О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 483
гр.Пловдив, 07.03.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ гр.с., в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдия Куршумова в.гр.д.№ 313 по описа на VІІ гр.с. на ПОС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 278, във вр. чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК и чл. 262, ал.
3 и чл. 436, ал.
4 от ГПК.
Производството
е образувано по жалба вх.№32441/05.11.2018 г. от „СОФИ – 94“ЕООД,
ЕИК:*********, гр.Пловдив, ул.“Полковник Сава Муткуров“ № 49, представлявано от
А. Н. Л., А.А. с ЕГН: **********, А.А. с ЕГН: ********** и Е.С. с ЕГН:
********** ***, чрез процесуалния представител адв.Л.К., длъжници по
изпълнително дело № 20098190400734 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№819, с район на
действие Окръжен съд Пловдив, подадена против Разпореждане с
изх.№30440/30.10.2018 г. по изпълнително дело № 20098190400734 на ЧСИ Л.М., с
което е върната жалбата на същите лица против действията на съдебния
изпълнител.
С жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, оспорват се изводите за нередовност на депозираната от тях жалба против действията на съдебния изпълнител и се твърди, че не е налице нередовност на жалбата им, тъй като таксите на ЧСИ подлежат на събиране по реда на чл.79 от ЗЧСИ във вр. с чл.410 от ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане с указания до ЧСИ да изпълни процедурата по чл.436 от ГПК.
Жалбата е редовно връчена на взискателите „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с адрес гр. София, бул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс тауър, ет.6 и „УниКредит Булбанк“АД, със съдебен адрес:***, Адвокатска кантора „А. и И.“, които не вземат становище по жалбата.
Постъпил е отговор на жалбата от „ПроКредит Банк (България)“АД, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че жалбата правилно е била оставена без движение като нередовна, включително на основание невнасяне на авансово дължимите такси за администриране по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, както и че жалбоподателите не са изпълнили в срок указанията на съдебния изпълнител за представяне на доказателство за внасянето на дължимата държавна такса за обжалване по сметка на ПОС.
ЧСИ Л.М. представя мотиви, в които излага подробни доводи за неоснователност на жалбата и счита обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Жалбата, поставила началото на настоящото производство, е подадена по реда на чл. 436, ал. 4, във вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК, от длъжниците в изпълнителното производство против Разпореждането на ЧСИ, с което е върната жалбата им, подадена по реда на чл. 435 от ГПК против действията на съдебния изпълнител. Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни в производството, против акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и данните по приложеното изпълнително дело, представено в заверен препис, намира от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително
дело № 20098190400734 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№819, с район на действие Окръжен
съд Пловдив, е образувано по молба на „ПроКредит Банк (България)“АД, ЕИК:********* против „СОФИ –
94“ЕООД, Е.С., А.А. и А.А., за събиране
на парично вземане по изпълнителен лист от 01.07.2009 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение, постановена на 01.07.2019г.по ч.гр.д.№ 7719/2009 г. на
ПРС.
На осн.чл.456, ал.3 от ГПК „УниКредит Булбанк“АД ЕИК:********* е кониституиран като присъединен взискател. С постановление от 27.12.2016 г. ЧСИ е конституирал като взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по силата на договор за цесия и като правоприемник на „ПроКредит Банк (България)“АД, както и е прекратил производството по отношение на „ПроКредит Банк (България)“АД, което постановление е влязло в сила. С постановление от 25.04.2018 г. ЧСИ е конституирал като взискател „ПроКредит Банк (България)“АД и е прекратил производството по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като по делото няма данни това постановление да е било връчено на страните
С жалба вх.№13 388/20.09.2018 г. по изпълнително дело № 20098190400734 по описа на ЧСИ Л.М., длъжниците „СОФИ – 94“ЕООД, А.А., А.А. и Е.С., са обжалвали пред Окръжен съд Пловдив, по реда на чл. 435 от ГПК отказа на ЧСИ да прекрати същото дело.
С разпореждане от 21.09.2018 г. жалбата е оставена без движение до отстраняване на следните нередовности: представяне на квитанция за внесена такса по т.5 и т.8 от ТТЗЧСИ за администриране на жалбата по сметка на ЧСИ 819 в размер на 48 лв. с ДДС, представяне на квитанция за платена такса по сметка на ПОС в размер на 25.00 лева и представяне на още 2 екземпляра от подадената жалба ведно с приложенията към същата, в едноседмичен срок от съобщението. Това разпореждане е получено от жалбоподателите, чрез техният процесуален представител на 28.09.2018 г.
С молба от 09.10.2018 г. жалбоподателите са представили документ за внесена държавна такса в размер на 25 лева, както и две копия от жалбата.
С разпореждане от 10.10.2018 г. съдебният изпълнител е констатирал превода на държавната такса по сметка на ПОС и прилагането на копия от жалбата, както и е установил, че не са заплатени таксите по т.5 и т.8 от ТТЗЧСИ и не са приложени съответния брой преписи от приложенията.При тези си констатации ЧСИ е разпоредил да се уведомят жалбоподателите, че следва да внесат таксите по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ за администриране на жалбата по сметка на ЧСИ в общ размер на 48, 00 лв. с ДДС.
Със съобщение с изх.№ 28193/11.10.2018 г., връчено 15.10.2018 г., на жалбоподателите повторно е указано, че следва да заплатят таксите в т.5 и т.8 ТТЗЧСИ в общ размер на 48 лева по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед неизпълнение на констатираните нередовности, ЧСИ е постановил разпореждане от 29.10.2018 г., с което е върната жалба вх.№13 388/20.09.2018 г. на осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Това разпореждане е с изх.№30440/30.10.2018 г., връчено на жалбоподателите на 31.10.2018 г.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е постановено от съдебния изпълнител, поради неизпълнение от жалбоподателите на указанията му за внасяне на таксите по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ по сметка на ЧСИ в общ размер на 48, 00 лв. с ДДС, а не поради неотстраняването в срок на нередовността за заплащане на държавната такса от 25 лв. по сметка на ПОС. Това е така, тъй като с разпореждането от 10.10.2018 г. съдебния изпълнител е констатирал неизпълнение по отношение заплащането на таксите по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ, но не и по отношение заплащането на държавната такса. В противен случай би следвало още с това разпореждане да върне жалбата, поради неотстраняването в срок на нередовността за заплащането на държавните такси по сметка на ПОС, а не допълнително да изисква заплащането на таксите по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ. От това е и извода, че при заплащането на таксите по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ, съгласно указанията в съобщение с изх.№ 28193/11.10.2018 г., съдебният изпълнител е щял да администрира жалбата.
Окръжният съд
намира, че обжалваното разпореждане за връщане на жалбата е неправилно, тъй
като таксите по т.5 и т.8 ТЗЧСИ не
представляват държавни такси и тяхното невнасяне не е основание за оставяне на
жалбата без движение на основание чл.
262, ал.1 от ГПК, респективно за нейното връщане на основание чл.262, ал.2,
т.2 от ГПК. Държавни са таксите, които съгласно чл. 1,
ал.1 от ЗДТ се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни
органи и бюджетни организации и постъпват в държавния бюджет. Таксите, събирани
от ЧСИ съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, се внасят по сметка
на съответния частен съдебен изпълнител и не са държавни такси по смисъла на чл. 1,
ал.1 от ЗДТ. Тези такси по т.5 и т.8 ТТЗЧСИ подлежат на събиране по реда на чл. 79
от ЗЧСИ, във вр. чл. 410
от ГПК, ако не са внесени авансово. Връщането на жалбата поради невнасянето на таксите на ЧСИ е
неоснователно, в който смисъл е и Решение № 433 от 9.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3354/2014 г., IV г. о., ГК.
Ето защо, обжалваното разпореждане за
връщане на жалба вх.№13 388/20.09.2018 г. по изпълнително дело № 20098190400734 по описа на ЧСИ Л.М. против действията на ЧСИ по реда на чл. 435 от ГПК, следва да бъде отменено и делото да
се върне на ЧСИ за администриране на същата жалба, съгласно чл. 436, ал. 2 и ал.
3 от ГПК.
По изложените съображения,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като неправилно Разпореждане с изх.№30440/30.10.2018 г. по изпълнително дело № 20098190400734 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№819, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната жалба вх.№13 388/20.09.2018 г., подадена от „СОФИ – 94“ЕООД, ЕИК:*********, А.А. с ЕГН: **********, А.А. с ЕГН: ********** и Е.С. с ЕГН: **********, и ВРЪЩА делото на ЧСИ Л.М. за администриране на жалба вх.№13 388/20.09.2018 г., съгласно чл. 436 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: