Решение по дело №523/2020 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 22

 

гр. Враца   29.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г. /деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа   година/ в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова КАН дело № 523 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник РУ – Бяла Слатина при ОД на МВР – Враца, против Решение № 260008 от 15.09.2020 г., постановено по АНД № 288 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2020 г., с което е отменено издаденото от касатора НП № 20-0248-000176/17.03.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че от събраните доказателства административното нарушение е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, а в производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – Д.К.Д., редовно призован в с.з. се представлява от адв. К.К. от АК – Враца, който поддържа становище, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски в настоящото производство.

Представителят на ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита оспорения съдебен акт за правилен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 260008/15.09.2020 г., постановено по АНД № 288 по описа на РС – Бяла Слатина за 2020 г., с което е отменено  НП № 20-0248-000176/17.03.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина, като със същото на ответника в настоящото производство Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 03.03.2019 г., около 09:00 часа в гр. Бяла Слатина, на кръстовището на ул. „Иванчо Съйнов“ изхода за гр. К. при извършена проверка е констатирано, че като приобретател на регистрирано МПС – лек автомобил Тойота Ланд Круизер, с рег. № *** не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като неизпълнението на това императивно изискване е санкционирано на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2. ЗДвП.

Районният съд е отменил НП, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, относно дължимото съдържание на АУАН и издаденото въз основа на него НП. Посочено е в мотивите, че в нито един от двата документа не се съдържа датата на извършеното нарушение, което е съществено обстоятелство, от една страна засягащо правото на защита, а от друга за определяне на началния момент, от който започва да тече давност. От представения по делото Договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, съдът е установил, че на 30.03.2016 г. ответникът Д. е закупил лек автомобил Тойота Ланд Круизер, с рег. № ***, за който съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е следвало в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя, който срок е изтекъл през месец април 2016 г. Въз основа на тези установявания съдът е приел, че за деяния, съставляващи административни нарушения по ЗДвП и наказуеми с „глоба“ административнонаказателното преследване се изключва на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, ако не е възбудено в продължение на три години от извършването на деянието, респективно – ако от последното действие на надлежен орган, насочено срещу нарушителя за реализиране на административнонаказателната му отговорност, са изминали три години на основание чл. 81, ал. 2 от НК.

Решението е неправилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел изводи, които касационната инстанция не възприема.

По делото не е спорно, а и от представения, като доказателство договор за покупко-продажба се установява, че на 30.03.2016 г. Д.Д. е придобил собствеността по отношение на процесния автомобил в съответствие с изискванията на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Към тази дата, както правилно е отбелязал въззивният съд, е в сила предходна редакция на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. При тази нормативна регламентация датата на извършване на нарушението е определяема и то по силата на закона – денят следващ деня, в който изтича двуседмичния срок и правилно съдът е посочил, в мотивите си, че този срок е изтекъл през месец април 2016 г. Неправилен, обаче е формирания от РС извод, че административнонаказателното преследване е изключено по давност на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като не е било възбудено в продължение на 3 г. от извършване на деянието. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК намира приложение в производството по ЗАНН единствено във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК, доколкото това е способът за изчисляване на абсолютния давностен срок – институт, непознат на ЗАНН. Тази празнина съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г., ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Така съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, за да се приеме, че административно-наказателното преследване е погасено по давност, следва да е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишен срок, т. е. от извършване на нарушението да са изтекли 4 години и 6 месеца, които очевидно към датата  на издаване на НП – 17.03.2020 г. не са изтекли. Съблюдаването на този срок, обаче в рамките на настоящото производство е безпредметно, тъй като в случая е налице едно трайно /продължено/ административно нарушение, което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие, при което субектът реализира непрекъснато състава на административното нарушение. На основание чл. 80, ал. 3, пр. 3 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за нарушенията, които траят непрекъснато давността за преследване започва от прекратяването им. Няма данни по делото Д. да е предприел действия по регистрацията на придобития автомобил, с което да е прекратил  нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което по смисъла на цитираната разпоредба от НК давност изобщо не тече. При продължените административни нарушения преценката за приложимия материален закон е в зависимост не от започването на деянието (в случая от април 2016 г.), а от неговото установяване, поради което правилно АНО е посочил действащата към момента на издаване на НП разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Същевременно тази нормативна разпоредба се явява по-благоприятна за нарушителя по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като от една страна удължава срока, в който следва да бъде изпълнено задължението – до един месец (в предишната редакция в двуседмичен срок), а от друга не задължава приобретателите на МПС да предоставят на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за придобитата собственост.

Продължителността на съставомерното бездействие на нарушителя и липсата на доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид, независимо от отсъствието на вредни последици, изключват квалификацията на нарушението като маловажен случай и съответно приложимостта на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

  В качеството си на собственик и правоспособен водач на МПС Д. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а оттам и да знае последиците от неизпълнението на тези задължения. По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, поради което и деянието правилно е санкционирано, дори и при липса на доказан пряк умисъл за извършването му. Наложеното административно наказание е в предвидения в чл. 177, ал. 6 от ЗДвП абсолютен размер от 200 лева, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

Предвид изложеното, оспореното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, произнасяйки се по съществото на спора, касационната инстанция следва да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Предвид изхода по делото, на ответника по касация не се следват деловодни разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1  от АПК,  вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,   Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260008 от 15.09.2020 г., постановено по НАХД № 288 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2020 г. и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0248-000176/17.03.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина при ОДМВР – Враца, с което на Д.К.Д. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лв. на осн. чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

        2.