МОТИВИ
към присъда № 4 от 13.01.2017 год. по НЧХД №934/2016 год. на
РС-Хасково
Против подсъдимия И.Д.А., роден на ***г., в гр.К., ЕГН **********, българин, български
гражданин, с адрес: с.Т., , обл.К., неженен, неосъждан със средно
образование, безработен е повдигнато обвинение затова, че на 27.11.2015г., в гр. Хасково, наклеветил И.Г.Ж. с ЕГН ********** ***, като по друг начин /в жалба с вх.№197000/8629/27.11.2015г. до
директора на РУ МВР - Хасково/ му приписал престъпление - престъпление по чл.148 ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро, вр.чл.147 ал.1,
предл.ІІ от НК.
Подсъдимият И.Д.А. разбира обвинението и в хода на
съдебното следствие дава обяснения, в които не се признава за виновен. Твърди,че с
инкриминираната жалба до Началника на
РУП-Хасково целял да сигнализира
компетентния за това орган
за тормоза според него, който му бил наложен на него и семейството му от
частния тъжител. Последният неколкократно се обаждал по телефона на подсъдимия
и на близките му и пускал СМС-и,а освен това бил по негово заявление било
образувано и гражданско дело в РС-Момчилград. Всичко това създало у подсъдимия
усещането за страх, несигурност и възприел действията на тъжителя като заплаха
и изнудване. Затова и подал процесната жалба до директора на РУ МВР –
Хасково. В последната си дума моли да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
В
тази връзка защитникът на подсъдимия-адв.Х. заема становище за несъставомерност на деянието
по обективните и субективните признаци на изпълнително деяние на
престъплението клевета ,като счита частното обвинение за недоказано по категоричен начин, както
изисква процесуалния закон. Наред с
това счита, че клевета е разпространяване на факти, целящи да накърнят честта и
достойнството на определено лице, но не
и изказване на мнение, депозиране на становище и субективна оценка спрямо
възгледите му за действията на това лице, поради което използваните от подсъдимия
изрази , за които тъжителя смята, че са клеветнически не могат
да бъдат приети за клевета.
Твърди, че единствената причина поради която подсъдимият е подал жалбата, е че
възприел обажданията и съобщенията изпратени от тъжителя, както и заведеното
гражданско дело като опит да се изнуди семейството на подсъдимия и той в
частност да заплатят исканите от тъжителя суми, които били завишени. Освен това
защитата твърди, че описаното от подсъдимия в подадената от него жалба до
Директора на РУМВР-Хасково, било истина и тя изцяло се доказала от показанията
на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие и от останалите
доказателства събрани по делото. Поради това
пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан
по частното обвинение, като се
отхвърли изцяло и гражданския иск.
Повереникът на тъжителя – адв.А. счита
обвинението за доказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което моли съда да признае подсъдимия за
виновен. Според защитата по никакъв начин не се доказало по ДП №14/2016г. по
описа на ОСл.О при ОП-Хасково, частният тъжител да е извършил престъпление като
държавен служител от МВР. Затова и това ДП било прекратено. Освен това
подадената от подсъдимия жалба до Началника на РУ –МВР Хасково по безспорен
начин накърнила честта и достойнството на тъжителя. Той бил засегнат и тази
жалба довела до една психическа травма у тъжителя. Била реална и възможността
тъжителя да загуби работата си и така да
остави семейството си без прехрана. Това всичко бил стрес за тъжителя и то
предизвикан именно от процесната жалба, която отразявала една неистина и го
клеветяла. В хода на съдебното следствие
не се доказала истинността на клеветническите твърдения и извършване на
твърдяното престъпление от страна на тъжителя. Ето защо адв.А. пледира съдът да признае подс.А. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се определи и наложи наказание към законовия минимум. Иска съдът
да уважи и прядявеният граждански иск и да присъди направените от тъжителя
разноски по делото.
Частния тъжител се присъединява към казаното и към
исканията на повереника си.
По делото е предявен срещу подсъдимия и допуснат за
разглеждане граждански иск в размер на 5000 лева представляващи неимуществени
вреди, причинени от престъплението описано в тъжбата ведно със законната лихва
от датата на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното: На 30.09.2015г. , около 16.30
часа, св. Ж. излезнала
от вкъщи с децата си. Качили се и потеглили със семейният автомобил - „Ситроен",
модел „Ксара-Пикасо", с ДК****
Първоначално свидетелката тръгнала по ул."Поборническа", свила в ляво
и продължили по ул."3айчар" до кръстовището с ул."Крали
Марко". След това свили в дясно и продължили движението си по ул."Крали
Марко" нагоре към ул."Панорама". почти по същото време подс.А.,
дошъл в гр.Хасково с лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Бора" с
ДК№ *****. Той взел с
автомобила си приятелката си св.А. и тръгнали с последният автомобил към
центъра на гр.Хасково. така на кръстовището на ул. „Тракия” и ул. „Крали Марко”
станало ПТП между лекият автомобил Ситроен", модел „Ксара-Пикасо", с
ДКК****управляван от
св.Ж. и
„Фолксваген", модел „Бора" с ДК№ **** управляван от подсъдимия А.. Двамата водачи слезли от
автомобилите си. Уверили се чу никой не е пострадал и междувраменно подс.А. се
извинил на св.Ж.
за станалото ПТП, тъй като в нейната
кола двете и деца започнели да плача, уплашени от удара. След като се установило
че няма ранени, св.Ж.
се обадила на съпруга си – частния тъжител Ж., че е станало ПТП. През това време подс.А. поискал да не викат
КАТ и да се разберат за вредите. На место дошъл тъжителя И.Ж., който бил на
работа по това време и бил с униформа. Последният работел в като „Младши
инспектор-старши пожарникар" в Районна служба "Пожарна безопасност и
защита на населението" (РС"ПБЗН")-Хасково. Св. Ж. се свързала и със сестрата
на тъжителя, която дошла и ги прибрала с децата от ПТП-то. На место дошъл и
бащата на тъжителя. Тъжителя и подс.А. се разбрали да не викат КАТ а подсъдимия
да поеме ремонта по автомобила на тъжителя в частност на св.Желева. На местото
на ПТП минал и полицейски екип, който спрал но бил отпратен от тъжителя, с мотива,
че са се разбрали и не е необходимо да се намесват органите на МВР. Така
подсъдимия св. А., тъжителя и баща му откарали автомобила на св.Ж. до майстор
за да прецени колко ще струва ремонта. След като огледал автомобила и щетите по
него , майстора установил, че за ремонта, подмяната на частите и боядисване ще са нужни 800 лв. На место подс. И.А. обещал
да намери частите: калник, фар и предна броня „втора употреба" и да ги
занесе на место и се уговорили другите неща тъжителя да си ги ремонтирам сам. Там,
при майстора, в присъствието на баща си, тъжителя И.Ж. предложил на другия водач и приятелката
му, да съставят все пак някакъв документ. Тогава подс.И.А. извадил един лист,
на който собственоръчно написал, че поема цялата вина и се задължава да плати
ремонта по повредения автомобил. Като свидетели и гаранти за това в този лист
вписал името на приятелката си: Р.А. и имената на И.Ж.. Написал мобилния си
телефон за връзка: ****
и ****, който също
ползвал, но се водел на името на майка му, М.А.. Посочил телефон за връзка и на
приятелката си, след което се подписал. Освен него в листа подписи положили и
св. А. и частния тъжител. Подсъдимия А. дал този лист на пожарникаря, а на друг
лист записал марката и модела на „Ситроен"-а, както и годината на
производство, за да може по-лесно да намери резервните части. След това всички
се върнали обратно до местопроизшествието,
където подс.И.А. закрепил предния си регистрационен номер на бронята. Преди да
се разделят се уговорили да се чуят по телефона, за да уточнят какви части е
намерил и да се разберат кога ще ги донесе за ремонта. На следващия ден на телефона
на тъжителя И.Ж. се обадил мъж, който без да се представи попитал какви части
трябват за да се поправи колата на тъжителя. Последният обяснил какви части
трябват и уточнил коя е годината на производство на автомобила. разбрали се още
в събота да се чуят и видят за да предадат частите. Събота дошла, но частите ги
нямало. Тъжителя И. Ж. се обадил, на телефона който му посочили за връзка, да пита
защо ги няма частите. В последствие тъжителят се свързал с майката на
подсъдимия, като отново разговора бил кога ще се донесат частите. Освен този
разговор с майката на подсъдимия, тъжителят изпратил на подсъдимия и неговите
родители и смс-и, в които пишело, нещо
от рода на: „Ако обичате не се крийте, обадете се” и „Ясно стана, че с вас няма
да се разберем, ще се видим в съда”.
Освен горните разговори имало и други обаждания от тъжителя и св.Ж. до подсъдимия и неговите
родители, като на голяма част от тях никой не вдигнал телефона. При едно от
тези обаждания св.Ж. се
свързала със майката на подс.А. , а именно св.М.А.. Св.Ж. попитала св.А. дали ще поемат
отговорност за вредите които синът им е причинил на техния автомобил.
Последната отговорила, чи подс.А. не е виновен за ПТП-то и е следвало да
извикат КАТ. Освен това в разговора отново се повдигнал и въпроса за това кога
ще дойдат частите, но св.А. казала, че частите ще дойдат но ремонта няма да се
поеме от тях. Така след проведените разговори и смс-и, когато подсъдимия и
неговите близки подготвили необходимите части, св.Ч., се обадил на тъжителя,
като се представил за близък на подс.А. и обяснил, че на следващия ден ще
донесат частите в Хасково. разбрали се това да стане до пожарната, тъй като
тъжителя бил на работа този ден. Така на 08.10.2015г. св.Ч. и св.Д.А. дошли в
гр.Хасково и донесли до пожарната частите които били приготвили за автомобила
на тъжителя. Там на место бил тъжителя, св.А., както и бащата на тъжителя. След
като видели частите тъжителят поискал, от роднините на подсъдимия да отидат до
майстор за да види частите и освен това да му заплатят и самия ремонт. Тогава св.Ч. и св.Д.А. отказали да заплатят
целия ремонт и поискали да си разделят парите за ремонт на половина. Тъжителят
не се съгласил и св.Ч. и св.Д.А. си тръгнали с частите. След като не стигнали до споразумение,
тъжителят подал заявление по чл.410 от ГПК до РС-Момчилград, за издаване на
заповед за изпълнение. По това заявление било образувано ч.гр.д. № 398/2015г.
по описа на РС-Момчилград. Със заявлението се претендирала сумата от 1500 лева и законната лихва върху нея., като
претендираната сума била за нанесените вреди на автомобила на тъжителя. В
последствие и подс.А. подал процесната жалба до Началника на РУМВР – Хасково,
която била входирана с вх.№197000/8629/27.11.2015г. По същата била извършена и вътрешна проверка,
а също така било образувано и ДП №14/2016г. по описа на ОСл.О при ОП-Хасково.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А. , П. Ж., Д.А., Р.А.,
К.Ч. и М.А. и писмените доказателства ,приобщени към доказателствения
материал по делото. Съдът кредитира изцяло
писменните доказателства и показанията на свидетелите като обективни,
относими и кореспондиращи помежду си. Въз основа на цитираните писмени
доказателства и свидетелски показания се изяснява фактическата обстановка, изложена по-горе. Горната
фактическа обстановка на практика се доказва и подкрепя от различни части от
свидетелските показания на всички свидетели по делото. тоест в различни части
на показанията те потвърждават различните етапи от развитието на случая и
фактическата обстановка. Основните покъзания които съдът намира, че следва да
се кредитират и на практика са еднопосочни и се допълват това са тези на св.Ж., св.А. и обясненията на подсъдимия. Именно тези
показания и обясненията на подсъдимия, съдът кредитира изцяло. Те на практика
разкриват цялата фактическа обстановка. Подкрепят се частично от показанията на
св.А., св.А., св.Ч. и св.М.А. относно, обажданията по телефона от страна на
тъжителя и св.Ж. и изпратените смс-и. освен
това пак от показанията на втората група свидетели се доказва закупуването и
предоставянето на честите от страна на подсъдимия, както и факта, че не се е
стигнало до сделка поради искането от страна на тъжителя да се заплати от
подсъдимия и цялата сума по ремонта. Затова и съдът кредитира така описаните
показания, до колкото те подкрепят именно изнесената фактическа обстановка и
взаимно се подкрепят и допълват.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прие, че не на
лице от обективна и субективна страна съставомерно престъпление по чл.148 ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро,
вр.чл.147 ал.1, предл.ІІ от НК по отношение на подсъдимия, поради което призна
последният за невинен и го оправда за горното престъпление.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността,
което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински
и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези
случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите,
като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности
/Решение №70/25.02.2009г., по н.д.№36/2009г., н.к., Ін.о. на ВКС/.
Според настоящият състав от обективна страна не е на лице
престъплението за което е предаден на съд подсъдимия. От обективна страна се твърди в частната тъжба, че изпълнителното деяние е осъществено
чрез подаването на жалбата до Началника на РУМВР – Хасково, с
вх.№197000/8629/27.11.2015г. В случая
подсъдимият е останал недоволен от поведението на частния тъжител и
неговата съпруга. Той е възприел многократните обаждания до него и
родителите му от страна на тъжителя и неговата съпруга, като натиск, като начин
да се принудят подс.А. или родителите му изцяло да заплатят щетите по
автомобила на тъжителя. В случая подс.А. на първо место възприема един
униформен служител на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" (РС"ПБЗН")-Хасково. Тъжителят идва униформен на
ПТП-то макар и не в качеството си на служител на пожарната. В последствие
започват обаждания както от тъжителя така и от неговата съпруга св.Ж. Тези
обаждания са както до подсъдимия така и до неговите родители. Получават се и
смс-и, които целят по един или друг начин да се покаже, че или подсъдимия сам
или родителите му следва да заплатят щетите. В противен случай се визира, че
конфликта ще се отнесе до съда. Междувременно следва доставката на повредените
части и отказа на тъжителя да достигнат до консенсус относно подялбата на
разходите за ремонтирането на
автомобила. Тук следва да се посочи, че
в действителност сумите които се твърди, че са искани от тъжителя за ремонта
варират в доста широки граници. Така например от показанията на св.А. става
ясно, че ремонта освен частите струва 400 лева. Св.Ж. говори за сума общо от 1500 лева,
която се потвърждава както от останалите свидетелски показания, така и от
предявеното заявление по чл.410 от ГПК до РС-Момчилград. Всичко това безспорно
според съда е довело до изграждането в съзнанието на подс.А. на чувството, че
тъжителят иска да го принуди по един или друг начин да заплати както частите
така и целият ремонт. Това чувство се засилва с многото, както вече се отбеляза
обаждания, така и смс-ите от страна на тъжителя и неговата съпруга до
подсъдимия и неговите родители. Още един факт в тази насока е и този, че на
местото на ПТП-то е минал полицейски екип, който е бил отпратен от тъжителя, който
е бил с униформа. Всичко това и факта, че на практика липсва категорично
установяване на това кой именно е причина с действията си да настъпи процесното
ПТП, на практика е формирало у подс.А. убеждението, че тъжителят се стреми да
го изнуди неправомерно да заплати исканото от него сума ремонт на автомобила
му. Тук следва да се отбележи, че презумпцията за „невиновност“ важи и в
случаите на административно наказателното производство и докато липсва влязъл в
сила административен акт на АНО или такъв на съд, на практика не може да се
приеме, че някой е виновен за настъпването на ПТП или не. Още повече, че както
подсъдимият сам отбелязва в обясненията си, той е в чужд град и срещу себе си е
имал униформено лице, макар и пожарникар. Не може да се изключи и неминуемият
шок и уплахата от ПТП-то, което е съвсем житейски оправдано и реално усещане.
Освен това, дали иска или не водача на единият автомобил, ако водачът на
другият автомобил или съответно в случая тъжителя се беше обадил на 112 или не
бе отпратил полицаите, случаят щеше да се реши съгласно закона. На практика
защо не е сторил това тъжителя, само можем да гадаем. Всичко до тук обаче
предизвикало у подсъдимия чувството, че
тъжителят го изнудва, както него така и неговите близки да заплатят ремонта на автомобила
му по цени определени от майстор познат на тъжителя и на практика без да е
доказана вината на подсъдимия за предизвикването на ПТП-то. Последното се
доказва и от показанията на св.А., св.А. и св.А. и от обясненията на самия подсъдим.
Всички те изказват съмнение за това кой е виновен за настъпилото ПТП. Отговор на този въпрос няма как да се даде в
това производство, до колкото това не е предмет на настоящото дело, но следва
да се отбележи, че именно това съмнение, взето заедно с упорството на тъжителя,
подс.А. да му закупи частите и да ми плати ремонта на практика, са формирали у
подсъдимия именно усещането, че е изнудван. Тоест, че тъжителя
незаконосъобразно по един или друг начин се стреми да го принуди него и
неговите родители да платят ремонта. За подсъдимия на практика се оформя едно
постоянно, и целенасочено поведение от страна на тъжителя, което той възприема
за незаконосъобразно и целящо да го мотивира да направи, неследващи се, или
най-меко казани спорни плащания за
ремонта на автомобила на тъжителя.
Именно тази субективна
преценка на обстоятелствата от страна на подсъдимият го е мотивирала да приеме,
да направи извод, че може би става въпрос за изнудване към него от страна на
тъжителя. Подсъдимият на практика се е почувствал засегнат от действията на
тъжителя и затова е подал жалбата. Тук следва да се отбележи, факта че на
практика с жалбата се иска да се извърши проверка от страна на полицията за
действията на тъжителя, като не сочи точната им квалификация и не се твърди
изрично, че се касае за изнудване или закана, а се иска да се провери дали не е
на лице такова. На практика подсъдимият е подал жалба в която е изразил
собственото си мнение, усещане, становище и субективната преценка на горните
обстоятелства. На практика той е адресирал жалбата и е потърсил помощ и
съдействие от Началника на РУМВР-Хасково, считайки, че той упражнява контрол
върху работата на тъжителя до колкото той е бил с униформа. Следователно, чрез адресирането на
жалбата си до Началника на РУП-Хасково подсъдимият
е смятал, че е осъществил конституционно
признато му право на жалба (чл. 45 КРБ), като
е потърсил защита срещу действия, извършени от тъжителя. Несъмнено правото на жалба е форма на контрол
върху актовете и действията на
държавните органи и създаването на гаранции за свободното му упражняване
е иманентна черта на всяко гражданско общество. Освен това следва да се отбележи, че така адресирана жалбата, не е
подадена до надлежен орган на властта, който има възможност да започне
наказателно преследване, но може да извърши проверка, така както е посочил и
подсъдимия в жалбата си и ако се установят данни за престъпление, преписката ще
се изпрати именно на компетентните органи. Тоест това още веднъж потвърждава
становището на съда, че подсъдимият не е действал предубедено срещу тъжителя а
само е търсел защита на своите права, които е възприемал за накърнени от
действията на тъжителя. Изложеното по-горе налага да се приеме, че от
обективна страна деянието на подсъдимите е
несъставомерно, тъй като засягането на обществените отношения, обект на
престъпното посегателство на престъплението
„клевета" не може да се осъществи чрез законосъобразното упражняване на едно конституционно признато право.
Интересен факт
е и че след подаването на процесната жалба, тъжителят не е продължил воденето
на гражданското дело за сумата от 1500 лева, като не е завел искова молба за
тази сума и съдът е обезсилил издадената заповед по ч.гр.д 398/15г по описа на
РС-Момчилград. Тоест това още веднъж хвърля съмнение и по-скоро подкрепя
усещането на подсъдимия, че тъжителят го изнудва за пари. Тоест, че тъжителят
върши нещо незаконосъобразно. При положение, че тъжителят е бил сигурен в
исканията си и е можел да докаже вината на подсъдимия в съда, то той не би
преустановил действията си по гражданското дело и би завел граждански иск за
претендираната сума.
Отделно
от горното, деянието на подсъдимия не удовлетворява
изискванията за съставомерност и от субективна страна. Вмененото му обвинение е
престъпление, което може да бъде извършено единствено умишлено - както с пряк,
така и с евентуален умисъл. Това предполага в съзнанието на дееца да
съществуват представи относно общественоопасния характер на деянието, каквито
са немислими при положение, че се упражнява
едно признато от правния ред право. На следващо
място, следва да се посочи, че на практика с жалбата подсъдимият е изразил едно
свое субективно мнение и преценка, която подробно е изяснена по горе и на
практика не е съзнавал, че преписва на частният тъжител престъпление. Тоест подсъдимият
не е съзнавал, че частният тъжител не е извършил приписваното му престъпление.
По предявения граждански иск, съдът не уважи същият, до
колкото подсъдимия беше признат за невинен и оправдан по повдигнатото и
обвинение. За да се уважи
предявеният граждански иск е необходима влязла в сила осъдителна присъда, която се явява
единственият правен способ, за да се приеме, че вредата, нанесена от подсъдимия
на пострадалия е резултат на престъплението описано в тъжбата. Поради това и
съдът отхвърли предявения от И.Г.Ж. с ЕГН ********** *** против И.Д.А., роден на ***г.,
в гр.К., ЕГН **********,
българин, български гражданин, с адрес: с.Т., м.***, обл.К., неженен, неосъждан със средно образование, безработен, граждански иск за сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно с законната лихва от 27.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата като неоснователен
и недоказан.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.