№ 22
гр. Русе , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000031 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 260151 от 24 септември 2020г. по
гражданско дело № 3760 по описа за 2019г. признава за установено в
отношенията между Г. В. Т. ЕГН **********, от една страна и от друга
страна, „М.“ АД ЕИК ****, че сключените между тях на 24.10.2018г.
договор за кредит К.Х. № 1191-10189340/23.10.2018 г. и договор за
допълнителни услуги към договор за кредит К.Х. са нищожни на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит поради противоречие с чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит.
Със същото решение Русенският районен съд признава за установено в
отношенията между ищцата Г. В. Т. ЕГН **********, от една страна и от
друга страна ответника „А.“ ЕАД ЕИК ***** че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 2104,48 лв. – част от цедирано вземане на „М.“
АД по договор за кредит К.Х. № 1191-10189340/23.10.2018 г. и договор за
допълнителни услуги към него.
Със същото решение Русенският районен съд отхвърля предявения от Г.
1
В. Т. ЕГН ********** против ЗК „Уника Живот“ АД ЕИК ***** иск – да се
прогласи нищожността на договор за застраховка по полица №1191-
10189304/23.10.2018г. г. поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се
в крайно неизгодни условия, различаващи се драстично от обичайните на
пазара на застраховки.
Делото в Русенския окръжен съд е образувано по въззивна жалба от
„М.“ АД ЕИК **** гр. С., представлявано от изпълнителния директор Георги
Атанасов Атанасов чрез пълномощник адвокат Г.М., срещу решение №
260151/24.09.2020г. по гр. д. № 3760/2019г. на Русенски районен съд в частта,
с която съдът признава за установено в отношенията между Г. В. Т. ЕГН
********** гр. Русе, от една страна, и от друга страна "М.“ АД С. ЕИК ****,
че сключените между тях на 24.10.2018г. договор за кредит К.Х. № 1191-
10189340/23.10.2018г. и договор за допълнителни услуги към договор за
кредит са нищожни на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
поради противоречие с чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 12 от Закона за потребителския
кредит и в частта, с която "М.“ АД е осъдено да заплати сумата 300 лв.
адвокатско възнаграждение и съдебни разноски в размер общо на 240 лв.
Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно. Моли
окръжния съд да го отмени в тези части и да постанови ново решение за
отхвърляне на този иск като недоказан и неоснователен, както и да присъди
направените разноски.
Окръжният съд счита, че въззивната жалба е подадена в законния срок
от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят
е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Г. В. Т. ЕГН ********** чрез адвокат Д.Ф. подава отговор, че
въззивната жалба е неоснователна и моли окръжния съд да потвърди
решението на районния съд в обжалваните части.
Русенският районен съд изпраща и частна жалба от адвокат Г.М.
2
пълномощник на „М.“ АД ЕИК **** срещу определение № 261031 от
9.11.2020г. по гр. д. № 3760/2019г. за изменение на решение №
260151/24.09.2020г. в частта за разноските като „М.“ АД е осъдено да заплати
на основание чл. 38 от ЗА на адвокат Д.Ф. допълнително възнаграждение
249,67 лв.
Адвокат Д.Ф. подава отговор на частната жалба, че тя е недопустима,
евентуално – неоснователна.
Русенският окръжен съд прецени правилността на обжалваното
решение, доказателствата по делото и доводите на страните и прие
следното:
„М.“ АД по договор за заем от 24.10.2018г. е предоставило на Г. В. Т.
потребителски кредит в размер 2000 лв., която сума тя се задължила да върне
на 48 седмични погасителни вноски до 30.09.2019г., всяка вноска в размер на
50,14 лв. Лихвеният процент по договора е фиксиран на 40,69 %, а годишният
процент на разходите е 50 %. Лихвата, която кредитополучателката трябвало
да върне, е общо 406,72 лв.
На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги (посещение
вкъщи, безплатно внасяне на вноски, специални промоции, преференциално
обслужване), за които услуги кредитополучателката дължи 48 седмични
вноски по 12 лв. Кредитополучателката е застрахована срещу злополука от
застрахователно дружество с посредничеството на кредитора и се задължила
да върне платената от него премия по застраховка защита пакет „Премиум
злополука“ на 48 седмични вноски по 33 лв.
С договор за цесия от 16.01.2015г. и приложение № 1 от 10.05.2019г.
вземането от Г.Т. по договора за потребителски кредит било прехвърлено на
„А.“ ЕАД в размер 1086,20 лв. С уведомително писмо от 14.05.2019г. „М.“ АД
чрез „А.“ ЕАД уведомила Г. В. Т. за цесията и за актуалния размер на
задължението 3341,30 лв. с начислена лихва за просрочие.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото установява, че по договора
за кредит са заплатени 1243,76 лв., от които 470,07 лв. платена главница,
188,69 лв. платена договорна лихва, 429 лв. платена застраховка, 156 лв.
3
платена услуга по пакет. Когато към главницата и договорната лихва се
включат таксата по пакет „Преференциално обслужване“ и таксата по
услугата за финансиране и разсрочване на застрахователната премия на обща
стойност 2160 лв., общият размер на сумата за връщане нараства до 4566,72
лв. Посоченият в договора годишен процент на разходите 50% включва
единствено годишната лихва 40,69%. Ако се включат разходите по договора
за допълнителни услуги, годишният процент на разходите нараства на 692,31
%.
При посочените данни окръжният съд потвърждава правилността на
главния мотив на районния съд, че посоченият в договора годишен процент
на разходите 50% не е реален, а действителният такъв е 692,31 %. Обратно на
твърдението на кредитора, разходите по договора за допълнителни услуги не
могат да се избегнат от кредитополучателя и следва да се включат в
годишния процент на разходите. Действителният размер на годишния
процент на разходите надхвърля законния лимит по чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит - максимум пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Правилно районният съд посочва, че погасителният план към договора
не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, с което се нарушава изискване за
задължително съдържание на договора за потребителски кредит – чл. 11, ал.1,
т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит.
Договорът за потребителски кредит и неразделния от него договор за
допълнителни услуги (двата договора оформят съдържанието на едно
облигационно правоотношение) са недействителни на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит.
С обжалваното решение Русенският районен съд е осъдил „М.“ АД да
заплати на адвокат Д.Л. Ф. пълномощник на Г. В. Т. 300 лв. възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С определение по чл. 248
от ГПК, което също се обжалва с частна жалба, районния съд е изменил
4
решението в частта за разноските и е осъдил „М.“ АД да заплати на адвокат
Д.Л. Ф. още 249,67 лв.
Определението е правилно. Цената на иска за нищожност на договора за
потребителски кредит е 2406,72, а на иска за нищожност на договора за
допълнителни услуги 2160 лв., общо 4566,72 лв. Минималното адвокатско
възнаграждение за защита по дело с такъв материален интерес се определя по
чл. 7, ал. 2 т. 2 от наредбата - при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Минималното възнаграждение 549,67 лв.
За въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 на адвоката, оказал
безплатна правна помощ, следва да се присъди същото възнаграждение за
защита срещу въззивната жалба и минималното възнаграждение по чл. 7, ал.
1, т. 7 вр. чл. 11 от наредбата за защита срещу частната жалба, разгледана в
открито заседание.
Русенският окръжен съд на основание чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260151 от 24 септември 2020г. по
гражданско дело № 3760 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в
ЧАСТТА, с която съдът признава за установено в отношенията между Г. В. Т.
ЕГН ********** гр. Р., от една страна, и от друга страна "М.“ АД С. ЕИК
****, че сключените между тях на 24.10.2018г. договор за кредит К.Х. №
1191-10189340/23.10.2018г. и договор за допълнителни услуги към договор за
кредит са нищожни на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
поради противоречие с чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 12 от Закона за потребителския
кредит и в частта, с която "М.“ АД е осъдено да заплати сумата 300 лв.
адвокатско възнаграждение и съдебни разноски в размер общо на 240 лв.
Решението на Русенския районен съд в останалите части не е обжалвано
и е влязло в сила.
5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261031 от 9.11.2020г. по гр. д. №
3760/2019г. за изменение на решение № 260151/24.09.2020г. в частта, с която
съдът е изменил решението в частта за разноските и е осъдил „М.“ АД да
заплати на адвокат Д.Л. Ф. още 249,67 лв. възнаграждение при условията на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението на Русенския районен съд в останалата част не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „М.“ АД ЕИК **** гр. С. бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.
3, да заплати на адвокат Д.Л. Ф. гр. С., ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет. 5,
сумата 849,67 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки) възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. В. Т. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6