Номер 956 Година 2018, 27.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав
на
27.03.2018 година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
КОМСАЛОВА
Секретар:
МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ
ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 2764 по описа за 2017 година и като обсъди
:
Производството
е по реда на чл.179 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК *****,
представлявано от изпълнителния директор Г.Н., против Заповед № СОЗ – М – 323
от 25.08.2017г. на Директора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” с
център Пловдив /БД“ИБР“ – гр.Пловдив/, с която на основание чл.119 ал.4 т.2 от
Закона за водите /ЗВ/ и чл.155 ал.1 т.12 от ЗВ, във в* с чл.37 ал.1 от Наредба
№ 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация
на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води,
използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /наричана
по-долу само Наредба № 3/2000г./ е УЧРЕДЕНА санитарноохранителна зона (СОЗ)
около открити водохващания от събирателна деривация „Б.“ на река Грънчарска и
нейните притоци: река Малка Река, Везьов Дол и Трълско дере в землището на село
К., село Г., село Б. и село Ц., Община В., област П., за питейно-битово
водоснабдяване на град В., община В., Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Ч. и притоци от
извори до устието на *А. и *Х., съгласно Разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министерството на околната
среда и водите, гр.София, със съответно посочени географски координати на
водохващанията и съответен охранителен режим в санитарно-охранителната зона.
Твърди
се, че актът е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Конкретните съображения се свеждат до това, че
оспорващия е страна по Договор от 16.07.2009г. за предоставяне на концесия за
добив на метални полезни изкопаеми – волфрамсъдържащи руди, от находище „Г.-Център“
сключен с Министерския съвет на РБългария, поради което е и заинтересована да
оспорани заповедта страна, в качеството си на концесионер, доколкото
територията на посоченото находище съвпада с територията на учредената
санитарно-охранителна зона, с която са въведени забрани и ограничения за добив
на подземни богатства. По съществото на спора посочва, че учредената СОЗ е в противоречие
със Закона за концесиите и Закона за подземните богатства, доколкото
Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект №
01410007/16.09.2009г. на Министерството на околната среда и водите е издадено
след сключване на Договора за концесия, а изграждането на нови съоръжения за
питейно битово водоснабдяване върху територията на концесионната площ, както и
издаване на разрешително за водоползване не може да бъде сторено без преди това
да се съгласува с концесионера. С уредения пояс I около водохващанията на *Г. и *Везьов
дол се прекъсва единствения път за с.К., както и до цялото находище „Г.“, което
ще попречи на ФИРМА да реализира правата си по концесионния догово* В т.2.2 под
№ 2.2.1 в заповедта е предвидено ограничения в пояс III при „добив на подземни богатства“ без
да се посочва конкретен размер на това ограничение. Изложеното се твърди да
„бламира изпълнението на административен акт на Министерския съвет“. Твърди
се, че учредяването на СОЗ е поискано на основание Разрешително за водоползване
№ 1237/18.10.2002г., което е издадено на трето лице – „НЕК“ЕАД а не на
иницииралото производството юридическо лице – „фирма– В., в което от друга
страна е посочена цел на водоползването – производство на електроенергия
посредством ВЕЦ „Б.“, ВЕЦ“П.“ и ВЕЦ“А.“, поради което и във връзка с това
Разрешително не може да се учредява СОЗ по аргумент от чл.1 ал.1 от Наредба № 3
/ 2000г. На следващо място се твърди, че самото Разрешителното за водовземане
от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министерството на
околната среда и водите е издадено в нарушение на чл.60 ал.1, ал.3 от ЗВ, без
да е представен проект за СОЗ и без да е представен говор за ползване на
деривационното съоръжение – деривация „Б.“, поради което и е опорочената самата
процедура по издаването на това Разрешително и същото не може да бъде
основание за учредяването на СОЗ с процесната заповед. Данните в Заповедта и
Разрешителното относно водния обект от който е разрешено водовземането са
различни. Сочи се също така и че Заповедта не съдържа реквизита по чл.27 т.17
от Наредба № 3 / 2000 г., липсва уредба на отношения с концесионера ФИРМА.
Опорочена е процедурата по уведомяването на ФИРМА за издадената Заповед. По
тези съображения, поддържани в хода на процеса от процесуалния представител
юрк.Гуркопашава /пълномощно на л.872/ и възпроизведени отново в представените
писмени бележки, се настоява за отмяна на акта и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно и представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответният
административен орган – Директор на БД“ИБР“, чрез процесуалните си
представители юрк.Г. /така пълномощно на л.873/ и юрк. Б. /така пълномощно на
л.930/, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в
представените писмени бележки. Конкретно твърди, че преписката е била
образувана по повод подадено от ФИРМА, заявление вх. № СОЗ-4/06.03.2017г. в
качеството му на титуляр по Разрешително за водовземане от повърхностен воден
обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите,
конкретно от воден обект яз.“Б.“, с място на водовземането събирателна
деривация „Б.“ /СД“Б.“/ чрез дюкер „Чучура“, с разрешена цел „питейно-битово
водоснабдяване и противопожарни нужди“ за водснабдяването на г*В..
Административната процедура е проведена съобразно изискванията на Наредба № 3 /
2000г., неправилното посочване в заявлението на Разрешително №
1237/18.10.2002г. не води до друг извод, доколкото административния орган
извършва служебна проверка относно наличието на основанията за издаването на
искания административен акт, при което е установено че „фирмае титуляр на
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
01410007/16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите, което не
съставлява продължение или изменение на
Разрешително № 1237/18.10.2002г. на Министъра на околната среда и
водите. Последното е относимо в случая доколкото създава задължение за
титуляра му да осигури определени водни количества за питейно-битово
водоснабдяване. Настоява да се приеме, че в настоящото съдебно производство не
може да се извърши контрол за законосъобразност на издаденото Разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра
на околната среда и водите, който е влязъл в сила индивидуален административен
акт, а отделно от това изискването на чл.60 ал.3 т.3 от Закона за водите е
въведено със ЗИД на ЗВ обн. ДВ б*61/2010г., респ. представянето на проекта за
СОЗ не е било изискуемо към момента на издаването му. Посочва, че описаните в
заповедта водохващания са част от СД“Б.“, поради което и не е на лице
твърдяното разминаване, а актуалните координати на същите предвид липсата на
такова изискване в закона към момента на издаване на разрешителното за
водовземане не са част от съдържанието му. Конкретно по останалите аргументи
твърди, че със Заповедта се определя охранителен режим в интерес на обществото,
като интересите на концесионера могат да бъдат защитени посредством изменение
на Концесионния договор или неговото прекратяване, респ. не е на лице и пречка
да се коригира концесионната площ, като се изключат площите засегнати от пояси
I на речните водохващания
на *Грънчара и *Везьов дол и река Тръкалско дере и се съобразят инвестиционните
намерения със забраните и ограниченията в Пояси II, като ограничението за добив на
подземни богатства може да бъде преодоляно след доказване че същото няма да
доведе до замърсяване на водите, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване. В този смисъл и въздействието от дейностите предвидени в
инвестиционното предложение на концесионера, за които има забрани, ограничения
и ограничения при доказана необходимост в пояс II на СОЗ следва да се преразгледат и
оценят в ДОВОС. Що се касае до твърдението че липсвала методика за оценка на
обезщетението на собствениците на земи в границите на пояси II и III на СОЗ, то уредбата на тези отношения
може да бъде осъществена по общия исков ред, а що се касае до липсата на
стойностна сметка се настоява да се приеме, че това не е реквизит от Заповедта
за учредяване на СОЗ. По тези съображения се настоява за отхвърляне на жалбата
и присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ФИРМА,
г* В. /“ВКТВ“ЕООД“, г*В./ - встъпило по реда на чл.182 ал.2 из* 1 от АПК като
страна, наред с административния орган /ответника/, чрез процесуалния си
представител адв.Ц. /така пълномощно на л.914/, застъпва на първо място
становище за недопустимостта на жалбата, респ. за нейната неоснователност.
Подробни съображения са изложени и в представената по делото писмена защита.
Относно допустимостта на съдебния контрол счита, че след като не оспорената
Заповед с която се учредява СОЗ, а самият закон – чл.3 ал.3 от Закона за
подземните богатства, въвежда забрана за добивът на подземни богатства в
леглата на реките и прилежащите земи на реките и водохранилищата, то самият
административен акт не засяга правата и законни интереси на ФИРМА и същият не
е активно процесуално легитимиран да го оспори.По същество счита и че
изложените в жалбата аргументи не могат да обосноват извод за незаконосъобразността
на оспорената Заповед – Разрешителното за водовземане не е предмет на съдебния
спор, евентуалното прекъсвана на пътя за с.К. не ставало ясно по какъв начин
засяга правата на ФИРМА, количествени параметри на ограничението за добив на
подземни богатства не следва да се определят, доколкото пояс II не засяга находището „Г. център“, не
може да става въпрос за бламиране на акт на по-висшестоящ орган, не е в
компетенциите на Басейнова дирекция да урежда отношенията с концесионера.
Настоява се за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на
жалбата.
