№ 166416
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110166505 по описа за 2024 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от *** ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, против М. Н. И., ЕГН
**********, с адрес гр. *** за парично вземане по договор за заем № ***
сключен между М. Н. И. и ***, ЕИК ** в размер на: 699,22 лева – главница,
83,94 лева – договорна лихва, сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги в размер на 575,40 лева, мораторна лихва за периода от
28.10.2023 г. до 05.11.2024 г. в размер на 98,10 лева и законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Вземането на „*** е прехвърлено на „*** с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). На основание чл. 99 ЗЗД длъжникът е
уведомен за извършената цесия от цесионера, упълномощен за това от цедента
посредством уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
На 27.06.2023 г., ***, като заемодател и М. Н. И. като заемател са
сключили Договор № *** за предоставяне на заемна сума. Сключили са и
договор за допълнителни услуги от същата дата, по силата на който,
заемодателят е предоставил на заемателя следните услуги: посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на кредитора,
безплатно внасяне на вноските в офис на кредитора, безплатно предоговаряне
и разсрочване на кредита, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции. На това основание се
претендира сумата от 575,40 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая договорът за допълнителни услуги е сключен на една и съща
дата с договора за заем, на основание договора за заем и има за предмет,
1
предоставянето на услуги, улесняващи усвояването и погасяването на
задължението по договора за заем. Поради това, въпреки че формално тази
сделка е оформена като отделен договор, настоящият съдебен състав приема,
че той представлява допълнение към договора за заем и че следва да бъде
разглеждан като сбор от уточняващи задължения към този договор.
Настоящият съдебен състав приема, че претендираната сума за
„допълнителни услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги
не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за
което се събират съответните такси. В сключеният между страните Договор за
допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в договора за
допълнителни услуги е предвидена клауза, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
2
противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е
посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в претендирания размер.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните допълнителни услуги.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, против М. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** за
сумата от 575,40 лева – сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, сключен между страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3