Определение по дело №972/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на А.Е.А. срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна по подадено от наследодателя на жалбоподателяЕ.А.Е., починал на 26.03.2023 г., искане за прихващане или възстановяване вх. № **********/13.03.2023 г. на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според чл. 4 ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Същевременно чл. 4 ал. 5 ЗМДТ регламентира, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съдържащата се в ЗМДТ препратка към ДОПК по въпросите, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци сочи, че относно подаденото от наследодателя на жалбоподателя искане за прихващане или възстановяване са относими правилата на глава ХVІ, раздел І ДОПК – „Прихващане и възстановяване“.

Съгласно съдържащите се в този раздел разпоредби прихващането или възстановяването се извършва от органите по приходите, което означава, че когато става въпрос за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми по ЗМДТ, по силата на чл. 4 ал. 3 ЗМДТ оправомощени да го извършат са служителите на общинската администрация. Чл. 129 ал. 3 ДОПК регламентира, че актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия

Съгласно чл. 131 ал. 1 ДОПК непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ, като ал. 2 на същия чл. 131 регламентира 14-дневен преклузивен срок за подаването на жалба срещу мълчаливия отказ, началото на който е обвързано с изтичането на срока за произнасяне от органа по приходите. Отново в чл. 131 ал. 2 ДОПК е регламентирано, че обжалването на мълчаливия отказ се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.

Препратката към реда за обжалване на ревизионния акт сочи на приложимостта на Дял Трети от ДОПК – „Обжалване“ и по-специално на регламентираните в този дял правила на глави Осемнадесета и Деветнадесета, установяващи задължителен административен контрол на тази категория административни актове, което означава, че по отношение на тях съдът упражнява само косвен съдебен контрол. Последното се извежда от разпоредбата на чл. 156 ал. 2 ДОПК, според която ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Чл. 152 ал. 2 ДОПК възлага произнасянето по подадената по административен ред жалба в компетентност на съответния директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП.

При положение, че чл. 4 ал. 5 ЗМДТ възлага на кмета на общината правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 ДОПК и след като по силата на препращащата норма на чл. 4 ал. 1 ЗМДТ относно исканията за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения по ЗМДТ са относими правилата на ДОПК, от които следва провеждането на задължителен административен контрол от решаващия орган /кмета на общината/ по отношение на формираните мълчаливи откази по тези искания, то фактът, че в случая такъв не е проведен по отношение на формирания мълчалив отказ по заявлението наЕ.А.Е. от 13.03.2023 г. сочи на процесуалната недопустимост на подадената по съдебен ред жалба. Поради това производството по нея подлежи на прекратяване.

В случая не се налага обаче препращане на жалбата до компетентния да се произнесе по нея по административен ред орган, тъй като тя е просрочена. Видно от л. 2 и 3 на делото, жалбата е изпратена до съда по електронен път на датата 28.04.2023 г., към който момент регламентираният в чл. 131 ал. 2 ДОПК 14-дневен срок за обжалване по административен ред е изтекъл, тъй като предвид нормата на чл. 129 ал. 3 ДОПК органът по приходите е следвало да се произнесе до 12.04.2023 г. вкл. /работен ден/ по подаденото на 13.03.2023 г. искане за прихващане или възстановяване. Като не е сторил това, на основание чл. 131 ал. 1 ДОПК на датата 13.04.2023 г. той е формирал мълчалив отказ по искането, който съгласно чл. 131 ал. 2 ДОПК е подлежал на обжалване до 27.04.2023 г. вкл. /работен ден/.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А.Е.А. жалба срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна по заявление вх. № **********/13.03.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 972/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, ХV състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: