№ 4937
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110201536 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. С. Х., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. В. Г. от САК срещу
наказателно постановление № 22-4332-018561/19.09.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Б.ова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ
бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
1
явява, представлява се от адв. В. Г. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
695477/27.08.2022 г., съставен от И. И. Б. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на Г. С. Г. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение е констатирано, че на 27.08.2022 г., около 04:05 часа, в гр. София,
бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от бул. „Бели Дунав“ към бул.
„Рожен“, жалбоподателят Х. управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №
СВ 85 63 ТН, собственост на Т. Р. П. и при № 14, поради несъобразена
скорост с интензивността на движението реализира ПТП в паркирания лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ 75 95 КХ, след което се блъска и
реализира ПТП в паркирания лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № СВ 19
39 НР, който се отклонява и се ударя в паркирания лек автомобил марка
„Рено“ с рег. № СА 03 27 ХР.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен лично на Х..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-018561/19.09.2022 г. от Гергана
Владимирова Б.ова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя В. Х. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 04.01.2023 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, а жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 18.01.2023 г.,
видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки
предвид представените заповеди за назначаване и оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да
доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника Х., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
3
ограничаване правото й на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят
и наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т.
4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, отчитайки липсата на твърдения за
причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната
законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП не са
изложени факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, а
единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице е реализирано
произшествие /неясно какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена
от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление и поначало обезпредметява обсъждането на въпроса дали
произшествието е причинено виновно от въззивника.
В контекста на изложеното е необходимо да се подчертае с изяло
дидактична цел, че нормативният регламент на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС за
съобразяване на скоростта на движение по пътищата с определени фактори,
индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2
ЗДвП съдържа седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са
известни отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните
условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с
осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето,
за която водачите са информирани предварително , било защото тя е
4
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси
в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага
възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни
средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.
Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на
превозни средства е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и позволява
избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите,
когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. Или казано в резюме - касае се за недопустимо бездействие на
водача поради несъобразяването му с различни фактори, които обаче
задължително следва да бъдат конкретизирани по надлежния ред както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.
От събраните на етапа на съдебното следствие доказателства не се
установява към датата и часа на твърдяното нарушение /27.08.2022 г., около
04:05 часа/ движението на превозни средства да е било затруднено от
създадения трафик, което е и житейски оправдано, отчитайки факта, че към
посочения темпорален момент управлението на МПС по пътищата, отворени
за обществено ползване е с изключително занижена честота. При това
положение недоумение буди енигматичното обстоятелство, мотивирало
органите на МВР да приемат, че причината за възникналото ПТП е
несъобразената от водача скорост с интензивността на движението?! Нещо
повече – от обясненията на Х. и показанията на свидетеля Анелия Г.ева в
съдебната фаза на процеса става ясно, че собственикът на процесното МПС –
Тони Паскалев, намиращ се на предната дясна седалка след многократно
отправени призиви към жалбоподателя да ускори скоростта се е намесил
изненадващо в управлението, издърпвайки волана към себе си с цел да
провокира превъртане на гумите, поради загубата на сцепление с мократа
пътна настилка, а това от своя страна е довело до неконтролируемото
завъртане на МПС и сблъсъка му с паркираните превозни средства в лентата
за насрещно движение. Съдът не намира основания да изключи тези разкази
от доказателствената съвкупност, имайки предвид, че двете лица са очевидци
5
на възникналата ситуация, а освен това свидетелят Б. Б., който също се е
намирал в автомобила, макар да не е възприел пряко неправомерните
действия на собственика Тони Паскалев /“не съм видял дали й е дърпал
волана, не гледах към тях тогава“/ споделя еднозначно, че „След като дойде
екипът на КАТ В. каза, че Тони й е дръпнал волана“ . Това обстоятелство не е
отразено изрично в АУАН, поради което за настоящия съдебен състав е
непонятно тенденциозното заличаване на обсъдения релевантен факт от
страна на правоохранителните органи, които напълно необосновано са
приели, че жалбоподателят Х. не е съобразила скоростта си с интензивността
на движението, нарушавайки разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Тази
позиция обаче е неправилна, тъй като съобразно трайната съдебна практика
/решение № 501 от 20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001 г. на І н.о. на ВКС,
докладчик-съдия Савка Стоянова; решение № 1329 от 28.11.1974 г. по
н.д. № 1236/1974 г. на ВС, ІІІ н.о. и др. / не може да се изисква от водача
винаги да очаква възникване на някаква опасност на пътя и с оглед на
хипотетичната такава да избира скоростта си на движение, защото той не е
задължен да има предвид абстрактната възможност за настъпване на
произшествие, като не е длъжен да очаква неправомерно поведение от
другите участници в движението и спътниците в превозното средство.
Доколкото въззивникът е управлявала автомобила с разрешена и съобразена с
конкретните пътни условия скорост не би могло да се изисква от нея да
съобразява скоростта си с потенциалната възможност за наличието на
неправомерна проява от трети лица, намиращи се в същото МПС. Както беше
отбелязано, опасността по чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДвП винаги следва да е
предвидима, а след като изключим като малко вероятно наличието на
паранормални способности у жалбоподателя Х., то за този съдебен състав
действително остава загадка по какви правни съображения и конкретни
критерии за човешките психически възможности са се водили
административните органи, за да достигнат до категоричност, че въззивникът
е нарушила именно посоченото правило за движение?! Още повече, че от
АУАН и НП за съда, а навярно и за привлеченото към отговорност лице не
става ясно, въз основа на какви обективни фактически данни е формиран
извод за наличието на несъобразена скорост, респективно, че препятствието
за движението е било предвидимо, а не внезапно… Ето защо, напълно
неразбираема е позицията на органите на ОПП СДВР, които, проявявайки
6
изискуемите професионализъм, безпристрастност и обективност, разумно би
следвало да въздържат от процесуална активност при повдигането на
административно обвинение, имайки предвид изложените солидни
фактически и правни съображения относно несъставомерността на деянието
по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Този съдебен състав намира, че конкретиката на настоящия казус
представлява христоматиен пример за „случайно деяние“ по смисъла на чл.
11 ЗАНН във вр. с чл. 15, ал. 1 НК, който нормативен регламент предвижда,
че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е могъл или не е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Както
в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно е прието, че за
да намери приложение посочената правна норма е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки: 1. деецът да е имал правомерно
поведение, да не е нарушил никакви императивни изисквания на закона; 2.
настъпването на последиците да не може да бъде предотвратено, каквито и
действия да предприеме извършителят. В същото време, когато сам се е
поставил в невъзможност да избегне настъпването на съставомерния
резултат, той не може да се позовава на случайно деяние, предвид общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Конкретната опасност за движението, изводима от
неправомерната намеса на собственика Паскалев в управлението на
автомобила, е била внезапна по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, поради
което водачът не е действала виновно при настъпване на общественоопасни
последици, имайки предвид, че до този момент същата е съобразявала
стриктно поведението си с всички предписания на превнорегламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС, както и че са били
налице условия, при които тя е била поставена в положение на невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
произшествието с оглед неконтролируемото завъртане на превозното
средство и обективната пречка да спре поради отсъствието на сцепление
между гумите и мократа пътна настилка, въпреки своевременно задействания
спирачен механизъм /в този смисъл решение № 318 от 11.08.1988 г. по н.д.
№ 315/1988 г. на ВС, ІІІ н.о./.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
7
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя В. Х., като отделно от това е налице и
некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че въззивникът е заплатила в брой сума в
размер на 500,00 лева за процесуално представителство от адв. В. Г. от САК,
то СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение в
пълния претендиран размер, отчитайки липсата на възражение за
прекомерност от наказващия орган.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с
ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
018561/19.09.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Б.ова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя В. С. Х., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на жалбоподателя В. С. Х., ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/
лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9