Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. С Решение № 21 от 29.04.2010 год., постановено по гражданско дело № 140/09 год., ЕРС е приел за установено по отношение на „ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е., представлявано от управителите Й. Г. К. и Д. А. А., че дължи на „ П.- Е.” О. – гр. Е., представлявано от управителя Н. Н. сумата от 13 752.90 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2009г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №..../18.05.2009г по ч.гр. дело № 106/ 2009г. по описа ЕРС. Установеното вземане, представлява стойност на извършените и незаплатени строително- монтажни работи по Акт обр.19 № 2. във връзка с договор за строителство № 63/17.11.2008г.,за което е издадена фактура с № */17.02.2009г Ответникът „Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 1492.00 лева. В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. чрез адв. Л. М. от ВТАК, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените съображения. Твърди се, че районният съд неправилно е констатирал, че строително монтажните работи като наименование, мярка, количество, ед. цена и стойност са отразени в акт обр. 19 № 1 и № 2. Посочва се, че съдът неправилно е стигнал до извода, че строително- монтажните рабо‗и били приети от ответника в качеството му на възложител. Както и неправилно е прието от съда, че подписа в двата акта под възложител бил положен от Д. П. Д.-надлежно упълномощено лице от ответника. Навеждат се доводи, че дружеството- възложител има законни представители, като наличието на пълномощно за Д. Д. не поражда същите правни последици, като действията на управление, които имат управителите по закон. Упълномощеното лице не е нито търговки пълномощник, нито прокурист. Твърди се, че качеството на упълномощеното лице Д. Д. е следвало да бъде отразено в издадените актове обр.№19 и фактури. Тоест за жалбоподателят липсват доказателства за надлежно упълномощаване на лицето Д. Д., доколкото се касае за търговски правоотношения между търговци и едно нотариално завереното пълномощно не може да го направи представител с права на управител на дружество. В този смисъл неправилен е извода на районният съд, че за дължимите суми били издадени фактури с № */17.02.2009г. за сумата от 13 752.90 и № */07.01.2009г. за сумата от 38 094.40 лв., касаещи извършените от ищеца СМР съгласно договор за строителство № ../17.11.2008г. и Акт обр.19 № ... Навеждат се доводи, че е недопустимо съдът да осъществява сравнително изследвана на подписи, компетентност за което има само вещо лице- графолог. Твърди се, че въпросът -дали подписът в Акт обр.19 под инвеститор е или не е на управител на дружеството, се явява с правно значение. Постъпил е отговор от ответник жалба „П.- Е.” О. – гр. Е., чрез процесуалният си представител адв.К. Д. - ВТАК. Заема се становище, че установителния иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан, като следва да се съобрази обстоятелството, че извършените СМР са приети и одобрени с Акт обр. 19 без забележки или възражения. Този акт носи подпис и печат на дружеството възложител. Същият е отразен в осчетоводената фактура от ответника. Издадена е фактура, която е подписана и осчетоводена от ответното дружество и в съдържанието й като основание е посочено именно Акт обр. № 19 и извършените СМР. Ответникът не е направил възражение за неизпълнение или некачествено извършено строителство, което означава, че влиза в сила презумпцията на чл. 264, ал.3 ЗЗД . Налице е хипотезата на чл. 301 ТЗ – извършената СМР и издадената за това фактура е осчетоводена по съответния ред от ответното дружество, налице е презумпцията за приемане на извършената работа, независимо дали акт обр. 19 е подписан от лице с представителна власт или не. Твърди се, че ответника носи доказателствена тежаст за установяване наличието на некачествено или неточно извършена работа. Излагат се съображения, че представената покана от ответника, с която се иска разваляне на договора, поради неизпълнението му в срок, е неотносима към спора, доколкото СМР е извършена и приета. Въззивният съд, след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 17.11.2008г. между „ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. и „ П.- Е.” О. – гр. Е. е сключен договор. От същия е видно, че първият като възложител е възложил, а вторият като изпълнител се задължава да извърши строително-монтажни работи на обект “Къща за гости” гр. Е., кв.4, УПИ ІV-.. – груб строеж с място на изпълнение гр. Е.. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора краен срок за завършване и предаване на обекта е определен приблизително на пет месеца, считано от датата на подписване на договора. Уговорено е, че общата цена за извършването на СМР е в размер на 30 4455.46 лв. без ДДС, като важат всички забележки от офертата на изпълнителя. В договора – чл. 4, ал. 1, е посочено, че всички плащания по същия ще се извършват по банков път в срок от пет работни дни от подписването на протокол за действително извършените работи между страните, остойностени с единични цени, посочени в офертата на изпълнителя, както и оригинална данъчна фактура от изпълнителя за стойността на плащането. Твърди се, че извършените СМР са приети от ответника - възложител с Актове обр. 19. Акт обр. 19 № 1 касае обект “Къща за гости”- гр. Е., кв. 4, УПИ ІV-.... В документа са посочени наименование на извършените СМР, мярка, количество, ед. цена и стойност. Актът е подписан от изпълнител, инвеститор и строителен надзор. Във връзка със същият акт е издадена фактура № */17.02.2009г. г. Акт обр. 19 № 2, касае обект “Къща за гости”- гр. Е., кв. 4, У¤И ІV-.... В документа са посочени наименование на извършените СМР, мярка, количество, ед. цена и стойност. Отразена е сума за изплащане в размер на 13 752.90 лв. Актът е подписан от изпълнителя, инвеститора и строителния надзор, като първите двама са положили печати. Във връзка със същия е издадена и е представена фактура № */17.02.2009г. г., на стойност на стойност 13752.90. По делото са представени Преводни нареждания и извлечение от разплащателна сметка на “УниКредит Булбанк” , касаещо движението по сметката на „ П.- Е.” О. – гр. Е.. От същите е видно, че „ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. е превел на ищеца съответно суми от 20 000.00 лв. на 21.11.2008г., 10 000 лева на 09.01.2009г. и 8 049.40 лв. на 29.01.2009г. С Акт обр. 10 от 13.02.2009 г. по искане на ответника - възложител строителството на обекта било спряно. С него е констатирано състоянието на строежа-“Къща за гости” с местонахождение УПИ ІV-..., кв. 4, гр. Е.. Твърденията на ищеца съответно ответник- жалба са, че до момента на спиране от извършените СМР са платени само тези по фактура № ../07.01.2009 г. в размер на 38094.40 лева. Извършените СМР по фактура № ..../17.02.2009 г. за сумата от 13752.90 лева и до момента не били заплатени от „ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е.. Пред първа инстанция ответникът е представил покана-уведомление от “ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е., която е адресирана до „П.- Е.” О. – гр. Е. . Със същата възложителя уведомява изпълнителя, че прекратява действието на договора, предвид неизпълнение на възложената работа. Приложена е разписка с подател Р. В. и получател „П.- Е.” О. – гр. Е.. Върху същата е отразена непълна дата на получаване, а именно 23 април – без посочена година. В съдебно заседание като доказателство е прието и нотариално заверено пълномощно от Й. Ц. – Нотариус с район на действие РС Е. рег. № 1226/11.04.2006 г. Със същото управителката на “ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е.- Й. К. упълномощава Д. П. Д. със следните права: да представлява търговското дружество пред всички държавни, общински, данъчни, съдебни, застрахователни, осигурителни и др. органи, пред НЕК, БТК, ВиК, пред физически и юридически лица, както и навсякъде, където е необходимо като от името и за сметка на дружеството прави искания за издавена на различни книжа и документи и получава същите след изготвянето, оформя различни книжа и документи, подава декларации, получава констативни актове и наказателни постановления и др.; да получава суми по застрахователни полици; да получава писма, колетни и др. пратки; да сключва договори с лица и при условия по негова преценка, свързани с предмета на дейност на търговското дружество, както и да извършва всички други правни и фактически действия във връзка с упражняване предмета на дейност на дружеството; да я представлява пред всички банки на територията на страната като извършва всички банкови операции без ограничения със сумите по сметките на дружеството в лева и валута, включително да открива нови банкови сметки и да извършва с тях също всички банкови операции, да внася суми без никакви ограничения, относно размер и честота, да нарежда операции за обмяна на валута, да сключва договори за всички предлагани финансови и нефинансови услуги, да открива нови сметки и да изисква закриване на сметки, да получава извлечения и информация за сметки без никакви ограничения. В документа е отразено, че изброяването на правата по пълномощното е само примерно и не ограничава упълномощеното лице да извършва всички допустими от закона действия на управление и разпореждане с движимите и недвижими имоти, които дружеството притежава и ще придобие в бъдеще. Посочено е упълномощеното лице да извършва всичко необходимо, което обстоятелствата изискват, даже в случаите, непредвидени в настоящото пълномощно или за които законите биха изисквали изрично или специално за целта пълномощно. Вписано е всички клаузи в настоящото пълномощно да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения. На 18.05.2009г. е подадено заявление от „ П.- Е.” О. за снабдяване със заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Пред ЕРС е образувано ч. гр. д. № 106/2009 г. В срока по чл. 414 ГПК било постъпило възражение от длъжника, ответник по настоящото дело. С оглед на което „П.- Е.” О. е подал пред районен съд –гр. Е. иск по чл. 422 ГПК. Претендира се сума по издадената фактура № ..../17.02.2009г. за 13752.90 лева. Пред първа инс‗анция ответникът е изложил становище, че видно от приложените към исковата молба Актове обр. 19, същите са без дата и са подписани от неизвестни лица - няма данни кое физическо лице се е подписало за инвеститор и кое за изпълнител, с оглед установяване представителната власт на тези лица с всички произтичащи от това последици. Във връзка с това същия оспорва истинността на приложените към исковата молба Актове обр. 19 в цялост. Твърди, че тези документи са неверни, доколкото не удостоверяват действителното фактическо положение. Наред с това въпросното писмено доказателство не е годно такова по смисъла на чл. 179 и чл. 180 от ГПК, доколкото липсва каквото и да е било упоменаване на лицата положили подписа си и датата на съставяне на тези документи. В този смисъл представяните документи са без автор и следователно липсва основен техен реквизит. В този смисъл освен искането по чл. 193 ГПК е направено искане въпросните актове обр. 19. да не се приемат като доказателство по делото. Пред ЕРС е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документ, а именно акт обр. 19 под № 2, в частта относно съдържанието и автентичността му. Изслушани са съдебно- счетоводна и съдебно- графиологическа експертиза.В съдебно- счетоводната експертиза е посочено, че отчетността на „П.- Е.” О.- гр. Е. се извършва при условията на водене на двустранно счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. За периода 01.01.2009 г. – 28.02.2009 г. от фирмата са издадени следните фактури с платец “ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. : № 1269/17.02.2009 г. за сумата от 13752.90 с ДДС и фактура № */17.02.2009г. г. на стойност 38 094.40 лв. с ДДС. Същите са осчетоводени по надлежния ред в сметка “Клиенти” за месец януари и месец февруари 2009г. в съответствие с времето на издаването им. Салдото по посочените фактури показва, че сумата по тях е платена от клиента “Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. само за фактура с № */17.02.2009г. г. на стойност 38 094.40 лв. с ДДС. Към датата на извършване на експертизата не е извършено плащане от ответника на фактура.: № 1269/17.02.2009 г. за сумата от 13752.90 с ДДС. Процесните фактури са осчетоводени своевременно, вписани са в декларацията по ДДС, дневника за продажби, платен е дължимия ДДС, начислен в тях. Същите се явяват първични счетоводни документи и са осчетоводени като такива при ищеца. В констативно-съобразителната част на експертизата е посочено, че е извършена проверка на място на “ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. на документите за 2009 г. Отразено е, че по извлечение по сметка 401 “Доставчици” към 2009 г. в партидата са осчетоводени двата броя фактури. Извършено е плащане от ответника само за фактура № */17.02.2009г. г., на стойност 38 094.40 лв. с ДДС. Не е платена фактура № 1269/17.02.2009 г. за сумата от 13 752.90 с ДДС. Номерата и датите на издадените фактури съвпадат по номера и стойност с тези, посочени от ищеца в исковата молба. В заключителната част вещото лице е посочило, че за периода 01.01.2009 г. – 28.02.2009 г. фактурите са осчетоводени от ищеца и ответника съгласно изискванията на Закона за счетоводството в сметка “Клиенти” от ищеца и сметка “Доставчици” при ответника. Салдата при ищеца и при ответника показват, че сумите по тези фактури не са изплатени от ответника за фактура. № 1269/17.02.2009 г. за сумата от 13 752.90 с ДДС Сумата по фактура № */17.02.2009г. г., на стойност 38 094.40 лв. с ДДС е изплатена от ответника на ищеца. Вещото лице е посочило, че двете фактури са вписани в декларациите по ДДС, в дневника за покупки при ответника и дневника за продажби при ищеца. Спаднат е данъчният кредит, начислен по тях от ответника и е платен ДДС от ищеца. По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда. От същото е видно, че подписите за “инвеститор” в актове обр. 19 № 1 и № 2 не са положени нито от Й. Г. К., нито от Д. А. А., а от друго лице. Съдът е счел, че количеството съвпадащи се признаци по своята съвкупност, индивидуалност и устойчивост са достатъчни за извода, че подписите за “инвеститор” в двата акта обр. 19 са положени от едно и също лице. Вещото лице поддържа заключението си в съдебно заседание. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена от легитимиран от закона правен субект, в законноустановения срок. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователена. Съображенията за това са следните: Между страните по делото е съществувало облигационно отношение по силата на сключен договор за строителство № .../17.11.2008г. за извършване на строително-монтажни работи на обект “Къща за гости” гр. Е., кв.4, УПИ ІV-.... – груб строеж с място на изпълнение гр. Е.. От представените с исковата молба доказателства се установява, че като основание за издаването на фактура е съставянето на Акт обр.19, в който се посочва извършената работа. Тоест този акт следва да съставлява доказателство за извършеното приемане на работата. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е налице приемане на работата, доколкото лицето поставило подписа си под възложител на Акт обр.19 не е упълномощено за такова действие. Основание за това е във връзка с чл. 42 ЗЗД, чл. 301 ТЗ, от които се установява, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е възразил в разумен срок срещу изготвянето им и тяхното подписване от неупълномощено лице, напротив приел е и е осчетоводил издадената фактурата от 17.02.2009г., в която като основание за издаването й е посочен Акт обр. 19 от февруари 2009г. и която е отразена като задължение в счетоводството на “ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е.. Възложителя е осчетоводил и двете издадени фактури, като вещото лице посочва, че плащане е имало само по фактура с № */17.02.2009г. Процесната фактура № ..../17.02.2009г. е вписана в декларацията по ДДС, дневника за покупки, от нея е спаднат данъчен кредит без да е извършено плащане по същата, което се установява безспорно от заключението на ССЕ. В конкретния случай, макар от подписа положен под възложител да не може да се направи извод, че лицето, което го е подписало е било упълномощено от ответника да приема извършената работа, безспорно е, че възложителя е узнал за извършените действия. Знанието се установява не само от вписването на фактурата в дневника за покупки, но и от това , че за същата е теглен данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е предвидена да отстрани възможността за недобросъвестно поведение на търговец, който неоснователно се позовава в процеса на липса на представителна власт при приемането на дадена работа, след като в един разумен срок не е възразил срещу липсата на представителна власт по отношение на него. От представените по делото доказателства се установява, че възложителя не е възразил в разумен срок срещу подписването на този акт от неупълномощено лице, напротив приел и осчетоводил издадената въз основа на този документ фактура. Договорите за предоставяне на услуги не могат да се разглеждат като самостоятелен вид договори , а само като една разновидност на договорите за изработка. Затова по отношение на тях следва да намират приложение разпоредбите на ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че поръчващия-ответник по делото е имал възможността да проверява изпълнението на договора по всяко време съгласно чл.262, ал.1 ЗЗД, както и да прави възражения при приемането на работата по чл. 264 ЗЗД, което по делото не може да бъде установено. Действително като писмени доказателства по делото са приети покана- уведомление без дата, както и разписка за получаването й, на която не е изписана пълната дата. В конкретния случай поръчващия е приел извършената работа без възражения от негова страна- няма категорични данни и доказателства за такива. С оглед разпоредбата на чл.266 ЗЗД вр. с чл.258, изр.2 ЗЗД за поръчващия - ответника възниква задължението да заплати възнаграждението за приетата работа. Предвид гореизложеното, въззивният съд счита решението на РС - Е. за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора жалбоподателя„ Р. Д. Н Д.” О.- гр. Е. дължи на ответник жалба „П.- Е.” О.- гр. Е. направените от последния разноски пред въззивна инстанция в размер на 1040 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 29.04.2010 г., постановено по гр. дело № 140/2009 г. на Е.районен съд. ОСЪЖДА „ Р. Д. Н Д.” О. ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул. ”С. М.” № 11 А, .2, представлявано от управителите Й. Г. К. и Д. А. А., заедно и поотделно, да заплати на „ П.- Е.” О., ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр.Е., ул.”С. М.” № 15, представлявано от управителя Н. К. Н. с ЕГН: *, сумата 1040 лв./хиляда и четиридесет лева/, разноски пред въззивна инстанция. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |