Решение по дело №1606/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1957
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20217040701606
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№1957

гр.Бургас, 09.12.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 22 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1606 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Жалбоподател е Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Т.С. ***.

Орган, издал административния акт (дисциплинарнонаказващ орган, ДНО), е министъра на вътрешните работи на Република България. ДНО участва в производството чрез Б.П.- служител с юридическа правоспособност, на длъжност началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ при Министерство на вътрешните работи.

Предмет на оспорване е Заповед № 8121К-7138/07.06.2021 г. на ДНО, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 (чл. 85 от ЗМВР) и т. 4  (т. 15,19,88,89,91 и 93 от Етичния кодекс) и чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. От фактическа страна ДНО е приел, че Б., назначен на длъжност разузнавач V-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност- Приморец“, сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ към ОДМВР- Бургас, съвместно с други служители на Първо РУ към ОДМВР- Бургас, на 04.12.2018 г. и 05.12.2018 г. в сградата на Първо РУ към ОДМВР- Бургас е участвал в извършването на физическо насилие над задържано лице – А. М., като лично му е нанасял удари с пръчка, палка и гумиран кабел. Вследствие на нанесения побой, в частност действията на Б., задържаното лице е получило множество наранявания. Приел е за установено, че случаят е придобил гласност чрез публикации в средствата за масова информация. ДНО е приел, че с действията си Б. е нарушил чл. 85 от ЗМВР, както и т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което нарушение съобразно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В жалбата се оспорват както фактическите, така и правните изводи на ДНО. Правят се доводи за издаване на заповедта след изтичане на законните срокове за търсене на дисциплинарна отговорност по случая. Излагат се подробни съображения за недоказаност на фактическите изводи на органа, предвид съответните доказателства. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата и иска съдът да отхвърли оспорването. Представя административната преписка и допълнителни доказателства.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

По делото е представен заверен препис от оспорения акт – Заповед 8121К-7138/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи на Република България, с което се установява издаването му.

Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили в ОД на МВР- Бургас данни за осъществено насилие (побой) върху задържано лице – А. М., от служители на Първо РУ – Бургас, в това число и Т.Б.. Сигналът за осъществено насилие е подаден чрез телефон 112 от брата на А. М. – Г. М.. По повод на същия, със Заповед № УРИ 431з-811/06.12.2018 г. (л.173) на началника на Първо РУ- Бургас е разпоредено извършване на проверка от конкретно определена комисия. След приключване на проверката е изготвена справка с рег. №  431р-1766 от 31.01.2019 г. (л.174), в която е дадено заключение за липса на данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на Първа РУ- Бургас по повод задържането на А. М.. За да достигне до този извод комисията е събрала и разгледала следните доказателства: докладна записка от инспектор М. И. с рег. № 431р-16123/04.12.2018 г. (л.177), в която е посочено, че при задържането на М., същият е оказвал съпротива, което е наложило използване на физическа сила и поставяне на белезници; сведения (които не са представени по преписката) от служители на Първо РУ- Бургас- С. З. от 30.01.2019 г., Д. П. от 30.01.2019 г., Я. Я. от 25.01.2019 г., Р. Т. от 25.01.2019 г., К. К. от 25.01.2019 г.,Я. Д. от 25.01.2019 г., Георги С. от 25.01.2019 г., И. П. от 25.01.2019 г., М. И. от 25.01.2019 г.; документи изготвени за задържане на лицето А. М. – заповед за задържане, протокол за обиск, декларации, копия от книга за пропускателния режим и книга за задържаните лица.

От директора на ОД на МВР- Бургас е отправено предложение с рег. № УРИ 251р-4021/28.01.2020 г. (л.267), от което е представен заверен препис, до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по отношение на служителя Т.Б. за това, че при изпълнение на служебните си функции, за времето от 23,00ч. на 04.12.2018 г. до 02,00ч. на 05.12.2018 г. в кабинет 55 в сградата на Първо РУ- Бургас, е нанесъл удари с дървена пръчка по стъпалата на А. М. – задържано лице, с което му причинил лека телесна повреда – счупване на първия пръст на левия крак, което е затруднило движението на крака. По повод постъпилото предложение, е образувано настоящото дисциплинарно производство със Заповед № 8121К-3801/18.02.2020 г. (л.62) на министъра на вътрешните работи, като е назначена комисия за установяване на обстоятелствата по преписката. Заповедта е връчена на Т.Б. на 13.03.2020 г., видно от представения заверен препис от същата.

В хода на дисциплинарното разследване са събрани сведения от служители на Първо РУ- Бургас, РУ- Тополовград, РУ-Елхово, сведения от А. М., Г. М., И. М., изискани са и са представени медицински документи по отношение проведеното лечение на М. от МБАЛ „Св.Пантелеймон“  АД и др. от които са представени заверени преписи. Наред с това към преписката са приобщени и доказателства, събрани в хода на досъдебно производство № 81/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, образувано във връзка със сведенията за нанесен побой на А. М. по време на задържането му за 24 часа на 04-05.12.2018 г., в това число протоколи за разпит на лица, имащи отношение по случая – служители на МВР, служители от екипа на Бърза помощ, пострадалото лице, както и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи и др., от които по делото са представени заверени преписи.

От представените доказателства се установява, че на 04.12.2018 г. служителят Т.Б., заемащ длъжност разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност- Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ- Бургас, е изпълнявал служебните си задължения за периода от 08.30ч да 17.30ч. На същата дата в Първо РУ- Бургас са постъпили данни за съпричастност на лицето А. М. от гр. Елхово в извършена на 22.11.2018 г. кражба на пари и ценности от частен дом в гр. Бургас, за което е образувано ДП с рег. № 431МЗ-1065/2018 г. За установяване на лицето служителите от Първо РУ- Бургас са поискали съдействие от РУ- гр. Тополовград. В тази връзка, на 04.12.2018 г. служители от РУ- гр. Тополовград, са посетили язовир „Меделик“ и са поканили М. да се яви в районното управление, което той направил доброволно с личния си автомобил, като изчакал в РУ-Тополовград през времето от 09.25ч до 13.00 ч. Около 13.00 ч в сградата на районното управление се явили И. П., Д. П. и М. И. – служители на Първо РУ- Бургас, които отвели Мишев със служебен автомобил до гр. Бургас. Автомобилът бил управляван от И. П.. След като потеглили за гр. Бургас, заедно с М., на същите се наложило да се върнат в РУ-Тополовград, за да заверят командировъчните си. Полицейските сулжители заедно с М. пристигнали в Първо РУ-Бургас около 16.00 ч. М. бил отведен в кабинет № 55 – на служителя Я. Я., като последния изготвил заповед за задържане на М. за срок от 24 часа (Заповед рег. № 431зз-488/04.12.2018 г.), изготвени били и протокол за полицейски обиск с рег. № 431р-16111/04.12.2018 г., ведно с три броя декларации. Документите за задържане не били разписани от М., което било удостоверено с подписа на свидетеля Т.С.Б.. Задържането на М. било отразено и в книгата на задържаните лица образец с инв. № 38/12.06.2018 г. по описа на Първо РУ- Бургас, в която било посочено, че лицето е задържано на 04.12.2018 г. в 13.00ч от инспектор Я. Я. и е освободено на 05.12.2018 г. в 12:55 ч в добро здравословно състояние. По време на задържането, въз основа на разпореждане на С. К. - началник сектор „КП“, с М. били провеждани беседи, както следва: от 20.00ч до 23.00ч. на 04.12.2018 г. – от К. К. и Д. П.; от 23.00ч. на 04.12.2018 г. до 02.00ч на 05.12.2018 г. – Калин С. и Т.Б.; от 02.00ч до 04.00ч на 05.12.2018 г. – Я. Д. и С. З. и от 04.00ч до 06.00ч на 05.12.2018 г. – Г. С. и Я. Я.

След освобождаването на М., същият е отведен в дома му в гр. Елхово със служебен автомобил, придружен от служителите на Първо РУ- Бургас Р. Т., Г. С. и Я. Я., за извършване на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на вещи. За целта било поискано и съдействие от РУ- Тополовград и РУ- Елхово за осигуряване на поемни лица. За извършените действия в дома на М. бил изготвен протокол за претърсване и изземване (л.426), в който е посочено, че действията са извършени в периода от 12.20ч до 12.50 ч на 05.12.2018 г. По време на неговото извършване присъствали майката и брата на М. – И. М. и Г. М. и поемните лица К. Л. Ч. и Д. С. Я., както и полицейски служители от РУ- Елхово. След това М., заедно със служителите от Първо РУ- Бургас, служителите от РУ-Тополовград К. Г. Ч., С. Т. С., К. П. Г., В. С. В., заедно с поемните лица Хр. Д. Г. и С. Д. С., извършили претърсване в постройки, находящи се на брега на язовир „Меделик“, стопанисвани от сем. М.. За това действие също бил изготвен протокол за претърсване и изземване (л.428), в който е отразено, че действието по разследването е започнало в 15.00ч и е приключило в 15.40ч на 05.12.2018 г. След това, М. е отведен до паркинга на РУ-Тополовград, където е извършено претърсване на личния му автомобил, като установени в превозното средство вещи са доброволно предадени, за което е изготвен протокол за доброволно предаване (425).

След приключване на процесуално-следствените действия М. е потеглил с личния си автомобил към дома си в гр. Елхово, където се намирала майка му И. М.. Около 17.30ч в дома се прибрал и Г. М. – брат на А. М.. При прибирането си Г..М установил, че върху брат му е нанесен побой, като по тялото му има значителни наранявания. Нараняванията били възприети и от И. М.. На майка си А. М. казал, че е бил бит от полицаи, а на брат си А. М. разказал подробно, че по време на пътуването от гр.Тополовград до гр.Бургас, както и в Първо РУ-Бургас му бил нанесен побой от служители на Първо РУ-Бургас с юмруци, палки, електрошокови палки. А. М. поискал от брат си хапче и легнал да спи. Около 20.00 ч Г. М. установил, че брат му Антон се влошава, поради което в 20.09ч позвънил на спешен телефон 112, като съобщил, че брат му е в тежко състояние след побой от служители на МВР. На сигнала се отзовали екип на спешна помощ в състав д-р С. К., мед.сестра М. Т. и шофьор на линейка Н. И. Д., както и служителите К. Т., С. Я., Г. В. и Я. С. от РУ-Елхово. На място бил извършен преглед на М., като по преценка на медицинските лица, поради съмнение от възникнало мозъчно сътресение лицето било откарано в МБАЛ „СВ.Панталеймон“ – Ямбол, където М. е приет за лечение в 22.00 ч на 05.12.2018 г. По време на прегледа в дома на М. на последния била направена електрокардиограма. От явилите се полицейски служители в стаята, където бил М., влезли К. Т. и Г. В., на чиито въпроси М. не давал отговор. Последните излезли от стаята щом започнал прегледа. След потегляне на линейката полицейските служители снели сведения от Г. М.. А. М. е изписан на 15.12.2018 г., като в последствие на 18-22.12.2018 г., 16-18.01.2019 г. и 06-12.02.2019 г. е бил на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, Клиника по изгаряния и пластична хирургия при възрастни.

Към дисциплинарната преписка, след получено разрешение от наблюдаващ прокурор, са приобщени протоколи за разпити на лица, ангажирани със случая, от които са представени заверени преписи. От проведените разпити се установява следното:

При разпита на 15.05.2019 г. (л.309) А. М. заявява, че на 04.12.2018 г. е бил на стопанисвания от него язовир под с. Мрамор, община Тополовград и около 09:00ч е бил повикан от полицаи в управлението в Тополовград, където отишъл доброволно с личния си автомобил. Сочи, че към 13.00ч са му поставени белезници и е отведен към полицейски автомобил от трима полицаи от гр. Бургас. Описва тримата служители: водачът на автомобила е охарактеризиран като слаб, среден на ръст, светъл, а другите са се обръщали към него с „началник“; вторият полицай е описан като висок, як, светъл, нула номер подстриган, с кръгло лице, а третият - като дребен и по-тъмен. Описано е разположението на пътниците в автомобила по време на пътуването от Тополовград до Бургас. М. заявява, че полицаят, който е бил до него, веднага след потегляне на колата е започнал да му нанася удари. Удрял го е с юмруци по главата, по тялото, след което е започнал да го удря и този който е стоял отпред на пътническата седалка. Сочи, че по време на пътуването шофьорът е мълчал. Заявява, че пътуването е било прекъснато край село Гранитово, когато двамата биещи го полицаи са го свалили от колата. Твърди, че по-едрият е извадил от багажника на автомобила черна гумена палка, електрошокова палка и нещо като боксови ръкавици, но по–тънки, след което двамата полицаи са започнали пак да го бият. Бил е съборен на земята, удрян е с палката по главата, с юмруци и с електрошоковата палка. Посочва, че шофьорът на автомобила не е участвал, но е гледал, без да се намесва, а след като боят приключил отново потеглили, като малко преди Елхово, шофьорът се е сетил, че са забравили да разпишат командировъчните заповеди в Тополовград и отново се насочили натам. Така по пътя обратно към Тополовград и след това, отново към Бургас, боят е продължил. М. твърди, че при пристигането в сградата на Първо РУ в Бургас е бил заведен в стая с много хора и след като са го обискирали са започнали пак да го бият, като са се редували. Най-общо М. посочва, че удари са му нанасяни по цялото тяло, в това число краката, слабините, корема и главата. М. посочва, че в един момент са сложили якето му върху главата, поради което не е виждал кой нанася всеки един удар. Въпреки това е успял да види, служителят който е качил краката му на стол, докато тялото му е останало на замята с белезници на ръцете, и е започнал да го бие с пръчка – „нещо като сапче дълго метър и нещо“ по табаните на краката. Този служител, М. описва като среден на ръст, с дълга коса, права тъмна коса на нивото малко под ухото, тъмен. М. не е възприел кой е другият служител, който едновременно с посочения, му е нанасял удари с палка по главата към този момент. Посочва, че полицаят нанасял му удари по табаните, го е запомнил, тъй като той го е изтезавал през цялото време. М. посочва, че в един момент служителите са се разделили по двойки, като първите двама, като ги описва като „дребния, който беше в колата“ и друго слабо момче са застъпили първа смяна. След тях, според свидетеля от 02.00ч до 04.00ч са застъпили лицето посочвано като „този с дългата коса, който ме биеше по табаните“ и друго лице – „среден на ръст-здрав“, които са продължили с побоя, като този с дългата коса е продължил да го бие по табаните. Следващата смяна е била в състав мъж и жена, който според М. не са го изтезавали. По нататък в протокола, М. разказва за проведените следствени действия – претърсване и изземване. Свидетелят сочи, че след като са го освободили в Тополовград се е прибрал със собствения си автомобил, но бил в много тежко състояние, главата го е боляла, като му се губят моменти от пътуването до Елхово. Когато се прибрал си взел душ и именно тогава майка му възприела синините по тялото и се разплакала. М. си легнал като по-късно брат му го събудил и след като видял състоянието му се обадил на телефон 112.

По време на разпита, проведен на 20.05.2019 г. (л.233), А. М. разказва за престоя в болницата, както и прилага доказателства за физическото си състояние. В допълнение на предходния разпит (от 15.05.2019 г.) посочва, че служителят нанасял му удари по табаните, по време на нощната смяна е донесъл кабел „около 0,80см дълъг, дебел, алуминиев, гумиран“, с който също е нанасял удари по табаните, пръстите на краката, по кокалчетата. Свидетелят отново описва посочения служител – среден на ръст, овално лице, тъмен, с дълга коса.  При разпита проведен на 04.10.2019 г. (л.233) А.Мишев потвърждава дадените показания на 15.05.2019 г. и 20.05.2019 г. Уточнява, че е бил освободен в Тополовград около 16.00 ч на 05.12.2018 г. Когато се прибрал в дома си, там се е намирала само майка му – И. М.. След като си взел душ се прибрал и брат му Г. М., на който разказал за случилото се. По-късно Г.М. се обадил на спешна помощ.

В хода на досъдебното производство е проведена очна ставка между А. М. и Т.Б., за което е изготвен протокол от 23.08.2019 г. (л.330). По време на разпита А.М. посочва, че именно Т.Б. е служителят нанасял му удари по табаните. Дава подробен разказ за действията на Б., които изцяло съвпадат с посоченото в предходните разпити на лицето. От своя страна, Т.Б. отрича по отношение на М. да е проявено насилие, като сочи, че дадените показания не отговарят на истината.

 При проведените разпити на Георги Мишев на 15.05.2019 г. (л.321) и 04.10.2019 г.(л.230), същият посочва, че на 04.12.2018 г. по обяд, където той прекарвал обедната си почивка, дошли полицаи заедно с брат му, за извършване на претърсване и изземване. Г. М. сочи, че по време на следствените действия брат му – А.Мишев е бил „умърлушен, в шок“, „стоеше мирно като препариран, подпухнал, …мълчеше“. Към този момент свидетелят възприел, че брат му има наранявания по китките, последният бил облечен с анцуг. Посочва още, че брат му му е поискал вода, защото бил много жаден. Около 17.00 ч Г.М. се прибрал в дома си след работа. В този момент брат му А. М. излизал от банята по хавлия, а Г.М. видял, че по тялото му има наранявания: „целият е син, по стъпалата на краката, по самите коленете, целият беше на дупки от електрошокова палка, по цялото тяло, по слабите места, имаше синини по ребрата и по гърба, по ръцете. На главата в областта на темето беше степана косата, като кръв,виждаше се, че има рана голяма.“. След проведен разговор, А.Мишев си легнал. По-късно Г. Мишев е установил брат си в тежко състояние – „той не можеше да стане и виждам, че се влошава“ и извикал спешна помощ. Свидетелят Г.Мишев в проведен разпит на 04.10.2019 г. потвърждава вече описаните показания, като излага отново част от вече посочените данни, като наред с това сочи, че работното му време било до 16.30 ч, като той се е прибрал около 17.00 ч -17.30ч в дома си, където е заварил брат си в тежко състояние, което се влошило и наложило около 20.00 ч да се обади на спешна помощ. Г.М. отново посочва, че брат му му е разказал за нанесения побой, както при пътуването от Тополовград до Бургас, така и в Първо РУ- Бургас. В показанията дадени на 15.05.2019 г. Г.М. сочи, че по време на престоя на брат му в болницата в гр. Ямбол е направил снимки на нараняванията му, които е публикувал на профила си във „Фейсбук“, а третият им брат (Илиян) ги е препратил на няколко медии – „Бивол“ и „Факти“.

При разпита на И. М. – майка на А. М., проведен на 14.10.2019 г. (л.236), същата е заявила, че е видяла сина си Антон в синини и се е разстроила. Описва влошаването на здравословното му състояние вечерта на 05.12.2018 г. и необходимостта от приемането му в болницата, а впоследствие и в болница „Пирогов“.

В хода на досъдебното производство са разпитани и свидетелите М. Т. Г. – пребивавал в болничната стая, в която е бил настанен и А.М. в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ и Д. А. Х. – приятелка на А. М., която го е посетила в болницата. За проведените разпити са приложени по преписката протоколи (л.183 и л.324). Свидетелят М. Т. Г. е посочил, че А. М. му е разказал, че е в болницата защото са го били полицаи. Също така сочи, че постоянно са идвали роднини да посещават Мишев, който бил зле, не е искал да яде, гадило му се е, помагали са му да става от леглото, а когато са го преобличали свидетелят е забелязал, че цялото тяло на Мишев е в рани, червени като от палка, имал е и много точки като от електрошок. Георгиев посочва още, че Мишев се е оплаквал, че го боли главата. Свидетелят твърди, че случайно се е засякъл с брата на А. М. и са си разменили телефоните номера. После Антон го е потърсил, за да го пита дали ще разкаже какво е видял и той се е съгласил. От своя страна свидетелката Д. А. Х. обяснява, че в началото на месец декември 2018 г., около 5-ти или 6-ти се е опитвала да се свърже с А.М., но не е успяла след което е разбрала от брат му, че А. е в болницата в Ямбол - в тежко състояние. На същия ден Х. е видяла страницата на Г. М. във „Фейсбук“, където е имало пост със снимки на А. и с описание, че същия е бит в полицията в Бургас. Свидетелката посочва, че след около два - три дни е посетила А. в болницата. Твърди, че той е бил в тежко състояние – относително адекватен, не е говорел много, не е можел да става, бил е с дренажи, главата му е била привързана и се е оплаквал от главоболие. Когато си е вдигнал блузата, за да ѝ покаже раните си, Х. е забелязала хематоми и синини от удари по ръцете и краката. Твърди, че от него е разбрала какво се е случило, както и че ѝ е известно, че след изписването от болницата в Ямбол, Антон на няколко пъти е бил в болница в София, където му е била направена операция на главата.

