РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. гр. Хасково, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101661 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.12, ал.6, т.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/ от
Агенция за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Триадица” № 2, представлявана от изпълнителния директор
Румяна Димитрова Петкова, чрез пълномощника Н. Г. Г. - юрисконсулт, за
признаване за установено съществуването на вземания против Г. М. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр.****, бул.“ ********. За претендираните
суми е издадена заповед № 237 от 14.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 525 по описа за 2022г. на
Районен съд – Хасково.
В исковата молба ищецът посочва, че със заповед № ЗМДВИП/Д-Х/
376/05.10.2020г. на ответницата била отпусната сумата от 250 лв.,
представляваща еднократна помощ за дете записано в осми клас за учебната
2020/2021 г., от които 125 лв. били получени от нея след влизане в сила на
заповедта за отпускане, а останалите 125 лв. били получени в началото на
втори учебен срок, тъй като детето посещавало редовно училище.
При извършване на месечни справки било установено, че детето, за
което била отпусната еднократната помощ - Й. Г. М., било допуснало 5
неизвинени отсъствия за м.март 2021г. За извършената проверка бил изготвен
констативен протокол, връчен лично на ответницата. Сочи се още, че за
1
възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ била издадена
Заповед № Д-Х-ВС-35/02.06.2021г. на Директора на ДСП-Хасково. Заповедта
била връчена на ответницата лично на 07.06.2021г. До същата била изпратена
и покана за доброволно изпълнение, но до настоящия момент липсвало
доброволно възстановяване на недобросъвестно получената сумата.
На 09.03.2022 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 525/2022 г.
по описа на РС-Хасково, гражданска колегия, VIII състав. На 03.06.2022г. той
получил съобщение по горепосоченото дело, че издадената по него заповед за
изпълнение била връчена на длъжника Г. М. А. в условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, във връзка с което и в срок предявявал настоящия иск относно
вземането, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 525 по описа за 2022г. на РС-
Хасково, а именно - за сума в размер на 250 лева за главница, законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 09.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените съдебни разноски по
делото.
Ответникът Г. М. А. не е депозирала писмен отговор в едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в съдебно заседание, проведено на 16.11.2022 г.
признава иска. В същото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа така предявените претенции и прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК,
тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение
относно обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца и
обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното
право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на исковете, които безспорно са
допустими. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3
ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2
ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на исковете.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
2
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
525 по описа на РС – Хасково за 2022 г. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на
25,00 лева за заплатена държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива в размер на 25,00 лева за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.12, ал.6, т.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/, по
отношение на Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.****, бул.“
*************, че дължи на Агенция за социално подпомагане, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Триадица” № 2, представлявана от
изпълнителния директор Румяна Димитрова Петкова сумата от 250,00 лева,
представляваща отпусната еднократна помощ за ученици, записани в осми
клас за учебната 2020/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 525
по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково - 09.03.2022 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.*******,
бул.“ ****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
Агенция за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Триадица” № 2, представлявана от изпълнителния директор
Румяна Димитрова Петкова, сумата от 50,00 лева, от която 25,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 25,00 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 525 по описа за 2022г. на
Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 237 от 14.03.2022г. за
3
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Д.
4