Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./……………………………………,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2.М. Иванова-Даскалова
Секретар:
Анна Димитрова
Прокурор:
Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КАНД №1398 по описа за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ТД на НАП-Варна против Решение №260654/31.05.2021г. по НАХД №435/2021г. на РС- Варна, с което е отменено НП №544635-F567770/28.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на Е.Х. *** е
наложено административно наказание “глоба” от 200лв. на основание чл.264 ал.1
от ЗКПО във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.92, ал.1 от ЗКПО вр. §25 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение.
С касационната
жалба се претендира отмяна на Решението на ВРС като постановено в нарушение на
закона. От доказателствата безспорно се
установявало, че не е била подадена декларация по мл.92, ал.2 от ЗКПО за 2019г.
в законово установения срок. Това не било сторено от задълженото лице- Е.Х.К.,
който съгласно чл.3 ал.1 от ЗКПО като управител и представляващ местно дружество
бил данъчно-задължено лице и като такова следвало да подаде до 30 юни 2020г.
декларацията. Правилно за извършеното с бездействие нарушение от управителя на
„Квантум-Т 555“ЕООД му била ангажирана отговорността с НП именно в това му
качество. Нарушението било правилно квалифицирано и за него на основание чл.264
ал.1 от ЗКПО бил съставен АУАН, който бил надлежно връчен и въз основа на който
било издадено законосъобразно НП. Размерът на глобата бил определен в минимума предвиден
в приложения чл.264, ал.1 от ЗКПО, при спазване на чл.27, ал.2 от ЗАНН и
съобразяване на обществената опасност на деянието и дееца. Поради това се
претендира отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не се явява. Депозира
писмено становище, в което заявява че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира
присъждане на ТД на НАП на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът Е.Х.К. чрез процесуален представител в писмен
отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита я за
неаргументирана. В случая били налице всички условия за прилагане на чл.28 от ЗАНН и за отмяна на НП, каквато с Решението е постановена от ВРС. Моли жалбата
да бъде отхвърлена и Решението по НАХД №435/2021г. на ВРС да бъде оставено в
сила. В съдебно заседание К. се явява лично и оспорва касационната жалба. Моли
да бъде отхвърлена като неоснователна. Акцентира на изложените и пред въззивния
съд доводи за маловажност на случая, както и на изложените в Решението
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели
до незаконосъобразност на НП. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен
съд- Варна.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Варна предлага касационната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна и Решението на ВРС да бъде потвърдено.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, възражения, становища и
доводи на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, при спазване изискванията на
АПК, от лице с активна процесуална легитимация, поради което същата е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като по
силата на чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а служебно следи за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. С касационната жалба
се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
Районният
съд е постановил валидно и допустимо Решение.
Въз
основа на събраните доказателства и материалите в преписката, ВРС достигнал до правилните
изводи в решението, че НП №544635-F567770 от 28.10.2020г. е издадено от компетентен
орган, въз основа на съставен от инспектор по приходите на 01.09.2020г. акт за
установяване на административно нарушение, при спазване на сроковете в чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Правилно съдът установил, че в АУАН и в НП нарушението, за
което на Е.Х.К. е наложено административно наказание е описано както следва: „
…в качеството му на представляващ „Квантум-Т 555“ЕООД, което като
данъчнозадължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
2019г. в ТД на НАП – Варна в законовоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО,
който съгласно §25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците е до 30.06.2020г…“. РС установил като описано в АУАН и НП, че ГДД
за 2019г. по ЗКПО на дружеството е подадена на 02.07.2020г. и заведена с вх. №
0300И0814797. Правилно въззивния съд Установил, че не е имало спор по делото,
че през 2020г. в РБългария е било въведено извънредно положение поради епидемиологичната
заплаха от Ковид-19 и с § 25, ал.1 ЗМДВИП по време на извънредното положение
срокът за подаване на ГДД по ЗКПО е бил удължен с три месеца, поради което изтекъл
на 30.06.2020г.
Правилно
с Решение №260654/31.05.2021г. по НАХД №435/2021г. Районен съд-Варна постановил
отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като в него и в АУАН от фактическа
страна е описан състава на административно нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО,
за което може да се ангажира обективната имуществена отговорност само на
данъчно-задълженото лице, което в случая е „Квантум-Т
555“ЕООД, а не е описан състава на чл.264 ал.1 от ЗКПО, който касае
отговорността на физическото лице – управител на данъчнозадълженото лице, какъвто
е Е.Х.К.. Този извод изцяло кореспондира с обстоятелствената част на конкретния
акт и НП, както и с изпълнителните деяния и отговорните за тях субекти във
визираните административно-наказателните норми на ЗКПО.
В чл.261 ал.1 от ЗКПО е предвидено налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 3000лв. на данъчно задължено лице, което
не подаде декларация по ЗКПО, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи
данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък
размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от
данък. В чл.264, ал.1 от ЗКПО е
предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 200 до 1000лв.
на представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало
длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност,
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 от ЗКПО.
Правилно
РС постановил отмяна на НП като издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съдържанието му е противоречиво. Правилно е
отчел, че в обстоятелствената част на НП е описано и то непълно изпълнителното
деяние възведено като нарушение в чл.261, ал.1 от ЗКПО, за което по закон отговаря
само данъчно-задълженото лице, каквото в случая е „Квантум-Т 555“ЕООД, а в
разпоредителната част на НП е приложен чл.264, ал.1 от ЗКПО като е наложено административното
наказание „глоба“ в размер на 200лв. на физическото лице Е.Х.К., предвидено в
тази друга административно-наказателна разпоредба. Правилно ВРС е приложил ЗКПО
и ЗАНН като достигнал до извода, че това противоречие в правораздавателния акт,
какъвто е НП е съществено и достатъчно, за да обоснове отмяната му.
Касационният
състав споделя изцяло мотивите в решението на ВРС относно данъчно задълженото
лице в случая, каквото е „Квантум-Т 55“ ЕООД, а не Е.К., за което е възникнало задължението
за подаване на ГДД, по аргумент от чл.92, ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.2, ал.1, т.1
от ЗКПО, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 изр.2 от АПК.
Правилно ВРС отчел, че в НП не е описано изпълнителното деяние по чл.264, ал.1
от ЗКПО. В НП не е пресъздаден дори минимума
от хипотезата и диспозицията на тази административно-наказателна разпоредба, които
съставляват изпълнителното деяние по чл.264, ал.1 от ЗКПО, глобата в санкционната
част на която е наложена на Е.К.. Поради това основателно и законосъобразно въззивният
съд уважил жалбата срещу НП и го отменил поради установеното несъответствие
между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението и наложеното
наказание по чл.264, ал. 1 от ЗКПО.
Съгласно
чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Правилно
РС взел предвид изхода на спора и уважаването на жалбата срещу НП и отмяната му,
поради което оставил без уважение като неоснователно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ТД на НАП-Варна.
Решение
№260654/31.05.2021г. постановено по НАХД №435/2021г. на Районен съд – Варна е
постановено при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗКПО и на ЗАНН,
поради което не е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна
и то следва да бъде оставено в сила.
С
оглед отхвърляне на касационната жалба, неоснователно се явява направеното в
писменото становище на касатора искане ответника Е.Х.К. да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260654/31.05.2021г. постановено
по НАХД №435/2021г. на Районен съд - Варна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.