№ 601
гр. Варна , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
284045/24.11.2020 г. на О. Д. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К.Т. срещу
Решение № 260993/02.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6378/2020 г. по описа на ВРС,
XXIV с.
Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на
производството, констатира че в постановеното по делото решение са допуснати очевидна
фактическа и техническа грешки.
Първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 439 ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено
в отношенията между О. Д. Г. и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 12 773.17 лв. по изп. дело № 20108070400210 по описа на
ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, възоснова
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, от която сумата 10649.16
лв., главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2018 г., сключен между с „АЛФА
БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.05.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 1602.50 лв., представляваща просрочена лихва върху
редовна главница за периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г.; сумата 25.96 лв., наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., както и сторените
съдебно – деловодни разноски възлизащи на 495.55 лв.
С постановеното по делото Решение № 260993/02.11.2020 г. първоинстанционния съд
1
е отхвърлил предявения иск по чл. 439 ГПК, за сумата от общо 12773.17 лв. като в
диспозитива на обжалвания акт, поради допусната техническа грешка при изписване на
отделните вземания по процесния изпълнителен лист, вместо правилният размер на
присъдените с него разноски, а именно 495.55 лв. (сбор от държавна такса – 245.55 лв. и
адвокатско възнаграждение – 250.00 лв., както са обозначени и в мотивите на решението),
съдът погрешно е изписал сумата от 445.55 лв.
На второ място, в началото на диспозитива на Решение № 260993/ 02.11.2020 г. след
като ВРС постановява, че „ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Д. Г., ЕГН **********, *********,
срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, гр. София…“ , вместо да продължи с: „иск за
приемане за установено“, първоинстанционният съд погрешно е изписал директно „за
установено в отношенията между страните.“. Макар и посоченото да представлява по-
скоро техническа грешка, нейното отстраняване също подлежи по реда на отстраняване на
фактическите грешки.
Съдът намира, че посочените явна фактическа и техническа грешка, подлежат на
отстраняване по реда на чл. 247 ГПК като отстраняването им има преюдициално значение за
настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено, а делото върнато
на Варненски районен съд.
На следващо място, във връзка с подадената въззивна жалба, въззивникът е отправил
искане за освобождаване от дължимата за въззивното производство държавна такса,
обективирано в молба вх. № 287807/08.12.2020 г., която районният съд е оставил без
движение за представяне на доказателства по чл. 83, ал. 2 ГПК, с Определение №
274176/10.12.2020 г. Във връзка с указанията е постъпила молба вх. № 261103/07.01.2021 г.
С Разпореждане № 260787/11.01.2021 г., ВРС е отменил Определението, с което са дадени
указания за представяне на доказателства във връзка с искането по чл. 83 ГПК, на осн. чл.
253 ГПК като е приел, че освобождаването на страната от държавна такса за
първоинстанционното производство, извършено с Определение № 8347/03.07.2020 г., се
отнася до приключване на делото във всички инстанции.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното производство ищецът и
настоящ въззивник О. Д. Г. е отправил искане за освобождаване от дължимите държавни
такси за завеждане на исковата претенция. С Определение № 8347/03.07.2020 г.,
първостепенния съд е освободил ищеца конкретно от заплащане на държавна такса, в
размер на 510.93 лв., дължима в производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
В хода на администриране на въззивната му жалба, въззивникът е отправил ново
искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство.
Администриращият съд, който е компетентен да се произнесе, на осн. цитираната т. 12 от ТР
№ 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, вместо това е предприел по-нататъшни действия по
администрирането на въззивната жалба, включително и изпращането й по компетентност на
ВОС. С оглед липсата на произнасяне по отправеното искане за освобождаване от
2
заплащането на държавна такса за въззивно обжалване, предприетото администриране на
жалбата се явява преждевременно. Делото следва да се върне на ВРС за надлежно
произнасяне по искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
След изпълнение на указанията, делото следва да бъде върнато на Варненски
окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 321/2021 г., по описа на ВОС, ТО.
ВРЪЩА гр.д. № 6378/2020 г. на ВРС, XXIV с., за поправка на очевидна фактическа
и техническа грешки, допуснати в диспозитива на Решение № 260993/02.11.2020 г., както и
за произнасяне по искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, обективирано в молба вх.
№ 287807/08.12.2020 г.
След изпълнение на указанията, делото следва да бъде върнато на Варненски
окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3