Решение по дело №1099/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Ж.Ж., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Й., против Решение № 428/17.03.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 4129/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000***/14.07.2022г. на д-ра на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, му е наложена глоба, в размер на 2000,00лв. и е осъден да заплати разноски за производството в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Сочи, че ВРС е отразил невярно фактическата обстановка, както и че правните му изводи не кореспондират с материалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не е установено по безспорен начин извършването на вмененото нарушение, т.к. актосъставителят и наказващият орган са смесили съставите на чл.93, ал.1 ЗАвП и чл.93, ал.2 ЗАвП. В тази връзка сочи, че макар двете разпоредби да имат сравнително идентично съдържание, разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗАвП третира хипотеза, при която водачът поначало не разполага с някои от изброените документи, докато чл.93, ал.2 ЗАвП касае случаи, при които водачът разполага с изискуемите документи, но не носи със себе си всички или някои от тях. Твърди, че между фактическото описание и правната рамка на извършеното нарушение е налице противоречие, което рефлектира негативно върху правото му на защита. На следващо място сочи, че предпоставка за нарушенията на чл.87, т.3 или чл.89, т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. е доказано извършване в момента на проверката на обществен превоз на товари, а такива не са описани нито в АУАН, нито в НП, поради което деянието не е съставомерно. Твърди и неправилно приложение на санкционната норма, т.к. в случая картата за квалификация на водача не е изискуем документ, поради което и относима към деянието е санкцията по чл.105, ал.1 ЗАвП. Алтернативно навежда доводи и за маловажност на нарушението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Й., който поддържа касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез юрк.В.С., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх. № 35709/15.05.2023г. Сочи, че значимостта от притежанието на карта за квалификация на водача се извлича по тълкувателен път от разпоредбата на чл.10 от Директива 2003/59 на ЕС, както и че на национално ниво, изискването е заложено в разпоредбата на чл.7б, ал.1 ЗАвП и чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г., като изискванията към водачите са в условията на кумулативност – водачите следва да притежават необходимата квалификация и да притежават карта за квалификация за съответната категория. Счита и че в случая извършването на нарушението е безспорно установено от фактическа и правна страна, същото е от категорията на формалните, като липсват основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на касатора при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, районният съд е приложил правилно закона. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 13.05.2022г., около 10:15 часа, С.Ж.Ж. управлявал влекач марка „Волво“, кат. N 3, с рег. № А *** МТ, с прикачено полуремарке рег. № А *** ЕМ, в обл. Варна, по РП III – 2008 в посока гр. Суворово, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут: „гр.Варна – Пристанище „Варна – Запад“. В същото време на път РП III – 2008, на разклона към Пристанище „Варна – Запад“, бил позициониран екип на РД „АА“ – Варна, който спрял за проверка управляваният от Ж. товарен автомобил. В хода на проверката водачът представил карта за квалификация за превоз да товари с № Р ***, издадена на 21.04.2017г. и валидна до 01.03.2022г. Тъй като картата за квалификация била с изтекъл срок на валидност, била извършена проверка в ИС на ИА „Автомобилна администрация“, при която било установено, че на името на С.Ж. нова карта не била издавана. Било прието, че Ж. е извършил нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на товари на територията на РБ, за което му бил съставен АУАН № ***/13.05.2022г., а въз основа на него било издадено НП № 23-0000***/14.07.2022г., с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на Ж. е наложена глоба, в размер на 2000лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел за безспорно установено, че към 13.05.2022г. С.Ж. не е имал валидна карта за квалификация на водача, т.к. карта № Р ***, издадена на 21.04.2017г. е била валидна до 01.03.2022г. и нова карта не е била издавана. При тези факти е прието, че безспорно Ж. е извършил нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33/1999г. За неоснователно е прието оплакването в жалбата, че АНО е смесил съставите на разпоредбите на чл.93, ал.1 и чл.93, ал.2 от ЗАвП, т.к. никъде в обстоятелствената част на НП не се твърди, че водачът е имал валидна карта за квалификация към датата на проверката, но не я е представил на проверяващите. В тази връзка са изложени мотиви, че разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП се явява специална спрямо разпоредбата на чл.105, ал.1 ЗАвП и именно тя е приложима в случая. От представения от жалбоподателя пътен лист е прието за доказано, че към момента на проверката е осъществявал обществен превоз на товари по маршрут „гр.Варна – Пристанище „Варна – Запад“. По изложените съображения е прието, че правилно административнонаказателната отговорност на Ж. е ангажирана за извършено нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33/1999г.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, подлежи на санкциониране всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП е Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, която видно от § 2 ПЗР е издадена на основание чл.7, ал.3, чл.16 и чл.21 от ЗАвП.

Съгласно разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба № 33/1999г., едно от изискванията, на които следва да отговаря водача на автомобил за обществен превоз на товари, е да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвП.

В случая това е Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, която въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г./.

Безспорно е установено по делото, че към датата на проверката, картата за квалификация на водача е изтекла и следователно, не е била валидна, както и че нова такава не му е издавана. От представения пътен лист безспорно се установява и че е извършван обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т.1 и т.3 ДР ЗАвП. Пътният лист е издаден от „М.“ ЕООД, посочено в АУАН като работодател на С.Ж.. В пътния лист е отразено изрично „вид обществен превоз - товарен“, т.е. налице е признание от работодателя на касатора, че на 13.05.2022г. е извършвал обществен превоз на товари, по отношение на който са приложими изискванията на чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г.

Правилно ВРС е приел и че не е налице смесване на съставите на чл.93, ал.1 и чл.93, ал.3 ЗАвП, т.к. действително никъде в АУАН и НП не е въведено твърдение, че водачът е имал валидна карта, но не я е представил при проверката. Напротив, след като при проверката картата не е представена, е извършена проверка в ИС на ИААА, при която е установено, че след изтичане на старата карта, нова на водача не е издавана. При тези факти правилно е прието, че нарушението е наказуемо по чл.93, ал.1 ЗАвП.

Неоснователно е и оплакването, че нарушението е маловажно и са налице условията за приложение на чл.28 ЗАНН.

Изискванията към водачите на превозни средства, извършващи обществен превоз са въведени с чл.10 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003г./. На национално ниво, изискванията на Директивата са транспонирани с Наредба № 41/2008г., към която препраща разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба № 33/1999г. Тоест, касае се въведено Общностно изискване, което, както следва от съображение 15 към Директивата, цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а и взаимното признаване на различните УПК в контекста на целите на Директивата по съображения 3 - 5 от нея.

Извършването на обществен превоз на товари в нарушение на Общностните изисквания разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, поради което и неспазването на задължението по чл.87, т.3 от Наредба № 33/1999г. е обявено за наказуемо по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Отделно, както правилно е посочил АНО в наказателното постановление, нарушението попада в т.2 от Група 7 от Приложение № 1 към Регламент № 2016/403 ва ЕПС, т.е. квалифицирано е като „тежко нарушение“.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, в размер на 80,00лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428/17.03.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 4129/2022г.

ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГНК: **********,***, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: