О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София, 08.11.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
При секретаря Стефка
Александрова
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 2640 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.692 от ТЗ.
Синдикът е изготвил и
публикувал списък по чл.685,ал.1 от ТЗ под № 20220831094930 в ТР при АВ по
партидата на длъжника „Р.И. “ ЕООД ЕИК ******** .
Срещу този списък са постъпили следните
възражения по чл.690 от ТЗ в законовия 1 седмичен срок, както следва :
1.От кредитора Е. АД ЕИК ******** възражение
вх.№ 301507 от 01.09.2022г.
Кредитора твърди, че неправилно синдика е включил предявените от него две
групи вземания 1. По предоставени заеми и 2 за връщане на авансово платени суми
в списъка на неприети вземания.
Твърди, че между страните са сключени четири договора за заем. Сумите по
договорите не са предоставяни на длъжника, а с тях са заплатени задължения на
длъжника към турска фирма негов доставчик – Е. Е.Б.Т.С.А..Ш. Доказателство за
това се съдържат в четирите договора и споразумението за признаване и
разсрочване на задълженията от 01.03.2018г., както и отразяване в
счетоводствата им, което е установено от приетата ССЕ в първата фаза на
производството по несъстоятелност. Твърди, че и втората група вземания също
неправилно не са приети от синдика. Касае се за 23 броя авансови плащания
извършени реално от кредитора към длъжника за доставки на меден проводник, които
не са били осъществени. Плащанията макар и след датата на
неплатежоспособността, са реално извършени, осчетоводени са при страните, както
и задълженията за връщането им.
Моли следните вземания да се
изключат от списъка на неприети вземания и се включат в списъка на приетите
вземания :
І група :
161 911.69 евро в левова равностойност от 316 671.74 лева
предоставени в заем суми по четири договор – от 26.01.2016г., от 28.01.2016г.,
от 29.01.2016г. и 11.02.2017г.
12 952.94 евро в левова равностойност от 25 333.75 лв., възнаградителна лихва по четирите договора за заем с падеж
01.09.2019г.
9 714.70 евро в левова
равностойност от 19 000.30 лв. договорна лихва от 4 % на годишна база
върху главницата предоставена в заем за периода 01.03.2018г. до 01.09.2019г.,
съгласно чл.7 от споразумението от 2018г.
88 228.26 лв. законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г.
до 30.05.2022г., съгласно чл.8 от споразумението.
ІІ. група :
553 253.52 лв.авансово платена цена за доставка на меден
проводник по 23 броя данъчни фактури , с
падеж 30.06.2019г., съгласно споразумение за прекратяване на рамков договор от
03.12.2018г.
177 809 лева законна лихва
върху главницата за периода 31.03.2019г. до 30.05.2022г. съгласно чл.6
от споразумението.
2. От длъжника Р.И. ЕООД ЕИК ********.:
-възражение вх.№ 301508 от 01.09.2022г. срещу приетото вземане на
кредитора Т.И.К.Б.А.Ш.Р ТУРЦИЯ. Намира, че не са налице основания за приемане
на вземания на банката в общ размер от 476 877.48 евро или 932 691.28
лева. От представените писмени доказателства не се установяват сключени
договори за цесия или друг прехвърлителен способ, по
силата на който банката да е придобила вземанията от кредитори на длъжника.
Приложимо при определяне правното действие на тези писма е турското материално
право на осн.чл.100,ал.1 вр.чл.94,
ал.1 и ал.2 от КМЧП или това са чл.183 и чл.185 от Турския облигационен кодекс.
Тези разпоредби предвиждат два способа за прехвърляне на права – договорен и
предвиден в закон или съдебно решение.
Намира, че в настоящия случай представените прехвърлителни
писма не материализират писмен договор за прехвърляне на вземане, нито покриват
изискването за прехвърляне по силата на закона. Наред с това не се представят и
застрахователни договори и плащания по тях, посочени като основания за
прехвърляне на вземанията.Р.И. също не е била надлежно уведомена за прехвърляне
на вземанията. Оспорват и получаване на доставките от цедентите
на банката. Правят и възражение за изтекла погасителна давност за вземането в
размер на 71 601.48 евро придобито от банката от цедент
Е.Е.Г.С.В.Т.А. Ш. Прави възражение за изтичане по
давност на това вземане. Вземането е по фактура № 806301 от 02.04.2015г.
