РЕШЕНИЕ

№ 514

гр.Бургас, 20.04.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията- докладчик а.д. № 402 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Е.И.И.-А., ЕГН:**********, с адрес ***. Жалбоподателката участва в производството лично.

Ответник по жалбата е директора на Регионална здравна инспекция Варна. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е предписание № 996292/06.03.2022г. на ответника, с което жалбоподателката е поставена под карантина с посочено основание за това чл.61 ал.6 от Закона за здравето.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения при издаването на предписанието. Прави се оплакване, че препис от акта не е бил връчен на адресата, което е препятствало възможността му да разбере защо е наложена мярката, съответно да се защити. Оспорва се наличието на материални основания за издаването на предписанието, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното предписание. Сочат се доказателства.

Ответникът не взема участие в производството, но към преписката е приложено придружително писмо на заместващо органа длъжностно лице (без данни същото да е правоспособен юрист и пълномощник на органа), с което се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от акта, предмет на оспорване – предписание № 996292/06.03.2022г. на ответника, от който се установява издаването на акта.

Към преписката е приложено копие от протокол за устно уведомяване на жалбоподателката за издаването на предписанието. Липсват други приложени по преписката документи.

Жалбоподателката е приложила удостоверение за преболедуване на КОВИД-19, доказано чрез антигенен тест на 09.01.2022г. В удостоверението е посочено, че е валидно само на територията на България и се издава на основание заповед № РД-01-861/21.10.2021г. на министъра на здравеопазването на РБ.

При така установените факти, по повод подадената жалба, съдът извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно изискването на чл.168 ал.1 от АПК и прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл.61 ал.6 от ЗЗ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването за мотивираност по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Съгласно тази разпоредба издаваният в писмена форма административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му.

В оспореното предписание е посочено, че същото се издава на основание чл.61 ал.6 от Закона за здравето. Съгласно тази разпоредба задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Не е посочено от органа дали лицето, спрямо което се налага задължителната карантина е в хипотезата на ал.2 или ал.3 и от тази гледна точка квалификацията е непълна, а изискването за посочване на правното основание за издаване на акта не е изпълнено. Липсата на посочена правна квалификация води до неяснота на акта и препятства правото на защита на адресата, поради което констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено и се явява основание по чл.146 т.3 от АПК за оспорването му.

Не е изпълнено и изискването за посочване на фактическите основания за издаването на предписанието. В него е посочено единствено, че причината за поставяне под карантина е „пристигане от рискова зона – червена“. Този извод на органа, дори и немотивиран, не може по никакъв начин да се свърже с единствено посочената разпоредба на чл.61 ал.6 от ЗЗ, тъй като в нея липсват предпоставки за налагане на карантината, а само препратка към нормите, които ги уреждат. Липсват данни кога, къде и откъде жалбоподателката е пристигнала, което препятства възможността да се провери наличието на фактически основания за карантинирането. Дори такива данни да бяха налични в заповедта, те би следвало да бъдат относими към някоя от хипотезите на непосочените в предписанието ал.2 или 3 на чл.61 от ЗЗ. Липсата на изложение на фактическите констатации на органа също препятства правото на адресата да се защити, поради което, като съществено нарушение на процесуалните правила, се явява самостоятелно основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Сумирайки горното съдът прие, че оспореното предписание е издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, поради което по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени от съда.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.И.И.-А., ЕГН:**********, с адрес ***, предписание № 996292/06.03.2022г. на директора на Регионална здравна инспекция Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

                                 СЪДИЯ :