Р Е Ш Е Н И Е
378/25.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и трети юни , през две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 3285 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
В производството по
настоящото дело съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 342, ал.1 от ТЗ,
предявени от „Т. Б.„ ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „М.“ №4, Б. П. С., сграда *,
чрез адв. В.Н.Н., срещу С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на ***г. между С.Н.Д. и „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +***за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Нонстоп 40,99/30,99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент от 40,99 лв. и
промоционален в размер на 30,99 лв. Заявява, че ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер
31,88 лв.,
представляващи неплатени абонаменти такси за отчетен период 18.04.2017г. -
17.05.2017г. Заявява също, че на ***г. и по повод горното споразумение бил сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink
Gold, цена в размер на 1232,57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка по
53,59 лв. Твърди, че ответницата дължи заплащане на 994,51 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 18.04.2017г. - 17.07.2017г., както следва:
- 40,88лв. - остатък от лизингова вноска, след приспадане на
направено плащане за отчетен период 18.04.2017г.-17.05.2017г., начислена във
фактура № ***/***г.;
- 42,60 лв. - остатък от лизингова вноска, след приспадане на
предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период ***г.-17.06.2017г., начислена във фактура № ***/***г.;
-
911,03 лв. - сбор от 17
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, за отчетен период ***г. - 17.07.2017г., начислени във фактура № ***/***г.
От
страна на „Т. Б.“ ЕАД, на ***г. било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Шумен, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ***/2019г. и е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. за 1 026.39 лв.- неизпълнено задължение за
неплатени далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***за отчетен период 18.04.2017г. –
17.05.2017г. и Договор за лизинг от ***г. и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – ***г. до изплащане на вземането, както и за
сумите: 25,00 лева – платена дължима държавна такса по заявлението и 360,00
лева– адвокатско възнаграждение.Посочено било, че вземането произтича от неизпълнено задължение за неплатени
далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, за отчетен период 18.04.2017г. – 17.05.2017г.
и Договор за лизинг от ***г. за възмездно ползване на устройство марка Samsung
Galaxy S7 Edge, за което обстоятелство са издадени следните фактури: фактура № ***/***г.,
претендирана в размер на 72.76 лв.; фактура № ***/***г., претендирана в размер
на 42.60 лв.; фактура № ***/***г. претендирана в размер на 911.03 лв. Доколкото
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок и след дадени от заповедния съд указания, ищецът
е предявил настоящия иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда, да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 1 026.39лв.,
от която сума 40,88 лв. остатък от лизингова вноска, след
приспадане на направено плащане за отчетен период 18.04.2017г.-17.05.2017г; 31,88 лв. за представляващи неплатени
абонаменти такси за отчетен период 18.04.2017г. - 17.05.2017г.; 42.60 лв. за остатък от лизингова вноска, след
приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период ***г.-17.06.2017г.; 911,03лв., сбор от 17 неплатени
лизингови вноски; представляващи неплатени
далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги, с предпочетен номер +***, за отчетен период 18.04.2017г. – 17.05.2017г.
и Договор за лизинг от ***г. за възмездно ползване на устройство марка Samsung
Galaxy S7 Edge, по фактури
№ ***/***г.; №***/***г.и №***/***г.; ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
В
предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок /книжа, връчени лично/, ответникът не депозира
отговор на исковата молба. Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото
заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
По допустимост:
Установителният иск е предявен от
ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление - в
качеството му на кредитор, срещу
ответника - в
качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***
от ***г. по ч.гр.д. № ***/2019
г. по описа на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че
установителният иск е допустим.
По основателност:
В съдебно заседание по делото, проведено на ***г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл.
239, ал. 1 от ГПК:
По смисъла на чл. 239,
ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът
не се представлява в първото заседание по делото, не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от ***г., постановено
в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
По смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните
приети по делото доказателства: Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г.; Договор за
лизинг от ***г.; Запис на заповед от ***г.; Общи условия; Ценова листа за
абонаментни планове от ***г.; Декларация – съгласие от С. Д. от ***г.; Общи
условия на „Т. Б.“ ЕАД; Фактура № ***//***г.; Фактура № ***/***г.; Фактура № ***/***г.;
Пълномощно на Й. И.; Пълномощно на М. Б.; Пълномощно на адв. Ш.; Извлечение от
търговски регистър.
Съдът счита, че приложените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 342, ал.1 от ТЗ. Предявените
искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Установява се от
материалите по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по
гореописаните договори за предоставяне на услуги.
Установява се, че
ответникът не изпълнил задълженията си да заплати общо сумата от 1 026.39лв.,
от която сума 40,88 лв. остатък
от лизингова вноска, след приспадане на направено плащане за отчетен период
18.04.2017г.-17.05.2017г; 31,88 лв.
за представляващи неплатени абонаменти такси за отчетен период
18.04.2017г. - 17.05.2017г.; 42.60 лв.
за остатък от лизингова вноска, след приспадане на предплатени при сключването
на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период ***г.-17.06.2017г.; 911,03лв., сбор от 17 неплатени
лизингови вноски; представляващи неплатени
далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, за отчетен период 18.04.2017г. – 17.05.2017г.
и Договор за лизинг от ***г. за възмездно ползване на устройство марка Samsung
Galaxy S7 Edge, по фактури
№ ***/***г.; ***/***г.
и №***/***г.; ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за
плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № *** от ***г., по частно гражданско дело №***/2019 г. на ШРС.
Предвид изложеното, съдът намира, че установителните
претенции по чл. 422, ал.1 от ГПК се явяват основателни.
Поради изложеното, по отношение на страните следва да бъде признато за установено по отношение
на С.Н.Д.,
ЕГН**********, с адрес: *** и „Т.
Б.„ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С. ж.к. М. „ №4 Б. П. С.,
сграда 6, чрез адв. В.Н.Н., че
съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** от С.Н.Д. ЕГН**********, за сумата общо от 1
026.39лв., от която сума 40,88 лв. остатък
от лизингова вноска, след приспадане на направено плащане за отчетен период
18.04.2017г.-17.05.2017г; 31,88
лв. за представляващи неплатени абонаменти такси за отчетен период 18.04.2017г. - 17.05.2017г.; 42.60 лв.
за остатък от лизингова вноска, след приспадане на
предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период ***г.-17.06.2017г.; 911,03лв., сбор от 17 неплатени
лизингови вноски; представляващи неплатени далекосъобщителни услуги по
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
за отчетен период 18.04.2017г. – 17.05.2017г. и Договор за лизинг от ***г. за
възмездно ползване на устройство марка Samsung Galaxy S7 Edge, по фактури
№ ***/***г.; №
***/***г. и №***/ ***г.; ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за
плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № *** от ***г., по частно гражданско дело №***/2019 г. на ШРС.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в общ размер от 585лв., включващи 200лв. държавна
такса по исковото
производство, както и
сумата от 25лв държавна такса в заповедното производство и 360лв. адвокатска
възнаграждение в заповедно производство.
Водим от
горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Д., ЕГН**********, с
адрес: *** и „Т. Б.„ ЕАД, с ЕИК ***, че съществува вземане на „Т. Б.„ ЕАД, с ЕИК ***, от С.Н.Д., ЕГН**********, общо сумата от 1 026.39лв., /от
която сума 40,88 лв.
е остатък от лизингова вноска, след
приспадане на направено плащане за отчетен период 18.04.2017г.-17.05.2017г; сумата 31,88 лв. представлява
неплатени абонаменти такси за отчетен период 18.04.2017г. - 17.05.2017г.; сумата 42.60 лв. е остатък от лизингова вноска, след приспадане на предплатени
при сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период ***г.-17.06.2017г.; сумата
911,03лв., сбор
от 17 неплатени лизингови вноски/,
представляващи неплатени далекосъобщителни услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за отчетен
период 18.04.2017г. – 17.05.2017г. и Договор за лизинг от ***г. за възмездно
ползване на устройство марка Samsung Galaxy S7 Edge, по издадени фактури
№ ***/***г.; №***/***г.
и №***/ ***г.; ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН**********, с
адрес ***, да заплати на „Т.
Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „М.“ №4, Б. П. С., сграда *, чрез адв. В.Н.Н., направените деловодни разноски в общ размер на 585лв. (петстотин осемдесет и пет лева ), от които 200лв. по исковото производство и 385лв. разноски по заповедното производство.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от
възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: