№ 607
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902106 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Производството е образувано по повод подадена искова молба с вх.
№24259/29.10.2021 г. от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ул. **** срещу „М.-Т.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Красно село“, бул. ****, с която са предявени за
разглеждане при условията на кумулативно и обективно съединяване са следните
искове за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответното
дружество, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 31.05.2021 г. :
1./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за
сумата в размер от 875 656,98 евро – представляваща предсрочно изискуем остатък по
предоставен кредит, въз основа на сключен договор за предоставяне на кредитна линия
№ 100-2091 от 28.06.2017 г. изменен и допълнен с пет броя Допълнителни
споразумения от 04.10.2018 г., 20.12.2019 г., 24.06.2020 г., 25.06.2020 г. и от 02.10.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на
главното вземане;
2./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за
сумата в размер от 28 570,79 евро – представляваща начислена договорна лихва за
ползване на кредитния ресурс отпуснат по договор за предоставяне на кредитна линия
№ 100-2091 от 28.06.2017 г. изменен и допълнен с пет броя Допълнителни
споразумения от 04.10.2018 г., 20.12.2019 г., 24.06.2020 г., 25.06.2020 г. и от 02.10.2020
г. за периода от 23.11.2020 г. до 10.05.2021 г.;
3./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер от 3 890,84 евро – представляваща начислена неустойка за забава в
плащането на главното вземане /875 656,98 евро/ за периода от 21.03.2021 г. до
25.05.2021 г.;
4./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер от 1 305,98 евро – начислени такси за периода от 28.12.2020 г. до
10.05.2021 г.;
5./ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер от 188,40 евро – представляващи разноски за заплащане на нотариални
такси за периода от 20.04.2021 г. до 25.05.2021 г.
1
На 25.01.2023 г. ответното дружество - „М.-Т.“ ООД, чрез процесуалния си
представител по делото – адвокат Стойкова отправя процесуално изявление, с което
заявява, че инициираното исково производство е недопустимо и трябва да бъде
прекратено, защото издадената в полза на ищеца - „Ю.Б.“ АД по ч.гр.д. № 3355/2021 г.
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в частта й срещу длъжника - „М.-Т.“ ООД е
влязла в сила, поради това, че подаденото против нея възражение по чл. 414 ГПК
впоследствие е било оттеглено с изрично заявление от 23.11.2021 г.
С писмено становище от 13.02.2023 г. ищецът - „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника
си – адвокат И. потвърждава обстоятелството, че със заявление от 23.11.2021 г.
длъжникът - „М.-Т.“ ООД е извършил оттегляне на упражненото преди това от него
възражение по чл. 414 ГПК срещу разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, които са предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове по чл. 422 ГПК.
Софийски градски съд, като констатира, че със свое писмено изявление
адресирано по ч.гр.д. № 3355/2021 г. образувано по описа на РС-Плевен длъжникът и
ответник в настоящото исково производство - „М.-Т.“ ООД изрично е манифестирал
процесуална воля за оттегляне на подаденото от него преди това /на 13.07.2021 г./
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
31.05.2021 г. в полза на „Ю.Б.“ АД, счита че към настоящия момент предявените за
разглеждане по настоящото дело искове за установяване съществуването на
вземанията посочени в цитираната заповед са недопустими.
Съгласно т. 10а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
по тълк. дело 4/2013 г., процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са
налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Констатира се, че в пределите на висящия исков процес по разглеждане на
предявените искове по чл. 422 ГПК ответната страна, която е упражнила възражение
по смисъла на чл. 414 ГПК е упражнила и процесуално право да го оттегли. Това
действие е напълно допустимо, доколкото процесуалното право да се подаде
възражение е възможно да бъде оттеглено от субекта, които е възползвал от него.
Възможността съдът да решава въпроса за дължимостта на заявените в заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение суми, в отделен исков
процес, е обусловена от наличието на спор относно вземанията, за които преди това е
издадена заповед за изпълнение, по която длъжникът е възразил. В хипотеза когато
правните последици създадени от подаденото възражение отпадат, поради неговото
оттегляне от длъжника отпада и правния интерес за кредитора от провеждане на
искова защита по реда на чл. 422 ГПК относно вземанията предмет на издадената
заповед за изпълнение, тъй като вече не съществува спор относно съществуването на
тези вземания, предвид преустановеното действие на процесуалното право да се
възрази по тях, което е настъпило с оттегляне на възраженията по чл. 414 ГПК,
респективно с влизането в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
31.05.2021 г. в полза на „Ю.Б.“ АД в частта й срещу длъжника и ответник по
настоящото производство - „М.-Т.“ ООД.
Отчитайки това, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото
производство, то при констатираната й липса /обоснована с направеното от ответната
2
страна оттегляне на възраженията й по чл. 414 от ГПК/, предявените искове по чл. 422
ГПК се явяват недопустими , а исковата молба подлежи на връщане – по арг. от чл.
130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
24259/29.10.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2106/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-2 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба исково
производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с
частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението на Районен съд – Плевен да се изпрати
заверен препис от същото за прилагането му по ч.гр.д. № 3355/2021 г.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3