Община
В. - встъпила по реда на чл.182 ал.3 от АПК като страна, наред с
административния орган /ответника/, чрез процесуалния си представител адв.Д.С. /така
пълномощно на лист 929/, оспорва жалбата, настоява се за нейното отхвърляне
като неоснователна и потвърждаване на акта на Директора на БД“ИБР“ – г*Пловдив,
като правилен и законосъобразен. Съображенията са изложени в депозираните по
делото писмени бележка на адв.С., които по същество повтарят тези изложени от
процесуалния представител на ответника. Като допълнение е посочено, че в
случая при издаването на акта е спазен и принципа на чл.6 ал.1 и ал.2 от АПК,
като административният орган е упражнил правата си добросъвестно като е отчел
отражението и за населението на Община В., като посредством учредената СОЗ в
максимална степен е защитил обществения интерес. Претендират се сторените по
делото разноски.
Участвалите
в производството физически лица, конституирани по реда на чл.182 ал.3 от АПК
като страни наред с административния орган, считат че осъществяването на
инвестиционното намерение на оспорващия би могло да застраши и увреди техните
интереси като жители на Община В. и собственици на имоти, попадащи в СОЗ. Конкретно
по жалбата не вземат становище.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от
заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява и процесуално ДОПУСТИМА.
Неоснователни са възраженията на „фирмаза
противното. Безспорно оспорен е общ административен акт, правото на защита
срещу който на засегнатите лица, произтича пряко от нормите на АПК. Конкретно ФИРМА
се легитимира като страна по Договор за предоставяне на концесия за добив на
метални полезни изкопаеми – волфрамсъдържащи руди – подземни богатства по чл.2
ал.1 т.1 от Закона за подземните богатства от находище „Г.-център“ разположено
в землищата на с.К. и г*В., община В., област П., като от приетото по делото
основно заключение на вещото лице **, което съдът кредитира изцяло като
компетентно дадено, подкрепящо се от останалия събран по делото доказателствен
материал и неоспорено от страните, се установява, както следва: Пояс I на
учредената СОЗ около речното водохващане на *Г. и *Везьов дол попада изцяло в в
площта на находище „Г. – център“, Пояс I на учредената СОЗ около речното
водохващане на *Трълско дере /тук съд констатира, че в приложение 1 към
заключението неправилно е посочено като такова на *Везьов дол, като вярно е
отразено в констативно-съобразителната част/ попада в концесионната площ, като
част от общите Пояс II и Пояс – III съвпада с част от площта на находището и
концесионната площ. В този смисъл и доколкото в същите безспорно са въведени
забранителни /в Пояс I се забранява 1. Извършване на дейности, различни от
дейностите, свързани с експлоатацията на водоизточниците и 2. Достъп на лица, с
изключение на лицата, свързани с експлоатацията на водоизточника и охранителната
зона, както и на представители на контролните органи/ и ограничителни /в Пояс
II и Пояс - III е ограничено 1. Добив на подземни богатства и 2. Изграждане на
надземни и подземни строителни съоръжения, с изключение на реконструкцията и
модернизацията на основните водоснабдителни съоръжения/ режими, то безспорно
се засягат права на юридическото лице, предоставени му по силата на сключения
Договор за концеси* Съдът съобрази в тази връзка и нормата на чл.49 ал.3 т.2 от
Закона за водите.
По
делото са налични данни, че процесният акт е връчен на оспорващия на дата
12.09.2017г. /л.11/, съобщение за издаването му е публикувано на интернет
страницата на БД“ИБР“ – г*Пловдив на 25.08.2017г., при което съдът приема, че
жалбата подадена чрез административния орган на дата 14.09.2017г. е депозирана
в законоустановения за това срок по чл.179 от АПК.
Разгледана
по същество същата е и ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения, но не по
изложени в жалбата аргументи:
От
фактическа страна по делото е установено, че в полза на „ВКТВ“ЕООД, е издадено
Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009г.
на Министъра на околната среда и водите /л.349-352/, което Разрешително,
безспорно имащо характер на индивидуален административен акт, при липсата на данни
да е оспорено по предвидения за това ред /очевидно издаването и съдържанието
на същото е известно вкл. и на ФИРМА, но оспорващият не ангажира доказателства
за обжалването му в срока за това/, поради което и следва да се приеме, че е
влязъл в сила.
Съобразно
същото на „Водоснабдяване, канализация и териториален мениджмънт“ЕООД
/“ВКТВ“ЕООД/ е разрешено водовземане с цел „питейно-битово водоснабдяване и
противопожарни нужди“ от воден обект „язовир Б.“, изграден на река
Мътница, в който основен водите от собствен водосбор постъпват и преработените
води от ВЕЦ „Б.“ и водите от: Събирателна деривация /СД/ „Нова махала“, с обща
дължина 12 224 м посредством 26 броя водохващания; СД “Равногор“, обща
дължина 24 060 м посредством 13 броя водохващания; СД “Б.“, обща
дължина 33 542 м. посредством 21 броя водохващания и Допълнителни
канали посредством 25 броя водохващани*
Конкретно
като място на водовземането е посочено „Събирателна деривация „Б.“ чрез дюкер
в местността „Чукура“ на кота 1136,11 м с Qзаст*=15
м3/сек.
Съобразно
данните от част „Схема и технически параметри на съоръженията: СД „Б.“ с Qзаст* - 15 м3/сек, обща дължина
33 542 м – Дюкер „Чукура“, водопровод с обща дължина 16 020 м., Ф
400, Qзаст*=0,24
м3/сек“
С
разрешен лимит на ползваната вода до 2,0 млн. м3/годишно, с разрешен
режим – 24 часа/денонощие, целогодишно, разрешено водно количество до 190
л/сек, с начален срок 16.09.2009г. и краен срок 16.09.2029г.
Налично
е по административната преписка и Разрешително за водоползване №
1237/18.10.2002г. на Министъра на Околната среда и водите, издадено на НЕК –
ЕАД, Клон „ВЕЦ – Група Родопи“, Гр.Пловдив, с цел на водоползването производство
на електроенергия посредством ВЕЦ“Б.“, ВЕЦ“П.“ и ВЕЦ „Алеко“ от воден обект в
интересуващата ни тук част – Язовир „Б.“, в който постъпват вкл. и водите от
няколко събирателни деривации, вкл. и СД“Б.“ посредством 21 броя водохващания
/конкретно посочени от № 5 до № 23/. Част от Условията на разрешеното
водоползване е това по т.5. „Посредством съоръженията на каскадата да се
подават води за: .. т.5.13. Питейно битово водоснабдяване на г*В. от СД „Б.“,
Дюкер „Чукура“ – до 200 л/сек или до 2,4 млн.м3/ годишно, над в-не
„Требетушица“ до 200 л/сек или до 6,95 млн.м3/годишно и в-не „Х.“ до
450 л/сек или до 8,82 млн.м3/годишно“. Срокът на разрешителното е до
18.10.2008г. /л.353-360/. От страна на Община В. в хода на процеса бе представено
и Решение № 8 от 20.01.2009г. на Министъра на Околната среда и водите за
изменение и продължаване за срока на преждепосочения акт, като срокът му е
удължен до 18.10.2018г., а съобразно съдържанието му условията по т.5, вкл.и по
т.5.13 от условията на водоползването са останали непроменени /л. 883-886/. И
тези административни актове са влезли в сила, поради което и са породили
правата и задължения за своите адресати.
Тук
следва да се посочи, че в настоящото производство не се обсъждат въпроси,
свързани със законосъобразността на административни актове, извън предметът на
самото дело. Поради което и всички възражения в жалбата, насочени към
евентуални нарушения в процедурите по издаването на въпросните разрешителни са
несъотносими към правния спо*
Въпреки
това и за пълнота на изложеното следва да се посочи, че Разрешително за водовземане
от повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009г. на Министъра на околната
среда и водите е издадено при действието на редакцията на ЗВ съгласно изм. с
ДВ б*32 от 2009г., в която редакция на закона липсва аналогично на въведеното
едва с изм.с ДВ б*61 от 2010г. изискване на чл.60 ал.3 т.3 от ЗВ за представяне
на проект за санитарно-охранителна зона, когато искането е за питейно-битово
водоснабдяване. Що се касае до изискването на чл.60 ал.2 т.3 от ЗВ посочено в
жалбата, то това също е редакцията на закона съгласно изм. с ДВ б*61 от 2010г.,
като интересуващата ни редакция е тази на чл.60 ал.2 т. 6 от ЗВ /съгласно изм.
с ДВ б*52 от 2008г./, съгласно която се изисквало представянето на „документ,
удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията в случаите, в които
водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на
съществуващи съоръжения“ в която връзка именно е депозирано и коментираното
Разрешително за водоползване № 1237/18.10.2002г. на Министъра на Околната среда
и водите, продължено и изменено с Решение № 8 от 20.01. 2009г. на Министъра на
Околната среда и водите – т.5.13 от условията на издаденото разрешително.
Така
или иначе каза се това само за пълнота, доколкото тези въпроси не касаят
настоящия правен спор /косвен съдебен контрол е недопустим/, а правата си ФИРМА
е следвало да реализира по повод оспорването на Разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект № 01410007 от 16.09.2009г. на Министъра на околната среда и
водите, което разбира се не е сторено.
От
данните по административната преписка се установява, че въз основа на така
издаденото Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007
от 16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите, съобразно изискването
на чл.119 ал.4 т.2 от Закона за водите и забрана на чл.5 от Наредба № 3/2000г.,
на 14.06.2016г. в БД“ИБР“ – гр.Пловдив е входиран ненаименуван документ от „фирмавх.
№ СОЗ-21 от 14.06.2016г., с който е поискано бъде издадено разрешително за
изграждане на СОЗ, съгласно приложена документация /л.402/.
Последвало
е Заявление вх. № СОЗ-21/16.06.2016г., с което относно подадено заявление вх.
№СОЗ – 21 от 2016г. е поискано издаването на удостоверение по чл.54 ал.5 от АПК, в уверение на това, че е започнало производство по учредяване на СОЗ
около следните повърхностни водохващияния – Водохващане с масивен яз и таблен
затвор на *Г. и Водохващане с масивен яз и таблен затвор на Везьово дере
/л.403/, на което е отговорено със писмо изх. № СОЗ – 21 от 16.06.2016г. на
Директора на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, с което се удостоверява, че „фирмае
входирало преписка за учредяване на СОЗ около речни водохващания на река Г. и
река Малка Река за питейно-битово водоснабдяване на г*В. с вх. №СОЗ-21 от
14.06.2016г.
В
хронология с писмо изх.№ СОЗ-21 от 23.06.2016г. на Директора на БД “ИБР“ – гр.Пловдив,
от „фирмае изискано във връзка с така входираната преписка да представи: вкл.
проект за СОЗ, изработен съгласно изискванията на Наредба № 3 /2000г., да се
представи Разрешително за водовземане от повърхностни води за питейно битово
водоснабдяване от река Г. и река Малка река и други подробно цитирани
документи. Същото писмо е връчено на заявителя на 28.06.2016г./л.404405/.
От
приложените на л.407-411 по делото документи, се установява, че в БД “ИБР“ – гр.Пловдив
са входирани както следва:
1.
Преписка по учредяване на СОЗ около речни водохващияна на
река Г. и река Малка река за питейно-битово водоснабдяване /ПБВ/ на г*В. с вх.№
СОЗ-21/14.06.2016г. и СОЗ -21/17.08.2016г. от фирма, съгласно Разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра на
Околната среда и водите, които ведно с приложените документи са изпратени с
писмо изх. № СОЗ-21 и СОЗ-27 от 16/30.08.2016г. във МОСВ, доколкото посочените
речни водохващания са част от СД“Б.“, част от Язовир Б., който е язовир по
Приложение № 1 към ЗВ. Изрично е посочено, че водовземането за ПБВ на г*В. е
от дюкер „Чукура“ на събирателната деривация в местността „Чукура“. Същото е
входирано в МОСВ на 31.08. 2016г. и
2.
Преписка по учредяване на СОЗ около речно водохващане на
река Трълско дере за ПБВ на г*В. с вх. №СОЗ-28 от 20.09.2016г. от „ВКТВ“ЕООД,
съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
01410007/16.09.2009г. на Министъра на Околната среда и водите, която ведно с
приложените документи е изпратена с писмо изх. № СОЗ-28/16/21.10.2016г. във
МОСВ, отново с мотива, че посоченото речно водохващане са част от СД“Б.“, част
от Язовир Б., който е язовир по Приложение № 1 към ЗВ. Изрично е посочено, че
водовземането за ПБВ на г*В. е от дюкер „Чукура“ на събирателната деривация в
местността „Чукура“. Същото е входирано в МОСВ на 25.10. 2016г.;
С
писмо изх. № 05-08-4737 от 04.11.2016г. на Директора на Дирекция „Управление
на водите“ към МОСВ въпросните преписки, ведно с приложената документация е
върната на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, с мотива че „в случая СОЗ ще се извърши около
речни водохващания извън границите на национални паркове, което е от
компетентността на директора на басейнова дирекция, а не около Язовир по
приложение № 1 на ЗВ, за което компетентен би бил Министъра на околната среда и
водите“. Дадени са указания за продължаване на процедурата по Раздел IV Учредяване на санитарно-охранителни
зони от Наредба № 3 / 2000г., което писмо е получено в БД“ИБР“ – г*Пловдив на
08.11.2016г. /л.412-413/.
С
писмо изх. № СОЗИ-21, 27 и 28/2016г. от 30.11.2016г. на Директора на БД “ИБР“ –
гр.Пловдив на „фирмаса дадени указания относно преработка на документацията и
обединяване в една преписка във връзка с учредяване на СОЗ около река Г. и
нейните притоци – река Малка река, река Везьов дол и Трълско дере, с общ пояс I на речни водохващания на *Г. и Везьов
дол, самостоятелни пояси I
за речните водохващияна *Трълско дере и *Малка река, съответно с общи за всички
пояси II и III /л.414/.
Последвала
е молба вх. № СОЗ-4 от 06.03.2017г. на „ВКТВ“ЕООД, за откриване на процедура
по учредяване на СОЗ на река Г. и нейните притоци *Малка река, *Везьов дол и *Трълско
дере, към която е приложена необходимата за целта документаци* Включително
Показатели на водата, резултати от предпроектните проучвания – обяснителна
записка и изготвен проект за СОЗ на „Река Г.“ и нейните притоци *малка река, *Везьв
дол и *Трълско дере“ /л.418 – 829, т.2-4 от делото/.
От
приложената към проекта обяснителна записка – т.1.2 Местоположение и обща схема
се установява, че:
Осигуряването
на вода на ПБВ на г*В. се осъществява от съществуващо водовземно съоръжение на
*Гранчарица, както и от други водохващания на събирателна деривация „Б.“. За
водопроводната система на фирма, г*В., се използва вода за питейно-битово нужди
от изхода шахта на дюкер „Чукура“ до 200 л/с, съгласно Разрешително за
водоползване № 1237/ 18.10.2002г., изм. и продължено с Решение № 01410007/16.09.2009г.
на Министъра на Околната среда и водите и до 190л/сек. Тук съдът констатира,
че неправилно е посочено, че второто разрешително е за продължаване на
първото, като мотиви за това се изложиха по-горе. Всъщност от публичния
регистър на издадените разрешителни е видно, че ФИРМА е бил титуляр на Разрешително
№001494 от 17.03.2003г. на Министъра на Околната среда и водите, с което е
разрешено водоползването на воден обект язовир Б. с цел „ПБВ и противопожарни
нужди“ с място но водоползването г*В., съответно - място на водовземането СД“Б.“,
дюкер „Чукура“ със срок до 17.03.2009г. /очевидно аналогично на сега
действащото, като разликата е в разрешените за ползване водни обеми/, но
очевидно издаването на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№ 01410007/16.09.2009г. на Министъра на Околната среда и водите, не е
процедирано като негово изменение и продължение, а като издаване на ново
разрешително по ЗВ.
Съгласно
същата тази обяснителна записка Дюкер „Чукура“ е ХТС/хидротехническо
съоръжение/ за провеждане на повърхностни води на СД“Б.“. Самата СД“Б.“ е с Qзастр =
15м3/сек и има обща дължина от 33 542 м. Самият Дюкер „Чукура“
– водопровод с обща дължина 16 020 м, Ф 400м и Qзастр =
0, 24 м3/сек. От водохващане Г. започва канал който довежда уловените води до входната
шахта на дюкер „Чукура“, каналът е с дължина от 1802 м. и диаметър Ф 1000
мм изграден е от бетонови тръби,
Оразмерен е за поне 0,75 м3/сек. От водохващане Везьов дол започва
къс канал, който зауства в канала на водохващане Г.. Каналът на водохващане
Малка река е с дължина 2600 м, диаметър 950 мм и е изграден от бетонови тръби.
Трълско дере е застроено посредством къс тръбопровод на тунел „Б.“.
Водохващанията и каналите са пуснати в експлоатация през 1956-1957г.
Или
съобразно така даденото описание на съоръженията безспорно се установява, че
същите са част от СД“Б.“, част от язовир Б.. Последно е видно и от съдържанието
на Разрешително за водоползване изх. № 1237/18.10. 2002г. на Министъра на
Околната среда и водите, в което воден обект язовир Б. е описан като изграден
на река Мътница, в землището на г*Б., в който освен водите от собствен водосбор
постъпват и преработените води от ВЕЦ “Б.“ и водите от „СД Б., посредством 21
броя воходхващия, вкл. тези под № 5 на Река Малка река, под № 7 на Река Г., под
№ 8 на река Везьов Дол и под № 9 на Трълско дере“.
Последвало
е на основание чл.39 ал.1 т.1 от Наредба № 3, съгласуване проекта с РЗИ – г*П.,
с РДГ – Пазарджик, ОД“Земеделие“, откъдето са постъпили съответните положителни
становища /л.392-401/.
Проектът
за учредяване на санитарно-охранителна зона около открити водохващанията на
река Г., *Везьов Дол, *Малка река и *Трълско дере за питейно-битово
водоснабдяване на г*В., е изпратен до съответно Кмета на Община В., за публично
обявяване по реда на чл.39 ал.1 т.2 от Наредба № 3/2000г.
Видно
от писмо вх. № СОЗ-4 (2017) от 28.07.2017г. е поставено съобщение в тази връзка
на таблото за обяви в Общинската Администрация и в кметството на с.К. на
23.06.2017г. Съобщението е заведено под № 124/23.06.2017г. , публикувано е на
сайта на Община В.. До 24.07.2017г. са постъпили общо 39 броя възражения,
становища и мнения /л.362, съответно възраженията-л.205 и сл/. Включително
възражение е постъпило и от ФИРМА /л.205 и сл./.
Съответно
с писмо вх. № СОЗ-4 от 02.08.2017г. Директорът на Дирекция „Управление на
водите“ при МОСВ са препратени на ДБ“ИБР“ – г*Пловдив /л.391/.
На
основание чл.40 от Наредба № 3 / 2000г. е свикван на Басейновия съвет към
БД“ИБР“ – г*Пловдив за разглеждане на постъпилите възражения, насрочено е
заседание на 17.08.2017г., на което са обсъдени така постъпилите възражения
/така Заповед на л.155 и приложени доказателства на л.151 и сл./.
Последвало
е издаването на процесната Заповед.
При
така установеното от фактическа страна се налагат и следните изводи от правна
страна.
Съгласно
изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При
преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания индивидуален административен акт, представената административна
преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на
административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия,
нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и
ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.
В
този смисъл и преди да се пристъпи към обсъждане конкретните наведени в
жалбата основания на преценката на съда стои въпросът за валидността на
атакувания в случая общ административен акт, в аспекта включително и издаването
му от компетентен орган, съгласно и изричната норма на чл.168 ал.2 във в* с
чл.184 от АПК.
Безспорно
съгласно чл.13. (Изм. - ДВ, б* 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1)
Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:
1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително
водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и
събирателните им деривации“
Безспорно
е също така и че Язовир „Б.“ е включен под № 4 в Приложение № 1 към чл.13 ал.1
от ЗВ, т.е. същият е един от комплексните и значими язовири по смисъла на
закона.
Съгласно
най-сетне легалното определение дадено в § 1 т.94 от ДР на ЗВ "язовир"
е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации“.
Съгласно
разпоредбата на чл.151, ал.2, т.2, буква "у", подбуква "вв"
от Закона за водите /нова - ДВ, б* 65 от 2006 г./ министърът на околната среда
и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири
по Приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване.
В
този порядък и доколкото самото водовземане с цел питейно битово водоснабдяване
съобразно актът на Министъра на околната среда и водите е разрешено за воден
обект именно Язовир Батак, с посочено място на водовземането – неговата СД“Б.“,
дюкер „Чукура“, част от която събирателна деривация са и самите водохващания,
около които в случая се цели създаване на СОЗ, то единствено компетентен да
определи СОЗ съобразно нормата на чл.151, ал.2, т.2, буква "у",
подбуква "вв" от Закона за водите е Министъра на околната среда и
водите.
В
случая съгласно Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект №
01410007 от 16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите като място на
водовземането е посочено изрично СД“Б.“ чрез дюкер в местността „Чукура“,
респ. в частта Схеми и технически параметри на съоръженията е посочено също
„СД“Б.“ – дюкер „Чукура“ водопровод с обща дължина 16 020 м. …“.
Как
точно и в какъв обем следва да бъде учредена СОЗ, респ. кое е „водовземното
съоръжение“ по смисъла на чл.119 ал.4 т.2 предл.1 от ЗВ, са въпроси които
следва да бъде разрешен от компетентният за това орган, вкл. и в аспекта дали
това следва да бъде сторено по поискания от „фирманачин. Това обаче – как
точно е поискано учредяването на СОЗ не може да бъде определящо в случая за
възлагане на компетентността на Директора на Басейнова Дирекция за Управление
на водите в Източнобеломорски район за определяне на СОЗ около водовземни
съоръжения неделима част от язовир вкл. в Приложение № 1 към 13. ал.1 от ЗВ.
В
този порядък следва да се посочи, че със Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите - ДВ, б* 65 от 2006 г. е транспонирана Директива 2000/60 ЕС от
23 октомври 2010 г., за установяване на рамка на действията на Общността в
областта на политиката за водите
Съгласно
същото опазването на водите, предназначени за питейно битово водоснабдяване е
уредено в чл. 119 /Изм. - ДВ, б* 65 от 2006 г./, чл. 119а /Нов -ДВ, б* 65 от
2006 г. и чл. 119б /Нов - ДВ, б* 65 от 2006 г., изм., б* 61 от 2010 г./.
Конкретно, съгласно чл. 119, ал. 4 ЗВ опазването на водите, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване се осъществява чрез определяне на водните тела като зони за
защита на водите, и чрез санитарно-охранителни зони около водовземните
съоръжения съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Кои са зоните за
защита на водите е определено в чл.119а ал.1 ЗВ. Самите зони за защита се определят
с Плановете за управление на речните басейни, които се приемат от Министерския
съвет, съгласно разпоредбата на чл. 160 ЗВ.
В
случая следва изрично да се посочи, че с Решение № 1106 от 29.12. 2016г. на
Министерския съвет на основание чл.151 ал.2 т.1 буква „к“ от ЗВ е приет Плана
за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново
управление за периода 2016 – 2021г. и Националната програма за изпълнението
му. Съобразно данните от Раздел 3 от който Река Ч. и притоци от извори до
устие на А. и Х., код на водното тяло BG3MA900R198, е определена като зона за
защита на повърхностните води за ПБВ /така и Приложение № 1 към Раздел 3/,
като не се спори по делото, че река Грънчарица и нейните притоци – *Малка Река,
река Везьов дол и река Трълско дере, са част от посоченото повърхностно водно
тяло. Това решение на МС не е оспорено поради което и самият ПУРБ ИЗБР за 2016
– 2021г. е в сила, вкл. и в сила са определените с него мерки в зоните за
защита на водите за ПБВ, вкл. и процесната територи*
Съобразно данните от Приложение № 1
към Раздел 7 от същия ПУРБ ИБР за 2016 –
2021г. „Програми от мерки за опазване целите на околната среда“ конкретно за
посоченото повърхностно водно тяло Река Ч. и притоци от извори до устие на А.
и Х. /под № 719/ за постигане на очертаната цел „Опазване на доброто състояние
и предотвратяване влошаването; опазване на доброто химично състояние и
предотвратяване влошаването“ е предвидена мярка от група „забрани и контрол“,
ключов тип мярка „други превантивни мерки“, с наименование на мярката
„Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности
на етап инвестиционните предложения“, част от действията по изпълнението на
която е „Недопускане реализацията на инвестиционни предложения, водещи до
негативна промяна на състоянието на водните тела“ – тези обстоятелства както се
посочва и в становището на ответника по делото подлежат на преценка и доказване
във всички случаи в процедурата по ОВОС в случаи като процесния и при липсата
на съответно доказване безспорно не следва издаване на положителен акт,
независимо от учредяването на СОЗ или не.
Аналогични
са и данните от приетата Национална програма за прилагане на ПУРБ, а на
практика забраните и ограниченията въведени с процесната Заповед за учредяване
на СОЗ са част от Приложение № 1 от Националния каталог от мерки за ПУРБ,
Списък на дейностите забранени или ограничени в зоните за защита на питейните
води /последното приложение и самият Национален каталог от мерки от данните в
интернет обаче не става ясно от кой орган са приети и по какъв ред,
задължителни ли са същите в този смисъл, но това безспорно може да бъде
установено при нужда от заинтересованите от това лица/.
Посочените
актове са публично достъпни на интернет страницата на БД “ИБР“ – г*Пловдив и
тази на МОСВ.
Последното
се изложи от състава на съда за пълнота и предвид значимия засегнат от
настоящия правен спор обществен интерес.
С
оглед гореизложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от некомпетентен орган, което обосновава и изводът на нейната
нищожност, която следва да бъде обявена. На основание чл.173 ал.2 от АПК изпраща
преписката по молбата на ФИРМА за учредяване на СОЗ на компетентния за това
органа – Министъра на Околната среда и водите.
Изложеното
не налага обсъждане на аргументите в жалбата, предвид това че същите касаят
материалната законосъобразността на акта, който въпрос при възприетата
нищожност на същия не следва да се обсъжда от тази съдебна инстанци*
При
този изход на спора и при сторено своевременно искане за присъждане на разноски
на оспорващия се дължат такива както следва: 70 лева внесени ДТ /по сметка на
Административен съд – Пловдив и по сметка на Народното събрание/, общо 600
лева внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
осъществената защита от юрисконсулт по делото определено по правилото на чл.78
ал.8 от ГПК във в* с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от
Наредбата за изплащане на правната помощ конкретно в размер на 150 лева предвид
конкретно осъществения обем процесуално представителство. Или общо БД“ИБР“ – гр.Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски в размер на 820 лева.
Водим
от горното, съдът:
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА за
нищожна по жалба на ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК *****,
представлявано от изпълнителния директор Г.Н., Заповед № СОЗ – М – 323 от 25.08.2017г.
на Директора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” с център Пловдив.
ИЗПРАЩА на
основание чл.173 ал.2 от АПК преписката по молба вх. № СОЗ-4 от 06.03.2017г. на
ФИРМА, на компетентния орган – Министъра на Околната среда и водите за
произнасяне.
ОСЪЖДА Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ с център–Пловдив при МОСВ да заплати на ФИРМА,
със седалище и адрес на управление *****,ЕИК***** , представлявано от
изпълнителния директор Г.Н., сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/