Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град П., 19.05.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ МАЙ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА……и в присъствието на прокурора…………………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 37 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от прокурор от ОП-П. И.Ш. против В.П.Й. от с.***, П.ска област за поставянето ѝ под запрещение. В молбата се твърди, че ответницата е със заболяване органично разстройство на личността, деменция при Болест на Алцхаймер, параноидна шизофрения. Твърди се също, че с решение № 891 от 30.12.2019г. по ЧНД № 2634/2019г. по описа на П.ски РС, ответницата е настанена на задължително лечение в психиатрично заведение от затворен тип – в ДПБ *** за срок от шест месеца.Племенницата на освидетелстваната ответница Й.Ц.Т.С. е назначена за лице от кръга на близките на болната, което да изразява информирано съгласи за лечението ѝ. 

В исковата молба се твърди, че заболяването на ответницата не ѝ позволява да разбира свойството и значението на извършеното, да взема самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия и че не е в състояние сама да се грижи за своите работи. Тези обстоятелства, според прокурора, налагат тя да бъде поставена под пълно запрещение, в защита на нейните права и интереси. За това и на основание чл.5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставена ответницата под пълно запрещение. Моли да бъде  допусна до разпит чрез призоваване свидетелката Ц.Т.С. ***.Прилага ЧНД № 2634/2019г. по описа на РС-П.. 

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по предявения иск В.П.Й..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответницата В.П.Й. под  запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на П.ски Окръжен съд като първа инстанция.           

Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това.Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора, както е в случая, т.е. молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                            

              За установяване на обстоятелствата страда ли ответницата от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложеното ЧНД № 2634/2019г. по описа на П.ски РС се установява, че с решение от 30.12.2019г. ответницата Й. е настанена на задължително лечение в затворен тип психиатрично заведение ДПБ-*** за срок от шест месеца. За лице от кръга на близките на болната, което да изразява информирано съгласи за лечението ѝ, е назначена племенницата ѝ Ц.Т.С.. От приложените в делото документи се вижда, че ответницата е била настанявана и преди това в същата болница с решение по НЧД № 1019/2019г. за срок от два месеца. От издадените на В. Й. два броя епикризи от МБАЛ“***”ЕАД гр.П., Първа психиатрична клиника и от ДПБ-***, се установява, че е лекувана с поставена диагноза : Деменция при болест на Алцхаймер с късно начало.

           Установява се от показанията на разпитаната по делото  свидетелка Ц.Т.С., че леля ѝ В. по принцип винаги е била с властен характер. След като е починал големият й син, преди 10-12 години, тя се е затворила в себе си. Казвала е, че иска да иде при него, казвала е много пъти, че ще си среже вените и го е направила миналата година – срязала си е вените. След този случай, състоянието ѝ много се е влошило. Свидетелката установява, че леля ѝ В. *** ***, но след инцидента с рязането на вените, близките ѝ са я преместили в село *** и сега живее при  майката на свидетелката, която е сестра на В.. След инцидента с опита за самоубийство/срязването на вените/, тя е лежала един месец в Психиатрията в П., а след това и в ПБ в ***. След лечението е заживяла в с.***. Имала е предписано лечение. Приемала е лекарства, но ги е пиела нередовно, когато тя поиска. Имала е и агресивни прояви, карала се е със сестра си и съпруга ѝ. Излизала е от къщата, събличала се е гола и тичала.  

Съдът доби и непосредствено впечатление от ответницата  при личното ѝ изслушване.При разпита на същата стана ясно, че тя разбира въпросите на съда относно местонахождението си, здравето и живота си, но не отговаря логично, не знае къде живее в момента, не познава придружаващия я медицински работник от ПБ, в която е настанена. Въпреки разясненията, не разбира за какво се води делото. Няма даже формално знание, че е болна. Заявява, че сама се грижи за себе си.

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ответницата В.Й. боледува от Деменция при болест на Алцхаймер с късно начало. Болестта е включена в болестите по чл.5 от ЗЛС и може да се приравни на продължително разстройство на съзнанието. Категоричното заключение на експерта е, че вследствие на това заболяване освидетелстваната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не може съма да се грижи за своите интереси. Не се очаква излекуване от заболяването. За  болестта към настоящия момент, няма дефинитивно лечение, необратима е. Поради това психиатърът счита, че от медицинска гледна точка В.Й. следва да бъде поставена под пълно запрещение.

 При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответницата под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието и, съдът приема, че ответницата В.П.Й., която страда от деменция при болестта на Алцхаймер, с късно начало, не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи. Според вещото лице заболяването е сред предвидените в чл.5 от ЗЛС и води до невъзможност тя да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието и, ответницата следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен нейните интереси.  

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС В.П.Й., с постоянен адрес : с.***, П.ска област, ул.“***” № 6, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА П..

 Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство *** ***, за сведение и изпълнение.

           решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                       СЪДИЯ В ОС: