№ 478
гр. Плевен, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600572 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 64, ал. 6 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат В. П., служебен защитник на
обвиняемия И. Т. М., подадена срещу определение № 754 от 30.07.2025 г.,
постановено по чнд № 1402/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваното определение Районен съд-Плевен е взел мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. Т. М.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че не са
налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение.
Частната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на
обвиняемия И. Т. М., адвокат В. П..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в
жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 64, ал. 6 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С постановление на разследващ полицай от 25.07.2025 г. И. Т. М. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 198,
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, което се наказва с лишаване от свобода от
три до десет години.
Първостепенният съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под
1
стража““ по отношение на обвиняемия И. М., тъй като е приел, че съществува
реална опасност той да се укрие и да извърши престъпление, както и поради
това, че е налице обосновано предположение относно авторството на
престъплението.
Правният извод на основния съд относно авторството на деянието е
правилен и законосъобразен.
Данни за участието на И. Т. М. в извършване на престъплението се
съдържат в свидетелските показания на Х. Д. Й. и Г. Р. Г., както и в протокола
за оглед на веществени доказателства. Посочените доказателства в достатъчна
степен обосновават предположението по член 63, ал. 1 от НПК.
Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и правните
изводи на решаващия съд, че е налице реална опасност И. М. да се укрие и да
извърши престъпление.
Реалната опасност от укриване и извършване на престъпление – съобразно
практиката на Европейския съд по правата на човека, както и съобразно
непротиворечивата практика по приложението на националното
законодателство, следва да бъде реална, а не хипотетична и да бъде
подкрепена с конкретни и безспорни доказателства, каквито в разглеждания
случай са събрани.
От приложената към досъдебното производство електронна справка за
съдимост е видно, че М. е осъждан за извършено умишлено престъпление,
като присъдата е влязла в сила на 30.04.2025 г., а от характеристичната
справка за обвиняемия става ясно, че той е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК по ДП № 8309/2024 г. по описа
на Районна прокуратура-Плевен. Вярно е, че съществува презумпция за
невинност, но съобразно чл. 219, ал. 1 НПК привличането в качеството на
обвиняем се извършва, когато са събрани достатъчно доказателства за
виновността на определено лице в извършване на престъпление. Посочените
фактически данни характеризират И. М. като личност с повишена степен на
обществена опасност, склонна към извършване на престъпления. Ето защо е
налице реална опасност той да извърши престъпление, при положение, че
спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Налице е и реална опасност от укриване. Тежестта на предвиденото в закона
за извършеното престъпление наказание, както и обстоятелството, че И. Т. М.
е безработен и не получава легални трудови доходи, са в състояние да го
мотивират да се укрие и да осуети предприетото спрямо него наказателно
преследване.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на мерките
за неотклонение от първостепенна важност са критериите степен на
обществена опасност на деянието и степен на обществена опасност на
обвиняемия. В разглеждания случай извършеното престъпление е с висока
степен на обществена опасност. Висока е обществената опасност на
обвиняемия, която е съчетана с реална опасност от укриване и извършване на
престъпление. Ето защо в конкретния случай целите на мерките за
2
неотклонение могат да бъдат постигнати единствено с мярката за
неотклонение „Задържане под стража“.
Семейното положение на обвиняемия, както и обстоятелството, че има
постоянен адрес са правно ирелевантни, тъй като е налице реална опасност от
укриване и извършване на престъпление от страна на И. Т. М..
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 9 от НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 754 от 30.07.2025 г., постановено по чнд
№ 1402/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба или частен
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3