Присъда по дело №850/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 60
Дата: 23 ноември 2017 г. (в сила от 9 декември 2017 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20173630200850
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 април 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А  № 60/23.11.2017г.

 

гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми  състав

На двадесет и трети ноември    две хиляди и седемнадесета  година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

НЧХД № 850/17г. по описа на ШРС

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА З.С.М.,  ЕГН **********, роден на ***г***, с местоживеене ***, български гражданин, със висше образование, женен, реабилитиран, пенсионер ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 08.11.2016г. в гр.Шумен, в проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС,  казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Н.М. в негово присъствие /нарекъл го „тъпанар”/, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК му налага  наказание „ГЛОБА” в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление   на таблото за съобщения в Община гр. Русе по местожителството на осъдения.

ОСЪЖДА  З.С.М.,  ЕГН ********** да заплати сумата от 13,12 лв. представляващи  деловодни разноски-пътни, в полза на държавата по сметка на  ШРС.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                           

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

 

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 850 по описа за 2017г. на ШРС

 

 

 

Подсъдимият З.С.М., ЕГН **********, роден на ***г***, с местоживеене ***, български гражданин, с висше образование, женен, реабилитиран, пенсионер, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, извършено на 08.11.2016г. в гр.Шумен- в проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС, казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Н.М. в негово присъствие, нарекъл го „тъпанар”и „тъп изрод“ , като обидата е нанесена публично.

Тъжителят не предявява граждански иск по делото .

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично, поддържа тъжбата, моли съда да признае подсъдимия за виновен за престъплението, като му наложи справедливо наказание.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият не се признава за виновен в извършване на посоченото в тъжбата деяние и дава подробни обяснения в своя защита.

В следващото проведено по делото съдебно заседание, подсъдимият не се явява, депозира молба с искане да му бъде назначен служебен защитник. С определение от 23.11.2017г. съдът му назначи за служебен защитник адв.И.И. при ШАК и производството продължи в отсъствие на подсъдимия, доколкото присъствието му в съдебно заседание не е задължително по дело с обвинение за престъпление, което не е тежко, каквото е процесното по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия заявява, че подсъдимият е невинен и пледира за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия прочита и предоставя на съда и на тъжителя копие от депозираната по делото, с рег. на ШРС № 16868/16.11.2017г., защитна реч от подсъдимия З.М..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2016г., в гр.Шумен, е проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС, по внесен обвинителен акт от РП- Кубрат, по чл. 286 от НК, срещу подсъдим З.М..

По НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС в качеството на повереник на пострадалите–К.М. и Г.М., които били  конституирани  като  граждански ищци и частни обвинители по делото от общ характер , се явил и ги представлявал тъжителят в настоящото производство - адв. Р.М. при ВАК.

 В хода на проведено открито съдебно заседание, за което е съставен съдебен протокол съобразно правилата на  чл. 311 от НПК, в присъствие на намиращите се в залата лица, подсъдимият З.М. казал по отношение на повереника на пострадалите адв. Р.М., следното: “Ама този е пълен тъпанар. Да, тъпанар е.“

 

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Пл.Н., Цв.К.,св. Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото –копие на протокол от 08.11.2016г. в гр.Шумен, за проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС.

Св. Пл.Н., в съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г. /стр. 139 от делото / заяви:“…………………. В хода, след приключване на съдебното следствие, е даден ход на съдебните прения. След като прокурорът изложи своята пледоария, адвокат М. изложи своята пледоария и подсъдимият приключи своята защитна реч. В хода на съдебното заседание, преди приключването му, между адвокат Р.  М. и подсъдимия З.М., бяха разменени реплики и в хода на тези реплики, беше казана от подсъдимия З.М. и въпросната дума „тъпанар“………………. Репликата беше отправена към адвокат Р.М.. Репликата „тъпанар“ беше казана 2 или 3 пъти, при размяната на репликите.…….“

Свидетелката Цв.К., в съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г. /стр. 138-139 от делото/, заяви :“ …………….В конкретния случай всичко съм записала абсолютно точно. По време на съдебното заседание, обидни квалификации към някого в съдебната зала дали са били отправени, сега не мога да кажа, но това, което съм отразила, съм го чула, отговаряло е на действителността и съм го записала……………………….“.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите са последователни и непротиворечиви. Показанията им се подкрепят от отразеното в приложения по делото протокол от проведено съдебно заседание.

Относно случилото се в съдебно заседание на 08.11.2016г. по НОХД 1070/2016г. на ШРС, бяха разпитани и свидетелите М.С., Н.Н. и св. С. М..

            Св.Н., в съдебно заседание, проведено на 23.11.2017г., заяви: „………З.М. обижда. Всеки път го чуваме .Всеки обижда …….не помня точно думите, но съм категорична, че в съдебната зала той отправи нещо обидно към адв. М.“. Съдът кредитира показанията и на тази свидетелка, като приема показанията й за логични, като същевременно те се подкрепят и от останалите доказателства.

Свидетелите С. и М. заявяват, че е имало напрежение в залата, имало е повишаване на тон, като твърдят съответно: св. С. сочи, че е била притеснена и не си спомня какво се е говорило в залата, а св. М. сочи, че е имало момент, в който е излязла от залата, след което отново е влязла и не е следила процеса. Съдът цени показанията на тези свидетелки, само доколкото в тях се съдържа информация относно създалата се напрегната обстановка, в хода на проведеното съдебно заседание по НОХД 1070/2016г. на ШРС, на 08.11.2016г. в гр. Шумен, като отчита същевременно факта, че никоя от двете свидетелки- С. и М., не сочи да е чула конкретните обидни думи, изречени от подсъдимия към тъжителя.

Следва да се отчете и безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал (в т.см. е константната съдебна практика: Р.№ 685/ 11.12.2003г. по н.д. № 537/2003 г., I н.о. на ВКС). В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК, съдът прие, че обясненията на подсъдимия З.М., макар и източник на информация и представляващи важно средство за защита, не са убедителни / с изключение на обясненията, отнасящите се до израза „тъпи изроди“/ и се опровергават от останалите доказателства по делото. В обясненията си подсъдимият заяви, че не се признава за виновен. Твърди, че не е използвал израз „тъп изрод“, а словосъчетание „тъпи изроди“, което не е било насочено към тъжителя.

По отношение израза „тъпанар“, в обясненията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г., подсъдимият заявява, че „е бил насочен към всеки, който смята, че едно решение на един първоинстанционен съд, може да бъде въззивна проверка в друг първоинстанционен съд. Към всеки.„

            За да е налице съставомерно деяние по чл. 146 от НК- обида, засегнатото лице трябва да е възприело, като чуе или види обидните думи или действия. В този смисъл е съдебната практика на ВС – Решение №583/1975г.;Решение № 664 от 1972г.; Решение № 2281995г.Посегателството се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие,т.е. само чрез действие.В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи – епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации или действия – жестове , мимики и др. Според правната теория, при обидата чрез думи, деянието се осъществява като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази и т.н. („Наказателно право. Особена част-Престъпления против правата на човека”. Ал. Стойнов), което обаче следва да се извърши в присъствието на пострадалия. Константната съдебна практика приема, че последното изискване е удовлетворено и в случаите, когато обидата е доведена до знанието на пострадалия по телефон, чрез радио, с писмо и др. под. В процесния случай, безспорно унизителен по своя характер израз, е бил казан в присъствието на тъжителя.Употребената от подсъдимия дума „тъпанар“, съгласно тълковния речник, има две значения: първо -музикант, който свири на тъпан.
и второ - разговорно, пренебрежително- тъп човек, глупак.

Съдът намира, че в конкретната ситуация и в контекста на изявлението от страна на подсъдимия, значението, в което е употребен израза „тъпанар“, е от втория вид- пренебрежително- тъп човек, глупак.

По отношение изложеното в тъжбата досежно другия израз, използван от подсъдимия „тъп изрод“, съдът намира, че не може с категоричност да се приеме, че контекстът, в който този израз е бил използван от подсъдимия, налага извод за отправена именно към тъжителя обида. Видно от приложения по делото протокол от съдебно заседание от 08.11.206г. по НОХЗ 1070/2016г .на ШРС, на стр. 21 от протокола,/стр. 15 от настоящото дело /, подсъдимият заявява следното:

 Няма връзка това с делото. Няма .Това са глупави въпроси, да има жалба до ВСС, срещу съдия от РС –Разград. Адвокат М. няма никаква връзка с това. Не съм писал. Каква връзка, той не е магистрат, каква връзка има с ВСС . Какви санкции може да получа. Това са глупости .Тъпи изроди.“.

В този смисъл съдът приема за основателно твърдението на подсъдимия /от обяснения на стр. 134 от делото / относно израза „тъпи изроди“, че е използван в различен контекст, а не като обида, насочена към тъжителя, като същевременно приема, че няма безспорни доказателства, че и този израз, така както е записан в протокола от съдебното заседание, е бил насочен конкретно към тъжителя. Затова съдът приема за убедителни обясненията на подсъдимия, но само в тази им част и за този израз.

По отношение обясненията на подсъдимия З.М. относно употребената дума „тъпанар“, съдът намира, че обясненията представляват защитна теза, която, според настоящия състав, се опровергава и не се подкрепя от останалите по делото доказателства.

Анализът на всички приложени по делото доказателства обосновава извода на съда, че подсъдимият З.М., на 08.11.2016г., в гр.Шумен, в проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС, казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Н.М., в негово присъствие /нарекъл го „тъпанар”/, като обидата е нанесена публично. Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

*Обект на престъплението в конкретното наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното достойнство и чест на гражданите.

*От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие –казал на публично място, по време на открито съдебно заседание: “Ама този е пълен тъпанар. Да, тъпанар е.“, в присъствие и по отношение на тъжителя, които думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя. Изпълнителното деяние на „обидата” се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния случай подсъдимият е изрекъл думите „пълен тъпанар ”, „тъпанар”, които са унизителни за честта и достойнството на частния тъжител. Обидните думи са изречени лично, в присъствието на тъжителя.

Съдът приема, че е налице квалифициращият признак – обида, нанесена публично. Съдебната практика е категорична, че за да е съставомерно по този признак деянието, обидата следва да е изречена в присъствието на две- три и повече лица. /виж решение №102/ 24.02.1976г. по н.д.№ 59/1976г. на І н.о. на ВС- За да се квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица. Без значение се явява обстоятелството, че самото място не е публично по своя характер /.Видно от събраните по делото гласни доказателства, деянието е осъществено в проведено открито съдебно заседание, на което са присъствали множество лица- съдебният състав, секретар-протоколист, тъжителят, прокурорът, свидетели по делото,  обидните думи са казани публично.

* Субект на престъплението – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице.

*От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че изричайки думата „тъпанар”, използва дума, с която прави негативна оценка за личността на тъжителя. Подсъдимият е целял тази негова негативна оценка да достигне до знанието на тъжителя, за да се почувства последният обиден и унизен. В настоящия случай е налице изразяване на отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатия Р.М.. С тази си дума подсъдимият е изразил своето негативно отношение към личността на тъжителя по начин, противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимия били възприети от присъстващите на съдебното заседание лица. Той е съзнавал, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил е наясно, че казва думите си в присъствието на тъжителят и че те ще бъдат възприети от него като обидни. Наясно е бил, че извършва деянието пред повече хора и на място, което позволява то да бъде възприето от повече хора. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и неговите последици и е искал тяхното настъпване.Изказването на подсъдимия, съдържащо обидата, е било възприето и съответно възпроизведено в протокола от съдебното заседание. Този протокол несъмнено е изготвен от секретар- протоколиста, подписан е от него и от съдията- докладчик. От съдържанието на протокола се установява, че същият е воден изключително подробно и че в него подробно са описани извършените следствени действия и изказванията на страните по делото.

Като причина за извършване на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, следва да се отбележи несъобразяването и незачитането от подсъдимия З.М. на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е реабилитиран и е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 а от НК. Видно от представените по делото доказателства Писмо от ТД на НАП- офис Русе, с рег. на ШРС № 16287/ 07.11.2017г., Писмо № С170018-178-0023558/06.11.2017г. и Изпълнителен лист от 04.12.2012г.и писмо с изх. № С170018-178-0024947/21.11.2017г., Разпореждане за присъединяване изх. № 30621/2004/000043/13.03.2013г., Известие за доставяне от 26.03.2013г., към момента има  образувано изпълнително производство и са предприети действия по изпълнение на  Решение по НАХД 1733/2012г. на РС- Русе, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК- „глоба“. Поради изложеното, съдът намира, че не следва да се приложи чл. 78а от НК, а по отношение подсъдимия следва да бъде наложено наказание по реда на  чл. 54 от НК.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и като наказанията бъдат определени по следния начин: За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, законодателят e предвидил наказание "глоба" от 3 000 лв. до 10 000 лв. и обществено порицание. Съдът, намери, че наказание „глоба“ в размер на минималния, предвиден в закона – в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/ и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община гр. Русе- по местожителството на осъдения, е адекватно на извършеното от подсъдимия.

            Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия . По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

 

           30.11.2017г .                                                                     Районен съдия: