в което е цитирана и многобройна
практика по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 487/29.11.2012г. по гр.д. № 1750/2011г. на ВКС,
ІV ГО е прието още, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е
длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, както и че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на
електрическа енергия, поради което последният има задължение да осигури
правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката
в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС, І ТО
е прието и че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа
енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението
на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на
потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не
осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата
енергия.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в относимата за спора редакция
преди измененията с ДВ бр. 38/2018г. и бр. 41/2019г.) и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на
продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал
период, е необходимо наличието на двете предвидени в закона предпоставки –
изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ (относно необходимостта от едновременната наличност на
посочените две предпоставки - решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г
на ВКС, І ТО и решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г. на ВКС, ІІ
ТО).
В случая нито една от тези предпоставки не е налице.
Ответникът не е доказал да е променил общите си условия съобразно
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, нито твърдението си в тях отнапред да
се съдържал ред за уведомяване на клиента – общите условия не са представени по делото.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г., сега отменени изцяло), в раздел ІХ (чл. 47 - 51) от които бяха регламентирани
случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи. Съобразно разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, ПИКЕЕ от 2013г. нямат обратно
действие във времето, тъй като изрично не им е придадено такова нито със ЗИД ЗЕ (ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.), нито със
самите ПИКЕЕ. Разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова - ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.)
от ЗЕ също не създава право на доставчика да извършва корекции на
сметките на потребителите за минал период – с нея законът изисква общите
условия на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия задължително
да съдържат единствено ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. съгласно ПИКЕЕ.
Следователно и през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, до 16.11.2013г., когато влизат в сила ПИКЕЕ от 2013г., не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя (така
изрично цитираните по-горе решение № 115/20.05.2015г. по гр.д.№ 4907/2014г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г на ВКС, І ТО и
решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г. на ВКС, ІІ ТО, както и
решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, І ТО).
Ето защо ПИКЕЕ от 2013г. не намират приложение в отношенията между страните
по повдигнатия в настоящото производство спор. Проверката на средството за
търговско измерване е извършена на 25.01.2013г. и е направена корекция на
сметки за периода 28.10.2012г. – 25.01.2013г., т.е. преди влизане в сила на
законодателната промяна. Правно ирелевантно за определяне на приложимия към
спора закон е кога е извършена метрологичната проверка на СТИ, респ. фактически
е извършена корекцията. Поради това липсва основание за ангажиране на
обективната отговорност на ищеца, а ответникът няма право да прави корекции на
сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или без да е
установен периодът на неотчетена електрическа енергия и нейния размер. Предвид
установения по делото факт, че ищецът е заплатил на ответника исковата сума,
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в допустимата му част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения
договор за правна защита и съдействие от 22.10.2019г. Съобразно обжалваемия
интерес от 5 011.84 лв., минималното възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в относимата й редакция към датата на договора за правна защита)
възлиза на 580.59 лв. Заплатеното възнаграждение е в незначително по-висок
размер, поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 217775 от 16.09.2019г., постановено по гр.д. № 75880/2016г. на Софийски районен съд, 174 състав в частта, с която „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на
„К.Е.В.2.“ ЕООД, ЕИК ******, законната лихва върху главницата от 5 011.84
лв. за периода от 13.01.2014г. до 04.11.2015г. включително, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217775 от 16.09.2019г., постановено по гр.д. № 75880/2016г. на Софийски районен съд, 174 състав в останалата част, с която „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на „К.Е.В.2.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 5 011.84 лв.,
представляваща заплатена без основание от ищеца в полза на ответника стойност
на електрическа енергия по констативен протокол № 1007771 от 25.01.2013г.,
съгласно фактура № **********/14.12.2013г., за обект, находящ се в гр. София,
ул. „******, с клиентски № 210022600056, ведно със законната лихва върху тази
сума от 05.11.2015г. до окончателното плащане, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на „К.Е.В.2.“
ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78 ГПК сумата 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.