№ 33
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. С.ов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Л. А. против Решение № 192/
23.04.2024 г. по т. д. № 530/ 2023 г. на ОС – Пловдив в частта, с която за
начална дата на неплатежоспособността е определена 17.08.2023 г.
Жалбоподателят оспорва така определената от окръжния съд начална
дата на неплатежоспособността на длъжника „Н.“ ЕООД, като излага доводи,
че с оглед тежкото финансово състояние на дружеството още към 2021 г. за
начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 07.07.2021 г.,
когато е настъпила изискуемостта на най – обременителното задължение за
връщане на предоставения заем в размер на 200 000 лв. Предвид изложеното
иска да се отмени обжалваното решение в тази част, вместо което се
постанови ново в изложения по – горе смисъл.
Длъжникът „Н.“ ЕООД оспорва въззивна жалба и иска да се потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
1
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Предмет на обжалване е определената с обжалваното решение начална
дата на неплатежоспособността, а именно 17.08.2023 г. За да приеме
посочената дата за начален момент на неплатежоспособността, окръжният съд
се е позовал на заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза на 211, според която последните извършени от длъжника
плащания са на 17.08.2023 г.
Неплатежоспособността е състояние на търговеца, при което поради
липса на парични средства или бързоликвидни активи се намира в трайна и
обективна невъзможност да погасява свои изискуеми парични задължения. С
разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ е въведена оборима презумпция за
неплатежоспособност в случаите, когато търговецът длъжник е спрял
плащанията, включително, когато е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. Според съдебната практика началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, следва да се определи с оглед неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите на ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като проявление, външен белег на
неплатежоспособността. Възприето е становището, че релевантен за
определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с
изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен
кредитор, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането
на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи с
достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения
като обективно обусловена невъзможност за изпълнение.
Видно от заключението по приетата в първоинстанцинното
производство допълнителна съдебно – счетоводна експертиза (л. 211),
2
непогасените и изискуеми задължения на длъжника „Н.“ ЕООД към
31.12.2023 г. са в общ размер на 2 365 000 лв. Поради липсата на данни за
извършените плащания в представената справка за задълженията на длъжника
вещото лице не е посочило конкретните дати на последните плащания към
всеки един от кредиторите. В допълнителното заключение на л. 176 въз основа
на данните в оборотната ведомост експертът сочи, че последните плащания
към 31.05.2023 г. са към „П.Б.“ АД в размер на 499 406. 59 лв. за погасяване на
отпуснати банкови кредити. След 31.05.2023 г. последните извършени от
длъжника плащания са към НАП: 6000 лв. на 14.08.2023 г. и 822. 52 лв. на
17.08.2023 г.
Към 31.12.2023 г. дружеството притежава активи в размер на 2 384 000
лв., от които 1 495 000 лв. са дълготрайните, а 889 000 лв. краткотрайните.
Коефициентите за ликвидност на дружеството за периода 01.01.2021 г. -
31.12.2023 г. са:
Обща ликвидност за 2021 г. - 0. 2374; за 2022 г. - 0. 5828; за 2023 г. - 0.
9035.
Бърза ликвидност: за 2021 г. - 0. 2184; за 2022 г. - 0. 5629; за 2023 г. - 0.
9035.
Незабавна ликвидност: за 2021 г. - е 0. 0926; за 2022 г. - 0. 0113; за 2023 г.
- 0. 0020.
Абсолютна ликвидност: за 2021 г. - е 0. 0926; за 2022 г. - 0. 0113; за 2023
г. - 0. 0020.
Коефициентите за финансова автономност за периода 2021 – 2023 г. са
отрицателна величина: за 2021 г. – минус 0. 0859; за 2022 г. – минус 0.
*********; за 2023 г. – минус 0. *********.
От приетата във въззивното производство съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът „Н.“ ЕООД регулярно е извършвал
плащания към контрагенти през откритата в „Б.Д.С.К.“ ЕАЗ разплащателна
сметка, последното от които е на 12.06.2023 г. в размер на 3600 лв.
При тези данни настоящата инстанция намира, че още към 2021 г.
дружеството се е намирало в състояние, което не му е позволявало да
изпълнява своите изискуеми и ликвидни парични задължения. От приетата в
първоинстанционното производство допълнителна съдебно – счетоводна
3
експертиза е видно, че коефициентите за обща и бърза ликвидност нарастват в
периода 2021 – 2023 г., за да стигнат до ниво от 0. 9035, индикиращи, че
дружеството е платежоспособно, докато тези за незабавна и абсолютна са
значително под нормалната граница съответно от 1 за незабавна и 0.3 – 0.6 за
абсолютна, които показват точно обратното, а именно, че дружеството не е в
състояние да изпълнява задълженията си. В тази връзка следва да се съобрази,
че при изчисляване на коефициентите за обща и бърза ликвидност вещото
лице е взело предвид отразените в счетоводството на длъжника вземания в
размер на 900 000 лв., за които въпреки дадените указания не са му
представени първични счетоводни документи, поради което правилно
окръжният съд ги е изключил от активите на търговеца. При това положение
коефициентите за обща и бърза ликвидност падат значително под нормалния
праг от единица, от което се налага извод, че още към 2021 г. дружеството се е
намирало в състояние на неплатежоспособност. Горният извод не може да се
промени от обстоятелството, че търговецът е спрял плащанията към своите
кредитори на 12.06.2023 г., тъй като, както се отбеляза по – горе, съдебната
практика е последователна, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор. Що се отнася до
констатираното от вещото лице плащане на сумата от 499 406. 59 лв. за
погасяване на банкови задължения на длъжника, по делото липсват
доказателства на коя дата е извършено, нито пък дали е станало доброволно
или по реда на индивидуалното принудително изпълнение чрез осребряване
на негови активи, тежестта на доказване на което е на търговеца. Предвид
изложеното за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи
07.07.2021 г., на която е станало изискуемо вземането на кредитора Л. Л. А. по
договора за заем в размер на 200 000 лв., което с оглед данните за финансовото
му състояние за 2021 г., изразено чрез коефициентите за ликвидност и
финансова автономност, той не е бил в състояние да погаси.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която за начална дата на неплатежоспособността е определена
17.08.2023 г., вместо което се постанови ново, с което за начална дата на
неплатежоспособността се определи 07.07.2021 г.
С оглед основателността на въззивната жалба длъжникът „Н.“ ЕООД
4
следва да заплати на кредитора Л. Л. А. направените във въззивното
производство разноски в размер на 525 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 192/ 23.04.2024 г. по т. д. № 530/ 2023 г. на ОС –
Пловдив в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Н.“
ЕООД е определена 17.08.2023 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на „Н.“ ЕООД,
ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С.“ № 35, ап. 27, датата
07.07.2021 г.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД да заплати на Л. Л. А. разноски във въззивното
производство в размер на 525 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 14 – дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5