О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 18.07.2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                    

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                  КРИСТИАН ГЮРЧЕВ                                                       

при секретаря ……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 391 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.419 ал.2 от ГПК.

Подадени са частни жалби от АЛЕКСА ЕООД, ЕИК *********,с адрес в гр.Ловеч, ул.Оборище №1 представлявано от управителя си П.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л., ЕГН **********, адрес ***, и Н.К.Л., ЕГН **********, чрез адв. А.И.Д.-Квракашева –СтАК, Съдебен адрес:***, офис 1, против разпореждане за незабавно изпълнение от 17.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1696/20016 г. по описа на РС Ловеч, с което е уважeна молбата за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ на осн. чл.417, ал.2 от ГПК към ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* по договор за банков кредит №010CL-S-000001/29.07.2010г., сключен между банката като „Кредитодател" и АЛЕКСА ЕООД, ЕИК *********, Н.К.Л., като втъпило в дълг лице, и П.А.Л., като поръчител. Посочва, че Разпореждането е постановено въз основа на представено от страна на банката извлечение от счетоводните и книги, документ по чл.417, т.2 от ГПК за размера на дълга на кредитополучателите, и представен Договор за кредитна линия №010CL-S-000001/29.07.2010г., договор за поръчителство от 29.07.2010 г., сключен между банката и П.А.Л. и Договор за встъпване в дълг, сключен на 27.06.201Зг. между банката, от една страна и Алекса ЕООД и Н.К.Л., в качеството си на встъпило в дълг лице, както и Анекс към договор за кредитна линия №010CL-S-000001/29.07.2010г., покани за плащане връчени чрез ЧСИ и разписки за връчване.

Твърденията на заявителя, Първа Инвестиционна банка АД в покана за плащане, че поради настъпило просрочие по Договор за банков кредит №010LD-S-000039/29.07.2010г. банката е упражнила правото си да обяви кредита по този договор изцяло и предсрочно изискуем не отговарят на истината. Такова предсрочно обявяване на изискуемостта по кредита не е настъпило, а и няма как да настъпи, при положение, че договорът за кредитна линия и договорът за банков кредит са сключени на една и съща дата. Към заявлението не са представени доказателства за съществуването на договор за банков кредит №010LD-S-000039/29.07.2010г., както и такова обстоятелство не е отразено в извлечението от счетоводните книги на банката. В тази връзка неоснователно е и служебното усвояване на кредита, отпуснат с Договор за кредитна линия №01OCL-S-000001/29.07.2010г. сключен между банката като „Кредитодател" и АЛЕКСА ЕООД, ЕИК *********, Н.К.Л. като встъпило в дълг лице и П.А.Л. като „Поръчител".

В Поканата за плащане банката твърди, че е усвоила служебно кредит в общ размер от 55 000 евро, но в същата покана се сочи, че общото задължение по Договор за банков кредит №010LD-S-000039/29.07.2010r. е в размер от 53 230 евро. Налице е разлика в действително просрочената сума, по твърдение на банката и тази претендирана по ч.гр.д. №1696/2018г., посочена в извлечението от 55 000 евро.

Недействителна е и уговорката в договора за кредитна линия, Раздел VI, т.11, където било договорено, че след усвояването на сумите от страна на банката служебно, кредитодателя се задължава да погаси съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. Не е изпълнено задължението на банката да уведоми кредитополучателя, поръчителя и встъпилото в дълг лице, че за тях е възникнало задължение на дата, следваща датата на служебното усвояване да погасят дължимите суми. Доверителят ми не е бил уведомен за датата, на която кредитът по договор за банков кредит № 010LD-S-000039/29.O7.20 Юг. е бил служебно погасен от страна на банката, както и на коя дата за него е възникнало задължението да погаси дължимата сума по Договор за кредитна линия №01 OCL-S-000001/29.07.20 Юг. Тези обстоятелства не са посочени в заявлението и в извлечението от счетоводните книги.

Частната жалба е подадена в срока за възражение по реда на чл.414 от ГПК, подадено по ч.гр.д. 1696/2018г. на PC Ловеч, ГО, 6-ти състав, видно от доказателствата, представени с настоящата за дата на връчване на ПДИ - 26.02.2019г., връчена на процесуалният представител на ответника, адвокат по делото. Законовия срок за подаване на възражението и частната жалба изтича на 11,03.2019г.

Считат, на база гореизложеното, че представеното извлечение от счетоводните книги, въз основа на което е уважено заявлението за незабавно изпълнение на банката не е валидно. Същото не може да удостовери изискуемото вземане в полза на банката по размера посочен в извлечението от счетоводните книги, с което считаме, че актът по чл.417, т.2 от ГПК ие е основание за незабавно изпълнение и не притежава удостоверителна сила по чл.418,ал.2отГПК.

Извлечението съдържа неверни данни, като в текста, посочващ, че кредитът бил с настъпил падеж на 10.08.2018г., на основание Раздел VI, т.11, и т.12 от Договор за кредитна линия №01 OCL-S-000001/29.07.20Юг. /последен абзац, най-отдолу на извлечението/ не отговаря на действително уговореното в цитираните клаузи от договора. В противоречие е твърдяното обстоятелство в извлечението за дата на падеж - 10.08.2018г. и тази от 16.08.2018г. към която дата са изчислени лихвите за забава. Банката не е представила доказателства за настъпил падеж нито на 10.08.2018т. нито за 16.08.2018г. което подкрепя твърдението ни, че извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява изискуемо вземане в полза на банката. В т.5 от извлечението, показващо структурата на дълга към 16.08.2018г., която е шест дни след твърдяната в извлечението дата на падеж -10.08.2018г., банката претендира обезщетение за забава за просрочие на плащанията, основавайки се на т.14 от договора, раздел VIII, което също е неточно. Банката е изчислила, че това обезщетение е за периода от 10.05.2018г., когато тя служебно е обявила кредита за изискуем, едностранно, без да уведоми страните по договора до 16.08.2018г., която дата е различна от тази, обявена в извлечението за настъпил падеж -10.08.2018г. Това разминаване в датите е съществено и не може да посочи вярно и коректно структурата на дълга по извлечението. В заявлението, в т.8 заявителят не се е позовал на дата на падеж 10.08.2018г., на която твърди, че е настъпил падежа, а 16.08.2018г. В извлечението и в заявлението, в т.14 е посочено, че годишната лихва е в размер базов лихвен процент на банката, но не е посочен какъв е той. Също в т.14, банката се позовава на факта, че кредита бил в просрочи е общо 99 дни - от 10.05.2018г. до 16.08.2018г., без да обосновава, защо е изчислена струкурата на кредита до тази дата, а реалната дата на падеж е 10.08.2018г.

Изтъкват, че от така представените факти и доказателства може да направи обосновано заключение, че представеното извлечение от счетоводни книги на банката не удостоверяват точно и коректно дължимите суми, които следва да се погасят от страна на доверителя ми и в тази връзка документа по чл.417, т.2 от ГПК няма удостоверителна функция. Извлечението не съдържа и данни за момента на изискуемост на падежиралите вноски. Нито едно от тези обстоятелства, ако са настъпили не са отразени в извлечението от счетоводните книги.

В този смисъл молят, да бъде отменено Разпореждане, с което се уважава заявление за незабавно изпълнение, постановено на 17.08.2018г. по ч.гр.д.№1696/2018г. по описа на PC Ловеч, за парично задължение въз основа на документ на осн. чл.417, т.2 от ГПК, с което съдът е разпоредил доверителят ми да заплати солидарно с другите длъжници парично вземане на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* по Договор за кредитна линия №010CL-S-000001/29.07.2010r. сключен между банката като Дредитодател" и АНЕКСА ЕООД, ЕИК ********* като кредитополучател, Н.К.Л. като встъпило в дълг лице и П.А.Л. като „Поръчител".

Молят, да бъде обезсилен и издадения по ч.гр.д. №1696 2018г. по описа на PC Ловеч, изпълнителен лист в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* спрямо длъжника АЛЕКСА ЕООД, ЕИК ********* с адрес в гр.Ловеч, ул.Оборище №1 представлявано от управителя си П.А.Л., ЕГН ********** по Договор за кредитна линия № 010CL-S-000001/ 29.07.2010 г. сключен между банката като „Кредитодател" и АЛЕКСА ЕООД, ЕИК ********* като „Кредитополучател”, Н.К.Л. като встъпило в дълг лице и П.А.Л. като „Поръчител".

В срока по чл. 279, вр. чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД София, с БИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков 37, представлявана от Неделчо Василев Неделчев – Главен изпълнителен директор и Светозар Александров Попов - Изпълнителен директор, чрез Християн Петров Пенев – юрисконсулт. Посочва, че жалбата е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането се подава едновременно с възражението. Изтъква, че в конкретния случай възраженията са подадени на 22.02.2019 година, а жалбата едва на 12.03.2019 година, след изтичане на срока по пощата без да е видна дата на изпращане. Предвид изложеното моли да бъде оставена частната жалба без разглеждане и прекратено производството по делото. В случай, че съдът приеме, че жалбата следва да бъде разгледана по същество, моли да бъде оставена без уважение.  Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. От това следва че доводите за наличие на недействителни клаузи и липса на надлежно уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита са неотносими в настоящото производство. Излагат подробни съображения за липса на противоречиви данни в заявлението, както и наличие на твърдяното разминаване в датите, в която се претендира предсрочната изискуемост. С оглед изложеното счита частната жалба за недопустима, а разгледана по същество за неоснователна, предвид на което моли да бъде оставена без разглеждане, евенутално без уважение. Претендират юриск. възнаграждение в размер на 150 лева.

Постъпила е частна жалба от Н.К.Л. и П.А.Л., против разпореждане № 1470/ 15.04.2019 година по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС - Ловеч, с което е оставена без уважение молбата им за спиране на принудителното изпълнение, като бъде постановено друго, с което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК да се спре изпълнителното производство. Излага подробни съображения, за необоснованост и липса на мотиви на атакуваното определение.

Постъпил е отговор от „ПИБ” АД, в която се посочва, че жалбата е недопустима, като просрочена    

Ловешкият окръжен съд като обсъди жалбите и доказателствата, намиращи се в ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, намира, че същите са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 419, ал.1 от ГПК – заповедта е връчена на 26.02.2019 година и са подадени на 12.03.2019 година. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК  частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде подадена с възражението по чл. 414 от ГПК, което е сторено. В този смисъл са налице условията на чл. 419, ал.2 от ГПК, поради което производството е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 17.08.2018 година от ”Първа Инвестиционна банка” АД – София, при условията на солидарност срещу „Алекса” ЕООД, ЕИК *********, П.А.Л., ЕГН **********, и Н.К.Л., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за парично вземане за сумата от 55 000 евро главница, 20.60 евро просрочена възнаградителна лихва от 09.05.2018г. до 10.05.2018г.. включително; 5 065.41 евро обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) от 10.05.2018г. до 16.08.2018г.; такси към ЧСИ 104.30 евро, ведно със законната лихва от 17.08.2018г. до изплащане на вземането, по Договор за кредитна линия № 010CL-S-000001/ 29.07.2010 г., Договор за поръчителство от 29.07.2010 година, Анекс № 1/ 27.06.2013 година и Договор за встъпване в дълг от 27.06.2013 година, поради това, че задължението не е платено. Поискано е присъждане е разноските по делото в размер на 2 354.44 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги, Договор за кредитна линия № 010CL-S-000001/ 29.07.2010 г., Договор за поръчителство от 29.07.2010 година, Анекс № 1/ 27.06.2013 година и Договор за встъпване в дълг от 27.06.2013 година, Покани за плащане и разписки, документ за внесена държавна такса, копия от пълномощни – 2 броя.

Ловешкият районен съд е издал заповед № 987/ 17.08.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в закрито разпоредително заседание по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на съда, като е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането по чл.417 и сл. от ГПК и на основание чл.418 от ГПК е разпоредил длъжнииците „Алекса” ЕООД, ЕИК *********, П.А.Л. и Н.К.Л., да заплатят на кредитора ”Първа Инвестиционна банка” АД – София, посочената по-горе сума. Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист.

С молба вх. 1301/01.02.2019 година и молба вх. № 1286/ 01.02.2019 година адв. А.Д. – Каракашева, като пълномощник на „Алекса” ЕООД, ЕИК *********, П.А.Л. и Н.К.Л., е направила искане да бъде указано при хипотезата на чл. 47, ал.5, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя да предяви иск за взеването си по чл. 422 от ГПК и да бъде постановено спиране на изпълнението по реда на чл. 415, ал.2 от ГПК. С разпореждане от 04.02.2019 година заповедният съд е уведомил молителите, че съдът не връчва издадената заповед в производството по чл. 417 от ГПК, а съдебният изпълнител, и към момента съдът няма законови основания да се произнася по молбата, тъй като не е извършено връчване на солидарния длъжник.

Издадената заповед за изпълнение, изпълнителният лист и поканата за добровоно изпълнение са връчени от ЧСИ на 26.02.22019 година на пълномощника на солидарните длъжници на 26.02.2019 година. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражения.

С разпореждание № 977/ 13.03.2019 година; разпореждание № 978/ 13.03.2019 година; разпореждание № 979/ 13.03.2019 година, заповедният съд е указал по реда на чл. 415 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Разпорежданията са връчени на банката-заявител на 21.03.2019 година, а банката е представила доказателства за предявяване на иска с молба от 22.04.2019 година.

С молба вх. № 3578/ 26.03.2019 година длъжниците са поискали съдът да се произнесе по спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 415, ал.2, вр. ал.1,т. 2 от ГПК, като са се позовали на съображение, че са налице предпоставките за служебно произнасяне с оглед връчването на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е оставил без уважение молбата за спиране с разпореждане № 1470/ 15.04.2019 година, като неоснователна.   

 При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата по чл. 419, ал.2 от ГПК е основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 419, ал.2 от ГПК подадената срещу разпореждането за незабавно изпълнение частна жалба може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, т.е. че същият не е основание за незабавно изпълнение. Проверката на съда, сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е едностранно и формално, като обхваща наличието на предпоставките за издаването й – съобразена ли са изискванията на чл. 410, ал.2, чл. 411, ал.2, т.2-4 и дали документът, въз основа на който са иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, дали е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – чл. 418, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай основанието за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т.2 от ГПК предполага наличието на извлечение от счетоводните сметки и съответния договор за кредит. Към подаденото заявлението банката е представила извлечение от счетоводните книги, Договор за кредитна линия № 010CL-S-000001/ 29.07.2010 г., Договор за поръчителство от 29.07.2010 година, Анекс № 1/ 27.06.2013 година и Договор за встъпване в дълг от 27.06.2013 година, Покани за плащане и разписки.

При извършената проверка с оглед правомощията, предвид ТР 6/ 15.01.2019 година по д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК, въззивната инстанция констатира, че извлечението от счетоводните книги на ”Първа Инвестиционна банка” АД – София, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и допуснато незабавно изпълнение, не е редовен от външна страна документ. По делото липсват данни, извлечението да е подписано от компетентни длъжности лица на заявителя, което се установява от представените със заявлението пълномощни. Представено е пълномощно на Николай Цеков Печев, който има право заедно с друго упълномощено за това лице – служител на Банката, да съставя и подписва извлечения от счетоводните книги на банката. Такова пълномощно не е представено за някой друг от подписалите извлечението от сметки на длъжника. При тези съображения не е налице първата предпоставка по см. на чл. 418, ал.2 от ГПК за редовност на извлечението от външна страна, а от там невъзможност да удостовери подлежащо на изпълнение вземане.

С оглед изложеното разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение следва да бъде отменено, като неправилно.

Относно искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, въззивният съд счита същото за недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това са следните: съгласно чл. 419 от ГПК заповедта за незабавно изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за допуснатото незабавно изпълнение. В останалата част, относно самата заповед и изпълнителния лист, защита се осъществява, чрез подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК и последиците в зависимост от действията на кредитора за установяване на вземането, а обратен изпълнителен лист се издава при условията на чл. 422, ал.3 от ГПК, а не в настоящото производство. В този смисъл опр. № 733/ 06.08.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 906/ 2011 г. ІІ т.о., ТК; опр. № 203/ 11.03.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1074/ 2013 г. ІІ т.о., ТК; опр. № 879/ 12.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 3987/ 2013 г. ІІ т.о., ТК и др.

При този изход на процеса по отношение жалбите по чл. 419, ал.2 от ГПК разноски от жалбоподателите не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.

По отношение частните жалби против разпореждане № 1470/ 15.04.2019 година, постановено по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, с което е оставено без уважение молбата на длъжниците да се произнесе по спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 415, ал.2, вр. ал.1,т. 2 от ГПК. Атакуваното разпореждане е връчено на 24.04.2019 година на физическите лица и на 22.05.2019 година на дружеството длъжник, а жалбите са подадени на 30.04.2019 година от легитимилани лица в срок, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. 

Видно от доказателствата по делото с писмо вх. № 2860/ 1696/ 2018 година от ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, район на действие Окръжен съд – Ловеч, е посочено, че поканите за доброволно изпълнение и подлежащия на изпълнение съдебен акт е връчен на процесуалния представител на длъжниците – адв. А.Д. – Каракашева. Приложени са и призовките за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение, изпълнителния лист, както и разписка за връчването им на 26.02.2019 година. При тези доказателства заповедният съд е приел, че е налице редовно връчване при условията на чл. 51 от ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК процесуалният представител на длъжниците е подал възражения. На основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно чл. 420 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.1-8, какъвто е и настоящия казус. Длъжниците са имали възможност в срока по чл. 414, ал.2 , вр. чл. 420, ал.2 от ГПК да поискат спиране на принудителното изпълнение, което те не са сторили.

Неоснователни са възраженията за наличие на хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като законодателят е целял да защити длъжника, който не е узнал за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В конкретния случай е видно, че длъжниците са узнали за заповедното, чрез връчване на заповедта.

Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26 от НЗПП жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 50 лева или всеки от тях по 16.67 лева  

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

           

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в  ЗАПОВЕД № 987/ 17.08.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС – Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „АЛЕКСА” ЕООД, ЕИК *********,с адрес в гр.Ловеч, ул.Оборище №1 представлявано от управителя си П.А.Л., ЕГН **********, П.А.Л., ЕГН **********, адрес ***, и Н.К.Л., ЕГН **********, чрез адв. А.И.Д.-Квракашева –СтАК, Съдебен адрес:***, офис 1, за обезсилване на издадения въз основа на ЗАПОВЕД № 987/ 17.08.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1470/ 15.04.2019 година, постановено по ч.гр.д. № 1696/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, с което е оставено без уважение молбата на длъжниците да се произнесе по спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 415, ал.2, вр. ал.1,т. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „АЛЕКСА” ЕООД, ЕИК *********,с адрес в гр.Ловеч, ул.Оборище №1 представлявано от управителя си П.А.Л.П.А.Л., ЕГН **********, и Н.К.Л., ЕГН **********, двамата с адрес ***, всеки от тях да заплати на основание чл. 78 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26 от НЗПП, на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД София, с БИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков 37, съдебно-деловодни разноски в размер на 16.67 (шестнадесет 0.67) лева.

Определението в частта, с която е отменено разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва на основание чл. 274, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.1 от ГПК пред АС-В.Търново, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от жалбоподателите.

                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

 

                                                                    2.