РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900016 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от В. М. М.,
ЕГН **********, чрез адв. П. С. – САК, против „ДЗИ общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 18.02.2023 г. около 03:00 часа, на път BLG
12 03, в района на 3, 9 км, община Разлог между с. Бачево и гр. Разлог,
настъпило ПТП между л.а. Пежо 306 с per. № *** управляван от В. Р. Р., в
който пътувала същата на предна дясна седалка и л.а. Мерцедес, модел Е 320
ЦДИ с per. № *** управляван от С. Н. Е., при което ищеца получил ***
Твърди се, че по случая е образувано ДП № 65/23г. по описа на РУ гр.
Разлог при ОДМВР гр. Благоевград, което понастоящем е все още висящо в
досъдебна фаза.
Навежда се, че вина за настъпването на гореописаното пътно-
транспортно произшествие имат водачите и на двата автомобила, тъй като
процесното ПТП е извършено при следния механизъм: Водачите на двата леки
автомобила пътували в посока от гр. Разлог към с. Бачево, като водещ бил
водачът на Пежо 306 В. Р. Р., а водачът на л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦЦИ С.
1
Н. Е. карал след него. След няколко километра, водачът на л.а. Мерцедес,
модел Е 320 ЦДИ С. Н. Е. изведнъж безпричинно увеличил рязко скоростта,
изпреварил л.а Пежо 306, направил обратен завой в близката отбивка(на
бензиностанция), навлязъл в лентата за движение на водача на л.а. Пежо 306 и
започнал да шофира точно срещу него с цел сплашване. При така създадената
ситуация, водачът на л.а. Пежо 306 се изплашил силно, направил маневра
вляво с цел да избегне удар с движещия се срещу тях лек автомобил и така
навлязъл в лентата за насрещно движение. Междувременно водачът на л.а.
Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ се бил прибрал в своята лента за движение в
посока гр.Разлог, а водачът на л.а. Пежо 306 не успял да направи съответна
маневра и да се върне в своята лента за движение в посока с. Бачево, с оглед на
което ударът между двата автомобила бил неизбежен и настъпил в лентата,
предназначена за движение на л.а. Мерцедес, модел Е 320.
Твърди се, че в резултат на удара между двата автомобила ищеца е
изпаднала в безсъзнание за дълъг период от време - около две седмици.
Последният спомен отпреди инцидента били ослепително силните фарове на
насрещно движещия се лек автомобил Мерцедес, а първият спомен след
инцидента е от леглото в болница „Пирогов“, където се събудил две седмици
след инцидента.
Твърди се, че след претърпяното ПТП ищеца била извадена от
автомобила след намесата на екип на пожарна безопасност и е била закарана с
линейка в МБАЛ Разлог ЕООД - хирургично отделение за спешна оперативна
интервенция. ********
Навежда се, че от консултативния преглед при анестезиолог се
установило *************
Твърди се, че след ********още на същия ден ищеца е била откарана в
централна реанимация на „Пирогов“, където е била ******** до 23.03.2023 г.,
когато била изписана.
Твърди се, че при приемането си в реанимацията на болницата ищеца е
била диагностицирана **********
Сочи се, че видно от Епикриза от 23.03.2023 г. на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, лекуващите лекари са поставили следната диагноза на
ищеца: **************
2
Твърди се, че ищеца е била поставена на командно дишане и под
пълна анестезия са били извършени следните шест операции:
В първа клиника по ортопедия и травматология, ************
В отделение по интензивно лечение, ***************
В отделение по интензивно лечение, *************
В отделение по интензивно лечение, **************
В отделение по интензивно лечение, *************
В отделение по интензивно лечение, ***********
Твърди се, че след направен рентген КТ с контраст на ***********
Твърди се, че след направен КТ на **************
Твърди се, че са установени КТ данни за ***********
Твърди се, че след изписването на ищеца на 23.03.2023 г. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, постъпил в СБРПЛ „Блокс“ ЕООД за рехабилитация,
където останал още близо месец. Все още не можел да се
изправям***************
Твърди се, че с експертно решение № 90419 от 30.07.2024 г. на
Университетска болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ ЕАД, София, е
определена ************
Твърди се, че преди инцидента ищеца бил изключително силен и здрав
човек и водел активен начин на живот. Всекидневно се срещал с приятели и
съученици, с които общували пълноценно и практикували разнообразни
физически активности. След инцидента обаче не може да води нормален
начин на живот. Не може да се обслужва сама, не може да излиза на разходка
к приятели, обикновените неща като спорт и туризъм са непосилни и
непостижими за ищеца.
Навежда се, че наред с изключително т*************
Твърди се, че по време настъпването на процесното ПТП ищеца била
ученичка в 12-ти клас. Преди инцидента била изключително нетърпелива за
всеки следващ учебен ден. Не е пропускала учебен час. Предстояли прекрасни
събития, характерни за всички съученици - абитуриентски бал и матури. Била
започнала подготовка и за двете и нямала търпение те да настъпят.
Ръководството на училището, в което се обучавала проявило разбиране и
благодарение на този жест преминала на домашно обучение, което позволило
на ищеца да се яви на матурите. Твърди се, че заради процесния инцидент не
успял ищеца да се подготви и яви на кандидат-студентските изпити и да стане
студентка, което си остава несбъдната мечта. Осъзнава напълно, че никога
няма да се възстановя напълно и да води нормален начин на живот, да общува
с хората както преди и да се радва на съществуването си. Тези мисли не
оставят нито за миг и се отразяват изключително тежко на психиката на
ищеца.
3
Твърди се, че за така причинените физически и психически болки и
страдания, стрес и душевен дискомфорт, претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева, предявен
като частичен иск в настоящото производство за сумата от 200 000 лева,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането -
18.02.2023 г., до окончателното им изплащане.
Поддържа се, че освен гореописаните неимуществени вреди, вследствие
на пътния инцидент е претърпяла и имуществени вреди (претърпени загуби),
като до момента за лечението си е изразходвала ищеца сума общо в размер на
17 267, 25 лева. И по-конкретно, във връзка с лечението на травмите си, се
наложило да заплати следните суми за медицински изделия, услуги,
консумативи и лекарства, които също претендира с настоящата, а именно:
11 231 лева - общо заплатена сума за медицински изделия, медицински
услуги и консумативи при лечението ми в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД по фактури №**********/23.03.2023 г за сумата от 180 лв,
№**********/23.03.2023 г. за сумата от 360 лева.
№**********/01.03.2023 г. за сумата от 2940 лева.
№**********/06.03.2023 г. за сумата от 7751 лева;
4350 лева — заплатена сума за услуги за физикална терапия,
рехабилитация и специализирани грижи от 23.03.2023г. до 21.04.2023 г. в
СБРПЛ Блокс ЕООД;
650 лева — заплатена консултация с психолог в СБРПЛ Блокс ЕООД;
353 лева - лекарства и консумативи, съгласно фактура
*********/28.04.2023 г. от Елза ЕООД и фискални бонове към нея;
66,20 лева - лекарства и консумативи, съгласно фактура
*********/11.05.2023 г. от Елза ЕООД и фискални бонове към нея;
- 617,05 лева - лекарства и консумативи, съгласно фактура
*********/29.05.2023
г. от Елза ЕООД и фискални бонове към нея; Общо 17 267, 25 лева.
Навежда се, че от изложеното е видно, че вредоносният резултат е
причинен от двамата водачи на подробно описаните по-горе МПС-та.
Отговорността на съпричинителите е солидарна - арг. от чл 53 от ЗЗД, в т.ч и
на застрахователите, доколкото е налице изрична разпоредба в закона в този
смисъл - чл. 499 ал. 7 от КЗ.
Твърди се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за
лекия автомобил марка Пежо, модел 306, с per. № *** управляван от водача В.
Р. Р., е имало сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите с „ДЗИ“ - полица № BG/06/122003728433, валидна от
29.12.2022 г. до 28.12.2023 г.
Твърди се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за
лекия автомобил марка Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ, с per. № *** управляван
от водача С. Н. Е., е имало сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите с „Бул Ине“ - полица № BG/02/122003328237, валидна от
4
12.11.2022 г. до 11.11.2023г., прекратена на 27.05.2023г.
Поддържа се, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Предвид горните съображения, се прави довод, че са налице всички
елементи от фактическите състави на разпоредбите, позволяващи реализиране
на солидарната отговорност на ответниците за причинените ми
неимуществени и имуществени вреди, а именно - виновно и противоправно
поведение на водачите на двата леки автомобила, намиращо се в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, вреди, както и валидно
сключени застрахователни договори.
Върху претендираните главници тече законна лихва, считано от датата на
увреждането, а отговорността на застрахователя за лихва е от датата на
уведомяването му от пострадалия, или водача - която от двете дати е по-ранна.
Поддържа се, че застрахователите са били уведомени от водачите на
застрахованите при тях автомобили в изпълнение на задължението си за
уведомяване по чл. чл. 403 от КЗ още в деня на инцидента на 18.02.2023 г., с
оглед на което лихвата за забава на плащанията се дължи от датата на
увреждането.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и ответника „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК
*********, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 200 000 лева, частичен
иск от 400 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането - 18.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и ответника „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК
*********, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 17 267, 25 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
процесния инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 18.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД, в срока за подаване на отговор на
исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове по
5
основание и размер.
Ответникът оспорва твърдението, че на 18.02.2023г,, около 03:00 ч. е
настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Мерцедес Е 320 ЦЦИ,
застрахован при ответника. Сочи се, че настъпилото на тази дата ПТП е
причинено от неправомерното поведение на водача Участник 1 „Пежо 306“,
per. №***** В. Р. Р.. Съгласно твърденията на ищеца, пътния инцидент е
настъпил в лентата за движение на лекия автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ, per.
№ *** в която лекия автомобил Пежо 306, управляван от В. Р. Р. е бил
навлязъл в отклонение от разпоредбите на ЗДвП, забраняващи навлизането в
лентата за насрещно движение.
Сочи се, че по делото липсват доказателства за виновно и
противоправно поведение на водача С. Н. Е., а твърденията за негово
противоправно поведение не се подкрепят от приложените към исковата
молба доказателства. Ответникът оспорва описания в ИМ механизъм на
настъпване на процесното ПТП. До този момент по делото не са представени
доказателства, които да установяват, че ПТП е настъпило по начина, описан в
ИМ, още повече в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е
посочено, че виновен за ПТП е водача на МПС 1, гражданската отговорност на
който не е застрахована при този ответник.
Навежда се, че самият ищец е била разпитана като свидетел по друго
дело в ОС - Благоевград - т. д. № 32/ 2024г., като при разпита в съдебно
заседание и под страх от наказателна отговорност за даване на неверни
показания, ищеца е изложила различни твърдения, които не съвпадат с тези в
ИМ, относно механизъма на настъпване на процесното ПТП.
Сочи се, че до този момент не са представени доказателства за
досъдебно производство, като има данни от КП, че е образувано ДП № 331 ЗМ
65 /2023г., но не е ясно на какъв етап е то, има ли повдигнати обвинения, на
кои лица, кои лица са шофирали автомобилите и т.н..
Поддържа се, че длъжностното лице, което е установило настъпването
на ПТП и участниците в него, е посочило като участник № 1 (т.е. виновния
участник за ПТП) лекия автомобил „Пежо 306“.
Оспорва ответника наличието на виновно и противоправно поведение на
водача С. Н. Е.. Длъжностното лице, съставило КП в предвидения от закона
ред и форма не е установило такова, поради което КП за ПТП се ползва с
6
материална доказателствена сила кой е водач е причинил виновно ПТП - В. Р.
Р..
Твърди се, че в КП за ПТП управлявания от водача лек автомобил
Мерцедес Е 320 е посочен като участник 2, като се прави довод, че този
участник, който няма вина за настъпилото ПТП. Последното съвпада с
твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило в лентата за движение с посока на
движение към гр. Разлог - в лентата за движение на л.а. Мерцедес.
Ответникът оспорва искът по размер. Претендираното обезщетение от
200 000 лева /като частичен иск от 400 000 лева/ счита че е завишено.
Претенцията не отговаря на принципа за справедливост и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена спрямо
действителната вреда, макар човешкият страдания и живот да са неоценими са
пари.
Оспорва се и искът за имуществени вреди в размер на 17 267,25 лева
както по основание, така и по размер.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от
страна на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Навежда се, че ищеца, заедно с нейните приятелки К. С., водачката на
автомобила В. Р. Р. първоначално са празнували рожден ден в с. Бачево,
където всички са употребявали алкохол. След това са се отправили към Разлог,
където по настояване на К. С. са се срещнали със С. Е. и неговия приятел Я.
М., в механата на С. Е.. Там, в механата последния, заедно със своя приятел Я.
са употребили значително количество алкохол. Твърди се, че алкохол е
употребила и водачката на л.а. Пежо 306 В. Р., но въпреки това ищеца се е
качила да пътува в управлявания от нея автомобил, като по този начин сама се
е поставила в завишен риск от настъпване на ПТП.
Прави се довод, че претендираните обезщетения следва да се намалят
със съпричиняването от страна на ищеца на настъпилите вредоносни
последици.
Ответникът оспорва искът за лихва върху претендираните обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на ПТП -
18.02.2023 г. Твърди се от ответника, че не е уведомен нито от водача С. Е.,
нито от собственика на застрахованото МПС - Я. Е. за това, че ищеца е
7
пострадала при настъпилото на 18.02.2023г. ПТП, а е уведомен за претенциите
на ищеца с отправянето на претенцията по чл. 380 КЗ. Отделно от това по-
голямата част от разходите, претендирани от ищеца в размер на 17 267,25 лева
не са били направени към датата 18.02.2023г., за да се иска лихва върху тях
считано именно от тази дата.
Ответникът “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, в срока за подаване
на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Ответникът “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не оспорва
наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД относно л.а. „Пежо 306” с рег. № ***
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени
предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в дружеството ни водач,
респ. договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД. Доколкото във връзка с
настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е
на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за
реализираното ПТП, е нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на л.а. „Пежо 306” с рег. № ***
Ответникът в тази връзка оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Пежо
306”, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между
пътнотранспортното произшествие и получените от ищеца телесни
увреждания. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило.
Прави се довод, че липсват доказателства, които да установяват
причината за настъпилото ПТП. От представения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се установява
твърдението на ищеца, че застрахованият в дружеството-ответник водач е
извършил описаното в исковата молба нарушение на правилата за движение
по пътищата. От описаната в протокола фактическа обстановка не може да се
направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП.
Ответникът оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за
8
ПТП“. Протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично
обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Нещо повече, налице са
данни, че причината за пътнотранспортното произшествие е нарушение на
правилата за движение по пътищата от другия участник в произшествието - С.
Н. Е. - водач на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. номер ***Прави се довод, че
по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по
несъмнен начин твърдението на ищеца, че вина за настъпилото ПТП има
застрахованият в дружеството-ответник водач, поради което не следва да бъде
ангажирана и отговорността на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД.
Твърди се, че единствената причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. номер *** който е
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил
ПТП с л.а. „Пежо 306“, при което е пострадала ищеца.
При условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а.
„Пежо 306”, респективно договорната отговорност на застрахователя твърди
ответника, че пострадалото лице има съществен принос за настъпване на ПТП
и получените травматични увреждания. В тази връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. М. М., която: -
предвид характера на получените травматични увреждания, е пътувала без
поставен предпазен колан, с който процесното моторно превозно средство,
което е от категория М1, е оборудвано. Счита ответника, че с това си
поведение ищеца, проявено под формата на бездействие, пострадалата лично е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137 а, ал. 1 от
ЗДП и сама се е поставила в опасност и е допринесла за настъпилите телесни
увреди. Намира, че ако ищеца била положила дължимата грижа за опазване на
телесната си цялост с поставянето на предпазен колан, заявените за
претърпени телесни травми нямало да настъпят или щели да бъдат значително
по-леки; - е пътувала в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол,
с което поведение същата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от
увреждане и е допринесла за собственото си увреждане.
Не на последно място, ответника прави възражение за прекомерност на
9
претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално
претърпените и доказани от ищеца болки и страдания. Предявеният иск в
размер на 200 000 лв., частичен от 400 000 лв. не е съобразен с критерия „по
справедливост“ и с практиката на съдилищата по аналогични случаи.
Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от
ЗЗД от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са
не субективните възприятия на ищеца за търпените от него болки и страдания,
а обективно съществуващите обстоятелства. В този смисъл при определяне на
справедливо застрахователно обезщетение следва да бъдат съобразени начина
на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
наличието на принос на увредения за настъпването на увреждането му или за
улесняване механизма на настъпване на увреждането, възрастта на
пострадалата, продължителността на възстановителния период и др.
Сочи се, че при определяне на справедлив размер на обезщетение
задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата
ситуация в страната и в региона, където ищцата живее към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Съобразно изложеното се прави довод, че предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. При евентуалност счита,
че същият следва да бъде значително намален по размер.
Ответникът оспорва като неоснователна и недоказана и претенцията за
имуществени вреди. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и претендираните имуществени вреди (вкл. разходи за
транспорт).
Поддържа се, че неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на претенциите за лихва от претендираната дата.
Оспорва ответникът предявения иск за мораторна лихва от датата на
настъпване на увреждането -18.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Искът е неоснователен и съгласно чл. 380, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
Твърди се, че дружеството-ответник не е изпаднало в забава, тъй като от
страна на претендиращото лице не е изпълнено задължението по чл. 380, ал. 1
10
от КЗ да представи с предявяване на претенция пред застрахователя данни за
банковата си сметка. Оспорва твърдението, че датата, от която застрахователят
изпада в забава е датата на увреждането. Срокът за произнасяне по предявена
претенция, е уреден с разпоредбата на чл. 497 от КЗ - петнадесетдневен срок
от представянето на всички доказателства или тримесечен - от предявяването
на претенцията /съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ/.
Твърди се, че в настоящия случай на 22.06.2023. ищецът е предявил пред
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от ПТП, настъпило на
18.02.2023 г. Във връзка със заявената претенция в дружеството-ответник е
образувана ликвидационна преписка № 43072952300139. При предявяване на
извънсъдебната претенция ищеца не е предоставила данни за банкова сметка.
С оглед на това поддържа ответника, че искът за законна лихва е
неоснователен, тъй като от една страна, дружеството се е произнесло в срок по
предявената извънсъдебна претенция, а от друга, ищеца не е представила
данни за банкова сметка.
Оспорва ответника по основание и размер претенцията за мораторна
лихва върху сумата от 17 267.25 лв., начислена от датата на ПТП - 18.02.2023
г..
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя
доказателства.
Ответниците делегират процесуални представители, оспорват
исковете.
От фактическа страна, се установява следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
5/18.02.2023 г., на 18.02.2023 г. около 03:00 часа, на път BLG 12 03, в района
на 3, 9 км, община Разлог между с. Бачево и гр. Разлог, е настъпило ПТП
между л.а. Пежо 306 с рег. № *** управляван от В. Р. Р., в който ищцата е
пътувала като пътник и л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ с рег. № ***
управляван от С. Н. Е.. По случая е образувано ДП № 65/23г. по описа на РУ
гр. Разлог при ОДМВР гр. Благоевград, което понастоящем е все още висящо в
11
досъдебна фаза.
Видно от писмените доказателства, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие за лекия автомобил марка Пежо, модел 306, с рег.
№ *** управляван от водача В. Р. Р., е имало сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите с „ДЗИ“ - полица № BG/06/122003728433,
валидна от 29.12.2022 г. до 28.12.2023 г..
Видно от писмените доказателства, към датата на настъпване на
застрахователното събитие за лекия автомобил марка Мерцедес, модел Е 320
ЦДИ, с рег. № *** управляван от водача С. Н. Е., е имало сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с „Бул Инс“ - полица
№ BG/02/122003328237, валидна от 12.11.2022 г. до 11.11.2023г., прекратена
на 27.05.2023 г..
Видно от писмените доказателства, че М. е била закарана с линейка в
МБАЛ Разлог ЕООД - хирургично отделение за спешна оперативна
интервенция в крайно тежко общо състояние и състояние на кома. Направени
са й били множество изследвания, като от КТ на глава се установило, че има
****************
Видно от писмените доказателства, на М. е била извършена
животоС.яваща оперативна интервенция на к************
Видно от писмените доказателства, при приемането си в реанимацията
на болницата била **********
Видно от Епикриза от 23.03.2023 г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
лекуващите лекари са поставили следната диагноза на ищцата:
**************
Допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
в.л. Ц. Г., установява наличие на следните травми у М., настъпили като пряка
и непосредствена последица от процесното ПТП, а именно: -
****************
Установява вещото лице, че впоследствие е проведено ****а по повод
развили се инактивитентни ***, от 23.03. до 20.04.24 г. е проведена
рехабилитация в болница Блокс.
Вещото лице прави извод, че както от ************
Според вещото лице д-р Г., оздравителният процес при М. е протекъл
затегнато, основно поради тежестта и множествеността на *************
Освен това, според експерта към момента на актуалния преглед се
установяват нарушения, които персистират след причинените от ПТП травми,
а именно: ********* които могат да се поизгладят с времето, но не и да
изчезнат.
Експертът допълва в с.з. на 03.06.2025 г. заключението си с прецизен
анализ на вида и тежестта на всяко от уврежданията. Изтъква, че животът на
12
пострадалата е бил пряко застрашен без извършената по спешност операция в
болницата в Разлог, като тази интервенция е ***********
При наличните данни от приетата по делото авто-техническа експертиза
вкл. със снимков материал, прав извод, че освен от удари в интериора на
автомобила пострадалата е травмирана тежко и по механизъм на притискане
от настъпили масивни деформации в зоната на пасажера на предна дясна
седалка, като и от въздействие на много големи инерционни сили на които е
подложено тялото и от високата кинетичната енергия на удара с голяма
скорост. При поставен предпазен колан той не би могъл да превантира както
тежки травми от притискане на пострадалата към седалката от настъпилите
пластични деформации на автомобила, така и настъпването на инерционни
увреждания на вътрешни органи.
При ПТП, след възникналия удара между автомобилите с голяма
кинетична енергия и челно и леко ексцентричен в дясно за този в който се е
возела пострадалата, векторното движение на тялото и в лекия автомобил е
било напред и възможно нагоре и надясно, като при това е напълно възможно
въпреки фиксиране тялото от колан към седалката, крайниците и главата,
които са с елемент на свободна подвижност да достигнат и да се травмират от
удар в интериора по съседство.
С оглед гореизложеното и най-вече отчитайки големите деформации в
зоната на пасажера на предна дясна седалка и голямата кинетична енергия на
удар, вещото лице прави извод, че е напълно възможно травмите, които са
регистрирани при пострадалата да се получат и при използването на
предпазен колан.
Относно заплатените разходи, които са претендирани с исковата молба,
вещото лице заключава, че същите са заплатени във връзка с лечението на
пострадалата.
От заключението по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза
се установява, че на 18.02.2023 г. около 02. 50 ч. на пътя гр. Разлог - с.
Бачево, л. а. марка и модел Пежо 306, с рег. N° *** е бил управляван от В. Р. и
се е движил в посока към с. Бачево. В същата посока преди с. Бачево преди л.
а. Пежо се е движил л. а. марка и модел Мерцедес 320 ЦДИ, с рег. ***
управляван първоначално от Я. М. и след смяна преди ПТП, управляван от С.
Е.. В лекия автомобил Пежо освен водача Р., пътували още двама пътници,
като на задната седалка седяла К. С.. В Мерцедеса пътували водача и едни
пътник Е. и М.. В района на землището на с. Бачево, общ. Разлог, обл.
Благоевград, лекият автомобил Мерцедес обърнал посоката си на движение -
от с. Бачево към гр. Разлог, като навлязъл в насрещната за него пътна лента, по
която се движил лекия автомобил Пежо. Скоростта на л. а. Мерцедес е
достигнала до около 94 - 95 km/h, а на лекия автомобил Пежо - около 81 - 82
13
km/h. Водачът на л. а. Пежо Р. видяла, че л. а. Мерцедес се движи в нейната
пътна лента (дясната, гледано от гр. Разлог към с. Бачево), предприела
отклоняване на управлявания от нея автомобил наляво - към лентата за
движение от с. Бачево към гр. Разлог, водачът на лекия автомобил Мерцедес
също отклонил посоката на движение - надясно към дясната пътна лента -
пътната лента от с. Бачево към гр. Разлог. Двата автомобили се ударили с
предните си части по ширина на пътя около разделителната линия, разделяща
двете пътни ленти, а по дължина на пътя на около 41 - 42 т от избрания от
разследващия полицай ориентир. Вещото лице прави извод, че причината за
настъпване на ПТП-то е навлизането на л.а. Мерцедес в лентата на движение
на л.а. Пежо, което пък принудило водача на л.а. Пежо също да се отклони
спрямо първоначалната си посока на движение и да навлезе в лентата за
движение на насрещно движещия се л.а Мерцедес.
От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице М. се установява, че М. е получила продължителна
както **** и всичко това е в пряка причинно-следствена връзка от
претърпяното ПТП. Конкретните психически травми на ищеца, претърпени в
резултат на ПТП-то се изразяват в чувство за ********В съдебно заседание
вещото лице поддържа, че психологическите последици от катастрофата у В.
М. са дълбоки и трайни. Заявява, че у пострадалата се наблюдава
********което може да продължи с години и чиято продължителност зависи
от личностните и характеристики и начина, по който ще се справя с живота
занапред, както и че психичната травма при нея се проявява чрез ограничаване
на социалните и контакти, срам от външния си вид, избягване на социална
среда и събития, както и чрез поведение, изразяващо силна несигурност и
тревожност. Дори при посещението си при вещото лице, ищцата носела дрехи,
покриващи тялото и въпреки високите температури навън, и е проявявала
зависимост от майка си дори при нужда да посети тоалетната.
Физическите белези и ограничения, според вещото лице, ще останат
постоянен напомнящ фактор за преживяното. Те затрудняват пълното
възстановяване и възпрепятстват възможността за нормален живот без
напомняне за травмата. Неосъществените мечти като тези да стане студентка,
засилват усещането й за загуба и поддържат психичното страдание. Според
експерта промените в психиката и са вече трайни и сериозни, а надеждата за
преодоляване на травмата във времето е несигурна и под въпрос.
От разпита на свидетеля К. С. се установява, че свидетеля, В. Р. и В. М.
били на рожден ден в с. Бачево на 17.02.2023 г. В. Р. била помолена от трима
младежи да ги закарат до гр.Разлог. След като ги закарали по домовете им,
отишли в механата на С. Е., където имало още един младеж на име Я..
14
Поседели малко там и тръгнали към с.Бачево. Шофирала В., до нея седяла В.,
а свидетелката - зад В.. С. и Я. също излезли и се качили в колата на С .
Заявява, че не си спомня нищо друго от вечерта.
От разпита на свидетеля В. Р. се установява, че на 17/18.02.2023 г. около
2.00 часа през нощта е станала участник в процесното ПТП, след като били на
гости с останалите две момичета в механата на С. Е., където бил и Я. М.. Не
след дълго си тръгнали към с. Бачево, като тя се качила в колата си да шофира,
а В. седнала на пасажерското място. Заедно с тях от къщата излезли С.и Я. и Я.
се качил да шофира, а С.седнал на пасажерското място. След около 50 м.
тяхната кола спряла, но не видяла реакция от тях. Както си пътували за с.
Бачево, по пътя при конната база ги задминала колата на Слави, която
разпознали след изпреварването. След завоя тя вече не се виждала.
Продължили да се движат, но в един момент точно преди табелата за селото
видяла насреща си фарове на кола в своето платно. Не си спомня маневрата,
която е предприела, за да избегне челен удар и няма други спомени след
катастрофата.
От разпита на свидетеля Я. М. се установява, че е участвал в
процесното ПТП като пътник в процесния л. а. марка Мерцедес, но спял по
време на инцидента. Събудил се от удара на еърбега, слязъл от колата и видял,
че са се блъснали в момичетата. Автомобилът, в който се возел бил
управляван от С. Е.. Двамата с него били употребили доста голямо количество
алкохол. Първо се качил да шофира свидетелят и запалил колата, но С. му
казал, че предпочита да шофира той. Разменили си местата, свидетелят седнал
на пасажерската седалка и задрямал, защото му ставало лошо по пътя. За
първи път се разбудил се по пътя към Бачево, в м. „Ушите“, където колата
поднесла и той помолил шофьора С. Е. да кара по-внимателно. За втори път се
събудил, когато Е. обръщал колата и му казал, че си тръгват. За трети път се
събудил от удара с другия автомобил. Разследващият полицай, който дошъл на
местопроизшествието попитал кой е шофирал и С. Е. си признал, че е
шофирал той, след което полицаят му сложил белезници. Полицаят се казвал
М. М..
От разпита на свидетеля М. М. се установява, че пред него С. Е. си е
признал, че е управлявал л.а. „Мерцедес“ по време на инцидента, като видимо
и М. и Е. били употребили алкохол, като поради здравословни проблеми след
15
инцидента ги тастанили в болница.
От разпита на свидетеля С. М. се установява, че същият е съпруг на
лелята на пострадалата В. М. и я приема като племенница. Свидетелства, че
живее в гр. Добринище, но често посещава семейството. Разбрал са за
катастрофата на 18 февруари 2023 г. късно вечерта, като новината ги
шокирала - лекарите не давали шанс за оцеляване. Свидетелят установява, че
не са били допуснати в болницата в Разлог, само чакали информация. Първият
път я видял чак през март в рехабилитационния център, тъй като в „Пирогов“
не допускали никого освен родителите. Като шофьор на баща й, я посещавал
редовно по време на рехабилитацията. Споделя, че при първата си среща с нея
тя била напълно неподвижна - не можела да става, да се обслужва, да движи
ръце или крака и се придвижвала само с инвалидна количка. Първите седмици
изцяло разчитала на помощ. След време започнала да използва патерици и
бастун, но продължавала да изпитва силни болки, въпреки че се опитвала да
не го показва. Тя била на 18-19 години, а травмите и се отразили тежко -
физически и психически. Свидетелят М. подчертава, че след катастрофата В.
М. развила сериозен страх от пътуване с кола - отказвала да се качва, въпреки
че преди това имала силно желание да се учи да шофира. Изолирала се
социално, затворила се в себе си, избягвала приятели и се срамувала от
белезите по тялото си и от факта, че накуцва. Не носела поли, защото се
чувствала несигурна заради видимите увреждания. Имала болки, страдала от
главоболие и имала двойно виждане. Споделяла, че не може да кляка, трудно
се качвала и слизала по стълби. В началото баща и я носел на ръце, а майка и я
къпела. Сега вече се справяла сама, макар и с големи усилия. По думите на
свидетеля, психически В. М. се е променила значително - станала е затворена,
мълчалива, не излизала по заведения и не се смеела, както преди. Макар че се
опитвала да покаже борбен дух, стресът бил очевиден за свидетеля. Знае, че е
посещавала психолог, но не говорели за това пред нея, за да не я травмират
допълнително. Семейството и я подкрепяло напълно, като майка и и баща и
поемали грижите, вземали си отпуски и болнични, били с нея през цялото
време. Преди инцидента В. М. е работила като аниматор в хотел „Катарино“ и
е била много ентусиазирана да работи с деца, имала планове да учи нещо
свързано с това. След катастрофата тези планове са останали нереализирани.
Успяла е да се яви на матурите, макар че и е било трудно заради болките и
затрудненото придвижване. В момента не работела и прекарвала времето си у
дома.
От показанията на свидетеля М. М. - майка на ищеца, се установява, че
на 18 февруари 2023 г. през нощта получила обаждане от бащата на В. Р.,
който я уведомил, че е станала катастрофа с децата им и я повикал да отидат
на местопроизшествието спешно. Съпругът й и тя веднага отишли на мястото
и заварили дъщеря си на носилка в безсъзнание, безжизнена, с крайници
встрани, докато я товарели в линейка. В болницата в Разлог лекарят им
съобщил, че състоянието и е критично и не давал надежда, че ще оцелее. Те
настояли да бъде преместена в „Пирогов“, но лекарят ги предупредил, че и
16
при операция в Разлог, и при транспортиране до София шансът за оцеляване е
минимален. Въпреки това я стабилизирали, интубирали и я транспортирали с
линейка, която ги изпреварила по пътя към София. В „Пирогов“ дъщеря й
била приета в противошокова зала. Била с множество травми, в изключително
тежко състояние, поставена в изкуствена кома. Открили й множество
наранявания - микроинсулти, счупвания на прешлени, челюст, бедра и
подбедрица, руптура на бъбрек, белодробна травма. Направени й били седем
операции, а след около 23 дни започнали да я събуждат, първоначално с
минимален контакт с очи, първият опит бил да стисне пръста на лекар.
Престояла 30 дни в реанимация, след което я преместили за кратко в
ортопедия, където св. М. М. и била неин придружител. Разказва още, че В. не
можела да се храни, да ходи, да се обслужва - трябвало отново да се учи на
всичко. В продължение на повече от четири месеца виждала двойни образи.
След престоя в Пирогов, я преместили в рехабилитационна болница „Блокс“,
където я носели на ръце. Там започнали хранене, упражнения, прохождане с
патерици. Установили и сериозни рани от залежаване на главата, заради които
се наложило допълнително лечение и обръсване на тилната област. След
изписването й след около месец се прибрали вкъщи, но В. не можела да се
качва по стълби, клякането й било невъзможно, отново трябвало да я носят на
ръце. До днес продължавала да ходи на рехабилитация, на консултации при
ортопед и при неврохирург, тъй като травмата на мозъка изисквала постоянен
контрол. Според св. М. М. В. продължавала да изпитва затруднения -
накуцвала, не можела да стои дълго права, получавала главоболия и
световъртеж, не можела да измине повече от километър без почивка, а при
изкачване на стълби се нуждаела от помощ. Макар че нямала припадъци, се
страхувала се много. Изпитвала паника от всичко преживяно, не се качвала в
автомобил, макар да имала книжка, избягвала социални контакти. В началото
след събуждането си от кома била в еуфория, че е жива и е със семейството си,
но след това станала много затворена, неуверена и тиха. Срамувала се от
белезите по тялото си, а страхът от случилото се оставал дълбоко в нея. Към
момента на инцидента В. била ученичка в гимназия по туризъм в Разлог и
мечтаела да продължи образованието си в тази сфера, но катастрофата я
принудила да се откаже от мечтите си. Матурите били през м. май, а след
катастрофата тя нямала възможност да се подготви - виждала двойно, имала
болки. Учителите и направили компромис и и позволили да завърши чрез
дистанционно обучение и разказвателни задачи. Все още не била готова да
продължи напред, въпреки опитите на родителите и да я окуражат. Приемала
лекарства за главата, включително „Пирацетам“. Проведени били две срещи с
психолог в болница „Блокс“, като при първоначалните оценки се смятало, че
тя още не осъзнава напълно какво и се е случило. Семейството - родителите и
14-годишната й сестра - и помагали постоянно.
От правна страна, съдът намира следното:
Предявените осъдителни искове по чл. 432 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД са
17
допустими, с участието на надлежно легитимирани страни. Ответните
застрахователни дружества са застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния автомобил и втория автомобил,
предизвикал настъпилото ПТП. Като застрахователи по тези правоотношения
ответниците са легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,
предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.
От доказателствата по делото се установява, че процесните автомобили
са управлявани от лицата В. Р. - за л. а. марка и модел Пежо 306, с рег. N° ***
и от С. Е. - за л.а „Мерцедес“ с рег. N° ***, като следствие на поведението на
водача, който е употребил голямо количество алкохол, на л.а „Мерцедес“,
последния навлиза в лентата на насрещно движещия се л.а. „Пежо“, който
също вследствие на това преминава в платното на другия автомобил, става
сблъсък – двама причинители на застрахователно събитие. При множество
причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, отговарят
пред увреденото лице, както отговарят причинителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, отговорността на съпричинителите
е солидарна, поради което и отговорността на застрахователите, е солидарна
– в този смисъл е налице изрична разпоредба в закона - чл. 499, ал. 7 от КЗ.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т. е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 от
ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователите.
Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на
18
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние - да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в
тежест на ищеца е да установи, противоправното действие на водача на лекия
автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката
между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи
и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие, наличието на валидни
19
съществуващи застрахователни правоотношения към момента на настъпване
на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответните дружества и собствениците на двата
автомобила, извършеното лечение на пострадалия.
Обсъдените доказателства по делото извеждат настъпване на
вредоносния резултат от поведението на Е. и Р.. Този фактор е довел до
настъпилия пътен инцидент, който е в пряка връзка с действията на тези лица.
Лицето Е. е навлязъл в лентата на движение на автомобила на Р., която
пък се е преместила в лентата на насрещния автомобил, за да избегне сблъсък,
но е настъпил сблъсък.
От приетите по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с
гласните такива и заключението по съдебто-автотехническата експертиза, се
установява, че на 18.02.2023 г. около 03:00 часа, на път BLG 12 03, в района на
3, 9 км, община Разлог между с. Бачево и гр. Разлог, настъпило ПТП между
л.а. Пежо 306 с per. № *** управляван от В. Р. Р., в който пътувала същата на
предна дясна седалка и л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ с per. № ***
управляван от С. Н. Е.. Това ПТП е извършено при следния механизъм:
Водачите на двата леки автомобила пътували в посока от гр. Разлог към с.
Бачево, като водещ бил водачът на Пежо 306 В. Р. Р., а водачът на л.а.
Мерцедес, модел Е 320 ЦЦИ С. Н. Е. карал след него. След няколко
километра, водачът на л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ С. Н. Е. изведнъж
безпричинно увеличил рязко скоростта, изпреварил л.а Пежо 306, направил
обратен завой в близката отбивка(на бензиностанция), навлязъл в лентата за
движение на водача на л.а. Пежо 306 и започнал да шофира точно срещу него
с цел сплашване. При така създадената ситуация, водачът на л.а. Пежо 306 се
изплашил силно, направил маневра вляво с цел да избегне удар с движещия се
срещу тях лек автомобил и така навлязъл в лентата за насрещно движение.
Междувременно водачът на л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ се бил прибрал в
своята лента за движение в посока гр.Разлог, а водачът на л.а. Пежо 306 не
успял да направи съответна маневра и да се върне в своята лента за движение
в посока с. Бачево, с оглед на което ударът между двата автомобила бил
неизбежен и настъпил в лентата, предназначена за движение на л.а. Мерцедес,
модел Е 320.
С поведението си водачът на л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ е нарушил
20
императивната норма на чл. 25, ал. 1, пред. второ от ЗДвП, съгласно която
"Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. ".
Предвид цитираната норма, по време на маневрата, водачът Е. е бил
длъжен да не навлиза в насрещното платно за движение при движещ се
насрещен автомобил. Водачът възприел движещия се насрещен автомобил, но
съзнателно е навлъзъл в лентата му за движение, движейки се насрещно, като
при осуетяваща сблъсъка маневра от водача на л.а. Пежо 306 – Р., както и
последваща маневра на водача л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ – Е., се
реализира ПТП.
В резултат на така настъпилото ПТП по вина на водача на л.а.
Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ – Е., същият е причинил на пътуващата М. на
предната седалка на насрещния автомобил л.а. Пежо 306 следните
травматични увреждания: *********
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Съдът приема, че в случая е извършено противоправно деяние от
водача на л.а. Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ – Е..
По отношение на остана. е предпоставки за ангажиране отговорността
на ответните дружества: не е спорно между страните, че ответните дружества
са застрахователи по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
за процесния период на водачите на двата леки автомобила, с които е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В случая са налице всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответните
21
застрахователни дружества на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Както се изложи по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД,
отговорността на съпричинителите е солидарна, поради което и отговорността
на застрахователите, е солидарна – в този смисъл е налице изрична
разпоредба в закона - чл. 499, ал. 7 от КЗ.
По възраженията за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД, в срока за подаване на отговор на
исковата молба, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Навежда се, че
ищеца, заедно с нейните приятелки К. С., водачката на автомобила В. Р. Р.
първоначално са празнували рожден ден в с. Бачево, където всички са
употребявали алкохол. След това са се отправили към Разлог, където по
настояване на К. С. са се срещнали със С. Е. и неговия приятел Я. М., в
механата на С. Е.. Там, в механата последния, заедно със своя приятел Я. са
употребили значително количество алкохол. Твърди се, че алкохол е
употребила и водачката на л.а. Пежо 306 В. Р., но въпреки това ищеца се е
качила да пътува в управлявания от нея автомобил, като по този начин сама се
е поставила в завишен риск от настъпване на ПТП. Прави се довод, че
претендираните обезщетения следва да се намалят със съпричиняването от
страна на ищеца на настъпилите вредоносни последици.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за
да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е и тР.та
практика на ВКС - решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV
г.о. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
22
настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне
на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е поведението и на двамата
участници. Основната причина за настъпването на ПТП е навлизането на л. а.
Мерцедес в лентата за движение на л. а. Пежо. ПТП не би настъпило, ако л. а.
Пежо се беше движил плътно вдясно на собствената си лента за движение.
Тогава, даже и при навлизане на л. а. Мерцедес в лентата на движение на
Пежо (гр. Разлог с. Бачево) и последващото му отклоняване към лентата за
движение на л. а. Мерцедес (от с. Бачево към гр. Разлог), ПТП не би
настъпило, така би бил осигурен коридор за л. а. Мерцедес и безпрепятствено
разминаване. Следва да се отбележи, че водачът на л. а. Пежо Р. е отклонила
управлявания от нея автомобил наляво преди л. а. Мерцедес да се отклони
надясно в посока към мястото на удара. ПТП не би настъпило, ако л. а.
Мерцедес се беше движил в собствената си пътна лента, а именно в дясната
пътна лента за движение от с. Бачево към гр. Разлог. Скоростите на движение
на процесиите автомобили не са причина за настъпване на ПТП. Ако двете
МПС се движеха в собствените си пътни ленти, при прав пътен участък, без да
има конфликтна точка, дори и с установените скорости на движение на
процесиите МПС, удар не би настъпил. Основната причина за настъпване на
ПТП е навлизането на л. а. Мерцедес в лентата за движение на л. а. Пежо,
което пък е принудило водачът на л. а. Пежо, също да се отклони наляво
спрямо първоначалната си посока на движение. Процесният лек автомобил
Пежо 306 е бил оборудван фабрично с обезопасителни колани за всичките
места - и на предните, и на задните седалки. По данни от делото, М. е седяла
на предната пасажерска седалка вдясно на л .а. Пежо, като коланът е
ефективен само когато е плътно прилепнал към тялото, облегнато на
седалката. Коланите се разтеглят от натоварването и така удължават времето
за окончателно спиране на тялото при задържането му, като няма данни по
това дело пътничката М. да е била с поставен обезопасителен колан. От
прегледа на снимковия материал по ДП № 65/2023 г. на РУ - Разлог, се
23
установява, че процесния лек автомобил Пежо е силно деформиран в предната
си дясна част. Части от двигателния отсек са навлезли в кабината (купето), на
предната дясна седалка облегалката е счупена и е полегнало назад към
задната дясна седалка, поради което дори и да е била с поставен
обезопасителен колан пътничката М., получените й травматични увреждания
щяха да се получат.
От заключението на САТЕ не се доказа ищеца да е допуснала
нарушения от нейна страна, като пътник в автомобила или участник в
движението.
Настоящият състав намира за доказано по делото, че с поведението си
ищеца, като пътник в единия автомобил, участвал в ПТП, не е създала
предпоставки за настъпване на произшествието. От друга страна, не се
установи по делото, че водача на процесния лек автомобил Пежо е употребила
алкохол, като ищеца М. качвайки се да пътува в управлявания от Р. автомобил,
като по този начин сама да се е поставила в завишен риск от настъпване на
ПТП. Няма данни и М. че е била без колан, още повече, вещото лице по
съдено-медицинската експертиза сочи, че по отношение на синдрома на
предпазния колан липсват повърхностни наранявания, характерни за такъв
синдром, но не изключва възможността коланът да е бил поставен, особено
при носене на дебели дрехи. Подчертава, че при челен удар предпазният колан
С.ява от директни травми, но не може да предотврати инерционните
вътрешни наранявания. Посочва, че движенията на главата при удара са
типични за камшичен механизъм, който може да доведе до сериозни
увреждания на шийните прешлени дори без удар в твърд предмет. Вещото
лице д-р Г. разяснява още, че предназначението на предпазния колан е да
намали инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата
след удара и да го предпази от удари в части на вътрешната конструкция на
автомобила, както и от евентуално изхвърляне след удара. При поставен
предпазен колан факта, че предпазва тялото от удари дава основание да се
приеме, че същият относително би намалил по тежест травмирането. При
пострадалата не са описани травми които да са причинени от директно
въздействие на поставен предпазен колан - синдром на предпазния колан, но
такива травми, обаче могат и да не са описани или да не са получени дори да е
била с поставен колан. При наличните данни от приетата по делото авто-
24
техническа експертиза вкл. със снимков материал, прав извод, че освен от
удари в интериора на автомобила пострадалата е травмирана тежко и по
механизъм на притискане от настъпили масивни деформации в зоната на
пасажера на предна дясна седалка, като и от въздействие на много големи
инерционни сили на които е подложено тялото и от високата кинетичната
енергия на удара с голяма скорост. При поставен предпазен колан той не би
могъл да превантира както тежки травми от притискане на пострадалата към
седалката от настъпилите пластични деформации на автомобила, така и
настъпването на инерционни увреждания на вътрешни органи. При ПТП, след
възникналия удара между автомобилите с голяма кинетична енергия и челно и
леко ексцентричен в дясно за този в който се е возела пострадалата,
векторното движение на тялото и в лекия автомобил е било напред и
възможно нагоре и надясно, като при това е напълно възможно въпреки
фиксиране тялото от колан към седалката, крайниците и главата, които са с
елемент на свободна подвижност да достигнат и да се травмират от удар в
интериора по съседство.
С оглед гореизложеното и най-вече отчитайки големите деформации в
зоната на пасажера на предна дясна седалка и голямата кинетична енергия на
удар, вещото лице прави извод, че е напълно възможно травмите, които са
регистрирани при пострадалата да се получат и при използването на
предпазен колан.
Изложеното дава основание за извод, че с поведението си ищеца не е
допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
25
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в
размер на сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/.
При определяне на този размер съдът съобрази вида на установените
със СМЕ и приложената медицинска документация телесни увреждания –
*************
Уврежданията са причинили на ищеца болки и страдания, които са
били особено интензивни през първите месеци от инцидента, които
продължават и сега. Видно от съдебно-психологическа експертиза, че ищеца
е получила продължителна *************
При определяне на горния размер на застрахователното обезщетение,
съдът съобрази и възрастта на ищцата – 21 години, че вследствие на травмите
е търпяла ***********след инцидента ищеца не е възстановена, не е
самостоятелна – подпомагана е от свидетеля М. М. и търпи битови
неудобства. Прогнозата за възстановяване при ищеца е неблагоприятна - няма
да се възстанови целия обем на движение в и за в бъдеще ще търпи
затруднения и неудобства в ежедневието.
Инцидентът и уврежданията се отразили негативно и на психиката на
ищцата. Видно от приетата СПЕ същата страда от ********** Необходимо е
ищеца да се адаптира към новия си начин на живот. Предвид възрастта на
ищеца и определеното като трайно затруднение при движението –
неврологично се установяват координационни нарушения с **********които
могат да се поизгладят с времето, но не и да изчезнат.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение
не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото
факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
26
По предявения иск за имуществени вреди:
Съобразно представените и обсъдени по-горе писмени доказателства
общият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди е в размер на 17 267.25 лева, поради което искът е
основателен.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за
забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, съдът
намира за основателно, но считано от 22.06.2023 г. - датата на която ответните
застрахователни дружества са уведомени за настъпване на застрахователното
събитие до окончателното изплащане на сумите, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска
отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл.
429, ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от
застрахователното покрие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази
задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
В случая ищеца е предявила писмени застрахователни претенции пред
ответниците на 22.06.2023 г., на която дата ответниците се считат уведомен за
настъпване на застрахователното събитие - процесното ПТП. Следователно
законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
следва да се присъди считано от 22.06.2023 г и до изплащане на сумите по
обезщетенията.
27
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца съобразно
уважената част от исковете.
С определение на съда, ищеца е освободена от внасяне на държавна
такса по делото.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
20.01.2025 г. адвокат П. С. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца,
поради което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответниците ще следва да
бъдат осъден да заплати на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение,
определено съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Съобразявайки извършената процесуална дейност – изотвяне на искова молба,
явяване и защита в съдебни заседания, съобразявайки процесуалната дейност
по събиране на доказателства и участието на адв. С. в нея, съобразявайки не
високата степен на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение за иска за неимуществените вреди в
размер на 1000 лв., а за имуществените в размер на 500 лв. Съдът съобразява
обстоятелствата, че няма процесуална дейност на процесуалния представител
относно иска за имуществени вреди.
Поради оказаната безплатна правна помощ на ищеца от адв. С. и
липсата на изплатено адвокатско възнаграждение, съдът не следва да се
произнася по наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата с пр. основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса
в размер на 8 690,69 лв. и 4 166,85 лв. за възнаграждения за вещи лица.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул
инс“ АД, ЕИК *********, да заплатят солидарно на В. М. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, частичен иск
от 400 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
28
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяването – 22.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва от датата на увреждането – 18.02.2023
г., като неоснователно.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул
инс“ АД, ЕИК *********, да заплатят солидарно на В. М. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 17 267, 25 (седемнадесет хиляди двеста
шестдесет и семе лева и 25 ст.) лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на процесния инцидент, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването –
22.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за
законна лихва от датата на увреждането – 18.02.2023 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул
инс“ АД, ЕИК *********, да заплатят на адвокат П. П. С., сумата в размер на
1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща възнаграждение за
адвокат по чл. 38 ЗАд.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул
инс“ АД, ЕИК *********, да заплатят по сметка на Окръжен съд –
Благоевград, сумата в размер на 8 690,69 лв. (осем хиляди шесттотин и
деветдесет лева и 69 ст.), представляваща държавна такса по исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и „ЗД Бул
инс“ АД, ЕИК *********, да заплатят по сметка на Окръжен съд –
Благоевград, сумата в размер на 4 166,85 лв. (четири хиляди сто шестдесет и
шест лева и 85 ст.) , представляваща възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
29