Разпити са проведени и с лицата явили се на спешното обаждане – медицинският екип и полицейските служители от РУ- Елхово. Свидетелят С. К. - завеждащ отделение на ФСМП – Елхово, в проведените разпити на 22.05.2019 г. (л.185) заявява, че на 05.12.2018 г. в 20:15 часа е бил получен сигнал за бит човек на адрес в град *******, ул. „*******“ № * - за А. М.. Посочва, че на адреса е отишъл с медицинската сестра М. Т., където са установили, че лицето е с леки повърхностни рани (без кръвотечение) и охлузвания по цялото тяло, които са пресни. При преглед на „главата – лицето“ не е установил нещо сериозно. Свидетелят твърди, че, поради съобщаване за силни болки в главата и гадене, М. е бил транспортиран до спешното отделение на болницата в Ямбол със съмнения за мозъчно сътресение. Подобни показания дава и М. Т. – медицинска сестра във ФСМП – Елхово. При разпита на 22.05.2019 г. (л.188) същата обяснява, че на 05.12.2018 г. в 20:15 часа е бил получен сигнал за бит човек на име А. М. на адрес в град ******, ул. „*******“ № *. Заявява, че не го познава лично, а само покрай заболяванията на родителите му. Свидетелката посочва, че след около пет минути с колегата си – доктор С. К. са били на адреса, където ги е посрещнал брата на М., а там е била и майка му на инвалидна количка. Заявява, че лекарят е провел разговор с А. М., който е бил контактен и е отговарял на въпросите. Т. сочи, че не си спомня дали е имало рани по тялото на пациента, тъй като прегледът е бил извършен от лекаря. Сочи, че, предвид твърденията на М., че е бит, той е бил транспортирано до спешното отделение в град Ямбол за по – обстоен преглед поради опасност от вътрешни наранявания.

Проведени са и разпити с полицейските служители от РУ-Елхово – К. Т., С. Я., Г. В., отзовали се на сигнала за получен побой в дома на А.М. (л.217, 219, 227). От представените протоколи за разпит се установява, че в дома на М. са влезли само двама от служители – Т. и В.. Двамата посочват, че А.М. е бил на легло по време на прегледа и не е пожелал да говори с тях. Служителите сочат са възприели наранявания върху китките на А.Мишев, но не са присъствали на проведения преглед на лицето. Свидетелят Я. сочи, че не е видял А.М. при посещението си в дома му на 05.12.2018 г., по подадения сигнал за побоя, т.к. останал навън.

В показанията си лицата К. Ч., Д. С., Хр. Г. и С. С. – поемни лица по време на извършените следствени действия (л.190, 193, 215, 225) посочват, че не са възприели А. М. да има затруднения при предвижването си по време на проведените претърсвания и изземвания на 05.12.2018 г., както и че същия не се е оплакал пред тях за нанесен побой или необходимост от медицинска помощ. Свидетелят С. сочи, че М. е бил с белезници и уплашен по време на претърсването в дома му, но не е забелязал същият да има рани по лицето, кръв или синини. Ч. не е забелязала М. да изпитва затруднения при слизане от колата, като твърди, че през цялото време на претърсването същият е мълчал, но е отговарял на зададените му въпроси. Ч. не е видяла следи от насилие по М.. С. сочи, че М. е слязъл от бургаската кола и е бил в добро състояние, вървял е нормално, бил е без белезници. Заявява, че не е видял следи от насилие и белези по М.. Свидетелят твърди, че докато е траел обиска М. е мълчал, не се е оплаквал, бил е без шапка, с коса, а не с гола глава. Свидетелят Г. също посочва, че М. е вървял нормално, не е изглеждал да го боли нещо, както и не е забелязал следи от насилие, не е видял синини по лицето, ръцете и главата на М. или същият да се подпира на стени. Посочва, че самият М. е бил без белезници, вървял и разговарял с един от бургаските полицаи.  Към дисциплинарната преписка са приобщени още протоколи за разпити и протоколи за проведени очни ставки, с други служители на ОДМВР. От приложените протоколи за очна ставка - протокол за очна ставка от 23.08.2019 г. между А. М. и И. П., при която М. заявява, че това е полицаят, който е управлявал полицейския автомобил по време на превозването му на 04.12.2018 г. от Тополовград до Бургас във връзка със задържането му; протокол за очна ставка от 23.08.2019 г. между А. М. и К. Т. С. при която М. заявява, че това е полицаят който го е изтезавал с електрошокова палка и е бил заедно  на смяна с полицая, който го е удрял по табаните; протокол за очна ставка от 22.08.2019 г. между А. М. и Д. М. П. при която М. заявява, че това е полицаят, стоял на предната седалка на автомобила, с който са го придвижили от Тополовград до Бургас и който му е нанасял удари по време на пътуването; протокол за очна ставка от 22.08.2019 г. между А. М. и М. И. И. при която М. заявява, че това е полицаят който е стоял при него отзад в автомобила и му е нанасял побой през целия път, както и че го е изтезавал в Първо РУ – Бургас, се установява, че А. М. посочва идентични данни като тези посочени от него в проведените лични разпити, а от своя страна полицейските служители твърдят, че изложеното от М. не отговаря на истината и по отношение на същия не е проявено насилие, повече от необходимото. В тази връзка, Д. П. сочи, че белезниците на М. не са били свалени, тъй като същият се е държал арогантно и е буйствал, което М. отрича. Служителят М. И. също твърди, че при задържането му в Първо РУ – Бургас М. е буйствал и отново се е наложило да му бъдат сложени белезници с използването на „водещи техники“, както и че М. е заплашвал полицаите със „случка“ и със съд.

По преписката са приобщени и изготвени в хода на провежданото досъдебното производство протоколи за разпити на служители в РУ- Тополовград, ангажирани със съдействие при провеждане на претърсване и изземване – К. Г. Ч., С. Т. С. и В. С. В., които са осигурили поемни лица за следствените действия, провеждани на язовир Меделик, както и К. П. Г., участващ в следствените действия като експерт НТЛ. Черкелов посочва, че докато А. М. е бил в автомобила, не е говорел и видимо е бил в добро състояние. Ч. не е забелязал по М. да има белези от насилие и не е видял същият да е с белезници. Свидетелят С. - твърди, че не е забелязал М. да изпитва болка, да има затруднения с придвижването, не е забелязал и следи от насилие по откритите части на тялото му. В. също сочи, че не е видял видими белези от насилие по откритите части на тялото на М., както и че не е забелязал М. да изпитва болка. К. П.Г. твърди, че М. е нямал видими следи от физическо насилие по лицето и ръцете. Същият не е забелязал М. да изпитва затруднение при вървенето или да се оплаква, че нещо го боли. След приключването на претърсването при язовира сочи, че било извършено и претърсване на автомобила на М., където отново не е забелязал по М. следи от насилие.

Приобщени са и протоколи за разпит на служителите от РУ-Тополовград, взели участие в установяването на Антон Мишев на 04.12.2018 г. – С. Т. С. и В. С. В., както и И. А. Т.. Първите двама разказват за времето на установяване на лицето Мишев и довеждането му в РУ-Тополовград, като показанията им сочат, че лицето е било в добро настроение и здраве, не е оказвал съпротива към този момент. Свидетелят И. А. Т. единствено е възприел довеждането на М. в РУ-Тополовград, но не излага други сведения, имащи отношение към дисциплинарното производство.

В протокола за разпит свидетелят С. П. С. – началник на РУ – Тополовград, потвърждава, че е дал разпореждане за окозване на съдействие на служители от Първо РУ- Бургас, като наред с това сочи, че ангажираните служители от РУ-Тополовград не са му докладвали за следи от насилие върху М.. Началникът на РУ-Елхово Г. В. също сочи, че е разпоредил оказване на съдействие на служители от Първо РУ-Бургас на 05.12.2018 г., както  и посочва, че на същия ден около 20:30 часа оперативният дежурен при РУ – Елхово го е уведомил за получен сигнал на телефон 112 от Г. М., в който последният е заявил, че брат му Антон е бил бит от служители на Първо РУ – Бургас.

В хода на досъдебното производство служителите от Първо РУ-Бургас - Т.С.Б., Д. М. П., М. И. И., И. П. П. и К. Т. С. са привлечени като обвиняеми, като по дисциплинарната преписка са приобщени постановленията за привличане на обвиняемите. Видно от постановление от 05.11.2019 г. (л.348), Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че за времето от 23,00ч. на 04.12.2018 г. до 02,00ч. на 05.12.2018 г. в кабинет 55 в сградата на Първо РУ- Бургас, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка по стъпалата на А. М., му причинил лека телесна повреда – счупване на първия пръст на левия крак, което е затруднило движението на крака.

В хода на дисциплинарното производство, от дисциплинарноразследващия орган са снети сведения от А. М. и Г. М. (л. 114 и л. 115). Първият посочва, че поддържа дадените в хода на досъдебното производство показания. Г. М. отново дава подробни сведения, като същите кореспондират изцяло с вече дадени показания в хода на досъдебното производство, протоколите от които са приложени към преписката.

Сведения са събрани и от служителите на Първо РУ- Бургас, а именно (л.118-137) – С. Г. З., Я. Н. Д., Я. А. Я., Р. Т. Т., Д. С. Г., Г. Д. С., К. К. К., И. Х. П., Д. Т. М., Н. Р. Н., Г. Ж. Х., Н. С. Г., Б. Д. Д., С. Н. К., Д. Г. И., М. Ив. С., Д. Г. М., П. Н. Л., Г. П. Б. и П. Й. Д.. Съгласно сведенията на С. З. и Я. Д., А. М. е бил без белезници в стаята, в която е бил задържан, и е бил без видими следи от физическо насилие. Зеленкова и Дялков са посочили, че не са ставали свидетели на физическо насилие или неспазване правата на задържаното лице от страна на колегите си. Според сведенията на Я. Я. и Г. С., М. се е изнервил и започнал да буйства, да отправя закани и заплахи, което е наложило използването на водещи техники и поставяне на белезници. В сведенията на Р. Т., Д. Г., К. К., се отрича да са осъществявани каквито и да е неправомерни действия по време на задържането на М.. Съгласно сведенията на И. П., Д. М., Н. Н., Г. Х., Н. Г., Б. Д., С. К., Д. И., М. С., Д. М., П. Л. и Г. Б.,  същите не са видели и разбрали в сградата на Първо РУ – Бургас да е нанасян побой на задържано лице, същите нямат и пряко отношение по случая.

Във връзка с физическото състояние на А. М. в дисциплинарната преписка са събрани и приобщени редица доказателства, от които са представени заверени преписи. Представен е фиш за спешна медицинска помощ № 19205/05.12.2018 г. за оказана спешна медицинска помощ на М., в който от д-р Капинков е отбелязано, че А.М. е бил с леки повърхностни рани и охлузвания, оплаквал се от болки в главата, а като причина за състоянието е отразено „бит от полицаи“ (л.246). От МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол са представени копие на история на заболяване (ИЗ) на Мишев от отделението по гастроентерология, нефрология и клинична хематология (л.142), епикриза (л.158) и документи за преглед и лечение. В посочените медицински документи е описано, че А. М. е постъпил в болничното заведение на 05.12.2018 г. с диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, в тежко състояние, с хематоми по двете бедра и ходилата, хематоми в областта на двете мишници, хематоми по двете патили, кръвонасядане зад ушите, синини в ушната област. След консултации с хирург, нефролог, УНГ-специалист, кардиолог, реаниматор и невролог са му поставени диагнози: контузио капитис, комоцио церебри, фрактура дигити педис синистра; остър функционален срив на бъбречната функция, дехидратация, контрол на ах, диуреза електролити; остра бъбречна недостатъчност на база травматична рабдомиолиза; брадикардия, вероятно в резултат на хиперкалиемията; със завишени стойности на креатинин и нисък натрий. Според медицинската документация пациентът е изписан на 15.12.2018 г. с подобрение.

Представено е заверен препис на съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 г. (л.240), изготвено на 18.12.2018 г. от съдебен лекар в Александровска болница ЕАД – София, предоставено от Антон Мишев, при провеждане на разпит на 20.05.2019 г. по образуваното по случая досъдебно производство. В изготвеното медицинско заключение е посочено, че при прегледа и от медицинската документация на Антон Мишев са установени: изгаряния в окосмената част на главата, гръдния кош и десния крак; кръвонасядане на гръдния кош; охлузвания на главата, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност, която е наложила извършването на три хемодиализи; състояние след хематоми на двете бедра и ходила; хематоми в областта на двете мишници; хематоми на двете патели; кръвонасядане зад ушите. Дадено е заключение, че описаните изгаряния могат да се получат от термичното действие на електричество, останалите травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза и е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Представени са заверени преписи на три броя епикризи от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (л.259-264) за извършено хирургично лечение на Антон Мишев от необширни изгаряния в областта на главата (капител) с оформена плътна черна некроза в периода 18-22.12.2018 г., 16-18.01.2019 г. и 06-12.02.2019 г.

В хода на дисциплинарното разследване към преписката е приобщено и заключение по извършена в досъдебното производство, съдебномедицинска експертиза № 49а/29.09.2019 г., изготвено от проф. д-р Д. Р. – началник на Клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и доц. д-р Д. П. – специалист по вътрешни болести и нефрология от МУ – Варна (л.278). В същата са описани нараняванията, установени при прегледа на А. М.: изгаряния в окосмената част на главата предимно тилно (скалпа – 2 % - ІІІ ст.), гръдния кош и десния крак; кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност на базата на травматична рабдомиолоза, което е наложило извършването на три спешни хемодиализни процедури; състояние след хематоми на двете бедра и ходила със счупване на първи пръст (палеца) на левия крак и кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст, хематоми на двете коленни капачета (патели); кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници; състояние след оперативни интервенции за изгарянето на скалпа и свободна кожна пластика. Посочено е, че острата бъбречна недостатъчност, причинена от травматичната рабдомиолиза, е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота на А. М. и тази опасност е била преодоляна благодарение на навременно проведени спешни хемодиализни процедури. По отношение механизма на възникване на уврежданията в експертизата е посочено, че острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза от травматичното увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратацията от неприемане на вода продължително време. За механичните увреждания – кръвонасядания, травматични отоци и различни ужулвания и електроужулвания, е записано, че са получени по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни. Отразено е, че от представените снимки  се установява наличието на две кръвонасядания с характерна форма на успоредни кръвонаседнали ивици, разделени от по-светла интактна (некръвонаседнала) кожа. И това показва въздействието на предмет с издължена цилиндрична или цилиндрично-подобна форма – като палка, маркуч и др. подобни. В останалите участъци на тялото, главата и крайниците няма описани морфологични белези, по които да може да се определи конкретната удряща повърхност на твърдите предмети. За електроизгарянията е посочено, че могат да се получат при електротермичното въздействие на електричеството, включително и от електрошокови палки/електрошокови устройства. В експертизата е направено обобщение, че причинените увреждания при А. М. могат да бъдат причинени във времето след обед – вечерта на 04.12.2018 г., а външните и вътрешните му травми могат да бъдат получени по начина, описан в показанията му и не могат да бъдат причинени от самия М.. Уточнено е в експертизата, че от медицинска гледна точка за възникване на бъбречно увреждане и клиничната му изява е необходимо латентно време: от порядъка на 5-6часа и повече, до максимум един-два дни.

В хода на проведения разпит на 20.05.2019 г. от следовател към ОСО в ОПБ А. М. е представил и диск със записани на него снимки, които са направени от брат му в болницата в Ямбол на 06.12.2018 г. Към дисциплинарната преписка е приобщена извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Здравко С. с обект на експертизата – 1 брой магнитен носител, диск (CD-R), 700 МВ, марка „hp“, с ръкописен надпис „Антон – Снимки//16.05.19г.“, а именно предоставения от А. М. диск (л.272). От вещото лице е установено, че на диска марка „hp“, има запис с общ обем 29,9 МВ. Според заключението при отваряне на диска се появява папка с название „Anton Mishev_Pics“, в която се съдържат общо 37 елемента: 2 папки („Scan 1“ и „Scan 2“), като всяка една съдържа по 3 файла, формат „.pdf“ и 35 файла, формат „.JPEG“. Посочено е, че при извършеното изследване, не се установени заличавания, наслагвания, замяна и друга намеса, водещи до съмнения за извършвани корекции, или други технически интервенции или монтаж върху файловете, описани върху диска. Приобщена е също и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза от вещото лице Здравко С. с обект на експертизата – 1 брой цифров носител – компакт диск (CD-R) марка „hp“, с ръкописен надпис „105840-181/16.05.2019 г.“, съдържащ запис на телефонното обаждане до спешен телефон 112 от 05.12.2018 г., извършено от Г. М. (л.274). От вещото лице е установено, че представения за изследване компакт диск е заводски произведен, с размер Ø150 мм. Същият е за еднократен запис, с размер 80 min/700 МВ и скорост на записване до 52х. Посочено е, че записът на диска е един и е модифициран (създаден на диска) на 15.05.2019 г. в 15:52:28 часа и на него се съдържа информация за обаждане на телефон 112 от абонатен номер **********, което е на 05.12.2018 г. в 20:09 часа. Сочи се, че при изследването на диска не са установени прекъсвания, сривове, заличавания, наслагвания, и т.н., водещи до съмнения за извършвани корекции или други технически интервенции или монтаж върху аудиозаписа, записан върху диска. Съдържанието на аудиозаписа, което е с продължителност 03:49 min, е свалено на хартиен носител от вещото лице.

В хода на дисциплинарното разследване е изискано копие на записите на камерите, монтирани в сградата на Първо РУ – Бургас за времето от 14:00 ч на 4.12.2018 г. до 09:00 ч на 5.12.2018 г., като в отговор от началника на сектор „ООВ“ е посочено, че за относимия период не съществуват записи в системата за видеонаблюдение (л. 160, 161). Изискани са и копия на служебната документация за задържането на Антон Мишев на 04.12.2018 г., в резултат на което са представени: копие на книгата за задържаните лица; протокол за полицейски обиск на Антон Мишев от 04.12.2018 г., 13.00 ч.; заповед за полицейско задържане на Мишев от 04.12.2018 г.; декларация от 04.12.2018 г. и декларация по чл. 30 ал. 3 от Закона за правната помощ от 04.12.2018 г.; декларация от 04.12.2018 г. Видно от представените преписи М. се е разписал единствено срещу датата и времето на освобождаване в заповедта за задържане и в протокола за обиск в частта удостоверяваща, че при освобождаването е получил вещите си без липси. В останалата част документите са изготвени без негов подпис, като е отразено, че са съставени при отказ на лицето, за което като свидетел е посочен Т.Б..

До Т.Б. е отправена писмена покана с рег. № 251р-14547 от 04.05.2020 г., връчена на му на същата дата, видно от приложения препис по делото (л.102), за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Обяснения от Б. са постъпили пред дисциплинарноразследващия орган на 08.05.2018 г. (л.103), видно от приложения заверен препис. В същите Б. посочва данни за действията си през работната смяна на 04.12.2018 г. и 05.12.2018 г., както и тези във връзка с А. М., като твърдо отрича да е нанасял побой на задържаното лице. В обясненията си служителят отбелязва, че по време на беседата с М., същият е бил спокоен, без белезници и е отговарял на зададените въпроси. Посочва се още, че Б. е станал свидетел как М. отказва да подпише документите за задържането му. Наред с това Б. е станал свидетел и на опит за самонараняване от страна на задържаното лице, при опит да му бъдат връчени документи за задържане, като същият сочи, че има спомен, че М. е ударил главата си в бюрото. В обясненията си служителят изтъква, че за периода от освобождаване на Мишев окол 16.00ч на 05.12.2018 г. до обаждането на телефон 112 са изминали няколко часа, през които не е подаден сигнал за упражнено насилие върху него. Изтъква още, че в показанията на служителите на ОДМВР и поемните лица, присъствали на извършените следствени действия на 05.12.2018 г., не се сочи, че М. през този период е бил в лошо здравословно състояние или се е оплакал от упражнено върху него насилие. Наред с това, посочва, че в медицинската документация не е налична рентгенова снимка, от която да се установи, че М. действително е бил със счупен пръст.

В хода на дисциплинарното производство са приобщени и обяснения, дадени от други служители на МВР (л.109-113), срещу които са образувани дисциплинарни производства по случая с М. - инспектор И. П. П., инспектор Д. М. П. и К. Т. С. – разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ. В обясненията те твърдят, че не са извършвали физическо насилие над задържаното лице, както и че не са станали свидетели на изтезание или унижение спрямо него. В обясненията си Д. П., също като Б., посочва, че М. се е опитал да се самонарани, а Калин С. твърди, че не е бил свидетел на самонараняване от страна на М.. Всички твърдят, че М. е заплашвал, че ще подаде жалба срещу тях.

Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка с рег. № УРИ 251р-19275 от 12.06.2020 г. (л.81), от която е приложен заверен препис. В справката са анализирани събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, въз основа на които разследващата комисия е достигнала до извод за липса на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Т.Б.. Посочено е, че сведенията дадени от служителите Първо РУ- Бургас са логични, последователни и допълващи се, а в същите не се съдържат данни за упражнено насилие върху М. по време на задържането му, освен при опит от негова страна да се самонарани. Комисията не е приела сведенията дадени от М. предвид установени разминавания в същите, неяснотата за действията му през времевия период от освобождаването му на 05.12.2018 г. до повикването на медицински екип в късните часове на същия ден, непълнотата и едностранчивостта на медицинската експертиза на М., издаването на медицинско удостоверение едва на 18.12.2018 г., както и с оглед данните, че Мишев е правил опити да се самонарани при престоя си в сградата на полицейското управление в Бургас. В тази връзка, комисията е кредитирала изцяло и показанията на четирите поемни лица, които свидетелстват, че М. не е имал следи от наранявания и видими здравословни проблеми по време на извършване на следствените действия – претърсване и изземване. Разследващият орган е констатирал още наличие на разминаване в данните предоставени от А. и Г. М. относно момента на установяване нараняванията на А. от неговия брат. Прието е още, че Г. М., И. М. и Д. Х. са пристрастни, тъй като са заинтересовани от изхода на производството. Посочено е още, че липсват данни при оказаната спешна помощ да е констатиран счупен пръст на крака на М., както и такива липсват и в издадената на лицето епикриза от МБАЛ „Св.Панталеймон“, липсва и рентгенова снимка. Според комисията, изгаряне на главата на Мишев е констатирано за пръв път едва на 18.12.2018 г. Наред с това са изложени и съображения относно неприемането на присъединената към материалите по преписката съдебно-медицинска експертиза. При тези изводи от дисциплинарноразследващия орган е направено предложение образуваното дисциплинарно производство срещу Т.Б. да бъде прекратено. Видно от представения препис на обобщената справка, Б. се е запознал със същата на 18.06.2020 г. На същата датата на служителя е връчена и покана с рег. № 251р-19496/15.06.2018 г. (л.101) за даване на допълнителни обяснения и възражения след запознаване с материалите по преписката. С представени писмения обяснения от 18.06.2018 г. (л.80) Б. е заявил, че се е запознал със събраните материали и счита извършената проверка за обективна, като е разкрита цялата обективна истина.

От дисциплинарноразследващия орган е изготвено становище с рег. № УРИ 251р-20048/19.06.2020 г. (л.64) до министъра на вътрешните работи, в което са посочени идентични изводи за прекратяване на образуваното дисциплинарно производство. Видно от приложения заверен препис, същото е предоставено на министъра на вътрешните работи на 03.07.2020 г., когато е поставена от него резолюция с изразено несъгласие за прекратяване на производството. В допълнение към резолюцията са изготвени мотиви на министъра на вътрешните работи от 08.07.2020 г. (л.367), в които наказващия орган е посочил, че от представените материали от разследването е констатирано, че ДРО не е изпълнил задължението си по чл. 207 ал. 3 изр. 1 от ЗМВР и не е извършил всички процедурни действия по доказване  на дисциплинарното нарушение, в резултат на което не са събрани всички доказателства от значение за случая и по този начин ДРО е поставил в невъзможност ДНО да изпълни своето задължение по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР. Посочени са и конкретни действия, които следва да се извършат.  По повод на това, със заповед № 8121к-7845/08.07.2020 г. (л.363) на министъра на вътрешните работи дисциплинарната преписка е върната на назначената комисия за продължаване на действията по разследване с конкретно дадени указания. Видно от представения заверен препис от заповедта, същата е връчена на Т.Б. на 14.07.2020 г. Със заповед № 8121к-8003/15.07.2020 г. (л.374) министърът на вътрешните работи е удължил срока за приключване на разследването за установяване на дисциплинарно нарушение до 31.07.2020 г. Заповедта е връчена на Б. на 15.07.2020 г.

След връщане на преписката на дисциплинарноразследващия орган, от същия са събрани допълнителни доказателства по случая.

Събрани са нови сведения от Г. М. – от 14.07.2020 г. (л.421), в които същият заявява, че към 05.12.2018 г. е работил по програма за заетост към Бюрото по труда към Община Елхово в отдел „Чистота“ с работно времето от 08.00ч до 17:00ч и с обедна почивка от 12.00 ч до 13.00 ч. Г. М. твърди, че на 05.12.2018 г. брат му, заедно с полицаите и поемните лица, са отишли на язовир Меделик на базата, собственост на „Рибно стопанство Миделик“ ЕООД, чиито управител е, без да е бил уведомен. Поддържа, че след като се е прибрал около 17.00 ч, брат му е бил вкъщи и е разказал какво се случило на 04 - 05.12.2018 г. Обяснява, че е видял брат си да излиза от банята по хавлия, целия в синини и изгорени точки от електрошок по цялото тяло, че косата му е била сплъстена („степана“) със засъхнала кръв и главата го е боляла.

Изискани са и са представени справки от началниците на структурни звена в ОД на МВР- Бургас и други ОД на МВР:

-  със справка от 20.07.2020 г. от старши инспектор Н. Х. – началник група „ОДЧ“ в ОД – Ямбол на МВР е докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 г., в 20:15 часа, на телефон 112 от лице, представило се за Г. М., със следното съдържание: „град Елхово, улица „Ангел Кънчев“ № 3, А. М. на 45 години, негов брат в момента е с прилошаване и световъртеж, оток и следи от електрошок, според него му е нанесен побой от служители на Първо РУ в град Бургас, след задържане“. Приложен е лист с № 85 от „Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания“, водено от ОДЧ при ОД – Ямбол на МВР (лист 353 - 355).

- със справка от 17.07.2020 г. от старши инспектор А. – началник група „КП“ в РУ – Елхово е докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 г., в 20:20 часа от ОДЧ на ОД – Ямбол на МВР, отразен в „Дневник за приемане на сигнали от граждани“. Приложено е заверено копие от страница № 283 с отразен сигнал. Посочено е, че в регистър обр. 1 на РУ няма регистриран заявителски материал от А. И. М. в качеството му на пострадало лице на 05.12.2018 г. (лист 356 - 360);

- със справка от 20.07.2020 г., изготвена от главен инспектор Т. М. – началник сектор „ПП“, отдел „ОП“ в ОД - Ямбол на МВР е докладвано, че на 05.12.2018 г. за времето от 16:00 часа до 20:00 часа на територията обслужвана от ОД – Ямбол на МВР няма регистрирано ПТП с участие на л.а. „Пежо 607“ с рег. №*******. Към справката е приложена извадка от АИС – ПП, регистър ПТП (лист 361 – 363).

- справка за извършена проверка в дежурните части на звената за оперативно дежурство при ОД – Хасково на МВР за получени съобщения за ПТП или злополука с участието на А. М., предоставена от директора на ОД – Хасково на МВР, в която е посочено, че няма постъпили сигнали или съобщение за настъпило ПТП или злополука с участието на А. М., както и сигнал за нанесен побой над същото лице от неизвестен извършител на 05.12.2018 г. за времето от 16:00 часа до 20:00 часа. А. М. не е задържан и не е имало издадена заповед за задържането му (лист 364, 368 – 377, 384, 387).

- справка, изготвена от началника на РУ – Тополовград, съгласно която за периода от 16:00 часа до 20:00 часа на 05.12.2018 г. в книгата за получени сигнали и съобщения в РУ – Тополовград няма регистриран сигнал за настъпило ПТП с участието на л.а. марка „Пежо 607“ с рег. №******, както и сигнал за нанесен побой от неизвестен извършител спрямо А. М.. Отразено е, че в книгата за пропускателния режим в РУ – Тополовград с вх. № 358р-2070/19.02.2018 г. под № 19 на 04.12.2018 г. е вписан А. М., на влизане в сградата на РУ – в 09:25 часа и час на излизане 13:00 часа.

След изпълнение на дадените указания на министъра на вътрешните работи, е изготвена нова обобщена справка с рег. № УРИ 251р-26886/31.07.2020 г. (л.430), с която след повторен анализ на събраните доказателства, в това число и новите такива, отново е направено предложение образуваното срещу Т.Б. дисциплинарно производство да бъде прекратено, тъй като не е доказано допуснато от него нарушение на служебната дисциплина. Прието е за установено, че по време на съставяне на документите по задържането на М., той е проявил агресия (блъскане в стена и бюро, търкаляне в стаята за разпит), като е бил обездвижен с белезници, за да не нарани себе си или полицейски служител. Прието е, че след разпита на задържания – последователно на смени от двучленни екипи и през цялата нощ, на 05.12.2018 г. е извършено претърсване и изземване в сгради и лек автомобил, собственост на М., като от никое от присъствалите лица не е удостоверено, че  здравословното състояние на М. не е било добро, нито са били наблюдавани следи от насилие върху него. Посочено е, че при прегледа на медицинския екип от Елхово М. е бил контактен, отговарял е на поставените въпроси, като е имал леки, повърхностни рани - охлузвания по цялото тяло без кръвотечение, а преглеждащият го лекар не е констатирал непосредствена опасност за здравето му и само по предположение, че пациентът има мозъчно сътресение, е взето решение А. М. да бъде транспортиран до приемно отделение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол. Посочени са идентични съображения относно констатираните противоречия в показанията на А. М., изложени в предходната справка. Наред с това, отново е посочено, че сведенията/обясненията на служителите от Първо РУ – Бургас са логични, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, което е достатъчно доказателство за тяхната обективност и добросъвестност, отново изцяло е кредитирана предоставената информация от К. Ч., Д. С., Х. Г. и С. С. (поемните лица при претърсванията), преценена като обективна и незаинтересована. Прието е, че влошеното здравословно състояние на Мишев след освобождаването му в 12:55 часа на 05.12.2018 г. не е наблюдавано непосредствено, а медицинска помощ е потърсена едва 7 (седем) часа след освобождаването му. Отново са възприети и всички останали съображения изложени в изготвената справка от 12.06.2020 г. В заключение от дисциплинарноразследващия орган е прието, че действително има нанесени телесни повреди на А. М., но при проверката не е установена самоличността на извършителя, както и датата и мястото на нанасянето им. Видно от представения препис от обобщената справка, същата е връчена на Б. на 04.08.2020 г. Последният отново е дал обяснения – 05.08.2020 г. (л.450), в които е изразил съгласие с направените от комисията изводи.

От дисциплинарноразследващия орган отново е изготвено становище с рег. № УРИ 251р-27500/05.08.2020 г. (л.451) до министъра на вътрешните работи, с което отново е направено предложение за прекратяване на дисциплинарното производство. С писмо с рег. № 251р-27591/06.08.2020 г. становището, ведно с обобщената справка от 31.07.2020 г. и материалите по преписката, са изпратени до директора на дирекция „Човешки ресурси“ при МВР, като върху писмото са положени резолюции от 12.08.2020 г. и 13.08.2020 г. от служители в ДЧР. Видно от приложения заверен препис, същото е предоставено на министъра на вътрешните работи на 21.08.2020 г., когато е поставена от него резолюция с изразено несъгласие за прекратяване на производството. В допълнение към резолюцията са изготвени мотиви на министъра на вътрешните работи от 24.08.2020 г. (л.33).

В приложените мотиви е посочено, че от събраните доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че след отпътуването на М. и полицаите от Тополовград към Бургас, Д. П. (седящ на предната седалка до водача) е започнал да нанася удари с юмруци, по главата и тялото на М., заедно с М. И. (който е седял отзад до М.). И. е горил М. с електрошокова палка. На отбивка от пътя автомобилът е бил спрян, а М. свален от колата, съборен на земята на колене и бит от Д. П. и М. И. с палка по главата, с боксови ръкавици и с шокова палка. Констатирано е, че по време на пътуването И. П. е поискал от останалите двама полицейски служители да спрат да бият М.. Посочено е, че след пристигането в сградата на Първо РУ в Бургас боят над М. е продължил от различни служители – от И. П., М. И., Д. П., Т.Б. и от Калин С.. По -  късно през нощта служителят Б. е продължил да нанася удари по стъпалата на М. с пръчка и донесен от него кабел, а служителят С. го е горил с електрошокова палка по меките части на тялото, по тестисите и по главата, от което по главата на задържания е било причинено значително изгаряне. За времето на задържането на М. само веднъж му е била дадена малко вода, което е довело до дехидратация на организма му. Въз основа на заключението от съдебно – медицинската експертиза от ДНО е прието, че вследствие на побоя, на М. са причинени:

- силни изгаряния в окосмената част на главата, предимно тилно (скалпа - 2% - ІІІ ст.), на гръдния кош и десния крак;

- кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце, краката;

- охлузвания по главата, двете ръце и двата крака;

- остра бъбречна недостатъчност на базата на тромболична рабдомиолиза, което е наложило извършване на три спешни хемодиализни процедури;

- състояние след хематоми на двете бедра и ходила;

- счупване на първи пръст (палеца) на левия крак;

- кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст;

- хематоми на двете коленни капачета (патели);

- кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници.

В мотивите е посочено, че част от нараняванията, получени в нощта на 04 - 05.12.2018 г. са били наблюдавани от майката на М. – И. М. и от брат му – Г. М., който е подал сигнал за медицинска помощ в 20:15 часа на телефонен номер 112. Пристигналият лекар е преценил, че може да се касае за мозъчно сътресение, поради което М. е бил отведен в Спешното отделение в болницата УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ - Ямбол. В спешното отделение, съгласно лист за преглед на пациент № 14239/05.12.2018 г., са установени контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на първи пръст на левия крак. Изтъкнато е, че М. е приет в болницата с основна диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, с придружаващи заболявания - счупване на първи пръст на ляв крак, контузии и хематоми по тялото, контузия на главата, мозъчно сътресение. В анамнезата е посочено, че нараняванията са вследствие на побой от полицаи нанесли му удари с твърди предмети. В болничната стая в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ нараняванията на М. са били наблюдавани от М. Г., а пострадалият е обяснил, че те са вследствие на нанесен му побой от полицаи. Посочено е, че след изписването му на 15.12.2018 г. от болницата в град Ямбол, на 18.12.2018 г., М. е бил прегледан от съдебен лекар в КСМД при УМБАЛ „Александровска“- София и му е издадено съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 г., в което са описани установените наранявания:

- изгаряне в теменно тилната област на главата с размер 14/10 см.;

- срединно теменно охлузване с размер 4/2 см.;

- кръвонасядания по задно лявата повърхност на гръдния кош над ребрената дъга с размер 15/10 см.; по задната повърхност на лявата мишница 7/2 см.; по горния вътрешен квадрант на лява гърда е диаметър 4 см.;

- охлузвания две по гърба на лявата гривнена става с размери 4/2 см. и 3/2 см.; по вътрешната повърхност на лява гривнена става две охлузвания е размери 1/0,5 см. и 1,5/05 см.; на дясно, коляно две с диаметър 2,5 см. и 1 см.; на ляво коляно с диаметър 1 см.; в областта на вътрешния глезен на десния крак с диаметър 0,5 см.;

- точкови изгаряния множество, разпръснати по гърба, с надигнати корички с диаметър 0,1 - 0,2 см.; по вътрешната повърхност на дясното бедро със същия диаметър; по външната повърхност на лявата седалищна област с диаметър 0,1 - 0,2 см.

Въз основа на цитираните данни, в мотивите е направен извод, че в удостоверението се потвърждава описаното от представената епикриза от УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, вкл. и за счупването на първи пръст (палеца) на левия крак, а в заключението на удостоверението е вписано изрично, че изгарянията могат да се получат от термично действие на електричество, травматичните увреждания - от въздействие на твърди тъпи предмети, а острата бъбречна, недостатъчност се е развила на база на травматична рабдомиолиза, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.

В мотивите на ДНО, с които не е прието предложението/становище на ДРО, е описано, че на 18.12.2018 г. Мишев е бил па лечение в клиника по изгаряния и пластични травми в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, приет с диагноза хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1-19%, изгаряне 2% - трета степен на главата. Там повторно е лекуван през януари 2019 г. като е уточнено за раната на главата, че тя е с размери 10/14 см, покрита с 3 см. плътна черна некроза. В амбулаторния лист е отбелязано, че нараняванията са от електрошок преди месец. Посочено е, че по досъдебното производство , образувано по случая, И. П., Д. П., Т.Б., М. И. и К. С. са привлечени като обвиняеми за причинени телесни повреди, а в съдебно - медицинска експертиза по това дело са описани всички наранявания на М., като експертите са посочили, че опасността за живота му, възникнала от острата бъбречна недостатъчност, е била преодоляна благодарение на навременно проведените спешни хемодиализни процедури. За острата бъбречна недостатъчност е изтъкнато, че е последица от травматично увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратация от неприемане на вода продължително време, а спецификата на механичните увреждания сочи, че може да са получени от юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни.

В мотивите на ДНО се посочва още, че извършеното физическо насилие, над задържания А. М. е станало известно на значителен брой служители на различни структурни звена на МВР, на прокурори и следователи, ангажирани с наказателното производство, на свидетели и вещи лица по това производство, на медицински лица при прегледите и лечението му, на близките му, както и на Д. Х. и М. Г..

Министърът на вътрешните работи е кредитирал изцяло изложеното от М. в неговите сведения и показания, тъй като приложените съдебномедицинско удостоверение от КСМД при УМБАЛ „Александровска“, медицинска експертиза № 49а/209 г. и всички други медицински документи безспорно установяват, че на М. са причинени описаните от него наранявания. Сравнил е тези наранявания с възприетите от брата и майката на М., като е преценил, че изложеното от тях изцяло се припокрива с данните от медицинските документи. Посочил е, че са взети предвид и твърденията на лицата, присъствали на претърсванията, а именно, че М. е не е имал наранявания по видимите части от тялото и лицето, които съпоставени с медицинската документация се потвърждават, тъй като всички наранявания са били по тялото и не са се виждали от дрехите, а раната на главата не се е виждала от косата.

В мотивите министърът е приел, че от събраните доказателства е установено и че не е имало период от време, през който М. да е получил наранявания по друг начин, различен от описания от него, тъй като по категоричен начин е доказано, че за периода от 09:15 часа на 04.12.2018 г. до 16:00 часа на 05.12.2018 г. той е бил придружаван от различни полицейски служители, че се е прибрал директно в дома си с личния си автомобил, където външния му вид и състояние са били възприети непосредствено от брат му и майка му, както и че е установено, че М. не е участвал в ПТП или друг инцидент, при който – евентуални - да са получени нараняванията му.

В мотивите на министъра на вътрешните работи е установено, че М. при всичките обяснения за нанесения му побой е излагал едни и същи факти, без никакви изменения в тях, а сведенията и показанията му са логически последователни. Взет е предвид и факта, че М. не се е опитал да припише на полицейските служители, в това число и на Т.Б., удари, които те не са му нанасяла, което е прието като стремеж за обективност и достоверност на изложеното от М.. Съответно, сведенията и показанията на служителите от Първо РУ – Бургас, в частта им затова дали е нанесен побой на М. не са кредитирани поради колегиалните им отношения с И. П., Д. П., Т.Б., М. И., К. С., както и факта, че даването на сведения за побой на който са присъствали би им причинило вреда. Отделно от това, министърът сочи и противоречия в сведенията и показанията им, като една част твърдят, че М. се е държал агресивно, не е оказвал съдействие и си е удрял главата, а друга част заявяват, че той е бил спокоен. Според министъра, съдебномедицинската експертиза опровергава сведенията на служителите за предоставен достъп на М. до питейна вода, а сведенията за неоказване на съдействие се опровергават от сведенията на поемните лица, които сочат, че той е отключвал помещенията и е отговарял на въпросите на полицаите при извършваните процесуално – следствени действия.

Министърът на вътрешните работи е приел, че ДРО е направил непълни, едностранчиви и частични обсъждания на доказателствата, което е довело до неправилен извод, че от медицинските документи не се установява механизма и начина на причиняване на нараняванията на М.. Посочил е, че така събраните доказателства сочат на извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал. 11 т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Т.Б. е запознат с изготвенити мотиви от 24.08.2020 г., ведно с покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган на 27.05.2021 г., видно от приложените по делото преписи (л.32 и л.40). В предоставения с поканата срок не са постъпили писмени обяснения, но е постъпило писмо по електронната поща на МВР на 28.05.2021 г. (л.41) писмо, в което Б. сочи, че от бившия министър на вътрешните работи се оказва натиск и въздействие да бъде уволнен, на ред с това 04.06.2021 г. Б. е представил пред министъра на вътрешните работи заявление (л.42), в което изразява несъгласие с приетата фактическа обстановка и направените изводи, изложени в мотиви от 24.08.2020 г. Изложени са и доводи за съмнения за оказан натиск върху министъра на вътрешните работи при постановяване на мотивите. 

На 07.06.2021 г. министърът на вътрешните работи е издал заповедта, обжалвана в настоящето производство, която е връчена на Т.Б. на 11.06.2021 г. В заповедта са изложени идентични съображения с тези посочени в изготвените мотиви от 24.08.2020 г.

Към дисциплинарната преписка е приложена и кадрова справка на Т.Б. (л.43), видно от която служителят е награждаван многократно от 2006 г. до 2020 г., включително и му е наложено само едно дисциплинарно наказание – „порицание“, през 2016 г.

По делото са приложени и заверени преписи от 12бр. болнични листи, съгласно които Б. е бил в отпуск поради временна неработоспособност в следните периоди: 25.08.2020 г. – 28.08.2020 г.; 31.08.2020 г. – 04.09.2020 г.;  08.09.2020 г. – 11.10.2020 г.; 12.10.2020 г. – 10.11.2020 г.;11.11.2020г.-10.12.2020 г.; 11.12.2020 г. – 09.01.2021 г.; 09.01.2021 г. – 11.02.2021 г.; 12.02.2021 г. – 06.03.2021 г.; 08.03.2021 г. – 21.03.2021 г.; 22.03.2021 г. – 20.04.2021 г.; 21.04.2021 г. – 20.05.2021 г., или ползвани болнични за периода от 04.12.2018 г. до 07.06.2021 г. в общ размер на 291 дни. Представена е и справка за ползван годишен отпуск от Б., съгласно която служителят е ползвал следния платен отпуск: 28.12.2018 г.; 18.01.2019 г. – 01.02.2019 г.; 12.03.2019г.-19.03.2019 г.; 01.04.2019 г.-12.04.2019 г.; 14.05.2019 г.-16.05.2019 г.; 09.07.2019 г.- 12.07.2019 г.; 07.08.2019 г.-09.08.2019 г.; 24.09.2019 г.-26.09.2019 г.; 10.01.2020 г.-28.01.2020 г.; 10.03.2020г.-12.03.2020г.; 19.05.2020 г.-26.05.2020 г.; 19.06.2020 г.-26.06.2020 г.; 07.07.2020 г.-10.07.2020 г., или ползван годишен отпуск за периода от 04.12.2018 г. до 07.06.2021 г. в общ размер на 72 дни. Общо през периода 04.12.2018 г. до 07.06.2021 г. Б. е ползвал платен отпуск и отпуск по болест в общ размер на 363 дни.

В хода на съдебното производство от ответника са представени заповед № 8121к-7135/07.06.2021 г., заповед № 8121к-7136/07.06.2021 г., з.№8121к-7137/07.06.2021 г., з.№8121к-7139/08.06.2021 г., з.№8121к-7140/08.06.2021 г., з.№ 8121к-7141/08.06.2021 г., от които се установява, че оспорената заповед има пореден номер съответстващ на поредните номера на други издадени заповеди от министъра на вътрешните работи от 07.06.2021 г.

Представен е от ответника и опис на изпратена на 24.06.2020 г. кореспонденция до „ДЧР“, от която е видно, че придружително писмо с рег. № 251р-20163/22.06.2020 г., с което материалите по преписката са изпратени на дирекция човешки ресурси към МВР, е предадена на получателя на 24.06.2020 г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР реквизити. В заповедта подробно са изложени мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка, както и причините да се даде вяра на едни сведения, а други да се приемат за необективни. Изложени са и съображения, защо дисциплинарнонаказващия орган не приема изводите на дисциплинарноразследващата комисия за липса на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина. Посочени са правните основания за налагане на дисциплинарно наказание, както и мотиви относно формата и вида на вината, тежестта на извършеното нарушение, съобразено е и цялостното поведение на служителя Т..

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано въз основа на заповед на ДНО, съобразно изискването на 207, ла. 1 от ЗМВР. От приложените заверени преписи от документи се установвява, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Наказаният служител е бил уведомен за започване на дисциплинарното поризводство и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, с връчването му на заповед № 8121к-3801/18.02.2020 г., както и заповед № 8121к-7845/08.07.2020 г., с която преписката е върната на ДРО за събиране на допълнителни доказателства. Наред с това жалбоподателят надлежно е бил уведомен за изготвените от министъра на вътрешните работи мотиви относно отказа му да се съгласи с изготвените обобщени справки. На Б. надлежно са връчвани покани за даване на писмени обяснения, както в хода на дисциплинарното разследване, така и при запознаване с материалите по преписката след издаване и на двете обобщени справки. На същия, в изпълнение на задълженията на ДНО по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, е връчена и покана с рег. № 8121р-14371/24.08.2020 г. за даване на писмени обяснения пред ДНО, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал в предоставения му срок. В хода на дисциплинарното производство са спазени правата на служителя посочени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед са изтекли предвидените преклузивни срокове в чл. 195 от ЗМВР. В цитираната разпоредба е посочено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, като тези срокове не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В настоящия случай, жалбоподателят е наказан за тежко нарушение на служебната дисциплина извършено на 04.12-05.12.2018 г., т.е. предвидения в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двугодишен срок за налагане на наказание е следвало да изтече на 05.12.2020 г., а оспорената заповед е издадена на 07.06.2021 г. От данните по делото обаче се установява, че през посочения двугодишен срок, както и до датата на издаване на процесната заповед служителят Б. е ползвал платен годишен отпуск и отпуск по болест в рамките на 363 дни (почти една година, като следва да се има предвид, че 2020 г. е била високосна), през които срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР не е текъл. Следователно срокът за налагане на дисциплинарно наказание следва да се удължи с дните на ползван отпуск (платен и по болест), т.е. към посочения в нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двугодишен срок, следва да се прибави периодът през който служителят е бил в отпуск, поради което двугодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание, изчислен от датата на извършване на нарушението – 04-05.12.2018 г., изтича на 02.12.2021 г. – след датата на издаване на оспорената заповед. Аналогични изводи следват и по отношение на предвидения двумесечен срок на ДНО за налагане на наказанието след установяване на нарушението, т.е. от постъпване на материалите по преписката. В настоящия случай, материалите по преписката, след събиране на допълнителни доказателства, са изпратени със становище на ДРО от 05.08.2020 г. От посочената дата, до датата на издаване на оспорената заповед – 07.06.2021 г., жалбоподателят не е ползвал отпуск едва през 40 дни от периода 05.08.2020 г. – 07.06.2021 г., т.е. по-малко от предоставения с нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двумесечен срок (минимум 60 дни). Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР следва да тече от 22.06.2020 г., от който момент действително при съобразяване ползваните отпуски (платени и по болест),  същият е изтекъл към датата на издаване на заповедта – 07.06.2021 г. Не може да се сподели и становището на ДНО, че срокът е започнал да тече на 03.07.2020 г. Както бе посочено по-горе, нарушението се установява, когато при ДНО постъпят материалите по преписката, и последният има възможност да установи извършеното нарушение и извършителя. Предходно изготвеното от комисията становище за приключване на дисциплинарното разследване от 19.06.2020 г. не може да породи посочено действие, доколкото при запознаване с него ДНО е преценил, че преписката е непълна и е разпоредил продължаване на разследването и събиране на допълнителни доказателства от значение за изясняване на фактическата обстановка. Към последващата обобщена справка от 31.07.2020 г., както и становище от 05.08.2020 г., респективно и към материалите по преписката са приобщени допълнителни доказателства, който респективно имат отношение за установяване на нарушението. Ето защо не може да се приеме, че още към момента на получаване на първата обобщена справка ДНО е открил нарушението, доколкото към този момент материалите по преписката не са били в цялост. Що се отнася до твърдението, че още със справката от 19.06.2020 г. са били налице данни за нарушението и нарушителя, то следва да се има предвид, че такива са били налице още и при образуване на дисциплинарното производство. Провеждането на разследване обаче цели събиране на всички относими доказателства, въз основа на които да се даде възможност на ДНО да достигне до обоснован извод за извършено или не дисциплинарно нарушение, респективно неговият извършител, от което следва и необходимостта ДНО да получи всички относими доказателства въз основа на които да обективира своя краен извод, която цел е постигната с изготвеното становище от 05.08.2020 г. Следва да се уточни, че съдът приема посочената дата като най-ранен момент за изчисляване на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото по делото няма данни в кой момент точно материалите са постъпили при ДНО, въпреки поставената върху становището резолюция за несъгласие за прекратяване на производството от страна на наказващия орган. Въпреки това обаче, към която и датата след 05.08.2020 г., ДНО да е получил материалите по преписката, то двумесечният срок е бил спазен, с оглед неговото спазване още към 05.08.2020 г.

При издаване на оспорената заповед е спазен и материалния закон. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съгласно който деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, и се наказват с „уволнение“. В случая, ДНО е приел, че жалбоподателят Т.Б. е осъществил следните нарушения:

- на 85, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; нападения срещу граждани и полицейски органи; освобождаване на заложници; групови нарушения на обществения ред; нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2;

- на т. 15 от ЕК, която предвижда, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме;

- на т. 19 от ЕК, която предвижда, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява;

- на т. 88 от ЕК, която предвижда, че държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице;

- на т. 89 от ЕК, която предвижда, че държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение;

- на т. 91 от ЕК, която предвижда, че държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ;

- на т. 93 от ЕК, която предвижда, че държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели.

С нормата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазването на въведените правила за поведение с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) е въведено като дисциплинарно нарушение, поради което тяхното спазване се явява задължително за служителите в МВР, а в т. 1 е предвидено, че неспазването на задължения, произтичащи от закона също представляват дисциплинарно нарушение. По делото няма спор, че към 04.12.2018 г. – 05.12.2018 г. Т.Б. е заемал длъжност разузнавач V-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност- Приморец“, сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ към ОДМВР- Бургас, следователно същият е имал задължение да изпълнява задълженията си по чл. 85 от ЗМВР и правилата въведени с ЕК, като тяхното нарушение категорично води до извод за извършено дисциплинарно нарушение от служителя. В случай, че с поведението си служителят е уронил и престижа на службата, то съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено най-тежкото наказание „уволнение“.

Според съда, фактическата обстановка по случая е правилно и обективно установена от ДНО, като в тази връзка не се споделят доводите на ДРО за липса на извършено дисциплинарно нарушение от Т.Б., изложени в изготвените обобщени справки и становища в хода на дисциплинарното производство.

По делото няма спор, че лицето А. М. е било задържано за 24 часа от служители в Първо РУ-Бургас за периода от 13.00ч на 04.12.2018 г. до 13.00ч на 05.12.2018 г., през което време със същия са провеждани беседи в сградата на РУ от служители разпределени по двойки и по график. Не е спорно също така, че Т.Б. е присъствал при задържането на лицето в кабинет 55 в Първо РУ- Бургас, доколкото същият е положил подписа си за свидетел, че М. отказва да му бъдат връчени заповед за задържане и други образци от документи. Не се спори и относно обстоятелството, че Т.Б. в състав с К. С. е провеждал беседа с М. от 23.00ч на 04.12.2018 г. до 02.00ч на 05.12.2018 г., съгласно утвърден график. Безспорни по делото остават и обстоятелствата, че в присъствието на А. М. са проведени оперативно следствени действия след неговото освобождаване – претърсване и изземване в дома му в гр. Елхово и в стопанисвани от семейството му постройки край язовир „Меделик“. Наред с това, не са спорни и фактите относно подадения сигнал на 112 за необходимостта на М. от спешна помощ, както и оказването на същата и приема на М. в болнично заведение за лечение.

Спорът се свежда до механизма на увреждане здравето на М., както и момента на настъпване на това увреждане и съпричастността на Т.Б. към него. В хода на дисциплинарното производство са събрани множество сведения и са приобщени значителен брой протоколи за разпити, извършени в хода на провеждано паралелно досъдебно производство. От една страна, А. М. посочва, че по време на задържането му в Първо РУ-Бургас, в това число и при пътуването от Тополовград до Бургас, служители от Първо РУ-Бургас са му нанесли побой, вследствие на който е възникнало увреждане на здравето му. Относно жалбоподателя, М. конкретно посочва, че е осъществявал върху него удари със „сапче“ и гумиран кабел в областта на табаните, ходилата и кокалчета, като ударите са нанасяни малко след задържането му в сградата на Първо РУ-Бургас на 04.12.2018 г., както и по време на дежурството на Т. след разпределяне на служителите за провеждане на беседи. От друга страна, всички служители на Първо РУ-Бургас, които са извършвали оперативни действия с М. (задържане, провеждане на беседи, превозване), сочат, че по отношение на лицето не е упражнено насилие и не е имало следи за такова насилие или оплакване от страна М.. Само част от служителите, в това число и Т.Б., сочат, че М. е проявил агресия при задържането си и е правил опити да се самонарани (блъскал си главата в бюрото, търкалял се по земята), което довело до необходимост от използване на физическа сила и поставяне на белезници с цел неговата безопасност. В показанията си служителите от РУ-Тополовград и РУ- Елхово, както и поемните лица, взели участие при провеждане на оперативно следствените действия (претърсване и изземване в дома на М. и в сгради край язовир „Меделик“), също сочат, че през времето на извършване на тези действия не са възприели Мишев да е с влошено здравословно състояние, да има следи от наранявания или да е поискал медицинска помощ.

Съдът, също като ДНО, не кредитира дадените показания от служители на районните управления и от поемните лица, свидетелстващи за липса на белези от нанесен побой върху М., доколкото същите са в противоречие не само с показанията и сведенията дадени от М., но и с останалия доказателствен материал по преписката. В тази връзка най-показателна е хронологията на събитията от 05.12.2018 г. Действително в книгата на задържаните лица образец с инв. № 38/12.06.2018 г. по описа на Първо РУ- Бургас, е отбелязано, че М. е задържан на 04.12.2018 г. в 13.00ч и е освободен на 05.12.2018 г. в 12:55ч в добро здравословно състояние. В последствие обаче, служители от Първо РУ- Бургас, при съдействието на служители от РУ-Тополовград и РУ-Елхово, заедно с помени лица, и при присъствието на А. М. са извършвали оперативно следствените действия - претърсване и изземване в дома на М. и в сгради край язовир „Меделик“. Видно от изготвените протоколи за претърсване и изземване тези действия са осъществени в следните периоди: от 12.20ч до 12.50ч на 05.12.2018 г. в дома на М. и от 15.00ч до 15.40ч на 05.12.2018 г. на язовир „Меделик“. След приключване на тези действия, М. е отведен от служителите на Първо РУ-Бургас до сградата на РУ-Тополовград, където е извършен претърсване и на личния му автомобил, за което е изготвен протокол за доброволно предаване. Като се вземе предвид времето на установяване на М., неговото освобождаване и данните за извършени следствени действия, се достига до извод, че за периода от 09.25 на 04.12.2018 г. до приблизително 16.00ч на 05.12.2018 г. същият е бил в присъствието на полицейски служители от три районни управления, в това число и в присъствието на Т.Б.. Посоченото кореспондира и с показанията на Мишев, че се е прибрал в дома си около 16.00ч на 05.12.2018 г.

От показанията дадени от служителите на РУ-Тополовград, които са установили Мишев на 04.12.2018 г. и са го предали на служители от Първо РУ-Бургас в 13.00ч, се установява, че същият е бил в добро здравословно състояние, общителен (пил кафе), оказвал е пълно съдействие по време на престоя си в районното управление.

Нараняванията на М. са възприети най-напред от неговата майка И. М. и от брат му Г. М. около 17.00 ч на 05.12.2018 г. Съдът изцяло дава вяра на показанията дадени от посочените лица. Действително майката и брата на М. са заинтересовани лица, но техните показания са последователни и допълващи се, както и кореспондират с показанията дадени от А. М.. Констатираното разминаване от ДРО в показанията на двамата братя относно точния момент, в който Г. М. е възприел нараняванията върху тялото на брат си, свързани с това, че веднъж е посочено, че при прибирането си Г.М. е установил А. М. в леглото, а в друг момент е посочено, че Г.М. е установил брат си при излизането му от банята, не могат да доведат до извод за недостоверност на дадените показания. В случая се касае за обстоятелство, което не е дотолкова съществено, че да породи съмнения в показанията на двамата братя. От друга страна, въпреки разминаването, времето в което посочените действия са били осъществени съвпада, а именно около седемнадесет и нещо часа на 05.12.2018 г. В подкрепа на тези показания са и сведенията дадени от майката И. М., която сочи, че след прибирането си А. М. се е отправил към банята, а малко по-късно се е прибрал и брат му Г. М.. Показанията на тримата свидетели кореспондират помежду си без да създават неяснота относно събитията в периода от прибирането на А. М. в дома му до отзоваването на медиците от спешна помощ на подадения сигнал в 20.20ч на 05.12.2018 г., като от същите се установява, че през посоченото време А. М. е бил в дома си, където са се намирали и брат му и майка му. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че майката е лежащо болна, т.е. не е имал възможност да напуска сама жилището, а от друга страна времето на прибиране на Г. М. в дома му в гр. Елхово кореспондира и с посоченото време на приключване на работните му задължения – 17.30 ч.

От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства – изготвени справки то началници в РУ-Елхово, РУ-Тополвград, РУ-Ямбол и ОД-Хасково, се установява, че липсват данни А. М. да е участвал в ПТП след 16.00ч, вследствие на което да е получил увреждане на здравето.

На следващо място, от приложената по делото медицинска документация се установява, че най-тежкото увреждане на А. М. е травматична рабдомиолиза (размачкване на скелетната напречно набраздена мускулатура и дехидратация), в следствие на което е развил остра бъбречна недостатъчност. В приобщената по преписката медицинска експертиза, изготвена в хода на провежданото досъдебно производство, е посочено, че от медицинска гледна точка за възникване на бъбречно увреждане и клиничната му изява е необходимо латентно време: от порядъка на 5-6часа и повече, до максимум един-два дни, което според експертите води до извод, че нараняванията довели до развитието на същото са нанесени следобед на 04.12.2018 г.- вечерта на 05.12.2018 г., т.е. през времето, в което М. е бил задържан за 24 часа от служители на Първо РУ-Бургас. Наред с това, в експертизата е посочено, че установените наранявания не биха могли да бъдат причинени от самия М., но биха могли да бъдат причинени вследствие на описаните от М. действия при нанасяне на побой. Съдът намира заключението по медицинската експертиза за обективно, доколкото същото е изготвено от лица със специални знания и в същото са изложени данни за уврежданията на М., които кореспондират с останалия доказателствен материал.  Наред с това, изготвената в хода на досъдебното производство медицинска експертиза се явява годно доказателствено средство, събрано по установения ред, същата надлежно е приобщена към дисциплинарната преписка, поради което съдът изцяло я кредитира.

Влошеното здравословно състояние на А. М. е констатирано от медицинския екип на ФСМП – Елхово, отзовал се на спешно повикване на 05.12.2018 г. около 20.20ч, както и от изготвената медицинска документация при приемането на М. за лечение в МБАЛ „Св.Панталеймон“. Противно на твърденията на жалбоподателя, както и на изводите на ДРО, данни за увреждане – счупване на първи пръст на крак (дигити 1 педис синистра), са вписани още в изготвеното направление за хоспитализация с отбелязан спешен прием (л.251), както и в изготвената епикриза относно престоя на М. в МБАЛ „Св.Панталеймон“. Действително липсва рентгенова снимка, която да установява счупване на пръста на крака на М., но доколкото диагнозата е поставена от медицински специалист, то съдът няма причина да не и дава вяра. От друга страна следва да се има предвид, че ДРО е посочил в обобщените справки и становищата, изготвени в хода на дисциплинарното производство посочената диагноза - дигити 1 педис синистра, но не си е направил труда да извърши проверка за значението на същата. Съгласно МКБ-10 – Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, поставената на М. диагноза като придружаващо заболяване в направлението за прием – S90.40, отговаря на диагноза „счупване на палеца на стъпалото“.

С оглед на изложеното, съдът, намира, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по категоричен начин се установява, че по отношение на А. М. е упражнено насилие в периода на задържането му за 24 часа в Първо РУ-Бургас, което е довело до увреждане на здравето му, в това число и счупване на първи пръст на крак. Тук следва да се посочи, че за целите на дисциплинарното производство са от значение действията на конкретния служител, а не последвалите увреждания от тези действия. В показанията си, които съдът приема за обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по преписката, М. посочва конкретни служители от Първо РУ-Бургас (чрез описание и разпознаване по време на проведена очна ставка) и посочва конкретните действия от тяхна страна по време на проявеното по отношение на него насилие. Така конкретно М. сочи, че именно Т.Б. е осъществявал действия по нанасяне на удари в областта на стъпалата му. Доказателства оборващи посочените твърдения не се установяват.

Данните за упражнено насилие върху М., в това число и при участието на Т.Б., са станали достояние на множество хора – роднини на М., негови познати (Д. Х., М. Г.), лекуващите лекари (доколкото още при постъпване М. е посочил, че нараняванията му са в следствие на побой, нанесен от полицейски служители). Данни за побоя са публикувани и във Фейсбук-профила на Г.М., т.е. станали са известни на всички негови приятели, или поне е създадена възможност много хора да се запознаят с тях.

Участието на Т.Б. в нанасянето на побой върху задържаното лице А. М. на 04.12-05.12.2018 г., както и обстоятелството, че не се е противопоставил срещу осъществения побой от други служители в негово присъствия, неоказването на медицинска помощ, както и узнаването за деянието от множество хора, по категоричен начин води до извод, че Т.Б. е осъщесвил нарушение на 85, ал. 1 от ЗМВР (използвал е физическа сила, извън допустимите случаи); на т. 15 от ЕК (с осъществяване на насилие върху задържано лице, служителят е употребил физическа сила без да е налице законово основание за това); на т. 19 от ЕК (с действията си, в това число и с установяването им от множество хора, служителят е уронил престижа на институцията, в която е назначен); на т. 88 от ЕК (с действията си по упражняване на насилие върху М. служителят не е опазил живота и здравето на задържаното лице); на т. 89 от ЕК (с действията си Б. е нарушил задължението си да не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение); на т. 91 от ЕК (като не е попречил върху М. да бъде упражнено насилие, а напротив сам е взел участие в него, служителят е нарушил задължението си да защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като наред с това не е осигурил и възможност на М. за оказване на медицинска помощ); на т. 93 от ЕК (с действията си по използване на физическа сила без да има законово основание за това, служителят не е изпълнил вмененото му поведение да зачита правото на живот на всеки човек).

Съдът намира, че правилно ДНО е квалифицирал установените нарушения като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т. 4 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон,, и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

С оглед изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което се явява законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли.

 

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 8121К-7138/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи на Република България, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :

Съобщи за изтекли лични данни