№ 15515
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110166015 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу С.
В. В. и С. В. С..
С определение от 13.036.2024г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК С. В.
С.и и А. Г. Я. като страни на мястото на починалия в хода на делото ответник С. В. С.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с
които е поискано прекратяване на производството по делото с твърдението, че процесните
вземания са погасени с плащане.
В тази връзка от ищеца е постъпила молба с вх. № 114698/08.04.2024 г., с която
признава, че всички съдебно предявени вземания са погасени с плащане, поради което не е
налице правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия. Ищецът
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
При съобразяване изложеното, съдът намира, че доколкото заявените от ищеца
искови претенции са били изцяло погасени с плащането им в хода на процеса, между
страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на
присъдено нещо. Няма ли правен спор, няма и нужда и интерес от съдебна защита.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежно възникване и съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ето
защо, независимо, че в случая не е налице изрично изявление на ищеца за оттегляне или
отказ от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са удовлетворени изцяло, то за „ФИРМА“ ЕАД не съществува правен интерес от
водене на настоящото съдебно производство, поради което същото следва да бъде
прекратено като процесуално недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
ответниците в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба, с
извънпроцесуалното си поведение същите са дали повод за завеждане на делото срещу тях,
поради което безспорно следва да понесат сторените по същото разноски. Съдът определя
размера на дължимото се на ищеца юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на 50 лв., като съобразява вида и
обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца и липсата на фактическа и
1
правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за
съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По
аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е
ниска /Определение № 518/03.12.2019г. на Върховен касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4461 по описа за 2019 г./.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №66015/2023г. по описа на СРС, 113
състав.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Х и А. Г. Я. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Х да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Х на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2