ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. В** , 16.07.2021 г.
**, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно частно гражданско дело №
20211300500277 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Т* Б*“ ЕАД с
ЕИК * чрез адв. З* Й* Ц* - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения:гр. С*я, ж.к. „Г* М*“, ул. „А* Ж*“ № *, ет. *
с правно основание чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С частната жалба се обжалва постановеното Разпореждане от
22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 279/2020 г. по описа на БРС ГК, II състав,с което
съдът е отхвърлил молбата на „Т* Б*“ ЕАД за поправка на очевидна
фактическа грешка в изпълнителен лист № 26056/29.09.2020г. по ч.гр.д. №
279/2020г. - непосоченото ЕГН на длъжника В* Ц* И* да се чете -
„**********“ .Поддържа се ,че постановеното Разпореждане е неправилно
поради противоречие с нормите на процесуалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Поддържа се ,че производството по ч.гр.д. № 279/2020 г. по описа на
БРС, ГК„ 2- ри състав е образувано въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено на 14.08.2020 г. от „Т* Б*“
ЕАД против В* Ц* И*, с ЕГН ********** до БРС. Предмет на претенцията на
заявителя са неудовлетворени негови парични
вземания,индивидуализирани в изчерпателно посочени фактури и
представляващи незаплатени задължения за предоставени
1
телекомуникационни услуги, предсрочно изискуеми лизингови вноски и
неустойка.
Твърди се ,че след извършена от страна на заповедния състав преценка,
че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК, искането било уважено в цялост, като била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 286/18.08.2020г.С
оглед факта, че и в Заповедта за изпълнение и в Изпълнителния лист били
посочени само имената на длъжника и адреса му, била депозирана молба за
поправка на очевидна фактическа грешка от страна на взискателя, с която
било поискано да се посочи пропуснатият единен граждански номер на
длъжника.С обжалваното Разпореждане от 22.04.2021г. съдът констатирал, че
молбата е неоснователна и я отхвърлил с мотивите, че в Приложение № 2 към
чл. 4 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от
министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 15 от 2020г. - „образец на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основание на документ по чл. 410
ГПК“, ЕГН на длъжника не е просечено като реквизит на образеца.Съдът
изложил също така мотиви , че дори в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК заявителя не е длъжен да сочи ЕГН на длъжника -
в приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 - „образец на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК“, ЕГН на длъжника не е
посочено като задължителен реквизит в Заявлението, респ. и съдът няма
задължение да сочи ЕГН на длъжник в издадените Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Поддържа се ,че от правна страна обжалваното Разпореждане, с което се
отхвърля молбата, е постановено в противоречие с процесуалния закон.За
започването на принудително изпълнение срещу осъдения длъжник било
необходимо да бъде представен на съдебния изпълнител изпълнителен лист
или друг акт, подлежащ на изпълнение. Това било видно от чл. 426, ал. 1
ГПК, съгласно който „съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен
лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.“ Проверката за редовност на
молбата за образуване на изпълнително дело се извършвала с оглед
2
разпоредбата на чл 129 ГПК, съгласно ал. 3 на чл. 426 ГПК. От своя страна чл.
129, ал. 2 ГПК гласял, че исковата молба следва да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1 ГПК, който изброява изчерпателно задължителните
реквизити на исковата молба, а именно: „исковата молба трябва да бъде
написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или
пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията
на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен
адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или
пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и
телекса, ако има такива. “
Видно от гореизложеното, единният граждански номер бил
задължителен реквизит с оглед редовността на молбата за образуване на
изпълнително производство. За образуването на изпълнителното
производство било необходимо съдебния изпълнител безспорно да установи,
че изпълнителният лист се отнася точно за този длъжник, срещу когото се
иска насочване на принудително изпълнение.
Следвало да се отбележи, че в така издадения изпълнителен лист волята
на съда била обективирана по начин, който би могъл да породи съмнения
относно идентичността на длъжника, в резултат на което се създавала
неяснота в субективните лични предели на изпълнителния лист и в пасивната
легитимация на страната. С оглед практическата възможност при едно
принудително изпълнение то да бъде насочено срещу лица- недлъжници, в
случай че те притежават същите имена с тези на длъжника по изпълнителния
лист, за кредитора бил налице правен интерес от допълване на издадения акт.
Също така липсата на единен граждански номер в Изпълнителен лист №
260056/29.09.2020г. оставяла възможност вземането на кредитора да не бъде
събрано при образуване на изпълнително производство срещу длъжника.
На следващо място се сочи,че най-сигурният начин за идентификация
на едно физическо лице бил неговия единен граждански номер. Това ставало
ясно с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗГР .
3
Също така с оглед константната съдебна практика, общоприето било в
актовете на съда винаги да се посочва освен името и адреса на страната и
неговия единен граждански номер, с оглед избягването на възможността от
последващи обърквания при идентификацията на страните.
Поради изложените съображения се поддържа ,че Разпореждане от
22.04.2021 г. е неправилно и че следва да се отмени, а вместо него да се
постанови акт, с който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени като постановено в
противоречие с процесуалния закон Разпореждане от 22.04.2021 г., с което е
отхвърлена молбата на „Т* Б*“ ЕАД С*, ЕИК* за поправка на очевидна
фактическа грешка в Изпълнителен лист № 260056/29.09.2020г. по ч.гр.д. №
279/2020г. - непосочено ЕГН на длъжника В*Ц* И* да се чете - „**********“
.
След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства,Окръжен съд-Видин приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството по ч.гр.д. № 279/2020 г. по описа на БРС, ГК„ 2- ри
състав е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено на 14.08.2020 г. от „Т* Б*“ ЕАД
против В* Ц* И*, с ЕГН *** до БРС. От описаните в Заявлението
обстоятелства, от които произтича вземането, ставало ясно, че предмет на
претенцията на заявителя са неудовлетворени негови парични
вземания,индивидуализирани във фактура
№**********/05.08.2018г.,фактура № **********/05.09.2018г.,фактура
№**********/15.09.2018г„ фактура №**********/05.10.2018г.,фактура
№ **********/15.10.2018г„ фактура № **********/05.11.2018г.,
фактура № **********/05.12.2018г. и фактура №
**********/15.12.2018г., произтичащи от Договор за мобилни услуги №
********* от 06.03.2012г., Договор за мобилни услуги № ********* от
22.06.2016г. Договор за мобилни услуги № ********* от 03.05.2017г.
Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 03.05.2017г., Договор за
4
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 23.09.2017г., ведно със
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор., Заявление на смяна
на номер № ********* от 22.12.2017г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 20.02.2018г., ведно с Приложение към
договора за мобилни услуги., Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.05.2018г. и
представляващи незаплатени задължения за предоставени
телекомуникационни услуги, предсрочно изискуеми лизингови вноски и
неустойка.
След извършена от страна на заповедния състав преценка, че
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение отговаря на изискванията
на чл. 410 ГПК, искането е уважено в цялост, като е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 286/18.08.2020г., с която съдът
разпорежда длъжникът В* Ц* И* да заплати на кредитора Т* Б* ЕАД, сумата
от 2199.02 лв., представляваща неизпълнение по договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, ведно със законна лихва от 17.08.2020г. до изплащане на
вземането и 412.34 лв. разноски по делото, като впоследствие взискателят се
снабдил и с Изпълнителен лист № 260056/29.09.2020г.
С оглед факта, че и в Заповедта за изпълнение и в Изпълнителния лист
са посочени само имената на длъжника и адреса му, била депозирана молба за
поправка на очевидна фактическа грешка от страна на взискателя, с която
било поискано да се посочи пропуснатият единен граждански номер на
длъжника.С обжалваното в настоящото производство Разпореждане от
22.04.2021г. съдът констатирал, че молбата е неоснователна и я отхвърлил с
мотивите, че в Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020г.
за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване
на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 15 от
2020г. - „образец на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основание на документ по чл. 410 ГПК“, ЕГН на длъжника не е просочено
като реквизит на образеца.
Съдът изложил също така мотиви , че дори в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заявителя не е длъжен да сочи ЕГН на
5
длъжника - в приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 - „образец на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК“, ЕГН на
длъжника не е посочено като задължителен реквизит в Заявлението, респ. и
съдът няма задължение да сочи ЕГН на длъжник в издадените Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира за
установено от правна страна следното :
Логиката ,заложена в Чл.127 ГПК относно съдържанието на исковата
молба изисква страните да бъдат индивидуализирани по възможно най-
сигурния начин ,за да не се засегнат неоснователно интересите на трети
неучастващи в производството лица ,без обаче тази индивидуализация да се
превръща в пречка за развитието на производството .Затова законът изисква
ищецът да посочи своя единен граждански номер с цел точна идентификация
,а не изисква същото по отношение на ответника,тъй като единният
граждански номер е лична ,защитена от закона информация и поради това в
повечето случаи тази информация не е възможно да се знае от ищеца.Ако
обаче единният граждански номер на ответника се знае от ищеца и се сочи от
него в исковата молба ,то съдът е длъжен в решението си да посочи този
ЕГН.По analogia legis тези правни доводи могат да бъдат пренесени и към
съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,респ.към
съдържанието на заповедта за изпълнение.Тъй като по силата на Чл.11 Закона
за гражданската регистрация единният граждански номер е уникален номер
,който определя еднозначно физическите лица ,то записването му в
диспозитива на съдебното решение,респ.в заповедта за изпълнение или в
изпълнителния лист гарантира сигурна идентификация на ответника
/длъжника/ и оттам прегражда възможността за неправомерно въздействие
върху чужда правна сфера ,която е неприемливо за една правова
държава.
Водим от горното и на основание Чл.Чл.406 ал.4 във вр.с 247 ГПК
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
6
ОТМЕНЯ Разпореждане от 22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 279/2020 г. по
описа на Районен съд - Б*, ГК, II състав,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен
лист № 260056/29.09.2020г. по ч.гр.д. № 279/2020г. на БРС - непосоченото
ЕГН на длъжника В* Ц* И* да се чете - „**********“ .
Определението е окончателно .
ОПРЕДЕЛИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7