Посочения в нея 140 дневен срок за плащане е изтекъл на 20.08.2015г. и
вземането е предявено с молба от 24.06.2022г., т.е. след изтичане на 5 год.давностен срок, съответно това вземане е погасено по
давност.
Моли и двете вземания да се изключат от списъка с приети вземания.
-възражение вх.№ 301509 от 01.09.2022г. срещу приетото вземане на
НАП. С това възражение длъжника възразява срещу прието от синдика вземане в
размер на 3 734.64 лв. включващо главница и лихви за неплатен данък МПС .
Излага съображения, че лекия автомобил е продаден от него на 8.10.2015г.,
поради което за него данък не се дължи и при недължимост
на главното вземане не се дължи акцесорното вземане
за лихви. Наред с това намират, че не дължат лихви от 2008г., тъй като
автомобила БМВ с рег.№ ********е придобит от дружеството през 2010г. Прави
възражение, че вземанията са погасени по давност. Моли това вземане да се
изключи от списъка на приетите вземания.
Синдика М.Д. - Н. излага следните становища
по възраженията:
-
По отношение на вземанията на Е. АД ЕИК ******** намира
възражението изцяло за неоснователно. Намира, че както доказателствата
приложени към предявените вземания, така и събраните в хода на производството
не установяват реално предаване на заемни суми към длъжника. Наред с това
извършените плащания, които са предявени са във връзка с доставки между турския
доставчик и това дружество, а не заплащане на доставки към длъжника. Намира, че
няма редовно осчетоводяване на твърдените вземания за заем нито при този
кредитор, нито при длъжника, като не са
издадени обратни кредитни известия.
-
По отношение на вземанията на банката Т.И.К.Б.А.Ш.Р
ТУРЦИЯ , излага становище, че по делото в производството по несъстоятелност са
представени категорични доказателства за редовното придобиване на вземанията от
стана на банката.
-
По отношение на вземанията на НАП намира възражението на
длъжника за основателно относно предявените от НАП вземания, касаещи периоди след
прехвърляне на л.а. или за периода 2016г. – 2022г.
Кредитора НАП не взема становище.
Кредитора Т.И.К.Б.А.Ш.Р ТУРЦИЯ оспорва изцяло възражението на длъжника,
като излага съображения, че вземанията са законосъобразно придобити от
кредитори на длъжника.
Съдът, като взе в предвид
твърденията на възразилите, становището на синдика и представените по делото
доказателства, приема следното:
По възраженията на Е. АД
По делото са представени от кредитора Е. АД писмени доказателства – три
фактури - № 898224 от 05.06.2015г.,№ 898411-12 от 10.07.2015г. и № 898 788 от 18.09.2015г. и към тях опаковъчен
лист и стокова разписка с посочени доставени стоки, ЧМР товарителници, и
банкови преводи. Като издател на фактурите е посочена турската фирма Е. Е.Б.Т.С.А..Ш., а като получател Е. АД. Същия е получател и по товаритерниците – Е.Враца. В платежните документи също той
е посочен като платец по фактурите. От нито един от тези документи не става
ясно, че се касае за доставки по заявки на Р.И.и че се плаща тяхно задължение
към фирмата доставчик. Доколкото кредитора твърди, че договорите за заем не
представляват предоставяне на парични суми директно на заемополучателя
, а касаят плащания на негови задължения към негов доставчик, съдът намира, че
най – малко при банковите разплащания заемодателя следва да посочи, чие
задължение погасява. След като кредитора е получател по фактурите и
товарителниците и той извършва плащанията към доставчика от свое име, то съдът
приема, че не е налице основание да се приеме наличие на договор за заем за
сумите по фактурите. Наред с това не се спори, че реално плащане на сумите по
заема не е осъществено, поради което и доколкото договора за заем е реален
договор, то писмените договори от 2016 и 2017г., нито споразумение относно тях
от 2018г. не достатъчни и не установяват
предоставяне в заем от кредитора към длъжника на сумата от 161 911.69 евро в левова
равностойност от 316 671.74 лева. След като не се установява главницата
съответно не се следват и лихвите както договорни така и законни. Ето защо
съдът намира, че правилно синдика не е приел тези вземания за главница и лихви
и ги е включил в списъка с неприети вземания.
От изслушаната по делото
ССЕ се установява , че кредитора е осчетоводил процесните
23 броя фактури с доставчик Р.И.ООД и получател Е. АД като същите, заедно с
други фактури за период от 2014г. до 2018г. са осчетоводени по сметка 402/01
доставчици по аванси в лева. Фактурите са с посочено основание – авансово
плащане за доставка меден проводник. Сумата по тях в размер на 461 544.60
лв. след споразумението за прекратяване на рамков договор за доставка на медни
проводници от 03.12.2018г. е посочено със знак минус. Сумите по договорите за
заем от 26.01.16г., от 28.01.16г., от 29.01.16г. и от 11.02.2016г. са
осчетоводени по сметка 402/02 в размерите по договорите формиращи обща сума от
316 671.74 лв.. Общо осчетоводените вземания от Р.И.са в размер на
778 214.34 лв.
Р.И.също е осчетоводила
тези 23 фактури в своето счетоводство по сметка 412/2 –
Клиенти за аванси за периода 2014 – 2023г., като сумата е същата от 461 544.60 лв. Вещото лице констатира
осчетоводяване на договорите за заем в счетоводството за същия период по същата
горепосочена сметка в размера от 316 671.74 лв., като няма промяна в счетоводните записвания след сключване на
споразумението от 3.12.18г.
Процесните
23 броя фактури са отразени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби
и от двете страни, като е ползван право на данъчен кредит. След споразумението
от 3.12.18г. няма промяна. Няма издадени кредитни известия от Р.И.ООД, нито пък
Е. АД е правило корекции във връзка с ползвания данъчен кредит.
Вещото лице е
констатирало, че за периода от 2011г. до
края на 2018г. длъжника е издал и предал на Е. АД общо 427 броя фактури на обща
стойност 12 353 394.29 лева . Вещото лице е установило извършени
плащания по тях в общ размер от 639
989.26 лв. от страна на Е. АД към Р.И.ООД . Експертизата обаче не може
да посочи, кои точно фактури са разплатени, предвид, че при плащанията няма
посочено основание. Видно и от
платежните документи към предявените вземания на Е. АД в тях няма посочено по
коя точно фактура се внася аванса.
Съдът намира, че видно
от констатациите и изводите на експертизата може да се приеме, че процесните 23 фактури обхващащи период 2014 – 2018г. макар и касаещи авансово плащане, попадат в
група от много по-голямо количество доставки в рамките на по-голям период на
стойност над 12 милиона лева, а са разплатени едва 639 989.26 лв. за този
период включая и процесния.
Макар и рамковия договор за доставка на меден проводник да е прекратен през
2018г. нито една от страните не е направила промяна в своето счетоводство във
връзка с това , няма кредитни известия по фактурите даващи основание за връщане
на сумите, няма корекция във връзка с ползваното ДДС. Предвид на това съдът
намира, че без издадени кредитни известия не е възникнало счетоводно основание
за връщане на сумите. От платежните е видно, че в тях няма посочено по коя
точно фактура е плащането и съответно не може да се приеме по категоричен
начин, че тези плащания касаят конкретните 23 фактури предмет на предявеното
вземане. И самото вещо лице не може да е категорично всяко едно извършено
плащане, коя доставка, по коя фактура касае. Наред с това сумата, за която се
сочи, че е платена по тези аванси наред
с останалите извършени плащания от този кредитор към длъжника формира плащания
общо от 639 989.26 лв. и това покрива една малка част от стойността на доставките,
за които длъжника е издал фактури към своя кредитор в размер на 12 353 394.29
лева . Ето защо съдът намира, че за
кредитора не е възникнало вземане по тези 23 фактури и правилно предявеното
вземане не е прието от синдика и е включено в списъка с неприети вземания.
Възражението на кредитора Е.
АД следва да се отхвърли изцяло като неоснователно, както за вземанията по
договорите за заем, в едно с лихвите, така й за вземанията за връщане на аванси
платени по 23 броя фактури описани във
вземането, в едно с лихвите .
По
възраженията на длъжника:
Съдът намира, че възражението
на длъжника по отношение на приетите вземания на кредитора Национална агенция
по приходите е основателно изцяло. Към възражението е представено заверено
копие на договор за продажба на автомобил от 08.10.2015г., от което се
установява, че Р.И. ЕООД ЕИК ******** е продало притежаваното си МПС БМВ 325 И
, рег.№ *******на Р.И.Т.за сумата от 4 500 лв.
Съгласно предявените вземания
от НАП и приложени доказателства най-ранното задължение за местен данък е това
за 2016г.. Към този момент, както е видно от приложения към делото договор за
продажба на автомобил длъжника е прехвърлил собствеността върху този автомобил
на трето лице.
Съгласно изготвения
списък на приетите предявени вземания по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ от синдика вземанията
предявени от НАП в следните размери – главница 2 958.66 лв., лихва до
31.05.22г.- 770.23 лв, двете с поредност
по чл.722,ал.1,т.6 ТЗ, и лихва от 31.05.22г. до 06.06.22г. от
5.75 лв., и законна лихва върху сумата от 07.06.2008г. до окончателното
изплащане , с поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1, т.9 от ТЗ. Съдът намира, че след като след 2015г. длъжника е
продал лекия автомобил и същия не дължи местен данък за него, то тези вземания, като недължими към НАП от
длъжника следва да се изключат от
списъка на приетите вземания и се включат в списъка на неприетите такива.
По възражението на
длъжника по вземанията на турската банка цесионер,
съдът намира възражението за частично основателно. Банката като цесионер е представила нотариално заверени изявления от
страна на представителите на двама турски доставчика на длъжника Е. Е.Б.Т.С.А..Ш.
и Е.Е.Г.С.В.Т.А.Ш., с което заявяват, че предвид
удовлетворяването им от изплатени застрахователни суми, прехвърлят вземанията
си на банката. Длъжника оспорва валидното придобиване на двете вземания от
кредитора, предвид че излага, че не е съобразено турското материално право
относно цесиите. Позовава се на чл.183, чл.184 и чл.185 от Турския облигационен
кодекс, предвиждащи два способа за прехвърляне на права – договорен или по
силата на закона или на съдебно решение. Съдът намира, че на осн.чл.43,ал.2 от КМЧП доколкото длъжника се е позовал на
турския облигационен кодекс, същия е следвало да установи съдържанието на относимото турско материално право. Предвид, че това не е
сторено в производството по чл.692 от ТЗ съдът приема, че двете нотариални
заверени изявления удостоверяват редовно прехвърляне на задълженията на
турските доставчици, които от своя страна длъжника е осчетоводил в своето
счетоводство и получил стоките – медни проводници, за което към вземането са
представени фактури, описани поръчките и ЧМР товарителници. Предвид на това
съдът приема, че вземането на Е. Е.Б.Т.С.А..Ш. е редовно прието и правилно е
включено в списъка с приети вземания на синдика.
По отношение вземането
на Е.Е.Г.С.В.Т.А.Ш. придобито от турската кредитна банка съдът
намира, че вземането е погасено по давност. Същото ,както сочи длъжника не е
било сочено като търговско задължение послужило като основание за претендиране
откриване производство по несъстоятелност на ответната страна и за него не важи
нормата на чл.628а от ТЗ и за него нямаме прекъсване на давността. Вземането е
станало изискуемо на 20.08.2015 г. и давността
за него е изтекла на 20.08.2020г., а е предявено като вземане за приемане в
производството по несъстоятелност на 24.06.22г. т.е. след изтичане на 5
годишната погасителна давност.Предвид на това и доколкото съдът следва да
съобрази в това производство възражението за изтекла погасителна давност, то
вземането за сумата от 71 601.48 евро следва да се изключи от списъка с
приети и включи в списъка с неприети вземания.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на
кредитора Е. АД ЕИК ******** - възражение
вх.№ 301507 от 01.09.2022г., като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на длъжника Р.И. ЕООД ЕИК ******** - възражение вх.№ 301508 от 01.09.2022г. в ЧАСТТА относно
вземането на кредитора Т.И.К.Б.А.Ш.Р
ТУРЦИЯ придобито чрез цесия от Е. Е.Б.Т.С.А..Ш.
в размер на 405 276 евро.
ИЗВАЖДА от списъка с приети
вземания и включва в списъка с неприети вземания следните такива :
-
Вземанията на НАП изцяло.
-
Вземанията на Т.И.К.Б.А.Ш.Р
ТУРЦИЯ в размер на 71 601.48 евро.
ОДОБРЯВА списъка на предявените и приети вземания публикувани в ТР при АВ на 31.08.2022г. по партидата на Р.И. ЕООД ЕИК ********
под 20220831094930 в ТР при АВ, съобразно направените с настоящото определение
промени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в
Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: