№ 216
гр. Пловдив, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900395 по описа за 2023 година
Установителни искове, предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, с материално правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ, вр. с чл. 79
и чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по обективно съединени искове,
предявени от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н
„Средец“, ул.„Граф Игнатиев№ 10, с ЕИК *********, представлявано от А.
Н. Д., К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 9196/13.11.2015 г. на УС
на ФГВБ и Л. П. И., назначен за синдик с Решение №41/23.04.2015 г. на УС
на ФГВБ, тримата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“
АД, чрез адв. Б. Б. със съдебен адрес: ****, против „ВИАСТРОЙ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Княз
Борис I“ № 42, представлявано от С.И.И. - изпълнителен директор и „БКС
АСЕНОВГРАД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул. „Княз Борис I“ № 42, представлявано от
С.П.Ж. – управител.
Ищецът посочва, че на 29.01.2008 г. е сключил Договор за банков
кредит с първия ответник, съгласно който КТБ е отпуснала на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1 998 000 лв. (елин милион
деветстотин деветдесет и осем хиляди лева). Средствата по кредита били
предназначени за заплащане от кредитополучателя „ВИАСТРОЙ“ АД на
покупната цена за закупуването на 100% от дяловете от капитала на „Св.Княз
Борис 1“ ЕООД гр. Асеновград, съгласно договор № 106 от 30.07.2007 г. за
приватизационна продажба на дяловете, представляващи 100% от дяловете на
капитала на „Св. Княз Борис I“ ЕООД гр.Асеновград, регистрирано по ф. дело
1
№ 11214/1992 по описа на Окръжен съд - Пловдив. Било уговорено
кредитополучателят да заплати на банката годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на ОЛП + 4,5 (ОЛП плюс четири цяло и
пет десети пункта годишно). Лихвата се начислявала ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима
ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Същата се изчислявала на
база 360 дни годишно и се начислява върху непогасената част от кредита до
пълното му издължаване. Ищецът твърди, че при нарушаване на срока за
погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на
основания, които били посочени в договора, се начислявала лихва върху
просрочената (дължима) главница и събирала от кредитополучателя, освен
договорената годишна лихва и наказателна надбавка в размер на 10 (десет)
пункта годишно. Също така било уговорено в договора начислените, но
неплатени в срок лихви да се отнасят за отчитане по отделни сметки, като
кредитополучателят дължал на банката неустойка в размер на 10% годишно
върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й плащане. В
Договора за банков кредит бил уреден и редът за погасяване на усвоените от
кредитополучателя суми, като срокът на изпълнение по договора бил
25.01.2013 г., освен при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като в
последния случай бил уговорен гратисен период от шест месеца, в който
кредитополучателят заплащал само договорната лихва. Ищецът сочи, че
изплащането на главницата следвало да се осъществи на 54 ежемесечни
вноски, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към ДБК от 29.01.2008
г. Процесният договор от 29.01.2008 г. между ищеца и „ВИАСТРОЙ“ АД бил
изменени и допълнен с девет анекса - Анекс № 1/01.04.2008 г.; Анекс №
2/03.06.2008 г.; Анекс № 3/26.10.2009 г.; Анекс № 4/24.08.2010г.;Аиекс №
5/31.07.2012г.; Анекс № 6/26.10.2012г.; Анекс № 7/25.01.2013r.; Анекс №
8/04.10.203 г.; Анекс №9/29.11.2013г., като с Анекс №3/26.10.2009г. било
договорено „ВИАСТРОЙ“ АД, в качеството си на кредитополучател да
заплаща на ищеца годишна лихва върху фактически ползваните суми в
размер от 9%, като бил изменен и погасителният план. С Анекс №
9/29.11.2013 г. бил уговорен погасителен план за непогасената главница в
размер от 527 091,95 лв. на четири ежемесечни погасителни вноски, всяка от
които била дължима на всяко 25 (двадесет и пето) число от съответния месец,
като крайният срок за погасяване на кредита бил уговорен с Анекс № 8 от
04.10.2013 г. – 25.09.2014 г.
На 30.01.2008г. „ПЪТСТРОЙ“ ООД, а на 04.06.2008 г. „БКС
АСЕНОВГРАД“ ЕООД, встъпват като солидарни длъжници във всички
задължения на първия ответник по Договора за банков кредит, включително и
за тези по всички последващи изменения на договора с анекси, подписани
между банката и кредитополучателя – „ВИАСТРОЙ“ АД, като на основание
чл. 101 ЗЗД сключват Договори за встъпване в дълг – между „КТБ“ и
„ПЪТСТРОЙ“ от 30.01.2008 г., а между „КТБ“ и „БКС АСЕНОВГРАД“
ЕООД от 04.06.2008 г. Към последния Договор за встъпване в дълг били
2
подписани анекси, които актуализирали реда и условията за връщане на
кредита - анекс № 1 от 24.08.2010 г., анекс № 2 от 31.07.2012 г., анекс № 3 от
26.10.2012 г., анекс № 4 от 25.01.2013 г., анекс № 5 от 04.10.2013г. и анекс №
6 от 29.11.2013 г.
Ищецът твърди, че кредитополучателят „ВИАСТРОЙ“ АД по Договора
за банков кредит не е изпълнил точно задълженията си към банката за
погасяване на кредита в рамките на уговорения срок. Твърди, че солидарният
длъжник „Пътстрой“ООД също не е извършил плащания, а на 04.11.2014 г.
отправил изявление за прихващане на свои вземания от ищеца с по – голямата
част от насрещните си задължения по ДБК от 29.01.2008 г. „КТБ“ АД – в
несъстоятелност била уведомена, че солидарният длъжник „ПЪТСТРОЙ“
ООД прихваща вземанията си в общ размер от 187 372,28 лв., произтичащи
от договор за безсрочен депозит със задълженията по процесния Договор за
банков кредит, сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД и „ВИАСТРОЙ“ АД и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 год. Във
връзка с извършеното прихващане бил предявен иск от синдиците на „КТБ“
АД - в несъстоятелност за обявяването му за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката, по повод на който било
образувано т.д. № 3404/2016 г. по описа на СГС, ТО VI-8 състав, по което
било постановено влязло в сила съдебно решение, с което предявеният иск с
правно основание чл. 59 от ЗБН бил уважен, а прихващането – обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД – в несъстоятелност.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане по Договора за
банков кредит след изтичане на крайния срок за погасяването му ищецът
инициирал действия по принудително изпълнение против длъжника
„ВИАСТРОЙ“ АД и солидарния длъжник „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД. По
отношение на основния длъжник по заявление за издаване на заповед за
изпълнение било образувано ч.гр.д. № 1186/2015 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 13.08.2015 г., с които длъжникът бил осъден да заплати на „КТБ“ АД –
в несъстоятелност сума в общ размер от 404 489,08 лв. Било образувано и
изпълнително дело № 634/2015 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег.
№ 758, а с решение, постановено по т.д. № 115/2016 г. по описа на Окръжен
съд –Пловдив, бил уважен предявеният от „КТБ“ АД – в несъстоятелност
установителен иск.
По отношение на солидарния длъжник „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД
също било образувано ч.гр.д. № 1695/2015 по описа на Районен съд –
Асеновград по заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които солидарният
длъжник е осъден да заплати на „КТБ“ – в несъстоятелност сумата от
428 441,12 лв. Било образувано изпълнително дело № 734/2015 г. по описа на
ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758. С решение, постановено по т.д. №
118/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, бил уважен предявеният
3
установителен иск от банката.
За реализиране на остатъчното си вземане, банката депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
длъжниците „ВИАСТРОЙ“ АД и „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 20235310100297/2023 г. по описа на РС –
Асеновград. В законовия срок длъжниците възразили срещу заповедта.
Поради това ищецът предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД – в несъстоятелност сумата в
общ размер на 569 188,30 лева, от която 22,15 лева, представляваща
неустойка върху просрочени лихви за периода от 21.10.2015 г. до 26.10.2015
г.; 165,99 лева, представляващи дължими разноски за събиране на вземанията
за периода от 03.11.2015 г. до 08.07.2022 г.; 163 036,89 лева, представляващи
просрочена главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. за периода
от 25.06.2014 г. до 25.08.2014 г.; 15 653,45 лева, представляващи просрочени
лихви върху редовна главница за периода от 26.05.2014 г. до 25.09.2014 г.;
263 467,84 лева, представляващи просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 26.05.2014 г. до 25.01.2023 г.; 1 634,90 лева,
представляващи текущи лихви върху просрочена главница за периода от
25.01.2023 г. до 14.02.2023 г.; 125 207,08 лева, представляващи неустойка
върху просрочена лихва за периода от 04.11.2014 г. до 14.02.2023 г.
Претендира разноски за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали отделни
идентични отговори на исковата молба, в които са изразили обща позиция по
оспорване на предявените искове по основание и размер. Твърдят, че
посоченото прихващане от „ПЪТСТРОЙ“ ООД в качеството си на солидарен
длъжник по процесния договор от 29.01.2008 г. е валидно и е породило
правен ефект, поради което дължимите суми по кредита в размер от
187 372,28 лв. са погасени. Оспорват претенцията на ищеца за установяване
на наказателна лихва за периода 26.05.2024 г. до 25.01.2023 г. в размер от
263 467, 84 лв. предвид извършеното валидно прихващане от солидарния
длъжник. На самостоятелно основание правят възражение за изтекла
погасителна давност за вземането за наказателни лихви. Оспорват
претенцията на ищеца за неустойка върху просрочената лихва като
неоснователна и правят самостоятелно възражение за погасяване по давност
на претендираното вземане за неустойка, както и по отношение на вземането
за лихва в размер от 15 653,45 лв. за периода 26.05.2014 г. до 25.09.2014 г., и
за сумата от 22,15 лв. за неустойка върху просрочени лихви за периода
21.10.2015 г. – 26.10.2015 г.
На следващо място твърдят, че ищецът водел нередовно счетоводството
си и начислявал неправомерно възнаградителни и наказателни лихви без
основание, включително след отнемане на лиценза му за извършване на
банкова дейност на 07.11.2014 г. Твърди се, че вземането на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД – в несъстоятелност в размер
4
от 765 868,49 лв. било предявено и прието в масата на несъстоятелността на
„ПЪТСТРОЙ“ ООД /н/ по т.д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът поддържа предявените искове и взема отношение по
направените от ответниците възражения. Счита възражението им за
валидност на прихващането за неоснователно, като твърди последното да
няма действие по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.
Посочва като неоснователни и възраженията за изтекла погасителна давност
поради прекъсване на давностния срок до влизане в сила на съдебното
решение по предявения конститутивен иск по чл. 59 от ЗБН – 03.09.2019 г.
Твърди, че с изп. дело № 758/2015 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова са
погасявани други части от дълга на „ВИАСТРОЙ“ АД извън претендирания в
настоящото производство и счита направеното възражение за неоснователно.
В срока по чл. 373 (1) от ГПК не са постъпили отговори на
допълнителната искова молба от ответниците.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за всички искови суми срещу ответниците,
отговорността на които е ангажирана солидарно. В срока по чл.414 ГПК
длъжниците са възразили срещу издадената заповед. В предоставения на
ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото. Поради това предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск
е допустим.
По същество:
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя по следния начин: Всяка от тях следва да установи фактите, на
които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл.
154 от ГПК. Ищецът следва да докаже, че е страна – кредитодател по валидно
сключен договор за кредит с ответната страна – размери на дълга – главен и
акцесорен, предоставени по договора парични средства – размер, време на
предоставяне и ползване; падеж на задължението за връщане на главницата и
на лихвите; неплатени по вид, размер и падеж вноски за главници и лихви по
договора; забавени суми по договора – вид, падеж, размер; период на забава;
размер на обезщетението за забава; придобитите права към встъпилите в
дълга длъжници на наведеното основание; относителна недействителност
спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане.
Ответниците следва да докажат всички факти, на които основават
възраженията си, съгласно чл.154 ал.1 от ГПК: сключен между кредитора и
5
солидарния длъжник договор за встъпване в дълг; валидно изявление на
солидарния длъжник за прихващане на насрещните задължения до размера на
по – малкото, достигнало до ищеца и проявило правен погасителен ефект,
възражението за изтекла давност.
По възложената на ищеца доказателствена тежест всички позитивни
факти, покриващи материалноправните предпоставки от фактическия състав,
пораждащ вземането му – главен и акцесорни, са установени при условията
на пълно и главно доказване.
Представените от ищеца договор за банков кредит, сключен с първия
ответник в качеството му на кредитополучател и анекси към него, както и
договор за встъпване в дълг, сключен с втория ответник в качеството му на
солидарен съдлъжник и анекси към него, са двустранно подписани, като
никой от ответниците не е оспорил подписа си под тях. Следователно, касае
се за автентични документи с категорично установена формална
доказателствена сила – че подписите са на лицата, които се сочат за техни
автори. Последното на свой ред означава, че макар и частни диспозитивни
документи, договорите за кредит и встъпване в дълг имат материална
доказателствена сила спрямо ответниците за признатите с тях неизгодни
факти. Т.е. противопоставими са им и надлежно удостоверяват възникнало
между ищеца и първия ответник правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ със съдържанието, посочено в исковата
молба и удостоверено в писмените съглашения, както и по договора за
встъпване в дълг, породил солидарната отговорност на втория ответник.
Частичните плащания, признати от ищеца и експертно установени, също
представляват извънсъдебно признание на дълга, надлежно възникнал по
действителна правна връзка. Следва да се посочи също, че изрично вторият
ответник е наречен в договора за встъпване в дълг „солидарен съдлъжник“.
Т.е. той има качеството на лице, встъпило в дълга на кредитополучателя и
задължило се да отговаря за него като солидарен длъжник по смисъла на
чл.101 ЗЗД. Не се касае до поръчител по договора за кредит, тъй като трето
лице, което встъпва в определено задължение по съглашение с кредитора
и/или с длъжника, получава качеството на главен длъжник и няма акцесорни
функции като тези на поръчителя. Затова и срокът по чл.147 ЗЗД по
отношение на него е неприложим и не подлежи на служебно обследване.
Отделно от горното въз основа на счетоводната документация,
представена по делото и предоставена на вещото лице за професионален
анализ, обективиран в експертното заключение, което съдът възприема като
професионално и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, се стига
до категоричен извод, че по валидно сключения договор между банката и
първия ответник в качеството му на кредитополучател еднократно е усвоена
сумата от 1 998 000.00 лева на 30.01.2008г. Този експертен извод е формиран,
както на база предоставените множество счетоводни справки от ищеца за
движението по кредитната сметка на първия ответник, така и от неговите
банкови извлечения. Следователно банката е изпълнила насрещното си
6
задължение, за да възникне това на ответната страна. Има и частични
плащания, подробно разгледани от експерта, което каза се вече, само по себе
си е извънсъдебно признание на неизгодния за ответната страна факт, че
облигационната връзка е породила целеното си правно действие. Установява
се също, че дължимият остатък от главница, лихви и другите акцесорни
вземания по договора са в сочения от ищеца размер и в рамките на
присъденото от заповедния съд, като единствено вещото лице е добавило
стойност на изтеклата към датата на изготвяне на заключението лихва, която
не е предмет на делото.
Установява се също от неоспорения като неавтентичен анекс № 8, че
крайната падежна дата за погасяване на кредита е 25.09.2014г и съответно е
настъпила.
Следва да се посочи също, че ответниците предвид съдържанието на
процесното кредитно правоотношение и търговското им качество, не са
потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като закрила по този
закон се прилага само спрямо физически лица, които придобиват стоки или
ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, т.е. за лични нужди. Само те се ползват от
закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни
клаузи в потребителските договори, когато са предмет на съдебен спор, за тях
само съдът е длъжен да следи служебно.
Ответниците и не твърдят да са погасили чрез плащане остатъчния
размер на дълга – главен и акцесорен, при безспорно настъпила крайна
падежна дата, като правоизключващите им възражения са за валидно
направено изявление на солидарния длъжник Пътстрой ООД, с който също е
сключен договор за встъпване в процесния дълг, за прихващане на негови
насрещни вземания спрямо банката до размера на по – малкото, достигнало
до ищеца и породило правния си ефект, както и правопогасително възражение
за изтекла давност.
Няма спор, че твърдяното прихващане е за вземане в общ размер от
187 372,28 лв., произтичащо от договор за безсрочен депозит и цели
погасяване на процесните задължения.
Няма спор също, че по този повод е предявен и уважен иск от
синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност за обявяването му за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
банката, по т.д. № 3404/2016 г. по описа на СГС, ТО VI-8 състав.
Следователно и доколкото е налице влязло в сила съдебно решение, с
което предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗБН е уважен, а
прихващането – обявено за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката, то последното им е
непротивопоставимо, като на практика преобразуващите последици от
уважения конститутивен иск се изразяват във възстановяване на правното
положение на насрещните вземания в положението им отпреди извършване на
7
прихващането.
Същевременно от предявяване на конститутивния иск до окончателното
произнасяне по него давност не тече, а с уважаването му с влязлото в сила
решение давността е прекъсната /на 03.09.2019г/, след което е започнала да
тече нова давност.
Не се доказват и възраженията на ответниците, че са налице
погасявания чрез средства, постъпили чрез принудителни изпълнителни
способи по изп. дело № 758/2015 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова.
Няма спор, че по това дело са погасявани други части от дълга на
кредитополучателя извън процесните по предходно водени заповедни и
установителни искови производства, които, доколкото нямат за предмет
процесните вземания, са неотносими към изхода на спора.
Не се установява и възражението на ответниците, че счетоводството на
ищеца не е водено редовно, като обратното следва от неоспорените експертни
изводи. Наред с това отнемането на лиценза на банката само по себе си няма
отношение към счетоводната й дейност, нито има правопогасителен ефект по
отношение на дълга.
Колкото до възражението, че вземанията по процесното кредитно
правоотношение били предявени и приети в производството по
несъстоятелност на солидарния длъжник Пътстрой ООД, то това е надлежно
упражненият процесуален ред за ангажиране солидарната отговорност на това
дружество, което също е встъпило в дълга на първия ответник и което именно
за това не фигурира като страна по настоящото дело.
Ето защо установителната претенция е изцяло основателна и ще се
уважи.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът има право на
разноски, които се установяват в размер на 300 лв – депозит за вещо лице
съобразно списък на разноските на л. 214 и доказателствата за действително
направен разход в този размер.
И в двете производства – заповедно и исково, банката е била
първоначално освободена от внасяне на дължимата държавна такса на
основание чл. 57, ал. 6 ЗБН. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК дължимата за производството /исково и заповедно общо/ държавна
такса от 4% върху материалния интерес, която е в размер на 22 767.53 лева и
не е внесена авансово, следва да се възложи върху ответниците.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„ВИАСТРОЙ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
8
гр.Асеновград, ул. „Княз Борис I“ № 42, представлявано от С.И.И. -
изпълнителен директор и „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Княз Борис I“ № 42,
представлявано от С.П.Ж. – управител, дължат солидарно на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н „Средец“, ул.„Граф
Игнатиев№ 10, с ЕИК *********, представлявано от А. Н. Д., К. Х. М.,
назначени за синдици с Решение № 9196/13.11.2015 г. на УС на ФГВБ и Л. П.
И., назначен за синдик с Решение №41/23.04.2015 г. на УС на ФГВБ, тримата
заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адв. Б.
Б. със съдебен адрес: ****, следните суми, произтичащи от Договор за банков
кредит, сключен на 29.01.2008 г. с първия ответник, за сумата от 1 998 000 лв.
и договор за встъпване в дълг от 04.06.2008 г и анекси към тях,а именно: сума
в общ размер на 569 188,30 лева, от която 22,15 лева, представляваща
неустойка върху просрочени лихви за периода от 21.10.2015 г. до 26.10.2015
г.; 165,99 лева, представляващи дължими разноски за събиране на вземанията
за периода от 03.11.2015 г. до 08.07.2022 г.; 163 036,89 лева, представляващи
просрочена главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. за периода
от 25.06.2014 г. до 25.08.2014 г.; 15 653,45 лева, представляващи просрочени
лихви върху редовна главница за периода от 26.05.2014 г. до 25.09.2014 г.;
263 467,84 лева, представляващи просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 26.05.2014 г. до 25.01.2023 г.; 1 634,90 лева,
представляващи текущи лихви върху просрочена главница за периода от
25.01.2023 г. до 14.02.2023 г.; 125 207,08 лева, представляващи неустойка
върху просрочена лихва за периода от 04.11.2014 г. до 14.02.2023 г , за които
суми е образувано ч.гр.д. № 20235310100297/2023 г. по описа на РС –
Асеновград и са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 10.03.2023 г.
ОСЪЖДА „ВИАСТРОЙ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Асеновград, ул. „Княз Борис I“ № 42, представлявано от
С.И.И. - изпълнителен директор и „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Княз
Борис I“ № 42, представлявано от С.П.Ж. – управител, да заплатят на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н „Средец“, ул.„Граф
Игнатиев№ 10, с ЕИК *********, представлявано от А. Н. Д., К. Х. М.,
назначени за синдици с Решение № 9196/13.11.2015 г. на УС на ФГВБ и Л. П.
И., назначен за синдик с Решение №41/23.04.2015 г. на УС на ФГВБ, тримата
заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адв. Б.
Б. със съдебен адрес: ****, сумата от 300 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИАСТРОЙ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Асеновград, ул. „Княз Борис I“ № 42, представлявано от
С.И.И. - изпълнителен директор и „БКС АСЕНОВГРАД“ ЕООД, с ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Княз
Борис I“ № 42, представлявано от С.П.Ж. – управител, да заплатят в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 22
767.53 лева. – за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10