Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-10 Година 2019, 18 февруари
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 1945 по описа за 2018г. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Бургас, ЕИК: ********* с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26,
представлявана от кмета Димитър Николов против решение № 2086/24.10.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9051/2017г. С това решение съдът
е осъдил Община Бургас да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Триадица“,
пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Димчев
Чандъров и Кристоф Рат сумата от 1 806,43 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение на увредено лице по претенция № 51-03-000-00743/17/
09.03.2018г. за настъпило на 08.03.2017 пътно-транспортно произшествие от
необезопасена и сигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 30.11.2017г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в
размер на 633,71 лева. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ответника „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“ № 19А,
представлявано от управителите Райко Дамянов Калпачков, Живко Илиев Недев и
Иван Николаев Иванов. С процесното решение е отхвърлен и предявеният обратен
осъдителен иск на Община Бургас против „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК: *********
за сумата от 1 806,43 лева - вреда от неизпълнението на договор №
93-ОП-156/42/27.04.2015г., изразяваща се в изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП на 09.03.2017г.
Иска се от съда да отмени обжалваното
решение в двете части – осъдителна и отхвърлителна и да постанови друго, с
което да се отхвърли иска на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. При условията
на евентуалност се иска от въззивната инстанция да уважи предявения от Община Бургас
обратен иск срещу „Пътстрой Бургас“ ЕООД. В жалбата Община Бургас твърди, че
решението е неправилно. Оспорва изводите на съда за наличие на
причинно-следствена връзка между вредата и деликта и заявява, че заключението
на съдебно-техническата експертиза не е надеждно.
В съдебно заседание Община Бургас се
представлява от юрисконсулт Алексиев, който пледира за отмяна на решението без
да сочи доказателства. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - ЗАД „Булстрад Вена
Иншурънс Груп“ оспорва основанията за отмяна на решението, развити в жалбата и
настоява за отхвърлянето й. Не прави доказателствени искания. В съдебно
заседание застрахователното дружество се представлява от адвокат Л. от БАК,
който пледира за отхвърляне на жалбата. Не представя доказателства. Претендира
разноски.
Ответната страна - „Пътстрой Бургас“
ЕООД не изразява становище по спора.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2016г. Кирил Стоянов Киров
сключва договор за застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ за лек автомобир „Ауди А4“ С рег.№ А 8921 МТ. Въз основа на
договора е издадена полица № 4704160908000227 със срок на действие от 14.06.2016г.
до 14.06.2017г. На 08.03.2017г. Киров заявява пред застрахователя
пътно-транспортно произшествие - навлизане на собствения му автомобил в дупка
на пътното платно на улица „Шар планина“ в гр.Бургас, между бл.47 и бл.42 на
ж.к.“Братя Миладинови“, в посока на движение към БСУ. Киров посочва, че в
резултат на произшествието е причинена щета на автомобила му, изразяваща се в
увреда на предно ляво външно каре, преден ляв колесен лагер, болтове – лагер и
болтове – каре. Повредата е отстранена в доверен на застрахователното дружество
сервиз чрез смяна на увредените автомобилни части. За ремонта е издадена фактура
на стойност 1806,43 лева, която е изплатена на застрахованото лице на
21.03.2017г.
На 20.09.2017г. ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ изпраща на Община Бургас покана за възстановяване на платеното
от дружеството застрахователно обезщетение. Плащане не е извършено, поради
което ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ предявява срещу общината иск с правно
основание чл.410 от Кодекса за застраховането. В исковата молба
застрахователното дружество твърди, че отговорността на общината се основава на
чл.2 от ЗОС, чл.8 ал.3 и чл.31 от ЗП, § 7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА и
чл.167 ал.1 от ЗДвП.
В отговора по чл.131 от ГПК Община
Бургас оспорва иска. Въвежда твърдение, че за произшествието не е съставен
протокол от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР и че вредите не са установени
с официален документ. Оспорва причинно-следствената връзка между повредата на
автомобила и пропадането му в съществуващата на платното дупка. Твърди
съпричиняване, поради движение с несъобразена скорост.
С определение от 26.01.2018г. съдът конституира
„Пътстрой Бургас” ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника. Съдът
приема за разглеждане и обратния – регресен иск, предявен от Община Бургас
против „Пътстрой Бургас” ЕООД. Искът е основан на договор № 93-ОП-156/42/27.04.2015г.,
по силата на който общината възлага, а дружество приема да поддържа и ремонтира
улиците, пътните платна и общинските пътища и съоръжения на територията на ЦАУ„Зора“,
в която попада процесния участък за срок до 27.04.2019г. В обратния иск
общината се позовава на договорно неизпълнение на задълженията на третото лице
– помагач.
В отговора по чл.131 ал.1 от ГПК третото
лице – помагач „Пътстрой Бургас” ЕООД оспорва иска и твърди, че според договора
ремонтите дейности трябва да се възлагат изрично. Противопоставя твърдение за
невъзложени ремонтни работи в процесния участък.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани множество писмени доказателства, относими
към спора. Изслушани са показанията на свидетелите Кирил Киров и Капка
Пилочтова и е прието заключение на съдебно-техническа експретиза. Въз основа на
фактите, установени чрез тези доказателствени средства, съдът формира извод за
основателност на иска с правно основание чл.410 от КЗ и за неоснователност на
обратния регресен иск. В мотивите съдът обсъжда всички възражения на страните,
анализира доказаните факти и приема, че съставът на чл.410 от КЗ е осъществен.
Въз основа на изложените факти, въззивната
инстанция достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното
решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При проверка, извършена по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при
определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2086/24.10.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1,
т.3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размер на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява без съмнение, че предпоставките
от фактическия състав на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ са изпълнени и застрахователят
има право да получи сумата, която е платил за обезвреда на застрахования
автомобил. Районният съд е обсъдил прецизно всички правнозначими факти – фактът
на пътнотранспортно произшествие, поради пропадане на автомобила в необезопасена
дупка на уличното платно; съществуването на договор за застраховка „Каско
стандарт“; фактът на платено от застрахователната компания обезщетение;
задължението на Община Бургас да упражнява надзор върху вещта, която е
причинила повредата и обстоятелството, че водачът на автомобила не е превишил
допустимата за населеното място скорост на движение – обстоятелство, което се
основава на заключението на авто-техническата експертиза, че скорост, по-висока
от допустимата, би причинила по-сериозни материални щети. Изводът на районния
съд, че правнозначимите факти от хипотезата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ са
осъществени, е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав споделя напълно този
извод и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението в тази
част без да ги допълва и доразвива.
Възраженията на Община Бургас,
повдигнати пред въззивната инстанция са идентични с тези пред решаващия съд. На
всички тези възражения, районният съд е отговорил правилно и задълбочено. Въззивната
инстанция изразява пълно съгласие с мотивите на районния съд в тази част и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По изложените съображения, жалбата на
Община Бургас против решението в осъдителната част е неоснователна и трябва да
се остави без уважение.
Жалбата на Община Бургас против
решението в частта, в която е отхвърлен обратния иск против „Пътстрой бупгас“
ЕООД, също е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1,
предл.ІІ от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай от съдържанието
на договор № 93-ОП-156/42/27.04.2015г. се установява, че Община Бургас е
възложила на „Пътстрой Бургас“ ЕООД да извършва дейностите по строителство,
ремонт и поддържане на улиците и общинските пътища с техните съоръжения на
територията на ЦАУ „Зора“, който включва ж.к.***, с.Твърдица, с.Маринка и
с.Извор. Няма по спор по делото, че проблемният участък, в който е настъпило
застрахователното събитие се намира на територията на ж.к.“Братя Миладинови“.
Спорният по делото въпрос е създава ли се с договора пряко задължение за
изпълнителя да ремонтира пътищата в съответните участъци, или е необходимо
изрично възлагане от страна на общината. Отговорът на този въпрос е
утвърдителен за втората алтернативна хипотеза. Така е, защото в т.ІV.2.1 от
договора страните са се съгласили, че възложителят предварително ще уведомява
изпълнителя за подлежащите на изпълнение строително-монтажни работи и ще
определя срок за това. По делото не е установено Община Бургас да е възложила
на изпълнителя да извърши ремонт на проблемния участък по
предвидения в договора начин. Поради това, отговорността да възстанови вредите,
които са причинени на застрахования автомобил, се носи от общината. Като е
достигнал до този извод и е отхвърлил предявеният обратен иска, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, развити в жалбата.
По изложените съображения, въззивната
жалба на Община Бургас е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото
от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът приема, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от разноски в размер на 356,45 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, IV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2086/24.10.2018г.,
постановено по гр. д. № 9051/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК: ********* с
адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „Триадица“, пл.“Позитано“ № 5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Кристоф
Рат съдебно-деловодни разноски в размер на 356,45 лева.
Решението окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: