№ 240
гр. П***, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103425 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц***
Й***“-град П*** с адрес гр.П***, ул.“Ц*** Й***“*** представлявана от директора инж.Г.
ИЛ. Г. ищецът ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от град П***, ул.“Х*** К***“***, със съдебен
адрес гр.П***, ул.“Ц*** С***“***, адв. М.П. твърди, че е работил в ответното училище по
трудов договор *** от 18.11.2016г, изменен с допълнително споразумение от 22.03.2021г.
като „завеждащ административна служба“. Със заповед №592/16.07.2021г на директора на
ПГСС“Ц*** Й***“-гр.П*** , връчена на ищеца на 13.09.2021г. и предизвестие изх.
№326/16.07.2021г. връчено на 16.09.2021г., считано от 01.08.2021г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ – поради
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца преди уволнението било в размер на 1163.75лв. Ищецът твърди,
че е пенсионер от 10.01.2014г. до уволнението му и получава лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69 от КСО като от 01.07.2021г. до 01.08.2021г. датата на уволнението
му получава 788.78лв. От уволнението му до настоящия момент не е встъпвал в друго
трудово правоотношение. Твърди, че за длъжността „завеждащ административна служба“ не
му е била връчвана и не е подписвал длъжностна характеристика за тази длъжност, поради
което не му е било известно характера и естеството на работа за тази длъжност. Твърди, че
безупречно е изпълнявал възложените му трудови функции, подробно описани в пет пункта
в обстоятелствената част на исковата молба.Ищецът оспорва уволнението като твърди, че
трудовите функции, които е изпълнявал и в момента съществуват, тоест няма реално
съкращаване на щата. След уволнението му не са преустановени дейностите , които е
1
извършвал. Твърди, че неговите трудови функции са възложени на други работници и
служители със сходни , сродни длъжности или е извършено трансформация на длъжности,
но тези функции съществуват. Тъй като неговите трудови функции не се различавали от
трудовите функции за длъжностите „шофьор“, „домакин“ , „снабдител“ то ищецът счита, че
работодателят е следвало да извърши подбор между останалите двама шофьори в
училището- шофьора на трактора и шофьора на автобуса, както и да извърши подбор с
домакина. Това работодателят не е направил и така е нарушил разпоредбата на чл.329, ал.1
от КТ . Извършените промени в щатното разписание са незаконосъобразни . Твърди, че е
член на КТ „Подкрепа“-П*** и уволнението му е извършено в нарушение на чл.333, ал.4 от
КТ и изискванията на колективния трудов договор за системата на преучилищното и
училищно образование №Д01-197/17.08.2020г. Ищецът твърди, че на 16.07.2021г. отишъл
на работа. Към 12:50ч. на служебния му телефон се обадила секретарката на директора Г***
А*** и му казала ,че трябва да му връчи предизвестие за уволнение. Ищецът се притеснил,
започнали да го обливат тръпки в кръста и почувствал схващане на десния крак. Обадил се
на съпругата му и същата дошла с колата. Двамата отишли при личния лекар на ищеца.
Извършен му бил преглед и му бил издаден болничен лист от 16.07.2021г. Около 13:30 часа
съпругата на ищеца занесла болничния лист в училището. Здравословното му състояние
впоследствие не се подобрило и му били издадени още два болнични листа. След изтичане
на първия болничен лист се наложило ищецът да лежи 5 дни в „МБАЛ“-гр.П***. Твърди се,
че ответното училище обжалвало първия болничен лист, но комисията пред която се явил
ищеца потвърдила първия болничен лист. След болничното лечение ищецът провел още два
пъти по 20 дни домашно лечение. На 13.09.2021г. ищецът отишъл на работа . Секретарката
му дала заповед №592/16.07.2021г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. По-
късно на 16.09.2021г. по негово искане получил и предизвестие изх.№326/16.07.2021г. В
това предизвестие е вписано на гърба му с химикал, ръкописен текст, че е отказал да му се
връчи. Това не било вярно. Ищецът оспорва съдържанието на този вписан текст, а именно,
че е отказал да подпише заповедта си за освобождаване в 11:30 часа на 16.07.2021г.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае уволнението му за
незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност“завеждащ административна служба“.
Ищецът претендира на заплащане на сумата от 2 249.82лв., представляваща
обезщетение поради оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума ,считано
от датата на подаване на исковата молба -30.09.2021г до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението следва от БТВ в размер на
1163.75лв. да се приспадне получената от ищеца пенсия, която считано от 01.07.2021г. е в
размер на 788.78лв. Понесените от ищеца вреди под формата на оставане без доходи за
процесния период се съизмеряват с разликата между трудовото възнаграждение, което той
би получил в случай, че трудовото правоотношение не бе прекратено и получените от него
доходи от пенсия. Така за периода от 01.08.2021г до 01.02.2022г дължимото обезщетение е в
2
размер на 2249.82лв. БТВ1163.75лв.-788.78лв./ пенсия/= 374.97лв. разлика за 1 месец х6
месеца обезщетение = 2249.82лв./ обезщетение за шест месеца/.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове. Твърди се, че процесната заповед№592/16.07.2021г. е връчена
на 13.09.2021г. , към който момент вече е съществувало потестативното право за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно ново щатно разписание от
16.07.2021г., в сила от 01.08.2021г. Съкратената длъжност“ завеждащ административна
служба“ за последно е съществувала в утвърденото от 20.03.2021г. , в сила от 01.04.2021г.
щатно разписание. Видно от същото бройката е едно, поради което разпоредбата на чл.329
от КТ за извършване на подбор не намира приложение. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че такъв е следвало да бъде извършен измежду него и шофьорите на автобус, на
трактор и домакин, доколкото за двамата шофьори има специални квалификационни
изисквания относно придобитата категория за правоуправление на МПС, а домакинът е с
коренно различни трудови функции от завеждащ административна служба, видно от
различния код по НКПД. Неоснователно е твърдението, че ищецът не е бил наясно със
собствените си трудови функции, тъй като с допълнително споразумение от 02.01.2019г. за
актуализиране на трудовото му възнаграждение като завеждащ административна служба му
е връчена и длъжностна характеристика, подписана лично от него. Твърди се, че със заповед
№593 от 16.07.2021г е утвърдено ново щатно разписание, от което е видно, че
длъжността“завеждащ административна служба“- 1 брой се трансформира в длъжността
„старши учител теоретично обучение“-1бр.Решението за трансформация е взето с писмена
заповед от орган, имащ това право, а именно директора на ПГСС“Ц*** Й***“ гр.П***,
тоест по съответния ред и от компетентен орган, поради което същото е законосъобразно.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
по време на отпуск за временна нетрудоспособност. Видно от представените от ищеца
болнични листове първият болничен лист №Е20201705855/16.07. 2021 е със срок до
29.07.2021г., тоест на 30.07.2021г ищецът е следвало да се яви на работа . Към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение-01.08.2021г на работодателя не са му били
известни последващите болнични листове, поради което към датата на уволнението ищецът
не се е ползвал от закрилата на чл.333, ал.1т.4 от КТ , тъй като последващият болничен лист
№Е20211668567 е издаден от ЛКК на 03.08.2021г. Неспазване срока на предизвестие не
прави заповедта за уволнение незаконосъобразна , а дава право на работника/ служителя да
получи обезщетение по чл.220 от КТ , което е отбелязано в заповедта за уволнение.
Неоснователен е както иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ така и иска по чл.344, ал.1,т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Ответникът оспорва и
иска по чл.225, ал.2 от КТ и счита същият за неоснователен поради липса на
предпоставките за уважаване на главния иск за признаване на уволнението за незаконно
Отделно от това ищецът като придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
няма право на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, респективно няма право и на
3
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Кодексът на труда трябва да се тълкува не
самостоятелно, а като се имат предвид нормите на КСО. Като лице вече упражнило правото
си на пенсия и имащо заместващ доход ищецът не може да претендира , че търпи обезвреда
поради оставането си без работа. Признаването на това право води до злоупотреба с право ,
което влиза в противоречие на чл.8 от КТ. Моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски . Сочат се доказателства.
С писмено становище вх.№24403 от 20.12.2021г ищецът конкретизира твърденията
си като заявява, че в последния ден на първия му болничен лист -29.07.2021г. получил криза
и състоянието му се влошило. Бил приет в МБАЛ-град П***. След престоя му в болница за
5 дни , а впоследствие домашно лечение му би издаден на 03.08.2021г. втори болничен лист
за периода 30.07.2021г. до 23.08.2021г. Твърди, че веднага след издаването им двата
болнични листа са предоставени от съпругата в училището. Първият болничен лист е даден
на 16.07.2021г. на г-жа Г*** А***- секретар на директора , а вторият е даден на
03.08.2021г.също на нея. Твърди се, че ответникът знае, че ищецът е член на КТ „Подкрепа“,
тъй като местното представителство се намира в сградата на училището и целият персонал /
педагогически и непедагогически / на училището са членове на КТ“Подкрепа“. Ежемесечно
плаща членския си внос на г.жа И*** Г***.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание, поведено на
22.02.2022г. е допуснато изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ чрез неговото
увеличение като същият се счита предявен за сумата от 5411.44лв. за периода от 01.08.2021г
до 19.12.2021г. като за останалия исков период 2012.2021г до 01.02.2022г. ищецът се отказва
от иска си.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание, проведено
на 22.02.2022г. съдът е приел направеното в предходното съдебно заседание / първо на
11.01.2022г./ възражение за прихващане на исковата сума по чл.225, ал.1 от Кт със сумата
от 2 327.50лв., изплатено на ищеца обезщетение по чл.220 от КТ, което плащане ищецът
изрично признава с молбата си от 14.02.2022г.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след преце*** на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност при спазване на разпоредбата на чл.235
от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Между страните няма спор,а и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, се установява, че ищецът е работил в ответното училище по безсрочен
трудов договор *** от 18.11.2016г. при пълно работно време 8 часов работен ден, като
първоначално е заемал длъжността „снабдител, доставчик“. С допълнително споразумение
от 02.01.2019г към трудовия договор, считано от 01.01.2019г. ищецът е предназначен на
4
длъжност „завеждащ , административна служба“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит – 186лв. С допълнително споразумение от 25.02.2019г, считано
от 01.01.2019г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710 лв.
, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -
съответно в размер на 220.10лв. С допълнително споразумение от 22.03.2021г., считана от
01.01.2021г основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 875лв. , а
допълнителното възнаграждение- в размер на 288.75лв.
На 16.07.2021г. от директора на ответното училище е издадено предизвестие изх.
№326, адресирано до ищеца, с което последният се уведомява , че във връзка със структурни
промени на щатния персонал в гимназията и на основание чл.328, ал.1т.2 от Кт, считано от
01.08.2021г. се съкращава щатната длъжност“ завеждащ административна служба/ съгласно
Заповед№592 от 16.07.2021г. С предизвестието ищецът се уведомява , че , считано от
01.08.2021г. се прекратява трудовото му правоотношение на посоченото основание . На
гърба на предизвестието с ръкописен текст е отразено, че на 16.07.2021г. 11:30 часа ищецът
отказва да подпише заповедта си за освобождаване. Следва отразяване в смисъл, че в 12:05ч
ищецът отново е поканен да подпише заповедта в присъствието на инж.Я С*** и Ст.Т*** –
гл.счетоводител, но същият не е бил в района на гимназията.
Със заповед №592 от 16.07.2021г. на директора на ответното училище е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, считано от 01.08.2021г. на основание чл.328, ал.1т.2
от КТ и предизвестие №326 от 16.07.2021г. като причини за прекратяване на трудовия
договор в заповедта е вписано следното:“предизвестие от работодателя с изходящ №326 от
16.07.2021г. за прекратяване на трудовия договор поради закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата“. В заповедта изрично е посочено на ищеца да се
изплати обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работодателя
в размер на 2 брутни работни заплати , а именно 2 327.50лв.Вписано е в заповедта, че на
основание чл.224 от КТ да се изплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен
отпуск – 42 работни дни, в размер на 2221.80лв. тази заповед е връчена лично на ищеца на
13.09.2021г.
С исковата молба е представен колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование №Д01-197/17.08.2020г. , сключен на 17.08.2020г
между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в Б***/СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование
с Република Б***/ СДСОРБ/ като работодатели от една страна и от друга – Синдиката на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в Б***,
представляван от Я*** Т***, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда
„подкрепа“, представляван от председателя т д-р Ю*** П*** и Независимия учителски
синдикат към Конфедерация на независимите синдикати в Б*** , представляван от
председателя А*** Т***. Този КТД е в сила от 26.11.2020г и е със срок на действие- две
години. Съгласно чл.10, ал.3 от КТД прекратяването на трудовите правоотношения по
5
чл.328, ал.1т.2 и т.3 от КТ с работници и служители , членове на синдикатите, страна по
договора е след предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция.Видно от служебна бележка изх.№13 от 04.10.2021г. ищецът
ХР. Л. Г. е членувал в СС“Подкрепа“ към ПГСС“Ц*** Й***“-гр.П*** за периода месец
януари 2017г до месец юли 2021г.
От представените от ищеца три броя болнични листове/ съдържащи се на листове
13,14 и 15 от досието на делото/ е видно, че за периода от 16.07.2021г. до 12.09.2021г.
същият е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване с диагноза“
увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде“ като през визирания
период ищецът е бил предимно на домашно- амбулаторен режим на лечение.
Със заповед№593 от 16.07.2021г. на директора на ПГСС“Ц*** Й***“-П*** , считано
от 01.08.2021гг. длъжността“ завеждащ , административна служба“ – 1 щатна бройка, е
трансформирана в длъжност“ старши учител – теоретично обучение-1 бр.
От разпита на свидетелката Нина Г.а/ съпруга на ищеца/ се установи, че докато е
заемал длъжността“ завеждащ , административна служба“ в ответното училище съпругът и
е изпълнявал много функции. Сондирал мнение за договори, за, цени и след това ги
предоставял на ръководството на училището, за да бъдат одобрени и сключени като
договори за пожаро известяване, договори за облекло, поставяне на емблемата на
училището, договори за различна ремонтна дейност. Според свидетелката ищецът работел и
като шофьор като превозвал служители на училището до различни държавни институции, в
частност главната счетоводителка до Общината, до НОИ, до НАП. Освен всичко това
ищецът отговарял за всички ремонтни дейности и възникнали повреди в сградата на
училището. Закупувал е препарати за селскостопанска продукция, закупувал е храна за
животните, закупувал храни и напитки, когато в училището предстояло някакво тържество и
е организирал същото. Поръчал е спортни облекла, свързани със съответното мероприятие в
училището. Превозвал е учителите за участието им в семинари извън града . Според
свидетелката функциите на шофьор към момента се изпълняват от различни служители.
Свидетелката допълва, че ищецът е бил член на КТ „Подкрепа“. Във връзка с връчването на
документите за уволнение на ищеца свидетелката обясни, че на 16.07.2021г след 10:30 часа
съпругът и се обадил по телефона и и казал, че не се чувства добре. Ищецът звучал много
притеснено и отчаяно по телефона, поради което свидетелката напуснала работа и отишла
на място в ответното училище. Качила ищеца в автомобила си и го закарала при личния
лекар, където бил обстойно прегледан. Личният лекар я посъветвал да закара ищеца вкъщи и
да го остави да си почине. Междувременно му издал болничен лист. Свидетелката взела
болничния лист и след като закарала съпруга си вкъщи , занесла болничния лист в
училището. След това свидетелката отишла на работа. Вечерта ищецът и обяснил какво се е
случило преди обяд, а именно , че секретарката на директора му се била обадила по
телефона и му казала, че имала да му съобщи не много добра новина за уволнение. Ищецът
и казал, че няма очила и ще се върне да ги вземе, след което ще се качи при нея, за да
прочете каквото трябва. В момента , в който слизал по стълбите се почувствал неразположен
6
и тогава се обадил на съпругата си , за да предприеме някакви действия. След първият
болничен лист здравословното състояние на ищеца се влошило и се наложило да влезе в
болница за 5 дни. След това му бил издаден нов болничен лист за 20 дни, след което отново
бил на преглед и болничния лист бил продължен за още 20 дни до 12.09.2021г.
междувременно първият болничен лист бил обжалван в ДКЦ „З***“ и бил потвърден от
комисията, като законосъобразен. Вторият болничен лист също бил обжалван пред ТЕЛК –
П*** и потвърден.
От разпита на свидетелката Г*** Й*** А*** / секретар в ПГСС“Ц*** Й***“/ се
установи, че първоначално ищецът е заемал длъжността „ снабдител, доставчик“ и
трудовите му задължения са включвали снабдяване на училището с каквото е необходимо, с
материали и доставки от различен характер.През 201д ищецът бил предназначен на
длъжност „завеждащ административна служба“. Според свидетелката на 16.07.2021г часа
на ищеца му било връчено предизвестие за уволнение като в 11:30 на този ден свидетелката
се обадила на ищеца по телефона да се качи в дирекцията, за да се запознае с
предизвестието. Ищецът се явил, видял документа и казал, че не вижда без очила. Взел си
очилата, прочел предизвестието и казал, че няма да го подпише, тъй като първо ще си
направи консултация. Обадил се по телефона, излязъл от стаята и повече не се върнал.
Свидетелката се опитала да звънне по телефона и да извика ищеца втори път, но последния
не и отговорил. Свидетелката допълни, че след обедната почивка към 13:30 часа съпругата
му донесла болничен лист.
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022г съдът извърши констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищеца и установи, че след прекратяване на процесното
правоотношение , считано от 20.12.2021г ищецът е встъпил в трудово правоотношение с
друг работодател.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че в щатното
разписание на училището, в сила от 01.08.2021г длъжността „ завеждащ , административна
служба“ не съществува.В предходното щатно разписание, в сила от 01.04.2021г. тази
длъжност фигурира като една щатна бройка. Според констатациите на вещото лице за
периода 02.01.2019г до 16.07.2021г. при ответника се съхраняват множество пъти листове за
лек автомобил, съдържащи подписи на ищеца върху позиции както следва: приел
автомобила технически изправен, разрешил излизането . налични са и пътни листове за
земеделски машини, върху които подписите на ищеца са положени в позиция „ завеждащ
административна служба“. Налични са и актове за издаване и приемане на извършени
механизирани работи в учебно-опитното земеделско стопанство на ответника, върху които
подписите на ищеца са положени на позиция „ съгласувал акта като завеждащ
административна служба“. За периода 02.01.2019г до 16.07.2021г. вещото лице е установило
наличие на 34 броя фактури за покупки на ответника, върху които на позиция „получено от“
е записано името на ищеца и е положен подпис, основание за издаване на фактурите е :
7
царевица, ечемик, шпрот, овес, резервни части за автомобил и смяна на такива, патрон за
секретна брава, ваза, мушава, салфетки, вилици, чинии, чаши, домакински потреби, котлон,
тенджери, подаръчни торбички, тапи, помпа за вода, торове, санитарни таблетки, смяна на
гума на трактор, ремонт на кафе машина, строителни и В и К материали, годишен
технически преглед, сувенири, бояджийски материали, обслужване на автоклиматик, гуми-
монтаж и демонтаж, ремонт на преден мост , автомивка автомобил и бидони.Вещото лице
заключава , че размерът на БТВ на ищеца е 1163.75лв. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че БТВ за периода от 01.08.2021г до 20.12.2021г е в размер на 5 411.44лв.Във връзка
с приспадане на пенсията вещото лице като сума приема размер на пенсия от 788.78лв. и
след приспадането и за периода 01.08.2021г до 20.12.2021г. размерът на получената пенсия
е 3 667.83лв. и като се приспадне от 5 411.44лв. остават дължими 1 743.61лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата
отмяна, по чл.344, ал.1т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност , по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на
обезщетение в размер на 5411.44лв. за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, а именно за периода от 01.08.2021г до 20.12.2021г./ след
направеното изменение на исковата претенция по реда на чл214 от ГПК.
По главния иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ съдът намира следното:
Предметът на делото се определя от ищеца чрез посочване на обстоятелствата, въз
основа на които се претендира спорното материално право и вида на търсената защита. При
спор за отмяна на уволнението/ какъвто е настоящия случай/ предметът на делото се
очертава от приложеното от работодателя фактическо основание за уволнение и въведените
от ищеца оплаквания за неговата незаконосъобразност. В тежест на работодателя е при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на фактическия състав, на
който се е позовал, за да прекрати трудовото правоотношение
Безспорно се установи, че ищцата е работела по валидно трудово правоотношение на
длъжност „завеждащ, административна служба“. Установи се, че трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от 01.08.2021г. с нарочен писмен акт на
работодателя , а именно – заповед№592 от 16.07.2021г. като основание за прекратяване е
вписано чл.328, ал.1 т.2 от КТ . Визираната материално правна разпоредба включва две
самостоятелни основания за уволнение,а именно – закриване на част от предприятието и
съкращаване в щата. По тази причина, за да е законно уволнението, в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не е достатъчно да се посочи само законовата
разпоредба, но следва да се уточни по коя от двете хипотези е извършено
уволнението.Първата хипотеза- закриване на част от предприятието е относима към
уволнение поради преустановяване на дейността на едно обособено структурно звено или
поделение от състава на предприятието. Тази хипотеза има предвид премахване
8
организационно обособено звено от предприятието и да се преустанови дейността му. Това
основание не може да се използва, когато дейността на съответния отдел или служба се
преструктурира и се прехвърля къч служителите в други отдели . Основанието по чл.328,
ал.1т.2 , предл.2 ро от КТ – съкращение на щата се използва масово от работодателите.
Щатът представлява разписанието по общ брой работници и служители и тяхното
разпределение на труда в предприятието и неговите отделни звена по трудови функции и
длъжности. Съкращение на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой работници или служители. Причините за това могат да
бъдат най-различни като наличието им се преценява от работодателя , респективно от
компетентния за утвърждаване на щатното разписание орган. Те са въпрос на
целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Проверката за законосъобразност се
свежда до преце***та, че съкращаването на съответната щатна бройка , тоест на трудовите
задължения, която тя включва, е реално. Това означава не просто да се сравнят общите
щатни бройки преди и след съкращаването, а да се отчете дали наистина е премахната
щатната бройка за изпълнение на определени трудови функции.Реално съкращаване на щата
ще е налице само когато длъжността е премахната като щатна бройка , трудовата функция е
престанала да съществува като съществено съдържание на отделната длъжност.на следващо
място уволнението трябва да е извършено след утвърждаване на новото щатно разписание.
Както се посочи по-горе разпоредбата на чл.328, ал.1т.2 от КТ съдържа две
самостоятелни, напълно различни основания за прекратяване на трудовия договор .
Работникът или служителят може да бъде съкратен или поради закриване на част от
предприятието или поради съкращаване на щата . Трудовият договор не може да бъде
прекратен едновременно и на двете основания.
На основание чл.335, ал.1 от Кт трудовият договор се прекратява писмено. Законът
не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление / акт/ за прекратяване, но по
аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по
чл.66, ал.1 от КТ, в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника/
служителя длъгност, основанието и момента на прекратяване на трудовия договор.
Основанието следва да се посочи с характеризиращите то по закон признаци, които го
отличават от другите прекратителни основания , за да има работникът яснота за
уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Законосъобразното
упражняване от работодателя на правото на уволнение подлежи на контрол от съда в
случаите, когато е оспорено от работника или служителя по реда на чл.344, ал.1 от КТ. За
извършването му обаче трябва да съществува яснота, а именно на кое от предвидените в
закона основания работодателят е упражнил правото си . това налага изискването във
всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за
основанието, на което се извършва прекратяването.Доколкото изложените в заповедта за
прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяването на
правото на защита на работника или служителя , то липсата на такива ще е основание за
незаконност на прекратяването. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват
9
и с цитиране на правната норма тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни , формирали волята на
законодателя , какъвто обаче не е настоящия случай . Следва да се отбележи, че в
предизвестието за прекратява на трудовото правоотношение като основание е вписано
съкращаване на щатната длъжност „ завеждащ, административна служба“. В процесната
заповед №592 от 16.07.2021г като причини за прекратяване на трудовия договор словом е
изписано „ предизвестие от работодателя с изходящ номер 326 от 16.07.2021г за
прекратяване на трудовия договор поради закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата. Не става ясно на кое от двете основания , при условия че не може и по
двете. Заповедта за уволнение е немотивирана. Съществено е нарушено правото на защита
на ищеца. Допълнителен аргумент в тази насока е и разминаването между отразеното в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение основание, което очевидно е
съкращаване на щата и посочените в уволнителната заповед две основание – закриване на
част от предприятието или съкращаване на щата. Следва да се отбележи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие , отправено от работодателя до
работника или служителя, противоречието между основанието за прекратяване ,визирано в
предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание също обуславя
незаконосъобразност на извършеното уволнение доколкото за работника и служителя не
съществува яснота на какво основание е бил прекратен трудовия му договор, за да може да
защити правата си / в т.см.решение №93 от 08.04.2011г по гр.д.№1141/2010г на ВКС,
решение №4 от 27.01.2014г по гр.д.№4608/2013г на ВКС/.
В процесната уволнителна заповед както чрез цифровото посочване на конкретната
разпоредба от Кт , така и чрез текстовото възпроизвеждане на съдържанието и са включени
и двете самостоятелни основания за уволнение – закриване на част от предприятието и
съкращение на щата като не са изложени каквито и да било мотиви , кое е относимото
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца основание.налице е противоречие в
соченото от работодателя основание за уволнение в предизвестието от 16.07.2021г. и
заповедта за прекратяване на трудовия договор от 16.07.2021г. Това води до извода, че
оспореното от ищеца уволнение е незаконно , тъй като не е посочено в необходимата
конкретност и яснота фактическите предпоставки в определената от закона хипотеза.
Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен като следва се приеме за незаконно и да се отмени уволнението,
извършено със заповед №592 от 16.07.2021г на директора на ПГСС“Ц*** Й***“-град П***.
По иска с правно основание чл.344, ал.1т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата реди уволнението длъжност съдът намира следното:
Този иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск, поради което също подлежи на
уважаване като следва ищецът да бъде възстановено на заеманата преди уволнението
длъжност“ завеждащ административна служба“.
По иска по чл.344, ал.1т.3 от КТ във вр.с чл.225 от КТ съдът намира следното:
10
По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ съдът
намира следното:
Ищецът претендира на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето/ от
01.08.2021г до 20.12.2021г./, през което е останал без работа поради уволнението си в размер
на 5411.44лв.За да се уважи този иск следва да са налице следните предпоставки:
уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно. На второ място трябва
да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване , която се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но не за повече от шест месеца. На трето място следва да
съществува причинна връзка между претърпените вреди и уволнението, която причинна
връзка се предполага и не е необходимо да се установява.
Предвид изложените по-горе съображения уволнението на ищеца е признато за
незаконно. В негова тежест е да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и
размера на тези вреди. Вредите представляват загубеното поради уволнението трудово
възнаграждение.Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на
чл.225, ал.1 от КТ , който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите
в закона доказателства. Безспорно се установи, след извършена в съдебно заседание
констатация по оригинала на трудовота книжка на ищеца, че през исковия период
01.08.2021г до 20.12.2021г. същият не е започвал работа по трудово правоотношение при
друг работодател. В трудово правоотношение с друг работодател ищецът е встъпил на
20.12.2021г.Установи се, че заключението на вещото лице,че дължимото обезщетение за
исковия период възлиза на сумата от 5411.44лв.Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът няма право да иска изменение на размера на претенцията си по
чл.225, ал.1 от КТ, съобразно заключението на вещото лице, тъй като по този начин променя
основанието си след като с исковата молба бил направил искане от дължимото му се
обезщетение за оставане без работа да се приспадне получаваната от него пенсия в размер
на 788.78лв. месечно за същия период. Не е налице промяна на основанието в конкретния
случай. Като основа за изчисление на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ служи
именно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за месеца
,предхождащ месеца на уволнението. Не е налице основание за приспадане на изплатената
на ищеца за същия период пенсия за осигурителен стаж и възраст,тъй като това плащане не
дължи на друго основание - на основание чл.69 от КСО , има самостоятелен характер ,
изплаща се от друг правен субект и няма законова пречка да се получава едновременно.
Доколкото пенсията е получена от ищеца на различно основание – извън трудовото
правоотношение, не може да бъде приспадната от дължимото от работодателя обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ.
Тук е момента да се посочи, че ответникът направи възражение за прихващане на
исковата сума по чл.225, ал.1 от КТ със сумата от 2 327.50лв. изплатено на ищеца
обезщетение по чл.220 от КТ. Това възражение като процесуален способ за защита е заявено
в първото по делото съдебно заседание и се явява преклудирано, поради което съдът не
11
следва да го разглежда.Гражданският процесуален кодекс предвижда ранна преклузия на
правото на възражение на ответника, чието нормативно проявление е санкционната
разпоредба на чл.133 от ГПК . Правото на възражение се погасява още във фазата на
предварителната подготовка по делото в първоинстанционното производство с изтичане на
срока за отговор на исковата молба. Когато предмет на възражението е самостоятелно
насрещно вземане на ответника, което се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба, преклузията, произтичаща от процесуалното бездействие на ответника да
упражни правото си на възражение във висящ процес не засяга защитата му по отношение
на самостоятелното вземане, което той има срещу ищеца и на произтичащите от него права.
Ответникът има възможност да търси това свое самостоятелно вземане в отделен процес,
независимо от това дали производството , в което е преклудирано правото на възражение е
приключило с влязло в сила решение или не.
Предвид изложеното искът по чл.344, ал.1т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ е
изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен като следва да се осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 5411.44лв.лв. обезщетение за оставеното му без работа
поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2021г до 20.12.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-
30.09.2021г до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000лв. разноски по делото/ заплатено
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК следва ответното училище да бъде осъдено да заплати в
полза на РС-П*** държавна такса в размер на 316.44в./ по 50 лв. за всеки от двата уважени
неоценяеми искове и 216.44лв. са осъдителния иск по чл.225 от КТ / и разноски за вещо лице
в размер на 200лв.
На основание чл.242, ал.1, предл.трето от ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ.
Предвид изложеното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
По предявените от ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от град П***, ул.“Х*** К***“***
срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц*** Й***“-град П***,
представлявана от директора инж.Г. ИЛ. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ - ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО, постановено със
Заповед№592 от 16.07.2021г. на директора на ПГСС“Ц*** Й***“ и ВЪЗСТАНОВЯВА
ХР. Л. Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност“завеждащ,
административна служба“.
12
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Ц*** Й***“-град П***,
представлявана от директора инж.Г. ИЛ. Г. да заплати на ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от
град П***, ул.“Х*** К***“*** на основание чл.344, ал.1,т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ
сумата от 5411.44лв.лв. обезщетение за оставеното му без работа поради незаконното
уволнение за периода от 01.08.2021г до 20.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-30.09.2021г до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Ц*** Й***“-град П***,
представлявана от директора инж.Г. ИЛ. Г. да заплати на ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от
град П***, ул.“Х*** К***“*** сумата от 1000лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Ц*** Й***“-град П***,
представлявана от директора инж.Г. ИЛ. Г. да заплати РС-П*** държавна такса в размер на
316.44лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в
частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок,
считано от 08.03.2022г.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
13